РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 29.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание
на осемнадесети април две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Байданова
при участието на
секретаря М. Суркова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1419 по описа
за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията
на обективно и субективно съединение искове за прогласяване нищожност на
договор за делба на наследствен недвижим имот с правно основание чл.26,ал.1 предл.1 от ЗЗД във вр. с
чл.34, ал.2 от ЗС във вр. с чл.75,ал.2 от ЗН и евентуален иск по чл.26, ал.2
предл.3 от ЗЗД във вр. с чл.18 от ЗЗД, както и иск с правно основание чл.108,
ал.1 от ЗС.
Постъпила е искова молба от В.Х.С.
против З.В.М., М.Г.М., Д.В.С. и М.Г.С., с която се твърди, че на 15.08.1994г. с
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на документи
№ 53, т. II, дело № 952/94г. на Нотариус при КРС И.С. ищцата със съпруга си В.П.
С. придобили недвижим имот: място, находящо се в землището на гр. Кърджали,
представляващо зона 27, с площ 500 кв.м., при граници: изток- общинска земя;
запад- път; север- И. Г. и юг- път. Твърди, че първоначално в мястото построили
барака за фураж, а по-късно през 1995г. я преустроили в малка виличка с площ от
около 50 кв.м., която била изградена без строителни книжа, поради което в края
на 1996г. децата им – ответниците Д.В.С. и З.В.М. се заели да ги снабдят с
необходимите документи за узаконяването ѝ. Тъй като още докато бил жив
съпругът й смятали да построят по-голяма къща, през 1997г. с децата им Д.В.С. и
З.В.М. решили на мястото на вилата да построят по-голяма къща. Поради това, че
отглеждала 3 крави, около 100 прасета и 80 овце и работела в тютюневия комбинат
като бригадирка, разполагала с достатъчно средства, поради което и за да не
обременява децата си, започнала изграждането на къщата с нейни средства, като
част от дейностите заплащала с отглежданите животни. Твърди, че същата била
завършена в груб строеж през 2004г., а през 2007г. извършили довършителни
работи, като измазване , боядисване и саниране, за което и децата , като
съсобственици на имота, дали около 2 000,00 лв., но поради влошаване на
здравословното й състояние до октомври 2012г. не могли да я направят годна за
обитаване. Твърди, че къщата, която е построила със собствени средства, е около
184 кв.м., като за същата няма издадено разрешение за строеж. Твърди се в
исковата молба, че в началото на 2016г. синът на ищцата се изнесъл от
апартамента, в който живеели заедно и се преместил да живее в къщата в едната й
част, а сестра му се нанесла в другата част. На 07.08.2016 г. ищцата била
поканена от сина си да види внучето му, явяващо се нейно правнуче, като при
отиването ѝ там видяла, че мястото е преградено на две части и са
изсечени част от дръвчетата. Попитала сина си защо са го преградили на две,
като и тя е съсобственик и защо са изсекли дръвчета, които тя и баща им за
засадили, без да я питат. Дъщеря й и синът й започнали да я обиждат, а синът й
и да я удря, след което я изгонили от имота. Сочи, че за нанесения ѝ
побой завела н.ч.х.д. № 127/17г. по описа на КРС. Предвид влошените отношения ищцата решила да
заведе дело за делба на съсобствения им поземлен имот, ведно с построената в
него къща на два етажа, при което установила, че за къщата е изповядан на 09.06.17r. Договор за делба на съсобствен
недвижим имот № 65, т.I, peг. № 1814, нот. дело № 65/17г. заверен от Нотариус Е.К.,
по силата на който З.В.М. и съпругът й М.Г.М. получават в дял и стават собственици
на южната част от масивна двуфамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена
площ от 92 кв.м., представляваща самостоятелен обект с отделен вход, състоящ се
от: първи етаж, включващ- стълбищна клетка, сервизно помещение и две стаи и
втори етаж, включващ- сервизно помещение и две стаи, ведно с 1/2 идеална част
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата, съставляващо поземлен имот № 40909.27.1396 по плана на
новообразуваните имоти, Зона за земеделско ползване № 27 в землището на гр.
Кърджали, одобрен със Заповед № РД-09-242/03.12.08г. на Областния управител на
Област Кърджали, с площ 503,46 кв.м., при граници на имота съгласно скица:
поземлен имот № 40909.27.1441, поземлен имот № 40909.27.1397 и поземлен имот №
40909.27.1395, а Д.В.С. и съпругата му М.Г.С. получават в дял и стават
собственици на северната част от масивна двуфамилна жилищна сграда на два
етажа, със застроена площ от 92 кв.м., представляваща самостоятелен обект с
отделен вход, състоящ се от: първи етаж, включващ- стълбищна клетка, сервизно
помещение и две стаи и втори етаж, включващ- сервизно помещение и две стаи,
ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот №
40909.27.1396 по плана на новообразуваните имоти, Зона за земеделско ползване №
27 в землището на гр. Кърджали, одобрен със Заповед № РД-09-242/03.12.08г. на
Областния управител на Област Кърджали, с площ 503,46 кв.м., при граници на
имота съгласно скица: поземлен имот № 40909.27.1441, поземлен имот №
40909.27.1397 и поземлен имот № 40909.27.1395. Твърди се, че в същия ден е
изповядан и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание чл.
587, ал. 1 от ГПК № 64, т. I, peг. № 1813, нот. дело № 64/17г. на Нотариус Е.К.,
peг. № 280 на НК и район на действие КРС, по силата на който З.В.М. и Д.В.С. са
признати за собственици на по 1/6 идеална част от следният недвижим имот:
поземлен имот № 40909.27.1396 по плана на новообразуваните имоти, Зона за
земеделско ползване № 27 в землището на гр. Кърджали, одобрен със Заповед №.
РД-09-242/03.12.08г. на Областния управител на Област Кърджали, с площ 503,46
кв.м., при граници на имота съгласно скица: поземлен имот № 40909.27.1441,
поземлен имот№ 40909.27.1397 и поземлен имот № 40909.27.1395. Твърди още, че
действително след смъртта на съпруга й, синът й и дъщеря й придобили по
наследство по 1/6 идеална част от посочения недвижим имот, но за нея останало
непонятно как и защо те и съпрузите им стават собственици на построената от нея
в имота къща. Счита, че Договор за делба на съсобствен недвижим имот № 65, т.
I, peг. № 1814, нот. дело № 65/17г., заверен от Нотариус Е.К., е нищожен поради
участие на несобственици в него и неучастието на собственик в него. Твърди, че
тази къща е строена с нейни средства, че е собственик на 4/6 идеални части от
имота и поне на 4/6 идеални части от къщата. Счита, че е следвало тя също да участва в нея, поради
което и на осн. чл. 75, ал. 2 от ЗН във p. с чл. 34, ал. 2 от ЗС счита тази
делба за изцяло нищожна, като счита, че е и налице неспазване на предписаната
от закона форма за действителност на сделката, което води до нейната нищожност,
за което излага съображения. Твърди, че при разглеждане на строителните
документи видяла, че в Разрешението за строеж № 98/15.07.97г. липсва нейното
име, като винаги е смятала, че е вписана в него, тъй като не й било искано
съгласие за издаване на разрешение за строеж само на децата й. Сочи, че
разрешението за строеж не е реализирано в законовите срокове, поради което
счита, че същото се е погасило, като след това не е издавано друго, въз основа
на което да е изградена процесната къща. Предвид това, че разрешението за
строеж е изтекло, като не е реализирано в предвидените срокове и с оглед липса
на каквото и да било уговорка, макар и сама да е построила къщата, счита, че е
собственик на 4/6 идеални части от нея, а синът й Д.С. и дъщеря й З.М. са
собственици на по 1/6 идеална част от къщата, предвид разпоредбите, касаещи
приращението . Твърди, че процесната
къща е включен в делбената маса, без нейно знание и съгласие , като никой от
ответниците не я е уведомил или поканил да участва в делбата. Също така тази
счита делба за нищожна и поради участието на несобственици в нея . Счита, че
децата й са собственици по наследство на по 1/6 идеална част от къщата, но това
не прави и техните съпрузи собственици на същата. С оглед на това, че в делбата
съпрузите са участвали без да са собственици, счита, че е налице неспазване на
предписаната от закона форма за действителност на сделката, което води до
нейната нищожност. Предвид това, че до момента ответниците ползват сами имота, намира, че за нея е налице правен
интерес да бъде снабдена със съдебно решение, по силата на което ответниците да
бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението върху 4/6 идеални
части от описаната по-горе къща. Моли да се постанови решение, с което да се
обяви за изцяло нищожна доброволната делба, извършена с Договор за делба на
съсобствен недвижим имот № 65, т. I, per. № 1814, нот. дело № 65/17г., на Нотариус Е.К., сключен между
ответниците на 09.06.2017г. в гр. Кърджали, по силата на който З.В.М. и съпруга
й М.Г.М. получават в дял и стават собственици на южната част от масивна
двуфамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 92 кв.м.,
представляваща самостоятелен обект с отделен вход, състоящ се от: ПЪРВИ ЕТАЖ,
включващ- стълбищна клетка, сервизно помещение и две стаи и ВТОРИ ЕТАЖ,
включващ- сервизно помещение и две стаи, ведно с 1/2 идеална част от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата,
съставляващо поземлен имот № 40909.27.1396 по плана на новообразуваните имоти,
Зона за земеделско ползване № 27 в землището на гр. Кърджали, одобрен със
Заповед № РД-09-242/03.12.08г. на Областния управител на Област Кърджали, с
площ 503,46 кв.м., при граници на имота съгласно скица: поземлен имот №
40909.27.1441, поземлен имот № 40909.27.1397 и поземлен имот № 40909.27.1395, а
Д.В.С. и съпругата му М.Г.С. получават в дял и стават собственици на северната
част от масивна двуфамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от
92 кв.м., представляваща самостоятелен обект с отделен вход, състоящ се от:
ПЪРВИ ЕТАЖ, включващ- стълбищна клетка, сервизно помещение и две стаи и ВТОРИ
ЕТАЖ, включващ- сервизно помещение и две стаи, ведно с 1/2 идеална част от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата, съставляващо поземлен имот № 40909.27.1396 по плана на
новообразуваните имоти, Зона за земеделско ползване № 27 в землището на гр.
Кърджали, одобрен със Заповед № РД-09-242/03.12.08г. на Областния управител на
Област Кърджали, с площ 503,46 кв.м., при граници на имота съгласно скица:
поземлен имот № 40909.27.1441, поземлен имот № 40909.27.1397 и поземлен имот №
40909.27.1395. В същият ден е изповядан и Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК на Нотариус Е.К., peг. № 280
на НК и район на действие КРС, по силата на който З.В.М. и Д.В.С. са признати
за собственици на по 1/6 идеална част от следният недвижим имот: поземлен имот
№ 40909.27.1396 по плана на новообразуваните имоти, Зона за земеделско ползване
№ 27 в землището на гр. Кърджали, одобрен със Заповед № РД-09-242/03.12.08г. на
Областния управител на Област Кърджали, с площ 503,46 кв.м., при граници на
имота съгласно скица: поземлен имот № 40909.27.1441, поземлен имот №
40909.27.1397 и поземлен имот № 40909.27.1395, поради противоречие на закона.
При условия на евентуалност моли да се обяви за изцяло нищожна доброволната делба, извършена с Договор за
делба на съсобствен недвижим имот № 65, т. I, peг. № 1814, нот. дело № 65/17г.,
заверен от Нотариус Е.К., per. № 280 на НК и район на действие КРС, сключен
между ответниците на 09.06.2017г. в гр. Кърджали, по силата на който З.В.М. и
съпруга й М.Г.М. получават в дял и стават собственици на южната част от масивна
двуфамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 92 кв.м.,
представляваща самостоятелен обект с отделен вход, състоящ се от: първи етаж,
включващ- стълбищна клетка, сервизно помещение и две стаи и втори етаж,
включващ- сервизно помещение и две стаи, ведно с 1/2 идеална част от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена
сградата, съставляващо поземлен имот № 40909.27.1396 по плана на
новообразуваните имоти, Зона за земеделско ползване № 27 в землището на гр.
Кърджали, одобрен със Заповед № РД-09-242/03.12.08г. на Областния управител на
Област Кърджали, с площ 503,46 кв.м., при граници на имота съгласно скица:
поземлен имот № 40909.27.1441, поземлен имот № 40909.27.1397 и поземлен имот №
40909.27.1395, а Д.В.С. и съпругата му М.Г.С. получават в дял и стават собственици
на северната част от масивна двуфамилна жилищна сграда на два етажа, със
застроена площ от 92 кв.м., представляваща самостоятелен обект с отделен вход,
състоящ се от: първи етаж, включващ- стълбищна клетка, сервизно помещение и две
стаи и втори етаж, включващ- сервизно помещение и две стаи, ведно с 1/2 идеална
част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което
е построена сградата, съставляващо поземлен имот № 40909.27.1396 по плана на
новообразуваните имоти, Зона за земеделско ползване № 27 в землището на гр.
Кърджали, одобрен със Заповед № РД-09-242/03.12.08г. на Областния управител на
Област Кърджали, с площ 503,46 кв.м., при граници на имота съгласно скица:
поземлен имот № 40909.27.1441, поземлен имот № 40909.27.1397 и поземлен имот №
40909.27.1395. В същият ден е изповядан и Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК на Нотариус Е.К., per. № 280
на НК и район на действие КРС, по силата на който З.В.М. и Д.В.С. са признати
за собственици на по 1/6 идеална част от следният недвижим имот: поземлен имот
№ 40909.27.1396 по плана на новообразуваните имоти, Зона за земеделско ползване
№ 27 в землището на гр. Кърджали, одобрен със Заповед № РД-09-242/03.12.08г. на
Областния управител на Област Кърджали, с площ 503,46 кв.м., при граници на
имота съгласно скица: поземлен имот № 40909.27.1441, поземлен имот №
40909.27.1397 и поземлен имот № 40909.27.1395, поради липса на предписаната от
закона форма. Също така моли да се постанови съдебно решение, с което на осн.
чл. 108 от ЗС да бъдат осъдени ответниците
да й отстъпят собствеността и предадат владението на 4/6
идеални части от процесния имот, съответно З. и М. М. - южната част от жилищната сграда, ведно с
½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления
имот , в който е построена сградата, а Д. и М. С. - северната част от жилищната
сграда, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху поземления имот , в който е построена сградата. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез
упълномощен адвокат поддържа искове и моли съда да ги уважи. Представя
съображения в писмена защита.
Ответниците З.В.М., М.Г.М., Д.В.С. и М.Г.С.
в срока по чл.131 от ГПК чрез пълномощник са депозирали писмен отговор на
исковата молба, с който намират предявените искове за недопустими и
неоснователни. Считат, че исковата молба е недопустима, поради липса на правен
интерес от предявяване на иска за отмяна поради нищожност на договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот № 65, т. I, peг. № 1814, нот. дело
№ 65/17г., на Нотариус Е.К., сключен на 09.06.2017г. в гр. Кърджали , поради
противоречие на закона. Твърдят, че е недопустим и предявяваният при условията
на евентуалност иск за обявяване изцяло за нищожен посоченият по-горе договор
за доброволна делба, поради липса на предписаната от закона форма. Считат, че е
недопустим и предявеният иск с правно основание по чл.108 от ЗС, с който се
иска да се отстъпи собствеността и владението на ищцата върху 4/6 идеални части
от посочения в исковата молба недвижим имот. Считат за неоснователно и невярно
твърдението, че договор за делба на съсобствен недвижим имот № 65, т. I, per, №
1814, HOT, дело № 65/17г. е нищожен, поради участие на несобственици в него и
неучастието на собственик в него, защото на 04.01.1997 год. на основание чл.56,
ал.З от ЗТСУ ищцата е изразила съгласие, нотариално заверено от нотариус Е.К.,
с което децата й - ответниците Д.В.С. и З.В.М. да извършат строеж върху
процесния съсобствен имот, в съгласие с одобрен архитектурен проект. Счита, че
доброволната делба е извършена между съсобствениците на жилищната сграда, а
ищцата няма това качество на съсобственик на сградата. Счита, че в случая не се
касае за извършване на доброволна делба на наследствен имот, а за делба на
съсобствен имот, построен въз основа на надлежно учредено право на строеж.
Счита, че в договора за доброволна делба са участвали всички съсобственици,
като ищцата не се явява съсобственик на този имот. Твърди се в отговора, че
собствеността на построения от ответниците недвижим имот е придобита по време
на брака им, поради което е придобил статут на семейна имуществена общност,
поради което в договора за доброволна делба са участвали съпрузите и съпругите
на страните. Оспорва твърдението, че в делбата на процесния имот е следвало да
вземе участие и ищцата като страна съделител, тъй като тя не е станала
съсобственик на построения от ответниците в съсобствения им имот постройка. Счита,
че в случая делбата не е нищожна по чл. 26, ал.2, пр.З от ЗЗД, тъй като не е
налице неспазване на предписаната от закона форма за действителност на
сделката. Сочи се в отговора, че името на ищцата не е посочено в Разрешението
за строеж № 98/15.07.97г., защото тя е учредила право на строеж в полза на
ответниците и те са извършили строежа, след което са станали съсобственици на
построената жилищна сграда. Оспорва се твърдението, че разрешението за строеж е
изтекло, защото същото е реализирано в предвидените срокове. Оспорва се
твърдението на ищцата, че строежа е реализиран с нейни средства. Счита, че
договора за доброволна делба не е нищожен, като излага съображения, че
нищожността на договор за доброволна делба може да се търси, когато той страда
от толкова съществени пороци, че те му пречат да породи правното си действие
още към момента на сключването. Сочи се в отговора, че при сключването на
договора за доброволна делба не са налице твърдените от ищцата нарушения на
съществени елементи от фактическия състав на договора. Излагат се съображения,
че една сделка не може едновременно да е нищожна на основание противоречие със
закона и на основание липса на воля, тъй като второто основание се явява
"специално" и изключва първото. Считат, че Договорът за доброволна
делба на съсобствен недвижим имот е извършен в специална форма, предвидена в
закона. Предявяват и възражение за изтекла в полза на ответниците придобивна
давност върху спорния имот, като сочат, че ответниците владеят спорния имот и
то на правно основание и в тяхна полза е изтекла и придобивна давност, тъй като
същите са владяли добросъвестно имота повече от 5 години преди предявяване на
настоящата искова претенция и владението било осъществявано необезпокоявано,
непрекъснато и явно. Твърди се в отговора, че към момента на предявяване на
иска ответниците също били във владение на имота. В съдебно заседание поддържат
отговора и конкретизират,че придобивната давност в тяхна полза е започнала да
тече от м.юни 2007г., като впоследствие сочат, че петгодишната придобивна
давност, започнала да тече от датата на
издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация - 17.10.2012г. и предвид
,че алтернативно са заявили, че владеят имота повече и от пет години, сочат ,че
10- годишната давност е с начало от м.април 2007г. , откогато са влезли във
владение на имота. Претендират разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства – писмени и гласни поотделно и в тяхната
съвкупност,както и доводите и възраженията на страните във връзка с предявените
искове, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С доклада по чл.146,ал.1
от ГПК съдът е признал за безспорно между страните следното:
-
че ответниците З.М. и Д.С. са деца на ищеца В.Х.С., както и че
тримата са наследници на починалия В.П. С., бивш жител ***, акт за смърт № ***,
починал на 10.03.1996г., като ищцата е негова съпруга, а ответниците З.М. и Д.С. са негови деца;
-
че ответниците М.Г.М. и М.Г.С. са съпрузи съответно на ответниците
З.М. и Д.С.;
-
че по НЧХД № 127/2017г. е влязла в сила присъда, с която
подсъдимите Д.В.С. и З.В.М. са оправдани по повдигнатото от майка им В.С.
обвинение по чл.148, ал.1, т.1 вр. 146, ал.1 , т.1 от НК;
-
че ищцата е собственик на 4/6 ид.ч. от място, представляващо
поземлен имот № 40909.27.1396 по плана на новообразуваните имоти, Зона за
земеделско ползване № 27 в землището на гр. Кърджали, одобрен със Заповед №
РД-09-242/03.12.08г. на Областния управител на Област Кърджали, с площ 503,46
кв.м., при граници на имота съгласно скица: поземлен имот № 40909.27.1441,
поземлен имот № 40909.27.1397 и поземлен имот № 40909.27.1395 , а ответниците З.М.
и Д.С. са собственици на по 1/6 ид.ч. от същия поземлен имот;
-
че процесният имот, представляващ масивна двуфамилна жилищна
сграда на два етажа със застроена площ 92 кв.м., включваща две части, всяка
част с отделен вход, а именно: северна част, със застроена площ 92 кв.м.,
представляваща самостоятелно обособен обект с отделен вход, състояща се от
първи етаж - стълбищна клетка, сервизно помещение и две стаи, и втори
етаж-сервизно помещение и две стаи; и южна част, със застроена площ 92кв.м. ,
представляваща самостоятелно обособен обект с отделен вход, състояща се от
първи етаж – стълбищна клетка, сервизно помещение и две стаи, и втори етаж -
сервизно помещение и две стаи, е предмет
на договор за делба на съсобствен имот –акт 65 , том първи, рег.№ 1814,
нот.дело 65 от 2017г. от дата 09.06.2017г. , сключен между ответниците и
-
че ответниците са във владение на процесния имот.
По делото е прието за
съвместно разглеждане възражение за изтекла в полза на ответниците придобивна
давност с начало на 5-годишната давност, посочено от ответниците от датата на издаване на
удостоверението за въвеждане в експлоатация - 17.10.2012г. и с начало на
10-годишната давност - от влизането във владение на имота - м.април 2007г.
Установява се по делото,
че на 04.01.1997 год. на
основание чл.56, ал.З от ЗТСУ ищцата В.С. изразила писмено съгласие /л.61 от
делото/, нотариално заверено от нотариус и надлежно вписано в Агенция по
вписванията вх.№4/04.01.1997г. при РС-Кърджали, децата ѝ - ответниците Д.С.
и З.М. да извършат строеж на сезонна постройка със застроена площ 50,00 кв.м.
върху съсобствения им и наследствен поземлен имот съгласно одобрен архитектурен
проект.
На 01.07.1997г. и
15.07.1997г. ответникът Д.С.
*** дължимите такси за строителство, както и допълнително 2 такси с посочено основание
: „1/3 стр.такса“.
На 15.07.1997г. по искане
на ответниците Д.С. и З.М.
*** разрешение за строеж № 98 съгласно одобрените /съгласувани/ проекти от
12.07.1997г. за обект : „Жилищна сграда съгласно чл.2 т.2 от ЗЗЗ“ ,квартал Зона
27 по плана на гр.Кърджали, за който следвало да извършат предвидените в
одобрения проект СМР по дадена строителна линия от община Кърджали и със срок
на изпълнение на строителството - 2
години /до 15.07.1999г./ и на 16.07.1997г. бил издаден Протокол
№49/16.07.1997г. на Д.С. и З.М. за определяне на строителна линия и нива на
строеж за построяване на жилищна сграда в зона 27 по ЗРП на гр.Кърджали.
На 09.12.2004г. за
жилищната сграда в ПИ №27.1396 и ЗЗП 27 землище гр.Кърджали е съставен акт за
приемане на конструкцията /образец №14/, с който е констатирано, че конструктивните елементи на
строежа са изпълнени в съответствие с одобрените проекти и промените,
предписани от проектанта в заповедната книга и извършената промяна по време на
строителството.
На 22.08.2012г. за
посочения строеж бил съставен Констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа, при което комисията установила, че са спазени одобрените
проекти, а промяната е одобрена от Главния архитект на общината и че обектът е
завършен и може да бъде въведен в експлоатация.
Въвеждането в експлоатация
е извършено с издаване на удостоверение №33/17.10.2012г. за въвеждане в
експлоатация на строеж : V категория обект: „Жилищна сграда“, който е нанесен в плана на
новообразуваните имоти в зона §4 – ЗЗП №27 землище гр.Кърджали съгласно Скица
№141/10.05.2012г.
Установява по делото още,
че в производството по НЧХД № 127/2017г. по описа на РС-Кърджали ответникът Д.С. в
качеството си на подсъдим по обвинение
по чл.148, ал.1, т.1 вр. 146, ал.1 , т.1 от НК пред съдия е заявил,че на
07.08.2016г. майка му започнала да ги обвинява,че заградили двора, направили
огради и отсекли дърво, започнала да вика: „Вие не се наядохте, взехте ми всичко“
и заплашила сина си и дъщеря си, също подсъдима в наказателното производство,
че ще се видят в съда, а след няколко дни по телефона започнала да кълне децата
им, че били прехвърлили незаконно къщата, която била лично тяхна. Ответникът С.
заявил още,че през 2007г. майка му- ищцата в настоящото производство В.С. -
получила инсулт и по това време живеела в апартамент със сина си Д.С.,
който се грижел за нея и в който същият живял от 1992г. до 2016г. Ответницата З.М. в качеството си на
подсъдима също заявила,че на 06.08.2016г. майка ѝ започнала да ги обижда
нея и брат ѝ какви домати били посели,а тя какви изкарвала, след това
заговорила за изсечените дървета и накрая за оградата, при което заключила :
„Те ламтят!“. З.М. заявила още,че има апартамент, но от 01.06.2016г. живеела в
къщата, в която живеел и брат ѝ и че скоро след това майка ѝ
позвънила и ѝ казала, че трябва да освободят тази къща.
По делото са представени доказателства, че
ответниците З. и М. М. да заявили на 25.04.2000г. постоянен адрес ***,
ответниците Д. и М. С. – съответно от 23.04.2008г. и от 19.05.2005г. постоянен
адрес ***.
По делото са изслушани
свидетелски показания. От показанията на св. Д.В. – позната на ищцата и
ответницата М.С. - се установява, че нейните родители притежавали място,в близост до това
на ищцата и минавайки нагоре към мястото на свидетелката, се минавало покрай
имота на ищцата, който бил с площ половин декар по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, а св.В. поради това, че живеела
наблизо, минавала почти всеки ден покрай същия имот. В мястото на В. имало
барака, а през 1995г.-1996г. направили малка вила от около 50 кв.м., като
намиращия под мястото на В. имот, тя обяснила,че бил на децата ѝ. В. и
съпругът ѝ имали кошара,също в съседно място, гледали около 100 прасета,
80-100 овце, 3 крави и заявявала, че смята да строят по-голяма триетажна къща,
която построила сама,тъй като съпругът ѝ починал. В. била много
ангажирана, носела мляко на млекоцентралата с туби от овцете и от кравите,
които отглеждала, работела в Тютюневия монопол и била бригадирка и имала един апартамент, който подарила на сина
си и на снахата,а тя взела жилище в бл.Табак, което заплатила сама, тъй като
бригадирка получавала доста добра заплата. Получавала доходи и от мястото, като
непрекъснато продавала зеленчуци. Строител на триетажната къща бил техен съсед -
бай Й., на когото ищцата плащала в натура – 2 или 3 прасета по 30-40 кг. за разплащане
за грубия строеж - 2004г. - 2005г.,
който бил извършен изцяло от него и впоследствие с помощта на друг съсед - също строител – Г. М.. През 2007г.
ищцата получила инсулт и се прибрала в апартамента си. Но през 2007г. и началото на 2008г. се извършвали довършителни работи - измазване, стиропор,
когато започнал да идва ответникът Д.С.. За строежа на къщата заплащала само
ищцата. Св.В. разговаряла след смъртта на строителя бай Бай Й. със съпругата му,
от която ѝ било известно, че всичко по строежа парите били давани от В. и децата ѝ нямали участие. В
строежа участвал и тъстът на ответника Д.С.,на когото ищцата заплащала в пари и
който споделил при разговор със св.В., че когато дошло време за плоча, В. дала много
пари на сина си да вземе арматура. Освен това,братът на ответницата М.С. през
2009г-2010г. започнал да се занимава със строителство, завел двама, трима
мазачи да мажат и да боядисват, взел парите от В. и не им заплатил труда,
заради което станал бой. В тази къща в края на 2015г. идвали хора и от 2016г.
започнала да вижда децата на В. много често, а самата В. живяла там до 2007г.- 2008г., докато се разболяла и
се преместила да живее в апартамента при сина си и снаха си. От друг техен
съсед на има М., който бил закупил тухли и дървен материал, св.В. разбрала,че
той дал тухлите и дървения материали на В., за да построи къщата си,а тя му ги
заплатила. Ответниците издигнали висока плътна стена през 2010г.-2012г. и никой
не можел да ги види.
Св.З.З. – познат на ищцата от
2003-2004г.,когато пазарувал от нея 1-2 животни, познат и на ответника Д.С.
свидетелства, че през 2007г. –в периода май-юли 2007г. Д. го помолил да му
помогне за изнасяне на багажа от апартамента на бул. „Беломорски“ и свидетелят
изпратил негов готвач,тъй като бил опериран. В. вече не живеела там, според
свидетеля след като тя получила инсулт, казала на Д. да освободи апартамента и
затова той се изнесъл и заживял в къщата. Свидетелят помагал за алуминиевата
дограма – след 2010-2012г.г., изолацията и фаянсът и терикотът – след 2007г.,
навесът отстрани. В края на 2007г. и сестрата на Д. се преместила със
семейството си и заживяла от дясната страна на къщата спрямо входа, а Д. – от
лявата страна. Св.З. свидетелства, че през 2016г. на рождения ден на дъщеря
ѝ, ищцата се обърнала с лоши думи към нея и я разплакала на рождения
ѝ ден. До тогава свидетелят не бил чувал страните да имат спорове за
къщата. На него му било известно, че къщата била на Д. и на сестра му, който
отстъпил дела си от апартамента на бул. „Беломорски“ на майка си по нейно
настояване. В. след инсулта била в безпомощно състояние около година и половина
и за нея се грижел сина ѝ и семейството му.Свидетелят не бил чувал, че къщата
била изградена само от баба В. с нейни пари, напротив, известно му е, че от
страната на Д. е строена от неговия тъст – бащата на съпругата му М., като
свидетелят му помагал с пари.
Св.Й.К. - приятел на ответника Д.С.
свидетелства, че в процесната къща ответниците отишли да живеят през втората
половина на 2007г. и оттогава досега живеели там, а след преместването им
майката В. не живеела в тази къща. През 2004г. В. лежала в отделението на
свидетеля с мозъчен кръвоизлив и била в тежко състояние. След изписването
децата ѝ Д. и З. се грижели за нея. Получила инсулт през м. май, юни
2007г. На приятелите на Д. и З. било известно, че къщата е на тях двамата, те и
семействата им я поддържали и на свидетеля не били известни спорове между
страните на кого е къщата.
С оглед горното, съдът намира, предявените искове за основателни и
доказани.
Не е спорно по делото, че след
смъртта на наследодателя В. С. на
10.03.1996г. съпругата му - ищцата В.С.
се легитимира като собственик по наследство и СИО на 4/6 ид.ч. от поземлен имот
№ 40909.27.1396 по плана на новообразуваните имоти, Зона за земеделско ползване
№ 27 в землището на гр. Кърджали, одобрен със Заповед № РД-09-242/03.12.08г. на
Областния управител на Област Кърджали, с площ 503,46 кв.м., а децата му З.М. и
Д.С. - ответници - като собственици по наследство на по 1/6 ид.ч. от
същия имот. Установено бе, че на 04.01.1997г. ищцата е дала съгласието си в
предвидената от закона форма децата ѝ З. и Д. да извършат строеж на сезонна
постройка със застроена площ от 50 кв.м. съгласно одобрен архитектурен проект в
съсобствената на страните по наследство и СИО земеделска земя в изпълнение на общо с наследодателя В.
С. намерение да построят в имота по-голяма сграда от съществуващата вила от 50
кв.м. Даденото на ответниците Д.С. и З.М. на 15.07.1997г.
разрешение за строеж на жилищна сграда със срок на изпълнение на строителството
2 години - до 15.07.1999г. съдът намира,че е реализирано и не е погасено поради
неспазване на срока, какъвто довод прави ищцата, тъй като от една страна се
установява, че на 09.12.2004г. е издаден Акт за приемане на конструкцията /Акт
образец 14/, т.е. строителството е изпълнено до степен груб строеж, от друга
страна, самата В.С. сочи в исковата молба, че е започнала изграждането на
къщата със собствени средства, за да не обременява децата си и при предвидената
законова възможност в чл.227,ал.3 и 4 от ППЗТСУ /отм./ на презаверяване на
разрешението за строеж, което губи правно действие, когато в продължение на 3
години от неговото издаване строителството не е започнало или когато в
продължение на 5 години от издаването му не е завършен грубият строеж,
включително покривът на сградите, като незавършените строежи, за които разрешението
за строеж е загубило действието си по смисъла на ал. 1, могат да бъдат
завършени след презаверяване или издаване на ново разрешение за строеж. Бе
установено по делото, че финансирането на строежа е осъществено предимно със
средства на ищцата, в каквато връзка са показанията на св.Д.В., които съдът
кредитира като достоверни и логични и от които се установява,че по това време
ищцата е отглеждала животни - около 100 прасета, 80-100 овце, 3 крави,
предавала е мляко в Млекобазата, получавала е доход и от производство на
зеленчуци и е работела като бригадир в Тютюневия монопол при много добро
трудово възнаграждение. Разплащането със строителите се установи, че се
осъществявало в натура – с животни и в пари от ищцата и същата давала пари на
сина си да закупува строителни материали. Същевременно, същият извод се
подкрепя и от показанията на св.З., според когото ответникът Д.С. е работел
като автомонтьор и свидетелят му помагал
със средства, когато е имал нужда, а ответницата З.М. е работела в държавна
администрация, както и че през 2003г.-2004г. свидетелят закупил 2 бр. животни
от ищцата, която по това време е продължавала да живее в къщата и да се
занимава със животновъдство. Представените по делото доказателства за заплатена
от ответника Д.С. 1/3 строителна такса също опровергават тезата на ответниците,
че построената сграда е предназначена за ползване само от децата на ищцата. Или,
съдът намира въпреки че бе установено по делото, че в издадените строителни
книжа като титуляри са посочени ответниците Д.С. и З.М., строежът е бил
извършен от тяхната майка В.С., която именно е осигурявала средствата – в пари
и животни - за строителството. Бе установено, че към момента на строежа ответниците
Д. и З. са в брак съответно с ответниците М.С. и М.М.. Доколкото по делото бе
установено и че в резултат на наследствено правоприемство и учредено по реда на
ЗТСУ /отм./ право на строеж изграденото е изпълнено в отклонение на обема на
отстъпеното право на строеж – вместо сезонна постройка от 50 кв.м. – сграда със застроена площ от 184 кв.м. при одобрен архитектурен проект и
извършената промяна по време на строителството, издадено разрешително за строеж
и въвеждането в експлоатация на строеж : V категория в ПИ №40909.27.1396 по плана
на новообразуваните имоти зона по §4-ЗЗП №27 землището на гр.Кърджали, следва
да се приеме, че построеното е годен обект на правото на собственост и е станало
собственост на собствениците на терена по силата на приращението /чл.92 от ЗС/ с
обем на правата съобразно притежаваните
части от наследствения поземлен имот, придобит в режим на съпружеска
имуществена общност от наследодателя и ищцата С. и по наследство, а именно, 4/6
ид.ч. за ищцата и по 1/6 ид.ч. за ответниците Д.С. и З.М. – също законни
наследници на наследодателя В. С.. В тази връзка, съдът съобрази съдебната
практика, изразена в Решение № 219 от
31.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 793/2014 г., I г. о., ГК, съгласно което построеното извън обема на учреденото право
на строеж ако представлява самостоятелен обект както от юридическа, така и от
архитектурна гледна точка, става собственост на собствениците на терена по
приращение.
При това положение следва да се разгледа
възражението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност с начало на 5-годишната давност от датата на
издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация - 17.10.2012г. и с
начало на 10-годишната давност - от влизането във владение на имота - м.април
2007г. С посоченото по-горе решение №219 от 31.10.2014г. на ВКС е прието още,че
с нормата на чл. 69 ЗС
законодателят е установил оборима презумпция по отношение на намерението да се
владее за себе си. От това следва, че субективният елемент от фактическия
състав на владението - намерението да се владее за себе си, се предполага
докато не се установи, че владелецът е владял за другиго. Тази презумпция
размества тежестта на доказване и при твърдение, че владелецът не е владял за
себе си, оспорващият следва да докаже това. Когато основанието, на което е
предадена фактическата власт сочи на установяване на държане, за да установи
владеещият придобиване право на собственост върху имота на основание давностно
владение следва да докаже, че е променил намерението си и владее имота за себе
си, което е демонстрирал пред собственика. В случая ответниците Д.С. и
семейството му заживели в процесния имот в периода м.май-м.юли 2007г.,а семейството
на ответницата З.М. - от есента на
2007г. , което бе установено от показанията на св.З.З., които съдът кредитира
като логични и достоверни и подкрепени частично от показанията на св.Д.В. в
частта им, че ищцата живяла в имота до 2007г. и от показанията на св.Караиванов,
но след като получила инсулт - м.май – юни 2007г., се преместила в апартамента
на сина си, а той и семейството му по нейно настояване се нанесли в
съсобствената къща, за което преместване помагал св.З. чрез негов работник,
откогато започнали довършителните работи по строежа. Съдът намира,че в случая не
се установиха действия на ответниците, достигнали до знанието на ищцата, които
по явен и недвусмислен начин да показват отричане владението на последната и да
демонстрират преобръщане на владението, манифестиране на промяната в
намерението им за своене на чуждите части. Напротив, бе установено, че с
конфликта на 07.08.2016г., по който ответниците Д. и З. са оправдани по
образуваното НЧХД №127/2017г. по описа
на КРС обвинение по чл.148,ал.1 т.1 от НК във вр. с чл.146,ал.1 т.1 от НК ищцата
е недоволствала от факта, че децата „всичко са ѝ взели“, че къщата била
незаконно прехвърлена, както че смятала да търси правата си в съда. Ето защо
при наличието на спор между страните, не може да се приеме, че ответниците явно
и спокойно са владели процесния имот, както и не може да се приеме, че считано
от 17.10.2012г. – датата на издаване на удостоверението за въвеждане в
експлоатация, респ. от влизане във владение на имота - м.май 2007г. е изтекъл 5-годишен, респ.
10-годишен срок , след който ответниците да са придобили по давност изградената
в съсобствения по наследство имот сграда. Или, съдът намира възражението за
изтекла в полза на ответниците придобивна давност за неоснователно.
С оглед горното, доколкото бе
установено в настоящото производство, че в делбата на процесния имот, имащ
характер на наследствен, като приращение на получената в наследство земя,
поради което също съставлява наследствен имот, са взели участие несобственици –
съпрузите на ответниците Д.С. и З.М. и не е взела участие ищцата като наследник
и собственик, следва да се приеме,че е налице хипотезата на чл.34,ал.2 от ЗС
във вр. с чл.75,ал.2 от ЗН, съгласно която когато делбата е извършена без
участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна, като основанието за
нищожност е противоречие със закона – чл.26,ал.1, предл.1 от ЗЗД. А съгласно Решение
№ 279 от 2.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 369/2011 г., II г. о., ГК когато
несобственик е взел участие в договора за делба, за разлика от неучастието на
съсобственик, няма да се стигне нейната нищожност на основание чл. 75, ал. 2 ЗН,
а ще е налице неспазване на предписаната от закона форма за действителност на сделката,
което ще доведе до нищожност – чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД. Това се обуславя и от
факта, че такова лице не може да придобие права върху недвижим имот, който по
силата на договор за доброволна делба му е поставен в дял, поради неспазване на
изискуемата се от закона форма за действителност на договора, поради което
договорът е нищожен – арг. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, във вр. чл. 18 ЗЗД.
Ето защо, следва да се прогласи изцяло за нищожна доброволната делба, извършена с
Договор за делба на съсобствен недвижим имот № 65, т. I, per. № 1814, нот. дело № 65/17г. на Нотариус
Е.К., поради противоречие със закона.
С оглед изложеното дотук и
констатацията на съда, че ищцата е носител на правото на собственост върху
процесния имот в обем от 4/6 ид.ч., а ответниците Д.С. и З.М. – по 1/6 ид.ч.,както
и че същите ползват целия имот без правно основание, следва да бъде признато за
установено по отношение на ответниците,че ищцата е собственик на 4/6 ид. ч. от същия имот
и ответниците З. и М. М. бъдат осъдени на осн. чл. 108 от ЗС да ѝ отстъпят собствеността и предадат владението на 4/6
идеални части от южната част от жилищната сграда, ведно с ½ ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот , в който е
построена сградата, а Д. и М. С. - северната част от жилищната сграда, ведно с
½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления
имот , в който е построена сградата.
При този изход на делото
на осн. чл.78,ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените
по делото разноски за държавна такса – 279,32 лв., 1080,00 лв. – адвокатско
възнаграждение, разноски в производството - 34,00 лв., общо, 1393,32 лв.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА изцяло нищожността на доброволната делба, извършена с
Договор за делба на съсобствен недвижим имот № 65, т. I, peг. № 1814, нот. дело № 65/17г., на
Нотариус Е.К., сключен на 09.06.2017г. в гр. Кърджали, по силата на който З.В.М.,с
ЕГН ********** и М.Г.М.,с ЕГН **********, получават в дял и стават собственици
на южната част от масивна двуфамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена
площ от 92 кв.м., представляваща самостоятелен обект с отделен вход, състоящ се
от: ПЪРВИ ЕТАЖ, включващ- стълбищна клетка, сервизно помещение и две стаи и
ВТОРИ ЕТАЖ, включващ- сервизно помещение и две стаи, ведно с 1/2 идеална част
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата, съставляващо поземлен имот № 40909.27.1396 по плана на
новообразуваните имоти, Зона за земеделско ползване № 27 в землището на гр.
Кърджали, одобрен със Заповед № РД-09-242/03.12.2008г. на Областния управител
на Област Кърджали, с площ 503,46 кв.м., при граници на имота съгласно скица:
поземлен имот № 40909.27.1441, поземлен имот № 40909.27.1397 и поземлен имот №
40909.27.1395, а Д.В.С., с ЕГН ********** и М.Г.С.,с ЕГН **********, получават
в дял и стават собственици на северната част от масивна двуфамилна жилищна
сграда на два етажа, със застроена площ от 92 кв.м., представляваща
самостоятелен обект с отделен вход, състоящ се от: ПЪРВИ ЕТАЖ, включващ-
стълбищна клетка, сервизно помещение и две стаи и ВТОРИ ЕТАЖ, включващ- сервизно
помещение и две стаи, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо
поземлен имот № 40909.27.1396 по плана на новообразуваните имоти, Зона за
земеделско ползване № 27 в землището на гр. Кърджали, одобрен със Заповед №
РД-09-242/03.12.2008г. на Областния управител на Област Кърджали, с площ 503,46
кв.м., при граници на имота съгласно скица: поземлен имот № 40909.27.1441,
поземлен имот № 40909.27.1397 и поземлен имот № 40909.27.1395, поради противоречие със закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.108 от ЗС по отношение на З.В.М.,с ЕГН ********** и М.Г.М.,с ЕГН
********** ***, че В.Х.С., с ЕГН **********,*** е собственик
на 4/6 /четири шести/ ид. ч. от недвижим имот, представляващ южната част от
масивна двуфамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 92 кв.м.,
представляваща самостоятелен обект с отделен вход, състоящ се от: ПЪРВИ ЕТАЖ,
включващ- стълбищна клетка, сервизно помещение и две стаи и ВТОРИ ЕТАЖ,
включващ- сервизно помещение и две стаи, ведно с 1/2 идеална част от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена
сградата, съставляващо поземлен имот № 40909.27.1396 по плана на
новообразуваните имоти, Зона за земеделско ползване № 27 в землището на гр.
Кърджали, одобрен със Заповед № РД-09-242/03.12.2008г. на Областния управител
на Област Кърджали, с площ 503,46 кв.м., при граници на имота съгласно скица:
поземлен имот № 40909.27.1441, поземлен имот № 40909.27.1397 и поземлен имот №
40909.27.1395 и ОСЪЖДА З.В.М. и М.Г.М.
ДА ОСТЪПЯТ СОБСТВЕНОСТТА и ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на имота на В.Х.С..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.108 от ЗС по отношение на Д.В.С., с ЕГН ********** и М.Г.С.,с
ЕГН ********** ***, че В.Х.С., с ЕГН **********,*** е
собственик на 4/6 /четири шести/ ид. ч. от недвижим имот, представляващ
северната част от масивна двуфамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена
площ от 92 кв.м., представляваща самостоятелен обект с отделен вход, състоящ се
от: ПЪРВИ ЕТАЖ, включващ- стълбищна клетка, сервизно помещение и две стаи и
ВТОРИ ЕТАЖ, включващ- сервизно помещение и две стаи, ведно с 1/2 идеална част
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата, съставляващо поземлен имот № 40909.27.1396 по плана на
новообразуваните имоти, Зона за земеделско ползване № 27 в землището на гр.
Кърджали, одобрен със Заповед № РД-09-242/03.12.2008г. на Областния управител
на Област Кърджали, с площ 503,46 кв.м., при граници на имота съгласно скица:
поземлен имот № 40909.27.1441, поземлен имот № 40909.27.1397 и поземлен имот №
40909.27.1395 и ОСЪЖДА Д.В.С. и М.Г.С.
ДА ОСТЪПЯТ СОБСТВЕНОСТТА и ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на имота на В.Х.С..
ОСЪЖДА З.В.М.,с
ЕГН ********** и М.Г.М.,с ЕГН ********** ***, Д.В.С., с ЕГН ********** и М.Г.С.,с
ЕГН ********** *** да заплатят на В.Х.С., с ЕГН **********,***
направените по делото разноски в общ размер на 1393,32 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.
Дава
на ищеца 6-месечен срок от влизане в сила на решението, в който на основание
чл.115, ал.2,във вр. с ал.1 от ЗС да извърши отбелязване на решението в Агенция
по вписванията-Служба по вписванията –Кърджали по представен препис от
решението.
Съдия: