Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /04.06.2020г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ пети състав
На двадесет и осми май 2019
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Секретар:Станка Желева
като разгледа
докладваното от председателя на състава в.гр.д.№90 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258
от ГПК.
Производството по в.гр.д.№314/2019г. по описа на
Окръжен съд-Търговище е образувано по въззивна жалба на ищеца ЕТ“И.П.“-гр.Търговище,
ЕИК *********, действуващ чрез процесуалния си представител адв.А.С. *** против
решение №8/ 09.01.2020г., постановено по гр.д.№1211/2019г. на Районен
съд-гр.Тър-говище, с което са отхвърлени предявените от него против ЗК“Лев инс“
АД-гр.София, ЕИК ********* искове по чл.405 от КЗ за сумата 4 101.77 лв.,
представляваща претендирано застрахователно обезщетение по застрахователна
полица №93001710108079/16.12.2017г. за
причинени имуществени вреди на 18.09.2018г. по т.а.“Ситроен-Джъмпи“, рег.№ Т
62-13 ТН и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата в размер
на 225 лв., като на ищеца е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за
отмяна на решението и за уважаване на предявените искове.
С писмен отговор
по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззивае-мата страна, действуваща чрез
процесуалния си представител ю.к.А.Г. оспорва основателността на въззивната
жалба и моли за потвърждаване на отхвърлителното решение.
След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, съдът констатира следното:
Жалбата е допустима и частично основателна.
Предявеният
иск по чл.405, ал.1 от КЗ за сумата 4 101.77 лв. е обоснован с обстоятелствата, че ответното
дружество отказва доброволно да заплати на ищеца ЕТ“И. П.“-гр.Търговище застрахователно обезщетение за пожар по застрахователна полица №********* 08079/16.12.2017г. за причинени имуществени
вреди на 18.09.2018г. по т.а.“Ситроен-Джъмпи“, рег.№ Т 62-13 ТН, ведно с обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 225 лв.
С писмен отговор
по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва иска с възражение по чл.408,
ал.1, т.3 от КЗ, поради неизпълнено договорно задължение на ищеца по т.14.11 от
Общите условия на застраховката за уведомяване на противопожарната охрана,
довело до неустановяване на настъпило застрахователно събитие.
След
преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за
установено следното:
Страните са в застрахователно правоотношение, за
което е съставена застрахователна
полица №********* 08079/16.12.2017г. по застраховка „каско“, като по
време на действие на договора-на 18.09.2018г. на пътя до гр.Девня е настъпило
застрахователно събитие-пожар в двигателния отсек на управлявания от ищеца т.а.“Ситроен-Джъмпи“, рег.№ Т 62-13 ТН, потвърдено от неопроверганите
показания на св.П.-собственик на автосервиз, посетил произшествието и св.Е.-съпруга
на ищеца, както и от заключението на назначената съдебна техническа експертиза,
съгласно което видът и степента на повредите по автомобила изцяло съответстват
на описания в исковата молба механизъм и чиято възстановителна стойност възлиза
на 3 172.20 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане
на обезщетение, при неизпълнение на задължение от застрахования, което е
значително, с оглед интереса на застрахователя, като в конкретния случай,
спорът е дали неизпълнението на изискването на т.14.11 от Общите
условия на застраховката за уведомяване на противопожарната охрана от страна на
ищеца изключва отговорността на дружеството.И която клауза не може да се приеме
за неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е предназначена за
установяване на действителните обстоятелства по застрахователното събитие,
което е в интерес и на двете страни по застрахователното правоотношение.
По въпроса е формирана постоянна съдебна
практика, напр. решение №4/21.03.2012г. на ВКС, II т.о., решение №15/12.06.2012г.
по т.д.№454/2011г. на ВКС, II т.о., решение №49/29.07.2013г. по т.д.№840/ 2012г. на ВКС, I т.о., решение №185/05.03.2014г.
по т.д.№350/2013г. на ВКС, I т.о., решение №32/11.08.2014г. по т.д.№1262/2013г. на ВКС, II т.о. и решение №167/07.02.2017г.
по т.д.№1655/2015г. на ВКС, II т.о., според която, за да възникне правото на застрахователя на отказ за
изплащане на обезщетението, то трябва да е налице причинна връзка между неизпълнение
на задължението и настъпилото застрахователна събитие, съответно препятстване
на доказването на обстоятелствата, при което е настъпило същото и установяването
на която причинна връзка е в тежест на застрахователя.
В
конкретния случай, причинна връзка между пожара и неуведомяването на
противопожарната охрана не е налице, напротив-последното е последващ на
събитието фактор, а събраните по делото доказателства не установяват ищецът да
е препятствал установяването на обстоятелствата по събитието.Напротив, веднага
е уведомил представител на застрахователя и е следвал инструкциите му, като още
на следващия ден е направен опис на щетите от екип на застрахователя, както и
допълнителен опис от 03.10.2018г., които вреди, от друга страна, отговарят да
са от пожар в двигателния отсек, съгласно заключението на вещото лице.Дей-ствително,
липсва уведомяване на противопожарната охрана, но с оглед екстремалната за
ищеца ситуация на пътя, посочения пропуск не може да се счита за съществен, с
оглед интереса на застрахователя и да доведе до пълен отказ за изплащане на
застрахователното обезщетение, след като настъпването на застрахователното
събитие е установено с други доказателства.Още повече, ако застрахователят счита,
че причина за пожара е именно виновното поведение на застрахования, то същият е
следвало изрично да го заяви в отговора на исковата молба, за да бъдат въведени
съответните твърдения и възражения във фактическата и правна рамка на съдебния
спор, което в случая не е сторено.
Предвид
горното, липсва основание за отказ по чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, налице са
предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение в установения от
заключението на назначената съдебна експертиза действителен размер на щетата от 3 172.20 лв., обуславящо отмяна на
отхвърлителното решение на първоинстанционния съд в тази му част и
постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявеният иск
по чл.405, ал.1 от КЗ да бъде уважен до посочения размер.В останалата му част,
решението е правилно и следва да бъде потвърдено, включително в частта му по
чл.409 от КЗ във вр.с чл.86, ал.1 от ЗЗД, предвид изискването по чл.380, ал.3
от КЗ, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като на ищеца се присъдят направените по
делото в първата и въззивната инстанция разноски в размер на 1 029.82лв., определени
по съразмерност и компенсация.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №8/09.01.2020г.,
постановено по гр.д.№1211/ 2019г. на
Районен съд-гр.Тър-говище в частта му, с която е
отхвърлен предявения от ЕТ“И.П.“-гр.Търговище,
ЕИК ********* про-тив ЗК“Лев инс“
АД-гр.София, ЕИК ********* иск по чл.405, ал.1
от КЗ в
частта му до размер на сумата 3 172.20 лв., представляваща претен-дирано
застрахователно обезщетение по застрахователна полица №930 01710108079/16.12.2017г. за причинени
имуществени вреди на 18.09. 2018г. по
т.а.“Ситроен-Джъмпи“, рег.№ Т 62-13 ТН, както и относно присъденото на ищеца юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., на осн. чл.271, ал.1 от ГПК, като
ОСЪЖДА ЗК“Лев инс“ АД-гр.София, ЕИК ********* да заплати на ЕТ“И. П.“-гр.Търговище, ЕИК ********* застрахователно
обезщетение по чл.405, ал.1 от КЗ в размер на 3 172.20 лв., дължимо по застраховка „каско“, за което е съставена застрахователна полица №930 01710108079/16.12.2017г. за причинени имуществени вреди от пожар на 18.09.2018г. по т.а.“Ситроен-Джъмпи“,
рег.№ Т 62-13 ТН, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска-12.07.2019г. до окончателното плащане, както и направените по делото в
първата и въззивната инстанция разноски в размер на 1 029.82лв., определени
по съразмерност и компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му
обжалвана отхвърлителна част, на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.