Р Е Ш Е Н И Е
№362
гр. Хасково, 18.05.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди и
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
ВУНОВ
АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП Хасково, като разгледа докладваното от съдия
Костова АНД (К) № 218 по описа на съда за
2023 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Заместник-началник на Дирекция за
национален строителен контрол (ДНСК) – София, подадена чрез процесуален
представител, против Решение №308 от 31.10.2022г., постановено по АНД №744 по
описа на Районен съд – Хасково за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че в решението съдът посочил, че са спазени
изискванията на чл.40 от ЗАНН, при съставяне и връчване на АУАН, както и на
чл.42 от ЗАНН по отношение на съдържащите се в акта задължителни реквизити.
Единствената установена от съда грешка била при посочване на датата на извършване
на нарушението в самото наказателно постановление, като вместо 20.05.2022г.
била посочена датата 30.05.2022г. Навеждат се доводи, че така допуснатият
пропуск представлявал явна фактическа грешка при издаване на наказателното
постановление, която по никакъв начин не поставяла под съмнение фактическата
обстановка по извършване на нарушението, както и не е пречка за установяване
спазването на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН и не водела до невъзможност
нарушителят да може да разбере смисълът и значението на противоправното си поведение
и наложеното му административно наказание. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което да се потвърди изцяло Наказателно
постановление №Х-15-ДНСК-116/05.07.2022г.
Ответникът, „Кима консулт“ ЕООД, чрез процесуален представител моли да бъде
оставено в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на направените
разноски за настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба
за неоснователна.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във
връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно
постановление №Х-15-ДНСК-116/05.07.2022г., издадено от Заместник-началник на
ДНСК, с което на „Кима консулт“ ЕООД, за нарушение на чл.158, ал.2, изр. първо
от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на основание чл.237, ал.1, т.22
от ЗУТ, във връзка с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че в случая в
съставения АУАН изрично е прието, че нарушението е извършено на 20.05.2022г.,
което твърдение се намира в необходимата логическа и хронологична
последователност с твърденията за началния момент и за продължителността на
срока по чл.158 ал.2 от ЗУТ, като правото на защита на привлеченото към
отговорност лице е обезпечено. На следващо място е посочил, че при издаването
на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение,
доколкото наказващият орган недопустимо е въвел нови фактически твърдения
относно съставомерен признак от състава на нарушението – датата на неговото
извършване за пръв път едва със санкционния акт, без за тях да е имало
формулирано надлежно административнонаказателно обвинение, повдигнато със
съставения АУАН и по този начин накърнил правото на защита на привлеченото към
отговорност лице. В случая, възприемайки описанието на нарушението в съставения
АУАН, наказващият орган се отклонил от него по отношение на датата на деянието
и вписал като такава датата на неговото установяване – 30.05.2022г., но в
същото време конкретизирал, че твърденията за нарушаване на 7-дневния срок са
обвързани с датата на заверяване на заповедната книга, което станало на 12.05.2022г.
отново според твърденията в обстоятелствената част на санкционния акт. Съдът е
приел, че по този начин е допуснато вътрешно несъответствие и логическа
непоследователност в твърденията, водещи до невъзможност привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да разбере фактите, свързани с
обективните признаци от състава на нарушение, за които впоследствие е
реализирана отговорността. Това характеризирало процесуалното нарушение като
съществено, съставляващо основание за отмяна на наказателното постановление.
Решението е правилно.
Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите
факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и
анализ на събраните по делото доказателства.
От представения Акт №Х-15 от 06.06.2022г. е видно, че същият е съставен
срещу „Кима консулт“ ЕООД – *, който във функциите си на лице, упражняващ строителен надзор, съгласно
Договор №********** от 10.12.2021г. на строеж: „КСН 20 KV от ТП „Гебран“ 3 в ПИ с идентификатор 6577.702.468 по КК
на *, УПИ ХIV, кв.200А по ПЗР на * до муфи на западен тротоар при о.т. 26, кв.210 по ПРЗ на
*, е обявил заверена на 12.05.2022г.
заповедна книга за строежа №64А/12.05.2022г. извън законоустановения 7 /седем/
дневен срок, с уведомление вх. №71-00-841/30.05.2022г. в РДНСК – Хасково,
постъпило по електронната поща. Посочено е, че с горното е нарушен чл.158, ал.2
от ЗУТ, като е вписано също, че нарушението е извършено на 20.05.2022г. в РДНСК
Хасково и е установено със съставен Констативен протокол №170/30.05.2022г. на
30.05.2022г. при проверка на постъпило с вх. №71-00-841/30.05.2022г. по
електронната поща в РДНСК Хасково уведомление /изх.№77/30.05.2022г./ от „Кима
консулт“ ЕООД – * за заповедна книга
на строежа №64А/12.05.2022г.
В Наказателно постановление №Х-15-ДНСК-116/05.07.2022г., издадено въз
основа на така съставения акт, е записано, че нарушението е извършено на
30.05.2022г.
От горното е видно, че действително е налице разминаване между датата на
извършване на нарушението, посочена в АУАН и датата на извършване на
нарушението, записана в НП. По този начин от наказващия орган е допуснато
съществено процесуално нарушение при издаване на НП - в случая с НП е направено
различно описание на нарушението от фактическа страна, като е посочена друга
дата на извършването му. По този начин е изменено повдигнатото с АУАН административно
обвинение, в каквато насока са и изводите на районния съд. Така допуснатата
неточност съществено опорочава административнонаказателната процедура, тъй като
на практика дружеството е санкционирано за нарушение, извършено на
30.05.2022г., каквото формално няма установено с АУАН. Безспорно така се
ограничава възможността на лицето, сочено за нарушител, да разбере за какво
точно нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си.
Настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че разпоредбите на
чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изискват като
задължителен реквизит в АУАН и съответно в НП да бъде посочена датата на
извършване на нарушението. Същата освен, че е елемент от обективната му страна,
очертава и предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства, срещу които
наказаният следва да се защитава. Не може част от нарушението, каквото е датата
на извършването му, да се извлича от данните по преписката. Точното и правилно
посочване на датата на извършване на нарушението в АУАН и в НП, и
съответствието им, е необходимо както за законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето, сочено за нарушител, така и
с оглед провеждане на адекватен съдебен контрол на конкретния санкционен акт,
като е недопустимо съдът да извлича същата по тълкувателен път.
Ето защо, като е достигнал до извод за незаконосъобразност на проведената
административнонаказателна процедура и е отменил НП, районният съд е постановил
решението си в съответствие със закона и при правилното му прилагане.
Касационната инстанция изцяло споделя развитите при постановяване на
обжалваното решение подробни съображения в тази насока и на основание чл.221,
ал.2 от АПК препраща изцяло към мотивите на районния съд.
Неоснователни са оплакванията, наведени в касационната жалба, че установеното
от съда процесуално нарушение можело да се разгледа като фактическа грешка при
издаване на наказателното постановление. Хипотезата за поправка на грешка по отношение на наказателното постановление е недопустима в
съдебната фаза на производството, доколкото това би означавало да се подмени обективираната в акта воля на
наказващия орган.
Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Решението на районния съд
е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и следва да се
остави в сила.
При този изход на производството, основателна е
претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски. От представения
по делото Договор за правна защита и съдействие №24991/18.04.2023г. и
приложеното платежно нареждане е видно, че в случая е договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №308/31.10.2022 г., постановено по АНД №744 по описа на Районен
съд – Хасково за 2022 година.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) – София да заплати на
„Кима консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от инж. М.К.М. – управител, разноски по
делото в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.