№ 1455
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100103170 по описа за 2024 година
Ищецът К. Б. С. твърди в исковата молба, че е претърпял подробно
индивидуализирани в обстоятелствената част на същата неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 16.03.2023 г. в гр. Пазарджик на път II-37, километър
122-1-600 в посока АМ „Тракия“ по вина на Я. А. Д. - водач на л.а. „БМВ Х5
Драйв“ с peг. № PA ******* КМ, който нарушил правилата за движение по
пътищата и предизвикал ПТП, като реализирал удар с движещия се пред него
л.а. „Фолксваген Поло“ с peг. № *******, управляван от майката на ищеца, в
който последният пътувал.
Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника ЗД „ЕВРОИНС“ АД, поради което
предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 40 000 лв.,
съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП.
Претендира законната лихва за забава от 11.05.2023 г. - датата на предявяване
на извънсъдебна претенция за доброволно плащане пред ответника.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК ответникът подава писмен
отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Признава, че въз
основа на извънсъдебно заявената от ищеца застрахователна претенция е
определил и изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 800
лв. и за имуществени вреди в размер на 10.50 лв. Релевира евентуално
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който е
пътувал автомобила без поставен обезопасителен колан. Счита претенцията
1
за обезщетение за прекомерна и несъобразена със закрепения в чл. 52 от ЗЗД
критерий за справедливост. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГО“ с водача на лекия
автомобил към датата на ПТП.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните няма спор относно механизма на настъпване на
процесното ПТП и факта, че същото е резултат от противоправното виновно
поведение на застрахования при ответника водач Я. Д., който на 16.03.2023г.
при движение с управлявания от него л.а. БМВ, модел „Х5 Драйв 3.5Д“ с peг.
№ РА ******* КМ по второкласен път II-37, км. 122+600, в дясната пътна
лента на еднопосочното платно за движение в посока от гр. Пазарджик към
АМ „Тракия“ преди табелата „край на населено място Пазарджик“ около 21.30
часа е застигнал и ударил отзад управлявания от майката на ищеца автомобил.
Установено е, че основната причината за настъпване на произшествието е в
субективните действия на водача на л.а. „БМВ“, който не е внимавал
достатъчно при управлението на автомобила, със скорост по-висока от
допустимата за населено място, и е допуснал да застигне и да удари отзад
движещият се попътно пред него л.а. „Фолксваген Поло“. Водачът на л.а.
„Фолксваген Поло“ не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието. Механизмът на настъпване на процесното ПТП се
установява от ангажираните писмени доказателства от административно-
наказателната преписка, образувана във връзка с процесното ПТП, АУАН
серия GA акт № 903092/17.03.2024 г., Докладна записка с peг. №
5065/29.03.2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Пазарджик, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
49/16.03.2023г. и влязлото в законна сила Наказателно постановление № 23-
1006-0006535/31.03.2023 г., по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Пазарджик, приетите по делото и неоспорени от страните заключения на
вещото лице доц. А. по назначените САТЕ (лист 110 и сл.) и КСМАТЕ (лист
116 и сл.), както и от показанията на водача на л.а. БМВ Я. Д..
При разпита в о.с.з същият заявява, че е другия участник в процесното
ПТП. Спомня си за произшествието, което се случило на 1,5 - 2 км. след
стадиона (в гр. Пазарджик), преди село Драгор. Заявява, че пътувал от гр.
Пазарджик към селото си при мъгливо време, с киша и намалена видимост,
поради което шофирал със скорост от около 80-90 км/ч. в дясната лента на
платното за движение, когато ударил лек автомобил „Фолксваген Поло“ отзад.
Заявява, че преди удара не видял автомобила пред него. След удара слязъл, за
да види как са пътниците в другия автомобил, който се намирал на около 20
метра напред, и установил, че в него има две деца и една жена, след което се
2
обадил на тел. 112, за да съобщи за ПТП. По-голямото момче било на
предната седалка, а по-малкото - отзад. Няма спомен дали момчето отпред е
било с предпазен колан. Признава, че във връзка с това ПТП му е наложено
наказание за несъобразена скорост и неспазване на дистанция.
От процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: черепно-мозъчна травма, състояща се от сътресение на главния
мозък и разкъсно-контузна рана на главата, повърхностна травма на лява
подбедрица, както и обща контузия на гръбначния стълб.
След инцидента на 16.03.2023 г. К. С. е транспортиран от екип на Център
за спешна медицинска помощ в Спешно отделение на МБАЛ „Пазарджик",
където постъпва в 22,49 часа. Поставена му е основна диагноза „повърхностна
травма на окосмената част на главата“. Напуснал болничното заведение в
01,15 часа на 17.03.2023 г. след проведени изследвания на ПКК, ЕКГ, преглед
от хирург, рентген на глава и шийни прешлени и компютърен томограф (КТ)
на главен мозък, в резултат на които е констатирано задоволително общо
състояние, без отклонения от страна на вътрешните органи и системи и с
препоръка за хоспитализация в хирургично отделение.
В периода 17.03. – 23.03.2023 г. е проведено болнично лечение в
клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. При
постъпването ищецът е имал оплаквания от главоболие, гадене и световъртеж
с обективно състояние – разкъсно-контузна рана в дясна челна област на
главата. Поставена му е диагноза „комоцио церебри“ с придружаващо
заболяване „Хидроцефалия – без оперативно лечение“. Бил е в ясно съзнание,
контактен, адекватен, зеници реактивни на светлина, без двигателен дефицит,
ТР – контролира, ВКФ - амнезия за травмата. От приетата по делото епикриза
от болничното заведение се установява, че са проведени консултации,
лабораторни и образни изследвания, които установяват, че ищецът е с ясно
съзнание, контактен, адекватен, без двигателен дефицит и с амнезия за
травмата. При КТ - изследване на главен мозък не са установени огнищни
промени в мозъчния паренхим. След проводени консултации с детски хирург
и детски травматолог не са установени данни за увредени вътрегръдни и
вътрекоремни органи, като е констатирана болка и повърхностна травма на
лява подбедрица. След клинично обсъждане е взето решение за консервативно
лечение на ищеца. Проведено е активно наблюдение и симптоматично
лечение с натриев хлорид Перфалган. Ищецът е изписан за домашно лечение
с препоръки за хранително-двигателен режим.
На 03.04.2023 г. е извършен контролен преглед в спешен кабинет по
неврохирургия към КДБ/СО на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” по диагнозата
“мозъчно сътресение“. Описани са оплаквания от локална болка на мястото на
травмата в дясната челно-теменна област на главата, без главоболие.
3
Обективното състояние на ищеца е оценено като добро общо състояние,
нормален неврологичен статус. Дадени са указания при промяна в
неврологичния статус да се проведе нова консултация.
На 19.04.2023 г. е извършен повторен контролен преглед в спешен
кабинет по неврохирургия към КДБ/СО на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” с
оплаквания от главоболие, гадене и световъртеж, без повръщане. Обективно:
добро общо състояние, нормален неврологичен статус. Не са установени
данни за спешно неврохирургично страдание, налагащо допълнителни
изследвания и лечение.
Травматичните увреждания на К. С. получени при процесното ПТП -
мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в дясна челна област на главата,
повърхностна травма на лява подбедрица, обща контузия на гръбначния стълб,
са с доказан произход и в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. По
своя медико-биологичен характер черепно-мозъчната травма се характеризира
като „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Черпно-мозъчната травма е лека по степен, преценена като мозъчно
сътресение, протекло с краткотрайно зашеметяване, непълен спомен за
инцидента, без данни за неврологична симптоматика.
От пряко причинените от процесното ПТП травматични увреждания
ищецът е търпял болки и страдания за период до 30 дни, в който период се е
възстановил напълно. Травмата при К. С. настъпва и протича на фона на
придружаващи заболявания - тежки преморбидни мозъчни увреждания:
вродена хидроцефалия, установена в първата година след раждането и
симптоматична епилепсия, която се проявила на 9-месечна възраст на ищеца.
Пристъпите зачестили до 10 пъти дневно, което наложило лечение във
Франция с промяна на терапията, което намалило пристъпите до 1 път
месечно. След инцидента на 16.03.2023г., пристъпите зачестили до 1 път
седмично, въпреки повишената лекарствена доза, появили се хронично
посттравматично главоболие, замайване, замъгляване на погледа, падания.
Ищецът има забавено двигателно развитие, задръжка в говорното развитие,
ментални нарушения, ювенилна идиопатична сколиоза.
Горното се установява от приетата по делото медицинска документация
- амбулаторен лист № 1519/20.06.2023 г. за преглед от детски невролог,
амбулаторен лист от 14.06.2023 г. за преглед от травматолог, амбулаторен лист
от 06.07.2023 г. за преглед от специалист „Физикална и рехабилитационна
медицина“, амбулаторен лист от 07.07.2023г. и от 26.07.2023г. за преглед от
детски невролог, Експертно решение на ТЕЛК № 130/12 от 17.01.2024 г., както
и от приетите по делото и неоспорени от страните заключения на вещо лице д-
р М. по назначените СМЕ и КСМАТЕ, които съдът кредитира изцяло.
4
Според посочените експертни заключения, пряко получените
увреждания от ПТП са възстановени в пълна степен, но тяхното
неблагоприятно въздействие върху протичането на съпътстващите
заболявания продължава и до момента. Вещото лице акцентира, че от една
страна, всяка черепно-мозъчна травма протича по-тежко и с повече възможни
усложнения при наличие на значими придружаващи и съпътстващи
заболявания, особено мозъчни, а от друга – черепно-мозъчната травма
утежнява протичането на съпътстващите заболявания, което е изцяло валидно
и в конкретния случай, особено по отношение на симптоматичната епилепсия.
Заключението е категорично, че получените травматични увреждания на
ищеца се намират в причинно-следствена връзка с механизма на процесното
ПТП.
За установяване на твърдените неимуществени вреди по делото е
разпитана свидетелката Б. А. С. - майка на ищеца. Заявява, че в момента на
настъпване на процесното ПТП тя е шофирала л.а. „Фолксфаген Поло“. К.
пътувал на предна дясна седалка, а на задната седалка пътувал по-малкият му
брат. Били с поставени предпазни колани. Описва детайлно звуковите и
физическите си възприятията при настъпването на самото ПТП като силен
трясък в момента на удара и при приземяването на автомобила, разпилени
отломки от пластмаса и стъкло в купето. След удара забелязала, че ищецът е в
безсъзнание, а в дясната част на челото му имало кръв. Поради деформация на
купето не успяла да откопчае предпазния си колан и да отвори вратата.
Описва, че нейните и на К. крака били притиснати в долната част на таблото, а
задната седалка била прилепена до предните. Непознат мъж се притекъл на
помощ, като се опитал първо да извади ищеца от автомобила, но свидетелката
помолила да не бъде местен, понеже страдал от епилепсия. Мъжът се обадил
на тел. 112, след което извадил от автомобила по-малкия брат на ищеца и
помогнал на свидетелката да излезе. В същото време К. дошъл в съзнание и тя
установила, че има охлузна рана и подутина на челото. Тогава пристигнала
полиция и линейка, която ги откарала в спешното отделение на местната
болница, където престояли няколко часа. Ищецът не се чувствал добре -
трудно се движел и изпитвал силни болки в главата. Впоследствие, познати на
свидетеля ги откарали в гр. София, където били прегледани в спешен
неврохирургичен кабинет в „Пирогов“ и хоспитализирани в детска
неврохирургия, където престояли една седмица. През цялото време К. бил
лекуван с обезболяващи медикаменти и системи. Охлузната рана на главата
му била обработена без шевове и лепенки, но отокът останал. Свидетелката
твърди, че след изписването от „Пирогов“, К. отсъствал от училище около два
месеца, поради затруднено придвижване. Усещал болки в главата, зачестили
епилептичните пристъпи, които преди процесното ПТП били леки и с
5
интензитет на няколко месеца, повлияни благоприятно от прилаганото
лечение, но след катастрофата зачестили и били придружени от замайване и
падания. Започнал да сънува кошмари, оплаквал се от умора дори след сън.
Трудно се концентрирал, нямал сили в крайниците, имал усещане за преумора
и схващане, което наложило множество консултации с неврохирург и
допълнителни изследвания с резонанси. Теглото на К. се покачило, а той се
самоизолирал и не поддържал контакт с връстниците си. Поради описаните
проблеми се наложило да отсъства от училище, трудно се концентрирал в
учебния процес, което затруднило завършването на 6 клас. През първия срок
на новата учебна година К. отсъствал продължително време поради
здравословните си проблеми, не успял да усвои материала, което наложило да
повтаря 7 клас в друго училище. Негативните преживявания се отразили
неблагоприятно на психическото състояние на К., бил депресиран, затворен,
трудно се концентрирал и изпитвал затруднения при усвояване на учебния
материал, чувствал се като непълноценен човек, което наложило с него да
работят ресурсен учител и детски психолог. Ищецът бил подложен на
физиотерапии и кинезитерапии, посещавал санаториум. Получил силни болки
във врата, изтръпване на ръцете, оток на краката, започнал да накуцва и
променил походката си, като изкривявал обувката на левия крак, като тези
аномалии били провокирани от претърпените травми, според мнението на
ортопед. Появили се проблеми и със зрението, като след консултация с
офталмолог, на К. били предписани очила. Свидетелят твърди, че след
процесното ПТП като цяло К. е в по-лошо здравословно, психологическо,
депресивно състояние в сравнение със състоянието му преди това. Съобщава,
че по препоръка на невролог, на ищеца К. предстоят изследвания посредством
електромиография (ЕМГ) на горни крайници и енцефалография (ЕЕГ) на
главата.
Съдът, като обсъди свидетелските показания поотделно и в съвкупност
с останалите събрани по делото доказателства и като извърши преценката по
чл.172 от ГПК, намира същите за последователни, непосредствени, логични и
неопровергани от останалите събрани по делото доказателства, поради което
ги кредитира.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното
МПС, към момента на деликта.
Ответникът е ангажирал доказателства за наредена с пл. нареждане от
20.07.2023г. сума в общ размер на 2 810.50 лв. по образуваната във връзка с
процесното ПТП щета.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
6
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ постановява, че увреденият от
деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”,
има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и
на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически
състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.
При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при
ответника водач, са налице всички посочени по - горе елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Налице е валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното
увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените
вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпените
неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и
страдания от получените травматични увреждания от ПТП от ищеца,
посочени по–горе при излагане на фактическата страна по казуса, както и в
настъпилите усложнения на здравословното му състояние при наличие на
значими придружаващи и съпътстващи заболявания, особено мозъчните
такива.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС, както и с вида и броя на травматичните
увреждания, силата и интензивността на болките и страданията на ищеца,
описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна,
значителната промяна в общото му физическо и емоционално състояние
вследствие на претърпяната черепно-мозъчна травма и настъпилите в
причинна връзка с нея усложнения след процесното ПТП и зачестили
епилептични пристъпи, оплакванията на пострадалия от главоболие,
световъртеж, загуба на зрение, на равновесие, на мускулен тонус, изтръпване
на крайниците, младата му възраст – 13 г., към датата на ПТП, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент, възлиза на 22 800 лева. Според съда, тази сума адекватно
компенсира търпeните от ищеца болки и страдания от вредите, причинени от
процесното ПТП.
7
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът е предявил извънсъдебна застрахователна претенция пред ответника
на 11.05.2023 г. (лист 25 и сл. поделото) за изплащане на обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на
40 000 лева и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 лева, като
в срока по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ ответното застрахователно дружество е
определило и изплатило обезщетение в размер на 2 800 лева за
неимуществените вреди и 10,50 лева за имуществените вреди (лист 62). С
оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
процесното ПТП в размер на 20 000 лева
Относно претенцията за законна лихва:
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл. 429 КЗ
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя. На
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от
датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди за собствената си забава. Като съобрази
гореизложеното, съдът намира, че законна лихва върху определеното
обезщетение следва да се присъди, считано от датата на завеждане на
претенцията пред застрахователя, а именно – 11.05.2023 г.
Своевременно наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, съдът намира за недоказано. Установява се от
заключението на САТЕ, че автомобилът, в който е пътувала ищцата, е бил
оборудван с обезопасителни колани за всички места, но по делото не са
събрани убедителни и безспорни доказателства, че ищецът е пътувал без
правилно поставен колан. Разпитаният по искане на ответника свидетел не
прави никакви конкретни изявления в тази връзка, а вещите лица по
изслушаната КСМАТЕ не дават категорично заключение относно това дали
К. С. е бил с коректно поставен предпазен колан към момента на настъпване
на инцидента, предвид естеството и тежестта на травмите на пострадалия,
както и механизма на получаването им. При изслушване на заключението по
допуснатата КСМАТЕ в.л. А. пояснява, че предвид сложните физични
механизми, действащи при конкретното ПТП, малкия размер на лекия
автомобил, в който е пътувал пострадалия, високия му ръст от около 1,80 м. и
8
тегло от около 100 кг., не може категорично да се твърди, че е пътувал със или
без предпазен колан. В.л. д-р М. уточнява също, че не е изключено
установените травми на главата и долните крайници на ищеца да бъдат
причинени и при правилно поставен предпазен колан, поради което не може
да се направи извод относно подлежащия на доказване факт само на база
установените травми при ищеца.
Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя,
пострадалият, като участник и в нарушение на правилата за движение, е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия
или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало
за настъпването на вредите.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че възражението за
съпричиняване следва да се прецени като недоказано, поради което
неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
38, ал. 2 от ЗАдв., на адвокатско дружество „В.,У. и партньори“ следва да бъде
определено възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна правна помощ.
Като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна
сложност, като взе предвид материлания му интерес и обема на
предоставената защита – производството е разгледано в рамките на две
открити съдебни заседания, в които са проведени разпити на двама свидетели
и изслушване на три експертни заключения, съдът намира, че справедливото и
адекватно адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ищеца възлиза на сума в размер на 3850 лв. Така, съразмерно с уважената
част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокатското дружество възнаграждение в размер на 1 925 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК и поради освобождаване на ищеца по реда
на чл. 83, ал. 2 от ГПК от задължението за внасяне на държавна такса и
разноски по делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС разноски и такси по делото, пропорционално на уважената част на
предявените искове. В случая таксите и разноските, за които ищецът е
освободен, възлизат на 800 лв. за вещи лица и 1 600 лв. държавна такса и
поради това ответникът следва да заплати съразмерно с уважената част от
исковете такси и разноски в размер на 1200 лева.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
9
ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът претендира разноски в размер на 600 лева за юрисконсултско
възнаграждение и 500 лева депозит за вещо лице, съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК. Съдът определя размер на разноските за
юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 150 лева на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр.
с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника общо разноски в
размер на 325 лева, от които 75 лева - юрисконсултско възнаграждение и 250
лева - депозит за вещо лице.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, да заплати на К. Б.
С., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул. ******* ап. 43, действащ със
съгласието на своята майка Б. А. С., сумата от 20 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди –
болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП,
настъпило на 16.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от
11.05.2023 г. до окончателното й плащане, като като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 20 000 лв. до предявения размер от 40 000
лева.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, да заплати на
адвокатско дружество „В.,У. и партньори“ БУЛСТАТ: ******* адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 1 925 лева.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, да заплати по
сметка на СГС държавна такса и разноски по делото в общ размер на 1 200
лева.
ОСЪЖДА К. Б. С., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул. *******
ап. 43, действащ със съгласието на своята майка Б. А. С., да заплати на ЗД
„ЕВРОИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб” № 43, сумата от 325 лв. разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11