Решение по дело №796/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от Закон за движението по пътищата и е образувано по жалба от И.Л.С. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0271-000116/30.06.2023г., издадена от Мл.автоконтрольор от ОД МВР Хасково, РУ Харманли, относно временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, незаконосъобразна, тъй като била постановена в нарушение на материалния закон, необоснована, както и били допуснати съществени процесуални нарушения. Заповедта била издадена от некомпетентен орган, не била мотивирана и липсвала конкретика, неясно били посочени фактически и правни основания за издаването ѝ. Изложената фактическа обстановка била непълна и неточна, а и невярна, като не били изложени факти от значение за правилното и обосновано издаване на акта. Изложеното не отговаряло на действителното фактическо положение, а с оглед така възприетата обстановка имало неправилно приложение на закона. Допълнително излага конкретни съображения относно липсата на компетентност за издателя на акта, сочи, че не били изложени мотиви за определяне на срока за ПАМ, а и този срок не бил определен като конкретен. Излага съображения относно нарушаване целта на закона и принципа на съразмерност при определяне на мярката, както и относно законосъобразното съставяне на АУАН. Сочи нарушение на чл. 3 и 5 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Иска се оспорената заповед да бъде отменена, а при установяване на предпоставки – да бъде обявена за нищожна, като на жалбоподателя се изплатят направените в съдебния процес разноски.

Ответната страна – Мл.автоконтрольор ОД МВР Хасково, РУ Харманли, не взема становище по оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 29.06.2023г. в гр.Харманли Ст.Милков Козалиев – мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, РУ Харманли, в присъствието на свидетел, е съставил Акт за установяване на административно нарушение с бланков №898549, на И.Л.С. за това, че на същата дата – 18,16ч., в Харманли, жк Тракия, управлява л.а.Фолкваген Шаран, рег.№*******, собствен на Л. С. И., и като участник в ПТП отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7 510, № ARР-0565 / издаден талон за изследване с №100274/, поради което е нарушил чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

От мл.автоконтрольор ОД МВР Хасково, РУ Харманли, Ст.Козалиев, упълномощен със Заповед №272з-199/19.01.2023г. на Директор ОД МВР Хасково във вр. със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МрВР, е издадена обжалваната в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0271-000116/30.06.2023г., с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. В заповедта е записано, че е взет предвид съставения АУАН с бланков №898549 от 29.06.2023г. и са възпроизведени обстоятелства, отразени в съдържанието му. Въз основа на съставената заповед е иззето СУ МПС №*********, а заповедта е връчена на адресата си – при условията на отказ, на 30.06.2023г., видно от приложената към същата разписка.

Видно от отбелязването върху жалбата същата е подадена на 13.07.2023г. в деловодството на съда.

По делото е представена Заповед №272з-199/19.01.2023г. на Директор ОД МВР Хасково, с която са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и държавните служители от звената ПП в РУ при ОД МВР Хасково. По делото е представена и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МрВР, с която са определени служби за контрол по ЗДвП и определени длъжностни лица да издават фишове, да съставят АУАН и издават НП, да използват ТС и системи за измервания и контрол и да осъществяват контролна дейност.

При така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед №272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОД на МВР Хасково, а със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МрВР се установява, че служителите на длъжност Мл.автоконтрольор в териториалните структурни звена в ОД МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната ѝ законосъобразност.

Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на заповедта. Неоснователно е възражението в жалбата, че не са налице фактическите и правни основания за издаване на заповедта, доколкото няма спор относно установеното в АУАН. В словесното изписване на нарушението ясно е посочено, че водачът на МПС е отказал да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълни предписанието – талон за изследване №10027, за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Изрично е посочено в заповедта, че се издава на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, като това се установява както в титула на заповедта, така и в самия диспозитив, като по отношение на посоченото правно основание няма неяснота или разминавания. Изрично е посочено и че нарушението е с правна кавалификация по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като така - с оглед и на пълното фактическо описание дата, час и място на осъществяване, вкл. и обстоятелства относно издаден талон, са изпълнени са изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК за издаване на фактически и правно обоснован административен акт. Следва да се отбележи, че относно срока на мярката административният орган е посочил крайния определящ момент на срока – до решаване на отговорността, както и максималния срок, за който мярката се прилага– не повече от 18 месеца, независимо от приключване на административнонаказателното производство. С оглед на законовата регламентация и изричното посочване на съответната норма в диспозитива – 171, т.1, б.Б от ЗДвП, в случай на окончателно решаване на въпроса за отговорността на лицето в рамките на 18 месечния период, мярката ще бъде преустановена, а ако отговорността не бъде установена в този 18 месечен срок, то именно поради последното мярката ще преустанови своето действие. В този смисъл няма допуснато нарушение при определяне срока на ПАМ, доколкото определеният срок е законосъобразен, не създава несигурност за страните, както и не се търси и възприема различно тълкуване на срока на действие на мярката.

Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи. Заповедта е издадена на И.С., за който не е спорно, че бил водач на МПС при установено ПТП с негово участие като водач именно на посочения лек автомобил. В случая ПАМ е приложена във връзка с безспорния факт, че водачът е отказал да бъде тестван за евентуална употреба на наркотични вещества. Жалбоподателят не оспорва описаната фактическа обстановка, като следва да бъде отбелязано, че е без значение причината, поради която е отказано да бъде извършена проверката, тъй като в закона не са предвидени изключения и не са посочени обстоятелства, при които може да бъде направен отказ. Действително в случая в АУАН и заповедта е описано и издаването на талон за изследване, но това не води до неяснота около деянието – отказ на водача да бъде извършена проверка с тест за установяване на наркотици. Само при извършена проверка с тест и при последващо наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл.174, ал.4 установените стойности от изследването са определящи. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП не изисква кумулативното наличие на две хипотези – отказ за проверка с тест и отказ да се извърши химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което осъществяването на която и да е от тях обосновава съставомерност на деянието и дава възможност за прилагане на ПАМ. За налагането на ПАМ е достатъчно констатирането от контролните органи на наличието на само един от двата отказа за проверка употребата на алкохол и е ирелевантно обстоятелството дали в действителност водачът е употребил или не е употребил наркотични вещества. Управлението на МПС е високо рискова дейност, при която водачите следва да се спазват строго правилата с оглед избягването на произшествия. При поискване от контролните органи водачът на МПС е длъжен да съдейства, за да му бъде извършена проверка и по двата, предвидени в закона начина на проверка на употребата на алкохол. В настоящия случай се установя безспорно основният значим за спора факт – отказът на водача да бъде проверен за употреба на алкохол, което е достатъчно условие за приложението на процесната принудителна административна мярка.

Принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП се налагат въз основа на констатациите по съставен АУАН, а доколкото тези констатации не са спорни, то АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК, като е без значение в настоящото производство обстоятелството дали административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена, тъй като производството по прилагане на ПАМ и това по ЗАНН имат различен предмет и различна цел. За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност по конкретно административнонаказателно обвинение, наложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши друго противоправно деяние и да преустанови установеното, като тази мярка не съставлява наказание. В този смисъл съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, поради което и обжалваната заповед е съобразена с материалния и процесуалния закон.

Заповедта е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от закона, и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. В конкретния случай е осъществена хипотезата на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, при която административният орган действа при обвързана компетентност и при наличие на визираните в закона предпоставки не разполага с възможност за преценка дали да приложи или не ПАМ, а е длъжен да приложи такава.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение на водача, отказал да бъде тестван за употреба на наркотици, а така и да се осигури безопасността на всички участници в движението. Именно охраната на обществения интерес в случая обуславя необходимостта от налагането на процесната ПАМ и ограничаването правата на жалбоподателя като водач на МПС в допустимите от закона граници.

По изложените мотиви съдът приема, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на материалния закон, в съответствие с целта му и при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на материалния закон или на процесуалните правила.

При този изход на производството на жалбоподателя не се дължат разноски.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Л.С. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0271-000116/30.06.2023г., издадена от Мл.автоконтрольор от ОД МВР Хасково, РУ Харманли, относно временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно.

	Съдия: