.МОТИВИ
Към присъда № ……, постановена по
НОХД № 15 по описа на РС – Ивайловград за 2020 г.
Подсъдимият
Г.К.И. е обвинен в извършване на престъплениe
по чл. 338, ал. 1 от НК, за това, че на 14.08.2019 г. в частен имот, находящ се в с. Горноселци, общ. Ивайловград, обл. Хасково, като държал огнестрелно оръжие – 1 брой ловна
карабина марка „Тикка“, модел „T3x SliFL“ калибър .308Win със сериен номер М54956, еднозарядна, с една цев, негова собственост, за което
притежава разрешение 20160243478/24.04.2018 г. и 2 бр. патрони, калибър .308win,
неразделно поставени в пълнителя на патронника на оръжието, не е взел
необходимите мерки за сигурност, и особено мерките, предвидени в правилници,
наредби или инструкции, а именно, чл. 59, ал.1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия – „Лицата, получили разрешение за
придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси
за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и
пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп
на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или
наранявания при употребата им” и чл. 98, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия – „Огнестрелните
оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени,
снабдени със секретно заключващи се устройства – за физическите лица на
постоянния им адрес или настоящ адрес, за който е издадено удостоверение от
съответната община. Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се
съхраняват по настоящ адрес, физическите лица подават заявление за уведомяване
до съответния началник на РУ на МВР по постоянен и настоящ адрес“.
Районният прокурор поддържа
внесеното обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият не
се признава за виновен, като счита извършеното от него деяние не за
престъпление по смисъла на чл. 338, ал.1 от НК, а за административно нарушение
„по служба КОС“ – служба „Контрол на общоопасните
средства“ при МВР.
Съдът, след като прецени фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и подкрепящи се от
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 14.08.2019 г. около 11.00 ч.,
св. Т.П. ***, на длъжност Н-к Група „Криминална полиция“ и св. Н.Р. ***, на
длъжност „мл. полицейски инспектор КОС“, осъществявали дейност по служба,
свързана с превенция на престъпността в с. Горноселци, общ. Ивайловград,
Хасковска област и по - специално свързана с откриването на ловния сезон през
м. август и постъпила информация в РУ - Ивайловград за бракониерски лов нощно
време, на фарове. В центъра на село Г. срещнали св. К.И. – баща на подсъдимия Г.К.И.,
с когото започнали разговор. Св. К. И. познавал отпреди св. П.. В разговора се
установило, че подсъдимият е в селото на гости и носи със себе си законно
притежаваната ловна пушка. Тогава свидетелите П. и Р. поискали да я видят. Св.
К. И. се качил в полицейската кола и ги завел до дома си. По показания на св.
К. И. същият поканил полицаите, които казали, че искат да видят подсъдимия за
справка, да седнат в двора, под навес до самата къща, на маса. Седнали да изчакат
подсъдимия, който през това време не бил в дома си, а извършвал дейности по
каптажа, захранващ селото с вода, да се върне в къщата. След като поседели 10-15 минути, св. П. казал на св. К. И. да
изкара ловната пушка на сина си навън да я видят. Св. К.
И. влязъл в къщата, а след него влезли полицаите. Тримата влезли в стаята, където било сложено
оръжието – ловна карабина. Оръжието било между два хладилника, подпряно на
стената. Св. Н.Р. наредил на св. К. И. да го изкара навън. Св. К. И. изкарал
оръжието и го поставил на масата на двора. След като св. К. И. изкарал
оръжието, свидетелите П. и Р. установили, че оръжието е снарядено
(в показанията на св. П. и обясненията на подсъдимия е използван термин „лентовано“) с 2 бр. патрони в пълнителя. Полицейските
служители се обадили в РУ – Ивайловград, за да бъде изпратена дежурна
оперативна група, която да извърши оглед на местопроизшествие. В имота, освен
тримата свидетели била и св. Ц.И. – съпруга на подсъдимия. След известно време,
преди да дойде дежурната оперативна група се върнал и подсъдимият Г.К.И., който
показал на полицаите надлежно разрешително за съхранение и носене на оръжие.
При идване на дзежурната оперативна група бил
извършен оглед на местопроизшествие в присъствието на поемните
лица – свидетелите А.А. и Ж.С.. Огледът е бил
извършен в присъствието на подсъдимия, който не е предявил искания и
възражения. Установено е, че по време на огледа пълнителят се е намирал на
пушката, снаряден с двата броя патрони.
С
Протокола за оглед е иззето процесното оръжие - 1 брой ловна карабина марка „Тикка“, модел „T3x SliFL“ калибър
.308Win със сериен номер М54956, 2 - та броя боеприпаси калибър .308Win,
пълнител за 3 бр. боперипаси, както и оптика марка
„МЕОРТА“ – 1 бр., устройство за регулиране на дистанция – 1 бр. и стойка, черна
на цвят с четири болта – 1 бр.
Калъфът за пушка е предаден
допълнително с Протокол за доброволно предаване от 14.08.2019 г. от подс. Г. И..
Във връзка с така установената
фактическа обстановка в хода на съдебното следствие се установиха различия в
показанията на свидетелите П. и Р. от една страна и св. К.И. от друга св. П. и
св. Р. твърдят, че св. К. И. през цялото време се е намирал до тях, а св. К.И.
твърди, че след като е изкарал оръжието е отишъл да търси сина си до дома на
свидетелите П. и И. Б. за интервал от около 20 минути, през което време
полицейските служители са били у дома му.
Свидетелите бяха съпоставени в
ОС. При проведените ОС всеки един от свидетелите потвърждава показанията си в
качеството на свидетел. Това което се изясни от проведените ОС е, че оръжието е
било изнесено от къщата от св. К. И. и оставено на масата под навеса. Изясни
се, че св. К. И. е търсил сина си подс. Г.И. по
телефона пред полицейските служители, но не е имал обхват.
Безспорно е установено, че през
цялото време в имота се намирала св. Ц.И. – съпруга на подсъдимия. От
показанията й се установи, че тя е
отключила вратата на първия етаж, където е било оръжието, тъй като подс. Г.И. и св. К.И. били извън имота. След известно време
дошли двама полицаи, които потърсили подсъдимия. Тя им отговорила, че той не е
вкъщи и след като почакали известно време полицаите си тръгнали. По – късно се
върнали със св. К.И.. Св. К.И. влязъл в къщата, а след него и полицаите. Св. К.И.
изнесъл пушсата на съпруга й. След известно време св.
К. И. отишъл да търси сина си, като св. И. останала сама с полицаите. Тъй като
се чувствала неудобно по пижама, влязла в къщата да се преоблече и после пак
излязла на двора до полицаите. След известно време се върнали свекър й и
съпругът й. Докато била в двора при полицаите свидетелката се намирала на около
3 метра от тях, седнала на люлка в двора на имота.
От показанията на свидетелката се
установява също, че етажът, където се е намирало оръжието е бил отключен от нея
преди идване на полицаите, а помещението, където се намирало оръжието е било
заключено с райбер, намиращ се откъм външната страна на помещението, поставен в
горната част на вратата.
С оглед пълното изясняване на
фактическата обстановка, съдът допусна разпитът на посочените от св. К. И. в
съдебно заседание лица - св. П.Б. и св. И.Б.. Двамата свидетели не могат да си
спомнят точна дата, но уточняват, че е било през 2019 г., по времето, когато е
имало проблем с водата в с. Горноселци. Свидетелстват
как полицейските служители отишли със св. К. И. до дома му. След известно време
св. К.И. се върнал и поискал от св. Б. да позвъни на сина си от нейния телефон.
В останалата си част, в показанията на двамата свидетели се установяват
противоречиви твърдения, както в показанията на самия свидетел, така и помежду
им. Св. Б. първоначално твърди, че докато св. К. И. набирал телефона на сина
си, се появил и самия подсъдим и двамата тръгнали с полицейската кола. Това означава,
че и самите полицейски служители са били на място, което не кореспондира с
останалите доказателства по делото. Впоследствие на изрично зададен въпрос от
страна на съда, пояснява, че подсъдимия и баща му си тръгнали пеша от дома им.
Тези показания не кореспондират с показанията на св. Б., който твърди, че
подсъдимият и баща му си тръгнали с автомобила на св. К. И.– „колата на К.. Той дойде с автомобила си,
защото бърза“ Отделно от това св. Б. посочва, че разстоянието между двете
къщи е „200-300 метра, най – много до 400
метра“, като същевременно твърди в показанията си, че бащата на подсъдимия
е отивал до тях за „20 минути и повече“.
Това означава, че св. К. И. е изминавал с автомобила си разстояние между 10 и
20 м. за минута, което противоречи на нормалната житейска логика. Очевидно
осъзнавайки това, св. Б. пояснява: „Не мога да си спомня точно как беше, дали беше с автомобил или не.
Имаше там една кола спряна до
читалището. Това беше варианта имаме читалище и до читалището имаше
спряна една кола.Дали беше негова не мога да ви кажа точно. Не съм го питал
дали дойде с кола или пеш.“
Съдът не кредитира показанията на
св. П.Б. и св. И.Б., защото счита, че същите са противоречиви и не са
обективни.
Подсъдимият Г.К.И. не отрича обстоятелствата, че
баща му е изнесъл за справка оръжието му от стаята и го е оставил на масата под
навеса. Твърди, че предната вечер бил правил подобрения по оптиката на пушката.
Сутринта, когато тръгвал за водата не бил прибрал пушката в калъфа и не я бил
заключил. Оставил пушката между два хладилника, но твърди, че пълнителят не е
бил на пушката, а е бил на маса в същата стая на отстояние
около 1 метър и половина от оръжието. Пояснява, че е много добре запознат с
боравенето с оръжие и начина му на съхранение. В къщата освен него били баща му
и съпругата му. Баща му бил ловец и никога нямало да пипне оръжието му.
Съпругата му също. Потвърждава установеният по делото факт, че входната врата
към етажа се заключвала със секретен ключ, но към момента на проверката е била
отключена от съпругата му, която е пиела кафе в двора в близост до вратата.
Потвърждава обстоятелството заявено от св. И., че стаята, където се намирало
оръжието се заключвала с райбер. На изрично зададени въпроси от съда,
потвърждава, че откритити боеприпаси са негови и, че
по – всяка вероятност той ги е снарядил (лентовал) в пълнителя, но отрича пълнителят с патроните да
е бил поставен на оръжието. Известно му било, че ловният сезон се откривал
непосредствено в следващата събота, но с
лов за пернат дивеч. С оглед прецизност, следва да се отбележи, че ловният
сезон за 2019 г. е открит на 10.08., т.е. вече е бил открит, но инкриминираното
оръжие и боеприпаси не са подходящи за лов на прелетен дивеч. Подсъдимият
счита, че извършеното от него деяние е „нарушение по служба КОС“ – т.е.
административно нарушение. Тази теза се застъпва и от защитата, която счита, че
ако съдът алтернативно прецени, че подсъдимият от обективна и субективна страна
е осъществил състава на чл. 338, ал.1 от НК, налице е основание за прилагане на
разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК.
От извършената в НТЛ – ОДМВР –
Хасково от вещото лице Л. К. съдебно – балистическа
експертиза, обективирана в Протокол № 22/26.09.2019
г. и защитена от вещото лице в съдебно заседание се установява, че
представеният обект – 1 бр. ловна карабина марка „Тикка“,
модел „T3x SliFL“ калибър .308Win е огнестрелно
оръжие по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия. С изследваната пушка може да се произведе изстрел с
куршум, чрез въздействие на взривно вещество и да се порази цел. Изследваното
оръжие е технически изправно и годно за срелба, почистено
след последната стрелба. Изследваната пушка е калибър .308Win. Представените 2
бр. боеприпаси калибър .308Win са годни
за употреба.
Съдът, обсъждайки всички
доказателства по делото, приема за безспорно установено, че на 14.08.2019 г.,
оръжието на подсъдимия ловна пушка, тип карабина марка „Тикка“,
модел „T3x SliFL“ калибър .308Win със сериен номер
М54956 се е намирало в стая на наследствената им къща в с. Г., общ.
Ивайловград. При извършената полицейска проверка, същото е било поставено между
два хладилника в незаключена стая, с незаключена входна врата на етажа. До
оръжието е имало свободен достъп, независимо от твърденията на подсъдимия за
отдалеченост на имота от други имоти, за обезлюденост
на населенето място и за това, че съпругата му не е
оставяла къщата без надзор и, че нито тя, нито бащата на подсъдимия– св. К. И.
биха пипнали пушката. Фактът, че св. К. И. свободно е взел пушката и я изнесъл
на двора говори красноречиво за това. По този факт не се спори. Съдът приема,
че оръжието е било снарядено с пълнител, с поставени
в него 2 бр. боеприпаси. Твърдението на подсъдимия, че пълнителят е бил оставен
снаряден от него на около метър и
половина от оръжието, съдът приема като защитна версия на подсъдимия, която не
кореспондира с нито едно от доказателствата по делото. Така установеното, че
оръжието е било снарядено с пълнител с поставени в
него 2 бр. боеприпаси, прави същото годно да произведе изстрел без особени
усилия, което е предпоставка за възникване на злополоука
или нараняване. За осъществяване на деянието по ал. 1 на чл. 338 от НК не е
необходимо да настъпи някакъв престъпен резултат.
По
отношение твърдяното от подсъдимия и защитата, че се касае за административно
нарушение, а не за престъпление, съдът приема, че действително в Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
съществува санкционната норма на чл. 193, ал.1 от ЗОБВВПИ - Който
не изпълни изискванията на чл. 98, ал. 1 - 3 за съхранение на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв. и/или с
имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
Предвид
това, всеки един случай трябва да се преценя конкретно сам по себе си. В
конкретния случай, не се касае само за неизпълнение на определени изисквания за
съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, а освен това и за държане на
огнестрелно оръжие и боепрепаси, без да са взети
необходимите мерки за сигурност. В случая деецът е упражнявал трайно състояние на фактическа власт върху процесното оръжие и боеприпаси, като с поведението си не е
приложил необходимите мерки за сигурност.
Доводите
на подъсдимия, че за ловен сезон посещава поне от 10 до 15 места и, че няма как на всичките тези
места да му бъде издаден настоящ
адрес и да се монтира специално
за него каса, както и, че при същите условия
посреща гости ловци и няма как да им издаде настоящ адрес и да им инсталира
каси, са несъстоятелни в конкретния случай.
За такива случаи е
предвидена разпоредбата на чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ - Лицата, получили разрешение за
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни или
спортни цели, пренасят огнестрелното оръжие без поставени в него или в зарядното устройство боеприпаси, а барута и капсулите по
чл. 6, ал. 5, т. 1 и 2 - разделно. Оръжието се пренася в затворен транспортен
куфар. Дългоцевното оръжие може да се пренася и в
калъф със заключващо устройство на спусъка. В конкретния случай оръжието не е било в затворен
транспортен куфар. Не е било прибрано в наличния калъф и не е имало монтирано
заключващо устройство на спусъка.
За
прецизност следва да бъдат посочени и вътрешно – нормативните документи на НЛРС
– „Съюз на ловците и риболовците в България – Указания за безопасно боравене с
огнестрелно оръжие за ловни цели“, приети от УС на НЛРС– СЛРБ от 21.11.2014 г.
– Чл.6, ал.1 – Ловците могат да
съхраняват, пренасят и употребяват личното си ловно оръжие и боеприпаси за
него, съгласно разпоредбите на ЗОБВВПИ и чл. 7, т.1 – При дейности с ловно оръжие и боеприпаси за него задължително се
спазват следните основни правила: 1. Притежателите на ловно оръжие и боеприпаси
вземат мерки за осигуряването им по начин, изключващ всяка непосредствена
възможност до тях да имат достъп други лица….
Съдът счита, че в настоящия
случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК. Същата би
била приложима, ако инкриминираното деяние касае непродължителен период от
време. В конкретния случай обаче, липсата на определено място за съхранение на
оръжие в имота, липсата на заключващо устройство на самото оръжие, свободният
достъп до оръжието на други лица, освен притежателя на оръжието, пък било те и
ловци и негови близки и не на последно масто,
отсъствието на подсъдимия от имота, оставяйки оръжието в състоянието в което е
намерено, водят до извода, че по време на цялото си пребиваване в с. Горноселци
към инкриминираната дата, подсъдимият цялостно не е спазил мерките за
сигурност, което само по себе си обуславя по – висока степен на обществена
опасност.
Що се отнася до доводите на посдъдимия и защитата, че полицейските служители – св. П. и
Р. завили пред съда неистини и, че вероятно биха си позволили по някакъв начин
да манипулират местопроизшествието, то по време на съдебното следствие не се
установиха данни в тази насока, а се касае
единствено за вероятности и
предположения.
От Справката за съдимост се
установява, че подсъдимият е осъждан - реабилитиран. Реабилитацията е настъпила
през 2005 г.
От Характеристиката се установяват
положителни данни за личността на подсъдимия (ползва се с добро име сред
съседите си, няма нарушения на обществения ред, няма данни лицето да дружи с
лица от криминалния контингент).
По описания по-горе начин подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл.
338, ал. 1 от НК, а именно - на 14.08.2019 г. в частен имот, находящ се в с. Г., общ. Ивайловград, обл.
Хасково, като държал огнестрелно оръжие – 1 брой ловна карабина марка „Тикка“, модел „T3x SliFL“ калибър
.308Win със сериен номер М54956, еднозарядна, с една
цев, негова собственост, за което притежава разрешение 20160243478/24.04.2018
г. и 2 бр. патрони, калибър .308win, неразделно поставени в пълнителя на
патронника на оръжието, не е взел необходимите мерки за сигурност, и особено
мерките, предвидени в правилници, наредби или инструкции, а именно, чл. 59,
ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия – „Лицата, получили разрешение за
придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси
за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и
пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп
на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или
наранявания при употребата им” и чл. 98, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия – „Огнестрелните
оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени,
снабдени със секретно заключващи се устройства – за физическите лица на
постоянния им адрес или настоящ адрес, за който е издадено удостоверение от
съответната община. Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се
съхраняват по настоящ адрес, физическите лица подават заявление за уведомяване
до съответния началник на РУ на МВР по постоянен и настоящ адрес“.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал и целял настъпването на противоправните последици.
При определяне на наказанието на
подсъдимия и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация
на наказанието, съдът прецени следното:
- обществената опасност на
деянието, макар и по – висока, за дъ бъде приложена
разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК е от сравнително ниска степен, типична за
този вид престъпления;
- обществената опасност на
извършителя е от ниска степен, с оглед на дългия период след реабилитацията му,
през който няма данни за противоправно поведение от
негова страна и положителните характеристични данни.
Отегчаващи вината обстоятелства –
липсата на критичност от страна на подсъдимия към извършеното от него деяние.
Смегчаващи вината обстоятелства: оказаното
съдействие, независимо от непризнаване на вина на контролните, разследващите
органи и съда за разкриване на обективната истина; Липсата на данни за противоправно поведение след реабилитацията му; Положителните
характеристични данни.
Мотивите за извършване на
деянието – незачитане на правовия ред и особено на правилата, свързани с
притежаване, сдъхранение, държане и боравене с
огнестрелно оръжие.
За инкриминираното деяние заканодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“
за срок от една до пет години или с глоба от петстотин до три хиляди лева.
Съдът намира, че на подсъдимия
следва да се наложи наказание „глоба“, в близък до минималния размер, с оглед
характера на извършеното, личността на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства и мотивите за деянието, като счита, че за постигане целите
на лична и генерална превенция, следва да се определи и наложи наказание
„глоба” в размер на 800 лева.
Съдът счита така определенето наказание по вид и размер за справедливо, съобразено с извършеното и
отговарящо на целите на личната и генерална превенция, а именно да се подтикне осъдения
към промяна в неговия мироглед така, че да започне да се съобразява с установените
в обществото правила и добри нрави, както
и да създаде у него контрамотив към
извършването на ново престъпление. От друга страна по такъв начин ще се
въздейства върху интелекта и волята на останалите граждани да не вършат
престъпления. В този си вид присъдата ще изиграе своята възпираща, превантивна
и възпитателна роля.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК,
подсъдимият Г.К.И. следва да бъде осъден да заплати на Държавата по сметка на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– Хасково сумата 118.30
лева (сто и осемнадесет лв. и тридесет ст.), разноски по досъдебното
производство за назначената съдебно - балистическа
експертиза, а по сметка на Районен съд –
Ивайловград сумата от 57.56 лв. (петдесет и седем лв. и петдесет и шест ст.),
разноски за явяване в о.с.з на ВЛ Л.Т.К..
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: