Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 08.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети септември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №12311 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №71782 от 21.03.2019г.,
постановено по гр.дело №72314/2018г. по описа на СРС, ГО, 128 с-в, е отхвърлен предявения
от И.А.И. с EГH********** срещу В.Й.М. с ЕГН********** иск с правно основание
чл.19 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните на
23.03.2013 г. предварителен договор за покупко- продажба на дружествени дялове от
„К.“ЕООД с ЕИК********.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищеца И.А.И.. Жалбоподателят поддържа, че решението е нищожно
като постановено от некомпетентен съд и неправилно. Относно последното не са
изложени конкретни доводи във въззивната жалба. Претендира отмяна на решението
на СРС и уважаване на иска.
Отговор на
въззивната жалба не е подаден в законоустановения срок от ответника.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. В тази връзка и относно твърденията на
жалбоподателя за компетентността на Софийски районен съд следва да се отбележи,
че първостепенният съд правилно е квалифицирал предявения иск като такъв с
правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД предвид обстоятелствената част и петитума
на исковата молба, които са пределно ясни. Цената на иска е 1000 лева и
съгласно разпоредбата на чл.103, вр.чл.104, т.4 от ГПК е подсъден на районен
съд. Разпоредбата на чл.365 от ГПК относно реда за разглеждане на търговски
спорове не дерогира горепосочените разпоредби, а понятието търговско дело не е
тъждествено с понятието търговски спор. Търговските дела с цена на иска до
25000 лева, какъвто е и настящия подлежат на разглеждане като първа инстанция
от районния съд, каквато е и трайно установената съдебна практика.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това е
необходимо да се добави и следното:
Продавачът
по процесния предварителен договор и ответник по делото е прехвърлил дружествения
дял, предмет на предварителния договор, на трето за спора лице, което се
установява от справка в търговския регистър по партидата на дружеството. Към
момента на провеждане на устните състезания в първата инстанция продавачът не е
собственик на дяловете- предмет на предварителния договор. Следователно, както
правилно е заключил и първостепенният съд, независимо от липсата на спор
относно сключването на договора и заплащането на цената, не са налице
предпоставките за обявяването на предварителния договор за окончателен.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение-
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №71782 от 21.03.2019г., постановено
по гр.дело №72314/2018г. по описа на СРС, ГО, 128 с-в.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/