Присъда по дело №1455/2022 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 7
Дата: 2 февруари 2023 г.
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20221630201455
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Монтана, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета гоД. в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
и прокурора П. Г. Й.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Наказателно дело от
общ характер № 20221630201455 по описа за 2022 гоД.
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъД.я Д. И. Д. – роден на хххг. в с.Л., община
Бойчиновци, област Монтана, с посочен адрес в гр.Монтана, ул.С.С. № 48,
българин, български гражданин, със средно образование, живее във
фактическо съжителство, работи, неосъждан (реабилитиран), ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 31.05.2022г. в гр.Монтана, като родител оставил
малолетните си деца сами в жилището, което обитават, находящо се в
гр.Монтана, ул.Н.Р. № 24 – Д. Д. И., ЕГН ********** и М. Д.А И.А, ЕГН
**********, намиращи се под родителските му грижи без надзор и
достатъчно грижа и с това е създал опасност за тяхното физическо и душевно
развитие – престъпление по чл.182, ал.1 от НК.
На основание чл.182, ал.1 вр. с чл.78а, ал.1, б.”а” – б.”в” от НК
ОСВОБОЖДАВА подсъД.я Д. И. Д. от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и
му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на
1000 (хиляда) лева, която следва да се заплати от подс.Д. по сметка на МРС.
1
ПРИЗНАВА подсъдимата Е. Й. В. – родена на хххг. в с.С., област
Монтана, с посочен адрес в гр.Монтана, ул.С.С. № 48, българка, българска
гражданка, с основно образование, живее във фактическо съжителство,
работи, осъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 31.05.2022г. в
гр.Монтана, като родител оставила малолетните си деца сами в жилището,
което обитават, находящо се в гр.Монтана, ул.Н.Р. № 24 – Д. Д. И., ЕГН
********** и М. Д.А И.А, ЕГН **********, намиращи се под родителските й
грижи без надзор и достатъчна грижа и с това е създала опасност за тяхното
физическо и душевно развитие, поради което и на основание чл.182, ал.1 вр. с
чл.57, ал.2 вр. с чл.58а, ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” вр. с чл.42а, ал.1 и ал.2,
т.1 и т.2 вр. с чл.42а, ал.3, т.1 вр. с ал.4 вр. с чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК я
осъжда на ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес на подсъдимата за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА в периодичност два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на настоящата присъда и привеждането
й в изпълнение, както и на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
Наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ да се изпълни чрез
прочитане на настоящата присъда по радиовъзел при Община Монтана.
ОСЪЖДА подсъД.я Д. И. Д. със снета по–горе самоличност да заплати по
сметка на МРС сумата 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист за събиране на наложеното административно наказание –
глоба.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15 (петнадесет) дневен
срок пред Окръжен съд - Монтана.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви по НОХД № 1455/2022г. по описа на РС - Монтана

ПодсъД.ят Д.И.Д. е обвинен в това, че на хххг. в г.Монтана, като
родител оставил малолетните си деца сами в жилището, което обитават,
находящо се в гр.Монтана, ул.Н.Р. № 24 - Д.Д.И. ЕГН ххххххх и М.Д.И., ЕГН
**********, намиращи се под родителските му грижи без надзор и
достатъчно грижа и с това е създал опасност за тяхното физическо и душевно
развитие – престъпление по чл.182, ал.1 от НК.
Подс.Е.Й.В. е обвинена в това, че на хххг. в гр.Монтана, като родител
оставила малолетните си деца сами в жилището, което обитават, находящо се
в гр.Монтана, ул.Н.Р. № 24 – Д.Д.И. ЕГН ********** и М.Д.И., ЕГН
**********, намиращи се под родителските й грижи без надзор и достатъчно
грижа и с това е създала опасност за тяхното физическо и душевно развитие -
престъпление по чл.182, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за налагане на конкретни
по вид и размер наказания, като уточнява, че по отношение на подс.Д. са
налице условията за приложение на чл.78а НК.
ПодсъД.те Д.И.Д. и Е.Й.В. се признават за виновни, като при условията
на чл.371, т.1 от НПК дават съгласие да не се разпитват всички свидетели.
Назначеният служебен защитник адвД.К. от МАК, изразява съгласие по
смисъла на чл.371, т.1 НПК относно всички свидетелски показания от ДП.
Защитникът адв.К. от МАК, пледира за определяне на наказание пробация
спрямо подс.В. и за приложение на чл.78а НК за подс.Д. с налагане на
минимално административно наказание, сочейки смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Производството след проведено разпоредително заседание, се разви при
условията и реда на чл.370, ал.1 и сл. НПК – чл.371, т.2 от НПК – проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните, инициирано от подсъД.те и защитата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.373,
ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва
разпит на подсъД.те и свидетелите.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
ПодсъД.те Д.И.Д. и Е.Й.В. живеят във фактическо съжителство, към
м.05.2022г. на адрес в гр.Монтана, ул.Н.Р. № 24. От съжителството си имат
две деца - М.Д.И., ЕГН ********** и Д.Д.И. ЕГН **********. Подс.Д.
работил, а подс.В. не работила. Живеели при лоши битови условия, при
спряно електричество и неработещи бойлер и пералня.
1
На хххг. вечерта подсъД.те Д. и В. след употреба на алкохол се скарали.
Електричеството в апартамента било спряно на 30.05.2022г. поради не
заплатени сметки за ел. енергия. След кавгата, Е. В. отишла при нейна
приятелка Е. в кв.Мала Кутловица, като оставила подс.Д. сам с децата. Децата
били заспали. На 01.06.2022г. сутринта подс.Д. отишъл на работа, като
оставил двете малолетни деца сами в жилището. Тогава Д. Д. И. взел дрешки
за него и сестричката си М. и решил да потърси майка си. Двете деца излезли
от жилището и тръгнали да търсят майка си. Те били намерени на
бул.Александър Стамболийски от св.З.В.Т., която работи в ОП „Чистота“
гр.Монтана. Св.ТТ. съобщила на началника си, че е намерила две деца, които
са сами без родители. Веднага уведомили социалните работници от отдел
,,Закрила на детето“ при Дирекция „СП” - Монтана. Св.З.В.Т. завела М.Д.И.,
ЕГН ********** и Д.Д.И. ЕГН ********** в сградата на РУ - Монтана. Д. И.
й обяснил, че са избягали от дома си и са тръгнали да търсят майка си, която
пък избягала предната вечер. Д. и М. И.И били мръсни и гладни. Св.ТТ.
купила на двете деца храна и напитки. Със Заповеди на Директор Дирекция
„СП” - Монтана от хххг., поради констатирания реален риск за живота и
развитието на децата, М.Д.И., ЕГН ********** и Д.Д.И. ЕГН **********
незабавно били настанени в приемни семейства с оглед осигуряване на
безопасна и сигурна семейна среда, необходима за тяхното физическо,
психическо и емоционално развитие.
Д.Д.И. ЕГН ********** не посещавал редовно учебните занятия в
Шесто СУ – гр.Монтана. Било установено, че има паразити (въшки), но и след
десетдневния престой в къщи, детето не било обезпаразитено. Никои от
родителите не придружавал детето до училище, нито пък го прибирал. Д. Д.
И. ходел на училище мръсен и гладен. Често отсъствал от учебни занятия, тъй
като в къщи се грижел за по-малката си сестричка. В резултат на това има
множество пропуски при усвояване на учебния материал. За горното
свидетелстват по ДП № 560/22г. по описа на РУ – Монтана св.В.Ц. Д.А –
класен ръководител на детето Д. и св.Ч.Н.Д., ст. възпитател в Шесто СУ
„Отец Паисий” – гр.Монтана.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания от подсъД.те и доказателствата от досъдебното
производство, които ги подкрепят.
В рамките на съдебното следствие двамата подсъД. твърдят, че работят и
че правят всичко по силите си да подобрят битовите условия за живеене в
дома, където понастоящем пребивават, за да приберат децата си.
Налице са условията на чл.303, ал.2 от НПК и съдът намира, че
обвиненията спрямо подс.Д. и подс.В. за деяние по чл.182, ал.1 от НК , са
доказани по несъмнен начин независимо, че подс.Д. и подс.В. дадоха
съгласие по смисъла на чл.371, т.1 от НПК относно всички свидетели по ДП
№ 560/2022г. по описа на РУ - Монтана. Съдът съобразявайки принципите
2
визирани в чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и ал.3 и чл.16 от НПК постанови
осъдителна присъда, а не защото подс.Д. и подс.В. направиха самопризнания
по смисъла на чл.371, т.2 НПК. Съдът одобри съгласието направено при
условията на чл.371, т.1 от НПК защото действията по разследването в хода
на досъдебното производство са извършени при условията и реда на НПК.
Деянията са извършени от подс.Д. и подс.В. имайки предвид фактите и
обстоятелствата изложени по-горе, и правилно са квалифицирани като такива
по смисъла на чл.182, ал.1 от НК.
По фактите и обстоятелствата няма спор, затова и не се обсъждат в
детайли.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намери, че:
ПодсъД.ят Д.И.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.182, ал.1 от НК:
- на хххг. в гр.Монтана, като родител оставил малолетните си деца сами
в жилището, което обитават, находящо се в гр.Монтана, ул.Н.Р. № 24 –
Д.Д.И. ЕГН ********** и М.Д.И., ЕГН **********, намиращи се под
родителските му грижи без надзор и достатъчно грижа и с това е създал
опасност за тяхното физическо и душевно развитие.
Подсъдимата Е.Й.В. е осъществила от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.182, ал.1 от НК:
- на хххг. в гр.Монтана, като родител оставила малолетните си деца
сами в жилището, което обитават, находящо се в гр.Монтана, ул.Н.Р. № 24 –
Д.Д.И. ЕГН ********** и М.Д.И., ЕГН **********, намиращи се под
родителските й грижи без надзор и достатъчна грижа и с това е създала
опасност за тяхното физическо и душевно развитие.
От субективна страна е налице евентуален умисъл – подс.Д. и подс.В. са
съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали са
настъпването на обществено опасните последици и са допускали тяхното
настъпване.
Причините за извършване на деянието са отслабени волеви задръжки
заради употребата на алкохол, крайно недостатъчен родителски капацитет.
За извършеното от подс.В. престъпление по чл.182, ал.1 НК, съдът я
призна за ВИНОВНА, като й определи съответно наказание – ПРОБАЦИЯ,
чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес на подс.В. за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА в
периодичност два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ
СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
считано от влизане в сила на настоящата присъда и привеждането й в
изпълнение, както и на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
Наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ следва да се изпълни чрез
прочитане на настоящата присъда по радиовъзел при Община Монтана.
3
При определяне вида и размерът на наказанията спрямо подс.В. съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за тяхната
индивидуализация, като ги определи при условията на чл.57, ал.2 вр. с чл.58а,
ал.4 вр. с чл.55, ал.1,т.2, б.”б” вр. с чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 вр. с чл.42а,
ал.3, т.1 вр. с ал.4 вр. с чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК. Пробационните мерки и
срока им са съобразени със закона, обстоятелствата по делото и личността на
подс.В., която е осъждана, видно от справката й за съдимост (по НОХД №
54/21г. по описа на МОС, влязла в сила на 08.07.2021г. на общо най – тежко
наказание една година лишаване от свобода – условно, с три години
изпитателен срок). Съдът не наложи други пробационни мерки освен
задължителните, като изходи от обстоятелствата по делото и обвинението.
Съдът счита, че не са налице данни за налагане и на друга пробационна
мярка, а задължителните са достатъчни като отговарящи на установената
степен на опасност на конкретното деяние и личността на подс.В..
Наказанието бе определено при следните многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства – осъзнаване на вината, съдействие за
разкриване на обективната истина, предприемане на действия за подобряване
на битовите условия за живеене с помощта на подс.Д., с цел децата отново да
живеят в семейна среда. Съдът намери, че са налице условията на чл.55 НК и
затова приложи чл.58а, ал.4 от НК извършвайки и сравнението, което налага
тази разпоредба. Макар и да са налице и условията на чл.58а, ал.1 от НК, по –
благоприятния закон в случая е разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК
при налични многобройни посочени по горе смекчаващи отговорността
обстоятелства. Дори съдът да бе наложил при условията на чл.54 НК най–
лекото наказание лишаване от свобода по чл.182, ал.1 НК, намалено с една
трета, наказанието като размер определено съгласно чл.58а, ал.1 НК щеше да
бъде по - тежко от наложеното при условията на чл.55 НК – наказанието
лишаване от свобода за срок от предвидения минимум от три месеца е по–
тежко от наказанието – “пробация” независимо от вида на наложените
пробационни мерки.
Съдът независимо че приложи чл.58а, ал.4 от НК, на основание чл.57,
ал.2 от НК наложи и наказание “обществено порицание” спрямо подс.В.,
отчитайки съдимостта на тази подсъдима и тежестта на процесното деяние.
Наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ следва да се изпълни чрез
прочитане на настоящата присъда по радиовъзел при Община Монтана.
Имайки предвид изложеното по-горе, съдът признава за ВИНОВЕН
подсъД.я Д.И.Д. за извършеното деяние по чл.182, ал.1 от НК, като намира, че
са налице предпоставките на чл.78а, ал.1, б.”а” – б.”в” НК – следва да бъде
ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му се наложи
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда)
лева. В особената част на НК за престъплението по чл.182, ал.1 от НК са
предвидени наказания лишаване от свобода до три години, както и
обществено порицание, подс.Д. е неосъждан (реабилитиран), по отношение на
4
същия не е прилагано освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а
НК. Не на последно място имуществени вреди от престъплението не е
доказано и не е посочено да са причинени, за да следва да се възстановяват
или обезпечават.
Видно от приложената справка за съдимост по отношение на Д. са били
образувани общо четири производства, приключили със съдебен акт, с който
е признаван за виновен за различни престъпления. По първото НОХД №
42/93г. по описа на МРС, е настъпила и отбелязана в справката за съдимост,
реабилитация по право. Към датата на деянието – хххг., макар и да не е
отбелязано в справката за съдимост, по отношение на подс.Д. е настъпила
реабилитация по чл.88а, ал.4 вр. с ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.82, ал.1, т.4 и т.5 от
НК спрямо другите му три осъждания по НОХД № 30232/10г. по описа на
МРС, НОХД № 30319/10г. по описа на МРС, по които общото най – тежко
наказание пробация за срок от една година и шест месеца е било изтърпяно на
28.04.2012г., и по НОХД № 30452/11г. по описа на МРС, по което три
годишния изпитателен срок е изтекъл на 26.03.2015г. относно условно
наказание четири месеца лишаване от свобода, а наказанието лишаване от
право да се управлява мпс е изтърпяно на 16.11.2012г. Следователно,
институтът на чл.78а НК в случая е приложим.
Имайки предвид горните данни, настоящия съд прие, че няма пречка
спрямо подс.Д. да бъде приложен чл.78а НК, което е задължително за този
съд, констатирайки, че следва да се приложи чл.78а НК.
При определяне размера на глобата съгласно чл.78а, ал.1 НК съдът
съобрази следните обстоятелства – подс.Д. работи, но следва да подобри
битовите условия за живот в мястото където живеят с подс.В., роден е ххх.,
очевидно от данните по ДП в недобро социално и финансово състояние,
поради и което му наложи размер на глоба предвиден в чл.78а, ал.1 НК при
минимума. Съдът не определи по–голям размер глоба, считайки, че и
наложения е съобразен с тежестта на извършеното деяние от подс.Д., като
липсват данни по ДП № 560/22г. по описа на МРС и настоящето НОХД №
1455/22г. по описа на МРС, които да обосновават налагането на по–голям
размер административно наказание - глоба. Напротив данните по ДП са, че
децата са живеели при крайно лоши битови условия, които предполагат,
освен недостатъчен родителски капацитет, и липсата на финансови средства
за подобряването им.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъД.я Д.И.Д. да заплати по сметка на МРС сумата 5 (пет)
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист за
събиране на наложеното административно наказание – глоба.
Липсват данни за направени разноски по ДП № 560/22г. по описа на РУ –
Монтана, затова и съдът не ги присъжда в тежест на двамата подсъД..
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
5



РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6
Съобщи за изтекли лични данни