ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Ямбол 18.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В закрито заседание на
18.04.2018 г. Ямболския окръжен съд, в състав:
Председател: Д. Кючуков
Членове: Н. И.
Г. Вълчанова
след като разгледа
докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 114/2018г.
по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В Ямболския окръжен съд е
постъпила жалба от М.Д.В. *** срещу решение № 134/08.03.2018 г. по гр.д. №, 3404/2017 г. по описа на Ямболския
районен съд, с което, на осн. чл.21 ал.4 от СК, е
прието за установено по отношение на жалбоподателката,
че същата не е собственик на разликата на разликата над 1/3 ид.част
до 4/6 ид. части от недвижимия имот, предмет на
делбата, като делбата по отношение на същия този имот е допусната при равни за
страните квоти- по 1/3 за всеки един от съделителите.
Като счита решението за недопустимо, доколкото съдържа произнасяне по
недопустим насрещен иск, неправилно и необосновано, жалбоподателката
моли същото да бъде отменено и след като съдът разгледа делото по същество, да
отхвърли предявения насрещен установителен иск иск по чл.21 ал.4 СК като недопустим, алтернативно - като
неоснователен и недоказан или прогласи решението в тази му част за нищожно, а
съдебната делба да бъде допусната при квоти: 4/6 ид.
части за М.В. и по 1/6 ид.част за Г.В. и К.В..
Отрицателният установителен иск по чл.21 ал.4 СК е
недопустим. Бракът между ищцата М.В. и Васил В. е прекратен при действието на
Семейния кодекс от 1985 г. и не е "заварен" по смисъла на новата
правна уредба по новия Семеен кодекс, която в случая е неприложима. Решението е
и неправилно. Съдът неправилно е квалифицирал предявения иск и неправилно е
разпределил доказателствената тежест между страните. Видно от съдържанието на
съдебното решение същият се е произнесъл по иск с правна квалификация чл.21
ал.4 т.2 вр. чл.23 ал.1 СК, а не само по чл.21 ал.4
т.2 СК. В тежест на ищците по насрещния иск е било да докажат, че процесния имот е придобит изцяло със техни средства, т.е.
да установят наличието на пълна трансформация на лично имущество. Същите не
доказват размера на
придобивната стойност на имота, размерът
на вложените средства, които имат личен произход и факта на влагането на тези
средства в придобиването на имота. Решението е необосновано. Съдът не се
обосновава ясно,точно и аргументирано кои свидетелски показания кредитира, защо
им дава вяра, подкрепят ли се от останалите доказателства по делото. Напротив-
показанията се цитират неточно избирателно, извадени от контекста и в
противоречие на формалната логика . Съдът е допуснал свидетелски показания в
нарушение на разпоредбата на чл.164 ал.1 ГПК, без изричното съгласие на
страните. Съдът неправилно е приел, че презумцията за
съвместен принос при придобиване на процесния имот е
оборена, опирайки се единствено на показанията на свидетелите, посочени от
насрещната страна. Показанията на тази група свидетели са неубедителни,
противоречиви и недостатъчни за оборване на презумцията
за наличие на съвместен принос. Съдът неправилно е изчислил и размера на
обезщетението по чл.434 ал.2 ГПК, което не съответства на квотата на съделителката М.В. от имота.
В срока по чл. 263 ал.1 ГПК не
е постъпил е отговор по жалбата от насрещната страна по делото Г.В. и К.В.
Намирайки въззивната
жалба за редовна и допустима, в изпълнение на правомощията си по чл.267 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото в открито
съдебно заседание за 15.05.2018 г. от 10.30 ч. за която дата да се уведомят
страните
На страните да се връчи препис
от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
