РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. ХАСКОВО, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
Г. Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря С. Г. Д.
като разгледа докладваното от Г. Г. Г.ЕВ Въззивно гражданско дело №
20235600500108 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК
Обжалваното решение
С решение № 709/13.ХII.2022 г. постановено по гражданско дело
№1884/2022 г. Районен съд-Хасково приема за установено, на основание
чл.108 от ЗС, по отношение на Ц. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ЕГН
**********, с адрес: гр.*** и А. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.***, че В.
Г. К., ЕГН **********, представлявана от настойника си Ю.Н.Г., ЕГН
**********, съдебен адрес:гр.Хасково, бул."България" № 150, ет.5, офис 501,
адв. З. З. е собственик по наследство на: една втора идеална част от поземлен
имот с идентификатор 77195.743.441 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. ***, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със заповед № РД-
18- 63/05.10.2006 год. на Изпълнителния директор на АК, с административен
1
адрес гр.***, ж.р.***, с площ от 1428 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид
застрояване, с предишен идентификатор 77195.743.247, с номер по предходен
план - 2532, при съседи: ПИ с идентификатори 77195.743.527; 77195.743.249;
77195.743.253; 77195.743.254; 77195.743.255; 77195.743.240; 77195.743.241;
77195.743.242; 77195.743.246.
С решението се осъжда Ц. П. К., ЕГН **********, с
адрес: гр.***, Г. В. К., ЕГН **********, с адрес:гр.*** и А. В. К., ЕГН
**********, адрес:гр.***, да предадат владението на В. Г. К., ЕГН
**********, представлявана от настойника си Ю.Н.Г., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр.Хасково, бул."България" № 150, ет.5, офис 501, адв. З. З.
върху гореописания недвижим имот, а именно: една втора идеална част от
поземлен имот с идентификатор 77195.743.441 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.*** , общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със
заповед № РД-18- 63/05.10.2006 год. на Изпълнителния директор на АК, с
административен адрес гр.***, ж.р.***, с площ от 1428 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване -
за друг вид застрояване, с предишен идентификатор 77195.743.247, с номер
по предходен план - 2532, при съседи: ПИ с идентификатори
77195.743.527; 77195.743.249; 77195.743.253; 77195.743.254; 77195.743.255;
77195.743.240; 77195.743.241; 77195.743.242; 77195.743.246.
Районен съд-Хасково отменя на основание чл.537 ал.II ГПК,
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и
давност № ***, том II, рег. № ***, дело № *** от *** г. от *** г. на нотариус
Владилена Сиртова с рег.№ 079 по регистъра на Нотариалната камара на
България, с район на действие - района на РС- Хасково, в частта, с която въз
основа на обстоятелствена проверка Ц. П. К., Г. В. К. и А. В. К. са признати за
собственици на една втора идеална част по давностно владение и наследство
на гореописания поземлен имот с идентификатор 77195.743.441 по КК на
гр.***.
С решението се осъжда Ц. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.***,
Г. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.*** и А. В. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.***, да заплатят на В. Г. К., ЕГН **********, представлявана от
настойника си Ю. Н.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Хасково,
2
бул."България" № 150, ет.5, офис 501, адв. З. З., сумата от 262,14 лева,
представляваща направени разноски по делото.
С решението се осъжда Ц. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.***,
Г. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.*** и А. В. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.***, да заплатят на адвокат З. З. от АК гр.Хасково, с адрес на кантората:
гр.Хасково, бул."България" № 150, ет.5, офис 501, сумата от 1500,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Обстоятелства по въззива
Ц. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.***, Г. В. К., ЕГН **********, с
адрес: гр.*** и А. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.*** са останали
недоволни от решението на първата инстанция,което било неправилно и
незаконосъобразно,с него не били обсъдени всички доводи и възражения на
ответниците по предявената искова молба,така и представените
доказателства.Представена е въззивна жалба от Г. К.,а в последствие по реда
на чл.265 ал.I от ГПК се присъединяват към нея Ц. К. и А. К..
Въззивниците излагат два основни довода относно неправилността
на първоинстанционното решение.
На първо място се посочва,че РС-Хасково не е обсъдил изложените
в отговора на исковата молба възражения,че заповед №1352/02.VIII.2021 г. на
Кмета на Община-*** е незаконосъобразна, тъй-като процесния имот
идентификатор №77195.743.441 никога не бил предоставян за ползване и не
подлежал на възстановяване по реда на §4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ,което
обстоятелство съществено опорочавало и посочената заповед на кмета на
общината и я правело нищожна.В тази насока се посочва,че въззиваемата
претендирала правото си на собственост върху този имот само въз основа на
възстановено право с горната заповед при условията на §4Б ал.I изр.1 от
ПЗРЗСПЗЗ на наследодателят й Д.К.
Първата инстанция тук не е упражнила правомощията си,изрично
въведени в спора от ответната страна,в режима на чл.17 ал.II от ГПК по
отношение на посочения административен акт,макар,че е била длъжна да
стори това,предвид и неучастието на въззивниците в производството по
издаването му.По този начин РС-Хасково допуснал и съществено нарушение
3
на производствените правила,което предпоставяло отмяната му.
Наред с изложеното за законосъобразността относно липсата на
обхващане на процесния имот от действието на §4 от ПЗРЗСПЗЗ,заповедта на
кмета на общината била незаконосъобразно и поради това,че липсвало
валидно решение за възстановяване правото на собственост на наследниците
на Д.К. на ОСЗ-***,липсвало решение по чл.18Г ал.II от ППЗСПЗЗ,липсвала
изходна картова основа по чл.18 ал.III от ППЗСПЗЗ,липсвали
данни,предоставени от Кмета на Община-*** за ОСЗ-*** по чл.18 ал.I т.3
б.“Г“ от ППЗСПЗЗ и др.
В тази насока няма данни за одържавяването на процесния имот чрез
включването му в ТКЗС или ДЗС,нямало идентичност на възстановените с
решение №36-24/21.ХII.1994 г. на ПК-Хасково с процесния поземлен имот.
На второ място въззивниците се легитимирали като собственици на
поземлен имот идентификатор №77195.743.441 по силата на нотариален акт
за собственост на недвижим имчот,придобит по наследство и давност №***
т.II рег.*** дело № *** г.Този констативен нотариален акт се ползвал с пълна
доказателствена сила относно правата на въззивниците,като по силата на
чл.587 от ГПК притежавал и пълна обвързваща доказателствена сила за
третите лица и съда,което било легитимиращото действие на същия. В тази
насока РК-Хасково неправилно е кредитирал изцяло показанията на
свидетелите Н.Х.,Х.С. и Н.Б. Свид.С. бил заинтересуван от изхода по
делото,предвид сключения предварителен договор за покупка на имота,а
другите две свидетелки изрично посочили,че през последните две години
владелчески действия спрямо процесния имот упражнявал само Г. К..
Съобразно изложеното се иска решението на РС-Хасково да се отмени и
да се постанови друго такова,с което да се отхвърлят предявените искови
претенции.
В съдебно заседание въззивниците поддържат отправените искания и
доводи по тях.
В. Г. К. представя отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си
представител,с който намира същата неоснователна,а постановеното решение
на РС-Хасково за правилно и законосъобразно.Първата инстанция
задълбочено изследвала отношенията на собственост и правилено извела,че
въззиваемата е собственик на едно втора идеална част върху прочесния имот
4
въз основа на успешно и законосъобразно проведена реституция.От друта
страна въззивниците пред първата инстанция не доказали твърденията си ,че
са собственици на процеснеия имот,а и доказателствата изрично
опровергавали тази им теза.
Предвид изложеното се иска потвърждаване на решението на РС-Хасково
като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание се излагат идентични доводи и искания.
Правни съображения
Въззивната жалба е надлежно волеизявление на участници в
първоинстанционното производство, обективиращо пред настоящия съд
защитим законов интерес,кореспондиращ с предявените материални
права,предвид разпоредените негативни за правната сфера на въззивниците
последици с първоинстанционното решение-уважаване на предявената
осъдителна претенция по чл.108 от ЗС против тях.
Съобразно задължителната проверка по чл.269 от ГПК въззивният
съд установи,че обжалваното решение е допустимо и валидно. Изложените в
жалбата доводи касаят правилността на атакуваното решение.
Пред първата инстанция са събрани всички необходими
доказателства за изясняване на повдигнатия спор по чл.108 от ЗС между
страните,съобразно изискуемия от закона начин,като Районен съд-Харманли
ги е ценил съобрзано изискванията на закона и е постановил адекватни на
него изводи и последици.
Заявените за защита субективни права на въззивниците не се
установиха,поради което и предприетото въззивно обжалване е
неоснователно.
Въззивната жалба,както се посочи по-горе,има за предмет
правилността и законосъобразността на първоинстанционното
решение.Основния довод в тази насока е липсата на упражнен от първата
нистанция косвен съдебен контрол по реда на чл.17 ал.II от ГПК,което
съставлявало съществено нарушение на производствените правила,предвид
на изрично направеното в тази насока искане.
5
Действително с отговора на исковата молба по предявеният иск с
правно основание чл.108 от ЗС против въззивниците в качеството им на
ответници пред първата инстанция е отправен довод,че заповед
№1352/02.VIII.2021 г. с която се възстановява собственодстта на
наследниците на Д.К. върху процесния имот е незаконосъобразна,те не били
участвали в производството по издаването й,а самият имот не попадал в
обхвата на §4 от ПЗРЗСПЗЗ.
При постановяване на решението си първата инстанция не е
обсъдила и разгледала този довод и не е упражнила спрямо заповед
№1352/02.VIII.2021 г. на Кмета на Община-*** правомощията си по чл.17
ал.II от ГПК.Налице е следователно хипотезата на чл.266 ал.III от ГПК и
отправеното възражение в тази насока следва да се обсъди от въззивния съд.
Съобразно чл.17 ал.II от ГПК съдът се произнася инцидентно по
валидността на административните актове независимо от това, дали те
подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му.
Действително в случая заповед №1352/02.VIII.2021 г. на Кмета на
Община-*** съставлява индивидуален администравен акт,който създава
права от имуществено естество по отношение на процесния имот в полза на
въззиваемата,тъй-като възстановява правото на собственост върху поземлен
имот идентификатор 77195.743.441 ж.р. *** землище на гр.*** с площ от 1
428 кв.м. на наследниците на Д.Г.К. Пред първата инстанция несъмнено е
доказано,че В. Г. К. е негов наследник,като в тази насока няма никакъв спор
между страните.Същевременно няма доказателства,че въззивниците са
участвали в производството по издаването на този административен акт,чрез
който се осъществява и собственическата легитимация на ищеца по
делото.По този начин е налице противопоставяне на административния акт от
страна на ищцата на насрещните страни по делото относно правата на
собственост върху процесния имот.Следователно е налице хипотезата на
чл.17 ал.II от ГПК за осъществяване на косвен съдебен контрол върху заповед
№1352/02.VIII.2021 г. на Кмета на Община-***.
В рамките на същия пред въззивния съд се изискаха приобщените
6
писмени доказателства и се назначи съдебнотехническа експертиза.
ОСЗ-*** представи цялата преписка-л.298-310 по издаването на
решение №36-24/21.ХII.1994 г. по заявление №51315/08.IV.1992 г. на
наследниците на Д.Г.К.С това решение е признато правото на собственост на
наследниците на Д.Г.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
на следните имоти: 1. Нива от 2,500 дка, находяща се в терен по §4 на гр.***
в местността ***; 2. Нива от 2 дка, находяща се в терен по §4 на гр.*** в
местността ***; 3. Нива от 1,500 дка, находяща се в терен по §4 на гр.*** в
местността ***; 4. Нива от 5 дка, находяща се в терен по §4 на гр.*** в
местността ***; 5. Лозе от 3,550 дка, находящо се в терен по §4 на гр.*** в
местността ***. Със същото решение е отказано възстановяването на правото
на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
следните имоти: 1. Нива от 2,500 дка, находяща се в терен по §4 на гр.*** в
местността ***; 2. Нива от 2 дка, находяща се в терен по §4 на гр.*** в
местността ***; 3. Нива от 1,500 дка, находяща се в терен по §4 на гр.*** в
местността ***; 4. Нива от 5 дка, находяща се в терен по §4 на гр.*** в
местността „***; 5. Лозе от 3,550 дка, находящо се в терен по §4 на гр.*** в
местността ***. Като причина за отказа да се възстанови правото на
собственост върху тези земеделски земи е отразено, че попадат в
разпоредбите на §4 от ПЗРЗСПЗЗ.
В рамките на провеждания ковен съдебен контрол се сочи от
въззивниците,че това решение е невалидно,тъй-като нямало подписи на
представените по делото екземпляри на членовете на поземления орган.В
изрично удостоверително волеизявлене на ОСЗ-*** в съпроводителното
писмо-л.298 от делото се посочва,че решенията и протоколите с подписи на
членовете на комисията са издадени в един оригинал и са връчени на
съответното лице,като след това ОСЗ-*** издава само дубликати на тези
решения и протоколи.Предвид на изложеното не може да се приеме,че
решението на поземления орган №36-24/21.ХII.1994 г. по заявление
№51315/08.IV.1992 г. на наследниците на Д.Г.К. не е подписано от членовете
на комисията и няма волеизявления относно разпоредените с него
последици.Оригиналите с подписите са връчени на съответните лица и в
случая ОСЗ издава еднообразни с оригиналите дубликати.Налице е
обвързващо удостоверително волеизявление на административен орган,което
не може да се игнорира,тъй-като обективира установен от държавата ред по
7
издаване на дубликати на вече постановени властнически
волеизявления.Следва да се съобрази,че при поземления орган се съдържа
единствено запис на това решение на електронен носител, който не съдържа
физически подписите на неговите издатели. Решението, представено
официално от административния орган, представлява копие на издаденото от
Поземлената комисия оригинално решение ,което е било връчено по
съответния ред. В хода на производството пред въззивния съд,а и пред
първата инстанция не са ангажирани доказателства, от които да се направи
извод, че оригиналът в неговото физическо измерение на възстановителното
решение не е съдържал подписите на неговите издатели. Самата предвидена
от държавата процедура урежда,че след като писмения оригинал е бил
предаден на лицето, ползващо се от решението, в административния орган
остава единствено електронен първобраз на решението, което не носи
подписи на издателите му. Издадените вече от Поземлените комисии
решения са налични в база данни, в които съществуват като електронни
документи, а не като такива на хартиен носител.Поради това и няма как да
бъдат издадени преписи от административните актове, носещи подписите на
издателя им.
Решението на органа на поземлената собственост във вида, в който
е представено като официално заверен от ОСЗ-*** препис, представлява
официален документ по чл. 179 ал. II, вр. ал. I от ГПК,като следва да се
съобрази разпореденото от закона,че официално заверени преписи или
извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила,
както и оригиналите.В този случай и на основание чл. 193 ал. II от ГПК ако
страната, го оспорва, следва да представи доказателства, че документът е
неистински. Доказателства, от които да се направи такъв категоричен извод,
въззиваемите не са представили своевременно пред първата инстанция,когато
е било и процесуално допустимото време за това,нито пък са предприели
подобно оспорване въобще.Ето защо това решение е валидно издадено и
обвързва страните и съда.То има за предмет именно признаване правото на
собственост върху имоти,които са били внесени в ТКЗС,ДЗС на общия
наследодател на ищцата и които към момента на обективирането му попадат в
действието на §4 от ПЗРЗСПЗЗ.
Въззивниците извеждат и че процесния недвижим имот въобще не
попадал в обхвата на действието на §4 от ПЗРЗДСПЗЗ,поради което и не
8
можел да се възстанови с процесната заповед на кмета на общината.
Видно от приложените по делото доказателства по представените
преписки от Областна управа-***-л.29 и сл.,от Община ***-л.289 и сл., а и
съобразно изричното извеждане в съдебно-техническата експертиза и разпита
на вещото лице пред съда,се налага извода,че в списъка на имотите
предоставени за ползване е отразен имот с пл.№2532 от 1 929.44 кв.м. по
плана от 1988 г. без документ за собственост,като с него се припокрива
процесния имот с идентификатор №77195.743.441.В кадастралния регистър
към плана от 1988 г. въпросният имот 2532 е записан на И. Г.А. без документ
за собственост,която очевидно е била ползвател на същия.
От друга страна следва да се съобрази и че предвид заключението на
вещото лице,разпита му в съдебно заседание и предвид схема на землище ***
с контури на жилищните райони и ***,се извежда,че процесния поземлен
имот попада в ж.р.***, която зона попада в одобрен с решение №67 по
протокол №6/29.II.2000 г. на Общински съвет-*** по чл.105 ал.III от ППЗТСУ
околовръстен полигон за земи по §4 ал.III от ПЗРЗСПЗЗ,която се обхваща от
строителните граници на гр.***.
Следва да се съобрази и че предвид приетата експертиза и разпита на
вещото лице по същата е налице идентичност между имот с идентификатор
№77195.743.441 и признатите земеделски земи с решението№36-
24/21.ХII.1994 г. на поземления орган.Имот №77195.743.441 представлява
част от имот 288 по помощния план на гр.***,както подробно е изчертано на
приложение №3 към заключението на вещото лице,където първият е изчертан
със сини граници,а втория-със зелени.
Следователно процесния имот е обхванат от действието на §4 от
ПЗРЗСПЗЗ и подлежи на възстановяване на собствениците именно по този
ред.
Отново съобразно изготвената експертиза,разпита на вещото лице
по същата и приетите от въззивния съд доказателства се налага извода,че
заповед №1352/02.VIII.2021 г. на Кмета на Община-*** е резултат на
изпълнена процедура съобразно изискването на закона.Със заповед №ДС-28-
3/18.IХ.2019 г. Областен управител на Област *** одобрява План на
новообразуваните имоти по §4К ал.I вр. с ал.VI от ПЗРЗСПЗЗ,като процесния
имот е в обхвата на разработката за този план.При изработването на този план
9
са използвани кадастралната карта,план за регулация на града,помощен
план,съответните регистри към тях,списък на ползвателите и др.Планът на
новообразуваните имоти е предхождащ от помощен план по §4К ал.I вр. с
ал.II от ПЗРЗСПЗЗ,в който е включен и имота с идентификатор
№77195.743.441 за ж.р.***.
Следователно заповед №1352/02.VIII.2021 г. на Кмета на Община-
*** е административен акт,който завършва предвидената от закона
процедура,в случая проведена изцяло съобразно нормативните изисквания и
етапи,с което отговаря на изискванията за законосъобразност,базиран и на
влезли в сила други актове като първоначалното решение на ПК-
Хасково,заповед на областен управител и др.
От друга страна този индивидуален административен акт е
валиден.Същият е издаден в писмена форма,от законово оправомощен
орган,който е обективирал ясно властническо волеизявление с точно
определени обективни и субективни предели на създаваните с него права и
задължения,като има допустим от закона предмет..
Предвид на изложеното упражнения косвен съдебен контрол по
делото в режима на чл.17 ал.II от ГПК не изведе нищожност или
незаконосъобразност на съответния акт.По този начин основния довод в
представената въззивна жалба се явява неоснователен.
Втория довод в същата ,че въззивницинте се легитимират като
собственици на поземлен имот идентификатор №77195.743.441 спрямо
ищцата по силата на нотариален акт за собственост на недвижим
имот,придобит по наследство и давност №*** т.II рег.*** дело №*** г. също
е неоснователен.Този констативен нотариален акт се не установява правата на
въззивниците,заявени в хода на процеса.
Правилно първата инстанция е изследвала въпроса дали
въззивниците са упражнявали фактическа власт,която ги прави собственици
или не ги прави. Безспорно е,че с посочения нотариален акт същите са
признати за собственици на имота въз основа на обстоятелствена проверка. В
тази връзка са несъстоятелни доводите на въззивниците,поддържани през
целия процес.Тезата им,че от 2007 г. процесният имот се ползва тях, както и
че в началото на 2011 г. наследодателят им В.К. заплатил стойността му на
К.Д.,която твърдяла,че процесния имот е неин,и че оттогава те упражнявали
10
владение,довело до придобиване на имота,е недоказана.В тази насока няма
никакви доказателства.
Същевременно първата инстанция правилно е събрала и ценила
показанията на разпитаните свидетели Н.Р.Х., Х.Г. С.и Н.И.Б.От същите
категорично се извежда,че ревандикирания имот не е бил обект на владеене
от въззивниците и техния наследодател,което е годно да ги направи
собственици. Свидетелите ясно сочат,че само в последните две години
въззивниците са започнали да извършват някаква дейност и в самия имот,
доколкото е бил съседен на притежаван от тях друг имот.Тези действия на
въззивниците са предизвикали веднага сериозен отпор и от другите
наследници на Д.К. довел до ангажиране на полиция,подавани жалби от
другите съсобственици на този имот - Е.Г.Д. и Б.Е.Д., роднини на ищцата до
общината и до прокуратурата за завладяването на същия от въззивниците.
Безспорно е и че тези лица са ищци по иск за собственост против
въззивниците ,обективиран в гр.д. № 2407 / 2021 г. на Районен съд - Хасково.
С постановено по това дело решение е прието за установено по отношение на
Ц. П. К., Г. В. К. и А. В. К., че Е.Г.Д. и Б.Е.Д., са собственици по наследство
на общо една втора ид.част от процесния недвижим имот като въззивниците
са осъдени да предадат владението на ищците по това дело на собствеността
им и е отменен на основание чл.537 ал.II от ГПК и нотариалния акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № ***
от *** г. на нотариус Владилена Сиртова с рег.№ 079 по регистъра на
Нотариалната камара на България, с район на действие - района на РС-
Хасково, в частта, с която въз основа на обстоятелствена проверка Ц. П. К., Г.
В. К. и А. В. К. са признати за собственици на една втора идеална част по
давностно владение и наследство на поземлен имот с идентификатор
77195.743.441 по КК на гр.***.
Предвид изложеното категорично е установено,че въззивниците не
са собственици на процесния имот въз основа настъпил факт-давностно
владение,тъй-като не се доказват елементите на сложния му фактически
състав-необезпокоявано, явно демонстрирано владение върху недвижимостта
за период по голям от десет години.
Ето защо ищцата е собственик на една втора идеална част от
процесния имот по отношение на въззивниците,по силата на наследство на
11
общия наследовател Д.К. и услешно проведена реституция по реда на
ЗСПЗЗ,поради което и правилно първата инстанция е разпоредила да й се
предаде владението,като я признава и за собственик,съобразно правата й.
Така установените действителни отношения на собственост
обуславят и на основание чл. 537, ал. II ГПК отмяната на нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № ***, том
II, рсг. № ***, дело № *** от *** г. от *** г. на нотариус Владилена Сиртова с
рег.№ 079 по регистъра на Нотариалната камара на България, с район на
действие - района на РС- Хасково, до размера от една втора идеална част от
нег,съобразно собствеността на В. К.,с което РС-Хасково е изпълнил
законовите изисквания и задължителните указания на Тълкувателно решение
№ 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 150/1985 г. на ВС, ОСГК.Отмяната на
нотариалния акт е законна последица от основателността на
ревандикационниия иске, която съдът служебно да приложи, дори и без
направено искане от ищеца.
Предвид на изложеното въззивната жалба не се подкрепя от
доказателствата по делото,поради което е неоснователна.Същевременно
решението на РС-Хасково е правилно, законосъобразно и е разпоредило
възможните последици,което обосновава неговото потвърждаване и
препращане към изложените от този съд мотиви към решението по чл.272 от
ГПК.
Ще следва съобразно изхода от делото и на въззиваемата да се
присъдят разноските пред настоящата инстанция в размер на 300 лв. внесен
депозит за вещо лице,а на процесуалния й представител 1 500 лв.
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.38 от ЗА и
чл.7 ал.V вр. с чл.2 ал.IV от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.271 вр. с чл.280 от
ГПК,Окръжен съд-Хасково,въззивен граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №709/13.ХII.2022 г. постановено по
гражданско дело №1884/2022 г. на Районен съд-Хасково.
12
ОСЪЖДА Ц. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.***, Г. В. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр.*** и А. В. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.***, да заплатят на В. Г. К., ЕГН **********, представлявана от
настойника си Ю. Н.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Хасково,
бул."България" № 150, ет.5, офис 501, адв. З. З., сумата от 300 лева,
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Ц. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.***, Г. В. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр.*** и А. В. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.***, да заплатят на адвокат З. З. от АК гр.Хасково, с адрес на
кантората: гр.Хасково, бул."България" № 150, ет.5, офис 501, сумата от
1500,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по касационен ред пред
ВКС на РБ в месечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13