№ 1586
гр. Варна, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20233110109981 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от Д. К. С., ЕГН
**********, адрес: с. В. срещу ЕОС М. ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес:
гр.*** отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи претендираните от ответника суми в размер на 750.50
лева – главница; 80.52 лева – договорна лихва, дължима за периода
05.11.2009г.-01.07.2010 г.; 35.91 лева - наказателна лихва за периода
05.12.2009г.-12.08.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда - 13.08.2010 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 125 лева- разноски в хода на производството разноски;
589.51 лева – главница; 65.79 лева - възнаградителна лихва за периода
05.11.2009г. - 01.07.2010 г.; 28.86 лева - наказателна лихва за периода
05.12.2009г. - 12.08.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от подаване на заявлението в съда – 13.08.2010г. до окончателното изплащане
на вземането, както и 125 лева направените разноски в хода на
производството разноски, за които суми са издадени изпълнителни листи от
23.08.2010 г. по ч.гр.дело 12350/2010 по описа на ВРС и от 17.08.2010 г. по
ч.гр.дело 12332/2010 г. на ВРС, въз основа на които изпълнителни листи е
образувано изпълнително дело № 2023***0400261 по описа на ЧСИ Н.Д., с
per. № *** с район на действие ОС- Варна.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: по ч.гр.дело 12350/2010г. на ВРС и ч.гр.дело 12332/2010 г. на ВРС,
в полза на Р. (Б) ЕАД на 17 и 23.08.2010г. срещу ищеца са издадени
изпълнителни листи за сумите предмет на настоящото производство. Въз
основа на тях са образувани изп. дело 701/2010 г. и изп. дело 699/2010 г. по
описа на ЧСИ Р.Т., като същите са прекратени през 2018 г.. По посочените
дела от 2012г. до датата на прекратяване не са извършвани действия по
1
принудително събиране на сумите. Сочи се, че след настъпила перемция не са
били предприемани изпълнителни действия повече от 5 год.. След
прекратяване на посочените изп.дела е образувано изп. дело 2023***0400261
на ЧСИ Н.Д. № ***. Предприетите действия по изпълнителното дело счита за
незаконосъобразни. Не е уведомяван за прехвърляне на вземанията от цедента
и цесионера. Не са извършвани изпълнителни действия, водещи до
прекъсване на давността. Навежда доводи, че възможността на ответника да
събере принудително вземанията си е погасена по давност. Ето защо
обективира искане за постановяване на положително решение по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че срещу ищеца са образувани
заповедни производства по ч.гр.д. 12350/2010г. на РС Варна и по ч.гр.д.
12332/2010г. на РС Варна, приключили с издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, въз основа на които са образувани от предходния
кредитор изп. дело № 00699/2010г. и № 00701/2010г. по описа на ЧСИ Р.Т..
Твърди, че между страните е подписано споразумение от 21.12.2022г., с което
ищецът е признал задължението и е направил отказ от последиците на
давността. Навежда доводи, че съгласно ТР 3/2020г. на ВКС давност не е
текла до 26.06.2015г. След прекратяване на изп. дело № 00699/2010г. и №
00701/2010г. по описа на ЧСИ Р.Т., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, въз
основа на същите изпълнителни листи е образувано ново изпълнително дело -
00261/2023г. по описа но ЧСИ Н.Г.. Извършените действия по изпълнението
са прекъснали давността за вземанията. Моли поради изложените
съображения за постановяване на решение по спора, с което предявените
искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С оглед съвпадащите насрещни твърдения, съдът приема за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта, че по заявления подадени от Р. /Б/” ЕАД,
са инициирани ч.гр.д. № 12332/2010 г. по описа на ВРС и ч.гр.д. №
12350/2010г. по описа на ВРС за издаване на заповед по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист в полза на заявителя. На 17.08.2010г. по ч.гр.д. №
12332/2010 г. по описа на ВРС е издаден изпълнителен лист, който
обективира солидарното задължение на К.Д. С., Д.Г. С.а и Д. К. С., в полза на
„Р. /Б/” ЕАД, за сумата от 684.16 лв., включваща просрочена главница в
размер на 589.51 лв., просрочена редовна лихва за периода от 05.11.2009г. до
01.07.2010г. в размер на 65.79 лв., просрочена наказателна лихва за периода
05.12.2009г. – 12.08.2010г. в размер на 28.86 лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от подаването на заявлението – 13.08.2010г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 125 лв.,
представляваща направените по делото разноски. Вземането произтича от
Договор за кредит от 12.09.2008г.. На 23.08.2010г. по ч.гр.д. № 12350/2010г.
по описа на ВРС е издаден изпълнителен лист, който обективира солидарното
задължение на К.Д. С., Д.Г. С.а и Д. К. С., в полза на „Р. /Б/” ЕАД, за сумата
от 750.50 лева, представляваща неплатена главница, дължима на основание
извлечение от счетоводните книги на банката към 13.08.2010г; просрочена
редовна лихва в размер на 80.52 лв., дължима за периода 05.11.2009г. –
01.07.2010г.; просрочена наказателна лихва за периода от 05.12.2009г. до
12.08.2010г. в размер на 35.91 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението в съда - 13.08.2010г. до
2
окончателното изплащане на вземането, както и направените в хода на
производството разноски – 125 лв. Вземането произтича от извлечение от
счетоводните книги изх. номер 411-50/13.08.2010г. по договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта от 23.09.2008г., изменен с анекс от
25.08.2009г.
Посредством молба от кредитора, по описаните задължения на
24.09.2010г. са образувани изпълнително дело № 701/2010 г. и изпълнително
дело № 699/2010 г. по описа на ЧСИ Р.Т.. На ЧСИ са възложени действия по
чл.18 ЗЧСИ.
На 04.02.2015г. са наложени запори върху трудовите възнаграждения на
длъжниците.
Изпълнителните дела са прекратени от ЧСИ на 28.11.2018г., на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
На 02.05.2023г. за същите вземания е образувано изпълнително дело №
2023***0400261 по описа на ЧСИ Н.Д., с per. № *** с район на действие ОС-
Варна. На 26.05.2023г. е наложен запор на банкова сметка на Д. С., а на
19.06.2023г. запор върху трудовото му възнаграждение.
На 21.12.2022 г. между "ЕОС М." ЕООД /придобило вземанията по
силата на договор за цесия от 03.12.2019г./ и Д. К. С., в качеството му на
поръчител по договор за кредит от дата 23.09.2008 г., сключен между К.Д. С.
(Титуляр) и "Р. (Б)" ЕАД и по договор за кредит от дата 12.09.2008 г.,
сключен между К.Д. С. (Титуляр) и "Р. (Б)" ЕАД, е сключено споразумение.
Д. С. признава вземането на кредитора, което към датата на подписване на
споразумението не е погасено и възлиза на обща стойност от 2276.45 BGN
(две хиляди двеста седемдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки).
Задължението на длъжника произтича от Договор за кредит от дата
23.09.2008 г., цедирано от цедента "Р. (Б)" ЕАД на цесионера "ЕОС М."
ЕООД с договор за цесия, влязъл в сила от дата 03.12.2019 г. Към 20.12.2022
г. задължението възлиза на стойност 1204.46 BGN. Задължението по Договор
за кредит от дата 12.09.2008 г., цедирано от цедента "Р. (Б)" ЕАД на
цесионера "ЕОС М." ЕООД с договор за цесия, влязъл в сила от дата
03.12.2019 г. към 20.12.2022 г. възлиза на стойност 1071.99 BGN.
Съгласно чл. 4, с подписване на споразумението длъжникът признава
задължението по основание и размер и се задължава, считано от датата на
подписването му да погаси задължението си при следните условия:
кредиторът разсрочва общия размер на задължението на месечни вноски в
размери съгласно погасителния план, представляващ Приложение № 1 към
споразумението, които длъжникът се задължава да внася ежемесечно на
договорените в приложението падежи.
Съгласно чл.4, ал.4, длъжникът на основание чл.113 ЗЗД упражнява
правото си на отказ от последиците по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, настъпили до
датата на подписване на споразумението. Представено е и Приложение № 1 -
погасителен план.
С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с
твърденията за изтекла погасителна давност, с оглед на което евентуално
настъпилата перемпция е относима при преценка валидността на
последващите изпълнителни действия.
3
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен
иск следва да се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на спора.
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност
представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те
обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и
принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по
изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на
изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право,
поради това тя се реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за
установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното
изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително
дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено
с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В
последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта
на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти /погасяване по
давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му.
Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване
на изпълнителния лист, което обуславя неговата допустимост съобразно
предвидените в чл.439 ГПК условия.
Съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС
по тълк. дело № 2/2013 г., „за разлика от исковия процес, където давността за
вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят
е този, който чрез своите действия и активност следва да поддържа
висящността на изпълнителния процес - като заявява извършване на
конкретни изпълнителни действия, внася съответните такси и разноски за
извършването им и иска прилагане на нови изпълнителни способи“.
В настоящия случай доколкото изпълнителното производство е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 ЗЗД, дадено с него е било приложимо в
отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015г. С оглед даденото
разрешение в цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае
изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с
подаването на молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е
прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е
изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по
материалното правоотношение. В този смисъл е постановеното по реда на
чл.290 ГПК Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., на ВКС,
ГК, IV ГО, което се възприема от настоящия състав. За заварените като
висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по
принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до
4
посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване,
дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на
изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния
процес), погасителната давност е спряла.
В случая съдът намира, че от 26.06.2015г. /постановяване на ТР/ до
следващата молба, с която е поискано предприемане на изпълнителни
действия от взискателя - 04.04.2019г. - искане за конституиране на взискател,
са изминали повече от две години, поради което е налице хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която изпълнителното производство се прекратява
по право, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Следващи молби от взискателя за
извършване на изпълнителни действия не са подавани. Т.е. изп дело е
прекратено на 26.06.2017г.
Последицата от настъпване на перемцията, е че след прекратяване на
изпълнителния процес по право, извършените действия по изпълнението не
пораждат правни последици, а направени от взискателя искания или
служебно предприетите от ЧСИ действия за реализиране на изпълнителен
способ, не прекъсват погасителната давност за вземането.
Перемцията е без правно значение за давността. Общото между двата
правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с
различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва
правото на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с
изпълнително основание (пред съдебния изпълнител обаче длъжникът не
може да се позове на нея и съдебния изпълнител не може да я зачете, освен
при влязло в сила решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК).
Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Обратно, и
след настъпването й правото на принудително изпълнение може да
съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава съдебният
изпълнител да я зачете. В този смисъл са и решение №60282/19.01.2022 г. по
гр.д. №903/2021 г. на ВКС, III г.о., решение №3/04.02.2022 г. по гр.д.
№1722/2021 г. на ВКС, IV г.о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на ВКС, IV-то ГО и други.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
5
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско
действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се
влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на
посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на
принудително изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на
изпълнението върху движими вещи с описа, те ще прекъснат давността, но с
ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по
причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал
тяхното прилагане.
В заключение, ако се съобрази постановката относно прекъсване
течението на давността, възприета в посоченото по - горе ТР, следва да се
приеме, че след 26.06.2015г. действие с ефект да прекъсне давностния срок за
вземането не е предприемано. Давността за принудителното събиране на
вземането по издадения изпълнителен лист е изтекла още преди предявяване
на иска.
Д. С. е сключил споразумение на 21.12.2022г., като е признал
вземанията на кредитора и е поел задължението да ги погаси. В чл.4, ал.4 се
съдържа изявлението му за отказ от давност, който е действителен – по
аргумент от противното на предвиденото в нормата на чл.113 ЗЗД правило.
Сключването на споразумението от 21.12.2022г. не се оспорва от С.
/изявления на проц. представител в проведеното о.с.з./.
Изтичането на давностния срок не води до погасяване на вземането, а на
възможността то да се защити по съдебен ред, защото е действително
6
изпълнението на едно вземане, макар и да е погасено по давност – чл.118 ЗЗД.
След като дори и след изтичане на давностния срок изпълнието на погасеното
по давност вземане е действително, това вземане може да бъде и признато с
договор за извънсъдебна спогодба, който в случая съдържа изричния отказ на
длъжника от последиците на изтеклата в негова полза давност. Именно в това
се изразява преобразуващото действие на договора за извънсъдебна спогодба
по чл.365 ЗЗД, защото правното положение между страните е променено, в
резултат на което вземането вече не погасено по давност – чл.113 ЗЗД вр. с
чл.118 ЗЗД.
За прекъсването на давността е необходимо тя да не е все още изтекла
/Решение № 63/19.02.2013г. по гр.д. №1569/2011г. на 4-то ГО на ВКС/, докато
за признаването на вземането законът не поставя такова изискване. Едно
вземане винаги може да бъде признато, включително след изтичането на
давностния срок. Нещо повече - по аргумент за по-силното основание от чл.
118 ЗЗД, щом длъжникът може да изпълни и след изтичането на давността и
това да доведе до погасяване на кредиторовото вземане, той би могъл да
стори и по-малкото - да признае вземането, т.е. своето задължение. Това
признание представлява всъщност отказ от позоваване на вече изтекла
давност. След като по аргумент от чл. 113 ЗЗД е валиден само отказът от вече
изтекла давност, то няма пречка признанието да бъде направено след
изтичане на давностния срок. Всъщност, ако длъжникът признае вземане, като
е знаел или е могъл да узнае, че за него вече е възникнало правото да възрази
за изтекла давност, но не се е позовал на нея, то е направил пълен отказ от
цялата вече изтекла давност, за което не съществува срок да бъде сторено. В
този смисъл е съдебна практика на ВКС, формирана с Решение №
65/03.06.2011 г. по т. д. № 600/2010 г., І т.о. на ВКС. Според разпоредбата на
чл. 113 ЗЗД валиден отказ от правото на погасителна давност може да се
направи само след изтичането й. Относно формата на едностранното
волеизявление за отказ от субективното право на погасителна давност с
Решение № 186/19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2012 г., ІV г.о. е прието,
че няма форма за действителност, но длъжникът, като знае същността на
правото си, трябва и да иска настъпването на правните последици от
непозоваването на погасителна давност. Прието е още, че отказът може да
бъде изричен или мълчалив, но от съдържанието му трябва да може по
несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае да се ползва от
последиците на погасителната давност – относно цялото парично задължение
или част от него, а също и че паричното задължение следва да бъде
индивидуализирано.
При тези факти съдът намира, че договорът за извънсъдебна спогодба е
действителен и поражда валидно правоотношение.
В договора за извънсъдебна спогодба е посочен точен и конкретен
размер на вземането, за което С. е поел солидарно задължение. В чл.4, ал.4 се
съдържа изявлението на С. за отказ от последиците на изтеклата в негова
полза давност.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. К. С., ЕГН **********, адрес: с. В.
срещу ЕОС М. ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес: гр.*** отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи претендираните от ответника суми в размер на 750.50 лева – главница;
80.52 лева – договорна лихва, дължима за периода 05.11.2009г.-01.07.2010 г.;
35.91 лева - наказателна лихва за периода 05.12.2009г.-12.08.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда -
13.08.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 125 лева-
разноски в хода на производството разноски; 589.51 лева – главница; 65.79
лева - възнаградителна лихва за периода 05.11.2009г. - 01.07.2010 г.; 28.86
лева - наказателна лихва за периода 05.12.2009г. - 12.08.2010 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в съда –
13.08.2010г. до окончателното изплащане на вземането, както и 125 лева
направените разноски в хода на производството разноски, за които суми са
издадени изпълнителни листи от 23.08.2010 г. по ч.гр.дело 12350/2010 по
описа на ВРС и от 17.08.2010 г. по ч.гр.дело 12332/2010 г. на ВРС, въз основа
на които изпълнителни листи е образувано изпълнително дело №
2023***0400261 по описа на ЧСИ Н.Д., с per. № *** с район на действие ОС-
Варна, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8