№ 1668
гр. Русе, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20254520102092 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.422 вр. чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД от „Топлофикация Русе“
ЕАД, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор инж. С.Ж. чрез
упълномощен юрисконсулт, против С. Б. Б. от гр. Русе за признаване за установено по
отношение на ответницата съществуването на парично задължение в полза на ищеца в
размер на 738,57 лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия в имот в гр.
Р....... с абонатен № 13031500020 за периода от 30.09.2023 г. до 25.09.2024 г. по 18 бр.
фактури, 67,49 лв. - лихва за забава и законовата лихва върху главницата от 03.12.2024 г. г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на съдебно-
деловодните разноски по заповедното производство и по настоящото исково производство.
Твърди се, че ответникът е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в
имот с горепосочения административен адрес. Доставената от ищеца и разпределена
топлинна енергия на обща стойност 738,57 лв. по 18 броя фактури за периода от 30.09.2023
г. до 25.09.2024 г. не била заплатена от ответника. Ответникът дължал и лихва за забава за
периода от падежа на всяка фактура в размер на 67,49 лв. С разпореждане по ч.гр. дело №
6905/2024 г. по описа на Русенски районен съд по повод издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК относно тези вземания, на ищеца било указано да
предяви установителен иск за вземането си, която пораждала правния му интерес от
иницииране на настоящото производство.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
1
ищцовата претенция.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
В качеството си на кредитор, ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №6905/2024 г. по описа
на РРС срещу С. Б. Б. с ЕГН ********** за сумите: 738,57 лева – стойността на доставена
топлинна енергия за периода 30.09.2023 г. - 25.09.2024 г. по 18 бр. фактури, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2024г. до изплащане на вземането; 67,49
лева – лихва за забава от падежа на всяка фактура до 03.12.2024г.; 25 лева – заплатена
държавна и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което заповедният съд указал на
заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване
на вземането си.
В настоящото производство съобразно разпределението на доказателствената тежест,
ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване наличието на фактите,
породили вземането му (наличието на облигационно правоотношение между страните,
размера и стойността на доставената и разпределена топлинна енергия за процесния
период), а ответникът – фактите, които погасяват, изключват или унищожават вземането (че
е погасил задълженията си за заплащане на доставената и разпределена топлинна енергия).
С Решение №ОУ-05 от 16.07.2012г. Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране е одобрила предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД „Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на
„Топлофикация Русе” ЕАД. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може да бъде физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода за отопление, климатизация и горещо топлоснабдяване за домакинството си.
Етажната собственост на жилищен блок с адрес гр. Русе, ул. „Ю.... е присъединена
към топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД по силата на договор от
04.11.1998г. На 10.10.2023 г. между ищеца и „Топлоснабдяване“ АД гр. Шумен е сключен
договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост в гр. Русе по списък – Приложение №1 и №2 към договора, сред които е и
сградата, в която се намира процесният обект.
От представените по делото копия на заявление, протокол за извършена услуга и
нотариален акт (л. 40-42) е видно, че ответницата, в качеството на ползвател на процесния
имот, е титуляр на партида с абонатен номер 13031500020 за имот с адрес град Русе, ул.
„Ю...., ... за доставка на топлоенергия и през 2000 г. е заявила желанието си да бъде
изключено отоплението в две от помещенията на имота.
От приложените Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители – чл.47, ал.1 се установява, че купувачите които ползват топлинна енергия за
2
битови нужди са длъжни да заплащат в срок до 15 число на месеца, следващ месеца за
доставка до 14 число на следващия месец задълженията си– ежемесечни и изравнителни. За
месечните дължими суми продавачът издава и изпраща фактури на купувачите.
За периода от 30.09.2023 г. до 25.09.2024 г. ищцовото дружество начислило на
ответницата сумата от 738,57 лева по 18 бр. фактури за доставена и разпределена
топлоенергия в процесния имот.
От приетото заключение по назначената по делото съдебно – техническа експертиза
се установява, че процесният имот е присъединен към топлопреносната мрежа на ищеца
чрез сградната инсталация. Съгласно СТЕ в имота има шест уреда за дялово разпределение –
пет индивидуални разпределителя и един водомер за битова гореща вода, разположени
вътре в имота. Вещото лице е посочило, че при спазване правилата за дялово разпределение
съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово
разпределение за процесния период за абонатен № 13031500020 следва да се разпредели
5,6628 MWh топлинна енергия, като с отчитане на дължимите суми за „дялово
разпределение на топлинна енергия“, общата дължима сума от ответницата възлиза на
738,49 лева с ДДС, които данни кореспондират на посочения размер на задълженията
съгласно приложените фактури, изравнителна справка и извлечение по сметка, като
разликата в стотинки се дължи на закръглянето от съответните програмни продукти.
По делото не се спори и не са налице доказателства, удостоверяващи плащания от
страна на ответницата на процесните задължения.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните
правни изводи:
Съгласно т.2а ДР на Закона за енергетиката „битов клиент" по смисъла на закона е
клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди. Съгласно чл.150 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за
топлоснабдяването. От писмените доказателства и от приетото по делото заключение по
назначената СТЕ, което съдът кредитира изцяло като пълно, компетентно и обективно, се
установява, че страните са валидно обвързани от облигационно правоотношение, че в
сградата е въведено дялово разпределение на топлинна енергия, че за процесния период в
имота на ответницата е доставяна топлинна енергия от ищеца и дължимата сума за
доставената и разпределена по нормативно установените правила топлинна енергия е 738,49
лева, с оглед на което искът за установяване дължимостта на претендираната главница се
явява основателен и доказан.
3
Основателността на иска с правно чл. 86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл.47 от приложимите Общи
условия купувачите на топлинна енергия за битови нужди заплащат задълженията си –
ежемесечни и изравнителни в срок от 15 число на месеца, следващ месеца на доставката до
14 число на следващия месец, т.е. в 45-дневен срок след периода на доставка. Следователно
денят за изпълнение на задължението на ответницата за заплащане на ползваната топлинна
енергия е определен и с неплащане на главницата в горепосочения срок, тя е изпаднала в
забава. По делото не са ангажирани доказателства за размера на лихвата за забава, но
предвид доказването на иска по правното му основание, съдът намира, че на основание
чл.162 от ГПК следва да определи неговия размер по своя преценка, чрез използване на
интернет калкулатор за законната лихва, а именно – същият възлиза на сумата от 67,49 лева.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора и изрично направеното искане в тази насока от ищеца, в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски
за държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и
сторените в исковото производство деловодни разноски в размер на 575 лева за държавна
такса, възнаграждения за вещо лице и особен представител на ответника и юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представения списък на разноските.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Б. Б. с ЕГН **********, с адрес
гр. Русе, ул. „Ю...., ..., че същата дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, представлявано от
изпълнителния директор инж. С.Ж. Ж. сумите: 738,57 лева – стойността на доставена и
разпределена топлинна енергия за периода 30.09.2023 г. до 25.09.2024 г. по 18 фактури и
лихва за забава в размер на 67,49 лева за периода от падежа на всяка фактура до 03.12.2024
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2024г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
частно гражданско дело №6905/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С. Б. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. „Ю...., ..., да заплати на
„Топлофикация – Русе” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 575 лева – разноски по настоящото
4
исково производство и сумата от 75 лева – разноски по ч.гр.д. №6905/2024 по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5