№ 188
гр. К., 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510101489
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК.
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. Г.
заявява, че „ЮБЦ“ ЕООД предявява исковата си претенция срещу М. М. Б.,
ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията "С.Г. Г." ООД, ЕИК ***, което дружество, от
своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от ***
г., с прехвърлител на вземания „Б." ЕАД. Мобилният оператор с търговска
марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически
лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК
*** е встъпил в правата си на кредитор, въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и в
настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е
придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от
това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако
има такива и други.
Сочи, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението
е фактурирано под клиентския номер на абоната № ***. (чл. 29 от Общите
условия на мобилния оператор, изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г .)
Твърди, че между кредитора „Б." ЕАД, ЕИК *** и М. М. Б., ЕГН
********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер *** от дата 25.07.2017 г. за ползване на мобилна услуга за
номер *** при условията на тарифен план Smart L с месечна абонаментна
1
такса 23.99 лева /С ДДС/. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно
до 25.07.2019 г.
Въз основа на сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер *** от 25.07.2017 г., между ответника М. М.
Б., ЕГН ********** и „Б." ЕАД, ЕИК: *** са издадени *** г.,
**********/08.11.2017 г., *** г. за потребените от него електронни
съобщителни услуги за период на потребление от дата 08.09.2017 г. до дата
07.12.2017 г. на стойност 60.21 лева.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за
три последователни отчетни месеца - за месец 10/2017г., 11/2017г. и за месец
12/2017г.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК /чл. 50 от ОУ във
връзка с чл. 43, т. 1/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на
ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер № *** на
08.02.2018 г. крайна фактура № ***. В издадената крайна фактура е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги в размер на 59.97 лв. (сума, представляваща сбор от
трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга
от сключения договор) и е включена сумата за потребените мобилни услуги
от предходните четири отчетни периода.
Заявява, че датата на деактивация на процесния абонамент е 11.01.2018
г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така
абонатът е в неизпълнение на договорите си, завадени под клиентски номер
59.97 лв., като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите
Smart L – съответно до 25.07.2019 г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т. 2 от Договора.
Сочи, че цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура
от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/,
начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й /иск по чл. 86
ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в
производството - цесионерът по втория договор /заявител по чл.410 ГПК/.
Заявява, че представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са
основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, които не е заплатил в указания срок,
респ. същият е в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника
е обусловило правото на „БТК" ЕАД да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.
По отношение на претендираната неустойка заявява следното:
2
Между ответника и „Б." ЕАД, ЕИК: ***, валидно са действали
гореописаните договори, по които длъжникът не е изпълнил задължението си
да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги.
Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото
на мобилния оператор „Б." ЕАД, ЕИК *** да прекрати предсрочно
гореописания договор на дата 11.01.2018 г. и да претендира неустойка в
размер на 59.97 лв., уговорена в т. 2 от договора, представляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга
от сключения договор, както следва: - 59.97 лв. за абонаментен план
Smart L (Зх 19.99 лв.)
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК (чл. 50 от ОУ
във връзка с чл. 43, т.1) да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. При неспазване на което и да е задължение в т. 43 от Общи условия
или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Сочи, че точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стой в
основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
С неустоечната клауза предварително определят размера на обезщетението,
което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно
неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на
неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и
наказателна функция, защото кредиторът може да претендира неустойката и
когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения
размер. Счита, че от тук следва, че длъжникът ще заплати неустойка, която
ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в
уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една
страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си,
съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да
начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите.
Предвид гореизложеното, абонатът следва да понесе отговорността
си за неизпълнението на договоримите задължения и да заплати на
оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените
договори.
Обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно изрично
договореното. Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен.
Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и
спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с
всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Твърди, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните
имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
3
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му
от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 25 от Общите условия – Абонатът заплаща: 25.1.
еднократно - цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно
- цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3.
ежемесечно – стойността на проведените разговори и други услуги, посочени
в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец (или периои).
Съгласно чл. 35 – Заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечни сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на
името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния
договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други
средства за комуникация посочени в тези общи условия или в индивидуалния
договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава
абоната от задължението за плащане в определения срок.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания,
които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия
„Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на
месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да
се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на
съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка."
В конкретният случай ответникът М. М. Б., ЕГН ********** е подписал
договори за далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по тарифен план
Smart L, не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
услугите, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му
фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
От правна страна:
И двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и
са породили правни последици за страните по тях. В договорните
правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са
елемент от тях.
Няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора
за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство
не е важно за длъжника. Законът го брани, като поставя изискване единствено
относно уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без
да уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя е
4
длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението
си, да знае на кого да плати.
Пълномощникът на ищцовото дружество сочи, че в конкретния казус,
ищецът извежда своето материално и процесуално право от два договора за
цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални
вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора
обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите не са
конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно
изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне
нарушаването на множество закони.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК" ЕАД и „С.
Г. Г." ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1-
неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни
услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва
име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага
цедентът, фактурирарни вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част този договор.
В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера,
цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на
даденото вземане.
Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между
длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват
други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било
в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични
данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би
надхвърлило целите, за които се обработват.
С оглед на изложеното, с настоящата искова молба представя и моли, да
се приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по
силата на договор за цесия от *** г. „БТК" ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Г."
ООД е собственик на вземането спрямо М. М. Б., ЕГН **********, което
впоследствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г.
между „С. Г. Г." ООД и „ЮБЦ" ЕООД.
Приложение № 1 представлява списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни
услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва
име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага
цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо
неразделна част от този договор. Самото вземане е индивидуализирано по
характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на
личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на
Цесионера, Цедентът се задължава да издава документ, удостоверяващ, че
вземането е включено в предмета на договора за цесия. Документът
представлява извадка на хартиен носител на съответното Приложение,
съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на
цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените
5
вземания.
С оглед гореизложеното, с настоящата искова молба представя и моли,
да се приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по
силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Г." ООД е прехвърлител, а
ЮБЦ" ЕООД е собственик на вземането спрямо М. М. Б., ЕГН **********.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано
от подписването му, „ЮБЦ" ЕООД има качеството освен на цесионер и на
пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземания.
Няма никаква законова пречка старият кредитор да изпълни
задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно
становище е застъпено не само в редица решения на въззивни съдилища, но и
от правната доктрина- професор А.К.-Облигационно право изд. Сиби 2007,
както и професор Кожухаров, които приемат,че упълномощаването на
цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника е напълно
допустима от закона правна сделка, която с нищо не накърнява интереса на
длъжника. Още повече, когато длъжникът е неизправен.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г. Г." ООД, което дружество
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от *** г. и от
свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документа удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от 24.06.2009г.
на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. №
1711/2013г., II т.о. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д. №
2352/2013г., IIт.о. на ВКС, е приета за правилна съдебната практика, съгласно
която сама по себе си исковата молба не може да се счете за уведомление по
смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление,
макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на
цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението за цесия,
приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено
до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера
да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това
обстоятелство е посочено в уведомлението. Цесионерът - „С.Г. Г." ООД
продължава да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на
длъжника за цесията, а и ответникът не е легитимиран да оспорва
упълномощителната сделка.
Заявява, че в настоящия случай към исковата молба са приложени
договорите за цесия. В чл. 6 от договора от 01.10.2019 г. е уговорено между
страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за
извършено прехвърляне. Няма законова пречка с едно изявление да се
уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че М. М. Б.,
ЕГН ********** не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Г."
ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не
6
указва формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона,
целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя
на вземането са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това
значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът
не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на
основание липсата на уведомяване. Практиката е установена.
Длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е
надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че е
изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от
задължението да плати и на новия кредитор.
По отношение на този въпрос е налице единодушие и в практиката и в
доктрината. Постановени са множество съдебни актове, в мотивите на които е
възприета гореописаната теза: Сочи съдебна практика.
Твърди, че в конкретния случай, длъжникът-ответник М. М. Б., ЕГН
********** не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент
на подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в
настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
В случай, че ответникът не е подал отговор на Исковата молба и не се
яви в първото по делото заседание, моли съда да постанови неприсъствено
решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с което да признае за
установено вземането по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и да присъди на ответника
направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и
заплатена държавна такса.
С оглед на изложеното и на основание чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК,
моли съда да постанови Решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника М. М. Б., ЕГН **********, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ***, в размер 59.97 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *** от
25.07.2017 г., сключен между ответника и мобилния оператор „Б." ЕАД, ЕИК
***, представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
***/08.02.2018 г., за периода от 08.01.2018г. до 07.02.2018 г.
Претендира присъждането на разноски в заповедното и в настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В първото по делото съдебно заседание ищецът, с писмена молба е
поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.
С протоколно определение от 18.10.2021 г. съдът е приключил
съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
7
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, като не се явява, не
изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде
гледано в негово отсъствие.
От разпореждане на съда от 31.05.2021 г., постановено по настоящото
гражданско дело /л. 41 от делото/ и приложените към делото призовки е
видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Представените с исковата молба писмени доказателства: Декларация от
М. М. Б. от 25.07.2017г., ведно с Договор № *** от 25.07.2017 г.; месечна
сметка с №№ ***, **********, ***, ***; Общи условия на договор между
БТК АД и абонатите на услуги; Уведомление за цесия по договор за цесия от
*** г. до М. М. Б.; Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от
01.10.2019 г.; потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД;
пълномощно, нот. заверено на 24.10.2018 г. от нотариус М. Г.; Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от *** г.; Договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от 01.10.2019 г., не са оспорени от ответника и доказват
наличието на неизпълнение на договорно задължение по договор с клиентски
номер *** от дата 25.07.2017 г., обективирано във фактура № ***/08.02.2018
г., сключен между длъжника М. М. Б. и „Б.“ ЕАД, ЕИК ***, което вземане е
прехвърлено на „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК ***, с договор за цесия от дата ***г.,
което от своя страна го е прехвърлило на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *** с договор
за цесия от дата 01.10.2019 г.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест
съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е платил на
ищцовото дружество претендираните суми по процесния договор, като такива
доказателства по делото не са събрани.
Исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените
искове бъдат уважени изцяло.
По отношение на претендираните от страната разноски, съдът
възприема следното:
В разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК е предвидено задължение
за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на
ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства,
8
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за
изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа
на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск,
изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер
на 205,00 лева представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение,
както и в настоящото производство - в размер на 205,00 лева, представляващи
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. Б. с ЕГН
********** с постоянен адрес: село Т., община П., *** съществуването на
вземането на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: град
С., ***, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез пълномощника адвокат В. Г. за
сумите: 59,97 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер *** от дата 25.07.2017г., обективирано във фактура №
***/08.02.2018 г., сключен между М. М. Б. и „Б.“ ЕАД, ЕИК ***, което
вземане е прехвърлено на „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК ***, с договор за цесия от
дата ***г., което от своя страна го е прехвърлило на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***
с договор за цесия от дата 01.10.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 03.12.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза
на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, с п.а., заповед № 260461/04.12.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3017/2020
г. по описа на Районен съд - К..
ОСЪЖДА М. М. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес: село Т.,
община П., *** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: град С., ***, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез пълномощника
адвокат В. Г. сумата от 205,00 лева, представляваща разноски по ч.гр.дело
3017/2020 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА М. М. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес: село Т.,
община П., *** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: град С., ***, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез пълномощника
адвокат В. Г. сумата от 205,00 лева, представляваща разноски по настоящото
производство.
9
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10