РЕШЕНИЕ
№ 279 19.02.2021 година, град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и първи
януари, две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Г. Д.
прокурор: Дарин Христов
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 2621 по описа за 2020
година.
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на
„Бългериън уайт шелс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул. „Сливница“, № 6А, , чрез адв. Н.Т. против решение № 929/17.07.2020г.
постановено по а.н.д. № 371/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-0002771/14.01.2020г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на касатора за
нарушение на чл.270, ал.3 във вр. с чл.128, т.2 от Кодекса на труда КТ), на
основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 1 500 лв.
В касационната жалба са изложени
възражения, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на закона и
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при явна
несправедливост на наказанието. Посочва, че съдът не е взел предвид доводите им
за допуснати формални нарушения при издаване на НП, водещи до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице. Счита, че са издадени осем наказателни
постановления, което е грубо процесуално нарушение. Иска се отмяна на решението
и отмяна на НП или същото да бъде изменено, като бъде приложена разпоредбата на
чл.415в от КТ. Претендира за присъждане на разноски, както тези направени пред
касационната инстанция, така и тези сторени пред Районен съд Бургас.
В съдебно заседание, касаторът редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна – Дирекция „Инспекция по
труда“ – Бургас, редовно уведомена, се представлява от юрисконсулт Николова,
която оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава заключение за правилност на първоинстанционното решение.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на процесуалния представител на ответника и на
прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА
като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата
за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление, дружеството
е санкционирано за това, че в качеството си на работодател, към 01.10.2019г. не
е изпълнило задължението си да изплати на Ваньо СтефановМ. (работил на длъжност
„работник риболов“ в „Цех за преработка на миди“ находящ се в гр. Черноморец)
дължимото трудово възнаграждение за м.август 2019 г., което съгласно вътрешните
правила за работна заплата е следвало да бъде изплатено до 30.09.2019 г.
Нарушението е установено при проверка на
документи, при която са изискани, но от страна на „Бългериън уайт шелс“ ООД не
са представени документи, удостоверяващи извършени плащания на парични средства
за работна заплата за м. август 2019г.
За така установеното е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), който е връчен на
упълномощено лице. Въз основа на акта е издадено процесното НП.
За да постанови оспореното съдебно решение,
Районен съд – Бургас е приел, че не е констатирал съществени процесуални
нарушение при съставяне на акта и издаване на НП, водещи до порочност или
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Намира за безспорно установено,
че възнаграждението на М. не е било изплатено, включително и към периода на
извършване на проверката, поради което правилно е била ангажирана отговорността
на дружеството. Посочва, че правилно с оглед субекта на отговорността е била
наложена имуществена санкция, като е определен минималния предвиден в закона
размер от 1500 лева. Съдът приема, че именно в този размер наложената санкция
се явява съответна на характера и тежестта на конкретното нарушение. Счита, че
не са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По тези
причини съдът намира, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради което не
представлява маловажен случай. При тези мотиви е потвърдил НП и е осъдил
дружеството да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ София разноски в
размер на 100 лв.
Така постановеното решение е правилно.
От анализа на доказателствата по делото се
установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
По същество на спора, съдът намира фактът
на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани.
Въззивният съд е обсъдил подробно
направените от жалбоподателя възражения, като същите се споделят и от
настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
Нормата на чл. 128, т.
2 от КТ въвежда самостоятелно задължение за
работодателя, в установените срокове да заплаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Неизпълнението на това задължение,
представлява нарушение на трудовото законодателство. Съгласно нормата на чл. 414,
ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв.
От представения по делото доказателствен
материал, съдът установи, че е налице ведомост за заплати за месец август 2019 г. (л.22 по н.а.х.д. № 371/2020 г. по
описа на РС – Бургас), видно от която, за всяко едно от лицата посочени в нея,
включително и В.М., не е налице подпис, удостоверяващ получено трудово
възнаграждение. Не са налице данни, които да сочат, че възнаграждението наМ. за
месец август 2019 г., е било изплатено по някой от възможните регламентирани
начини, удостоверяващи плащането на трудовото възнаграждение, посочени в
разпоредбата на чл. 270, ал.3
от КТ. Доказателства в обратната насока не са
представени нито при първоначалното разглеждане на спора, нито в настоящото
производство. Съдът счита, че незаплащането на трудово възнаграждение на всеки
отделен работник представлява самостоятелно административно нарушение, тъй като
всяко задължение произтича от отделно правоотношение и се изпълнява чрез
самостоятелен и независим акт по заплащане, т.е. дължимите действия
съответстват на броя на работниците и служителите на работодателя и
неизпълнението им съответства на реципрочен брой нарушения.
Напълно се споделят изложените от РС –
Бургас мотиви, че нарушението не съставлява маловажен случай. Възнаграждението
наМ. не е било изплатено в продължение на няколко месеца и изпълнението на това
задължение след проверката не може да се приеме за обстоятелство, което
предвижда прилагане разпоредбата на чл.415в от КТ. В разпоредбата на чл.415в от КТ са предвидени, кои случаи са „маловажни“ по смисъла на КТ и хипотезите на
тази норма, като специална по отношение на общата норма на чл.28 от ЗАНН,
следва да бъдат разгледани в настоящия случай.
Съгласно чл.415в от КТ за нарушение, което
е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и
от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателя се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.
Напълно се споделят доводите на въззивния
съд, че извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност. В случая не би могло да се говори и за липсата на вредни последици от
извършеното деяние, тъй като лишаването на служителя от полагащото му се
трудово възнаграждение през толкова продължителен период от време - 4 месеца,
несъмнено е довело до такива, още повече, че липсват доказателства то да е
отстранено незабавно след установяването му. Същото е било надлежно установено
с АУАН №02-0002771/14.011.2020г. на гл. инспектор Д.Р.по документи на същата
дата, докато изплащането е станало едва през м. януари 2020г. Определеният от органа размер на наложената
имуществена санкция е в предвидения от законодателя минимум и същата не подлежи
на редуциране.
С оглед горното, Административен съд -
Бургас счита, че Районен съд - Бургас е извел правилни правни изводи,
обосновали потвърждаване на НП и решението като правилно, следва да бъде
оставено в сила, като в полза на процесуалният представител на ответника бъде
присъдено и поисканото възнаграждение в минималния допустим размер.
Воден от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал.
1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд
гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 929/17.07.2020г.
постановено по а.н.д. № 371/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Бългериън уайт
шелс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.
„Сливница“, № 6А, ет. 6, офис 12 да заплати на ИА „Главна инспекция
по труда“ София, сумата
от 80.00 /осемдесет/ лева за направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
1.
2.