Р Е Ш Е Н И Е
№….........../14.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 10721 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, срещу Б.Х.Ж., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, искове, както
следва: предявени по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК
и чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 12678,07
лв., представляваща незаплатена главница по договор за потребителски
паричен кредит № 2500011 от 17.11.2016 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и
ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.10.2017 г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 01.04.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 1207,08
лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода
от 21.03.2017 г. до 18.10.2017 г., както и сумата
от 1373,41 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода
от 21.03.2017 г. до 31.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5202/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, както и евентуално
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33,
ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 12678,07 лв., представляваща незаплатена главница по
договор за потребителски паричен кредит № 2500011 от 17.11.2016 г., сключен
между „У.К.Ф.“ ЕАД и ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на
ищеца с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
18.10.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 20.12.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 09.07.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата
от 1207,08 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена
за периода от 21.03.2017 г. до 18.10.2017 г., както и сумата от 1710,27 лв., представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 21.03.2017 г. до 08.07.2019 г.
По твърдения в исковата молба и
уточнителните молби от 09.08.2019 г. и от 03.09.2019 г., на 17.11.2016 г.,
между „У.К.Ф.“ ЕАД, в качеството му на кредитор, и Б.Х.Ж. – кредитополучател,
бил сключен договор за потребителски паричен кредит № 2500011 при Общи условия,
по силата на който кредиторът предоставил на ответника сумата от 13000 лв. срещу насрещното негово задължение да върне предоставените парични
средства, заедно с такса за разглеждане на кредита от 416 лв. и възнаградителна
лихва от 15068,40 лв. при
годишен лихвен процент от 15,99 %, формиран като сбор от тримесечния СОФИБОР и
фиксирана надбавка от 15,85 %, и годишен процент на разходите от 20,15 %. Общо дължимата сума от 28484,15 лв.
следвало да бъде изплатена на 120 броя анюитетни
месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 237,37 лв., с падеж на
първата вноска на 21.11.2016 г. и краен срок на издължаване на 21.10.2026 г.,
съгласно уговорения погасителен план. Кредитополучателят се задължил да заплати
на кредитора също и застрахователна премия от 1617,60 лв. по сключена групова
застраховка, платима на 120 месечни вноски с падеж, съвпадащ с този на
погасителните вноски по кредита. Съгласно чл. 9 от ОУ на сключената застраховка
при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж се
предоставял гратисен период до падежа на следващата
вноска, след застрахователното покритие се прекратявало автоматично. При тези
условия по кредита не била начислявана застрахователна премия, считано от
21.08.2017 г. Ответникът извършил
частични плащания по кредита в общ размер на 1181,92 лв., с която сума били
погасени изцяло 4 броя погасителни вноски за периода 21.11.2016 г. – 21.02.2017
г. в размер на 949,48 лв., а остатъкът от 232,44 лв. бил отнесен за частично
погасяване на петата погасителна вноска с падеж 21.03.2017 г. Така били
погасени следните суми: 724,68 лв. възнаградителна лихва, 335,41 лв. главница,
121,32 лв. застрахователна премия и 0,51 лв. лихва за забава. Последното
плащане било извършено на 20.04.2017 г.
На
18.10.2017 г. бил сключен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 20.12.2016 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и „А.з.с.н.в.” ЕАД, по
силата на който на ищеца било прехвърлено вземането по процесния договор за
потребителски кредит, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси и
комисионни, каквато възможност била предвидена в ОУ към договора. За цесията
ответникът бил уведомен с връчването на препис от исковата молба.
Поради забавата на ответника в плащането на
две последователни погасителни вноски по кредита, на 04.12.2018 г. новият
кредитор обявил кредита за предсрочни изискуем, на основание чл. 12, ал. 2, б.
„а“ от ОУ, за което потребителят бил уведомен с уведомително писмо, връчено му
чрез ЧСИ, евентуално – с връчването на препис от исковата молба. Съгласно чл.
12, ал. 1 от ОУ при забава кредитополучателят дължал и обезщетение за забава в
размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден забава,
изчислена върху просрочената главница. На това основание за периода от
21.03.2017 г. до 31.03.2019 г. било начислено обезщетение за забава по кредита
в размер на 1373,41 лв.
В полза на
ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу ответника за дължимите суми по договора за потребителски кредит, а
именно: 12678,07 лв.
за главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на заявлението - 01.04.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, 1207,08 лв. за възнаградителна лихва за периода 21.03.2017 г. -
18.10.2017 г. и 1373,41 лв. за обезщетение за забава за периода 21.03.2017 г. -
31.03.2019 г.
По изложените съображения по същество моли да
бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
посочените суми, обективирани в издадената заповед за изпълнение.
В условията на евентуалност формулира
искане за осъждане на ответника да му заплати следните суми: 12678,07 лв.
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
09.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, 1207,08 лв.
възнаградителна лихва за периода 21.03.2017 г. - 18.10.2017 г. и 1710,27 лв.
обезщетение за забава за периода 21.03.2017 г. – 08.07.2019 г.
Претендира присъждането и на
съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не
изпраща представител. Предварително депозира писмена молба, с която поддържа
предявените искове и формулираното искане по същество, и представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание същият се явява
лично, като признава, че е сключил процесния договор за потребителски кредит,
че уговорената сума от 13000 лв. е усвоена, както и че е заплатил по кредита
сума в общ размер на 1181,92 лв. Твърди, че е преустановил плащанията, тъй като
е останал без работа, и изразява готовност да продължи погасяването на кредита,
след като отново започне да полага труд и да реализира доходи.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че между „У.К.Ф.“ ЕАД и
ответника Б.Х.Ж. е сключен процесният договор за
потребителски паричен кредит № 2500011 от 17.11.2016 г. за сумата от
13 000 лв. Същото се потвърждава и от приложения договор (л. 8). От
съдържанието му се изяснява още, че ответникът се е задължил да върне сумата от общо 28 484,15 лв., включваща предоставената му
главница от 13 000 лв., такса за разглеждане на кредита от 416 лв.,
застрахователна премия и възнаградителна лихва, при уговорен годишен лихвен
процент (ГЛП) от 15,99 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 20,15 %, на
120 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 237,37 лв. с падежна дата
21-во число на съответния месец и падеж на първата погасителна вноска на
21.11.2016 г.
Договорът е
сключен при Общи условия, които са приобщени към доказателствения материал и са
подписани от потребителя на всяка страница (л. 9 и сл.). Съобразно посочените в
договора параметри, включени в методиката по чл. 6, ал. 1 от ОУ за определяне
на лихвата, ГЛП е формиран като сбор от тримесечния СОФИБОР (0,14 % към датата
на сключване на договора) и фиксирана надбавка от 15,83 %. Предвидена е и
възможност за промяна в лихвения процент при изменение на приложимия пазарен
лихвен индекс и съобразно условията, регламентирани в чл. 6, ал. 2 от ОУ.
Съгласно чл.
3, ал. 2 от ОУ посоченият в договора размер на месечна погасителна вноска
включва предвидената в договора съответна част от главницата, лихвата върху нея
към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част
от застрахователната премия, в случай че има сключен договор за застраховка.
Според чл.
12, ал. 1 от ОУ при забава в плащанията на дължимите от потребителя суми същият
дължи обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за
всеки ден забава, изчислена върху просрочената главница. В чл. 12, ал. 2 от ОУ
са предвидени предпоставките, при които кредиторът има право да обяви кредита
за предсрочно изискуем, сред които и допуснато просрочие на две последователни
месечни погасителни вноски, които не бъдат погасени в двуседмичен срок от
падежа (чл. 12, ал. 2, б. „а“). Клаузата на чл. 12, ал. 6 от ОУ предвижда
възможност за кредитора да прехвърли правата си по договора на трети лица.
От приложения погасителен план
(л. 11) се изяснява, че уговорените 120 месечни погасителни вноски са анюитетни и включват част от главницата, част от
начислената такса за разглеждане на кредита (включена към главницата по
вноските), възнаградителна лихва, както и сумата от 13,48 лв., представляваща част
от дължимата застрахователна премия в общ размер на 1617,60 лв. Установява се
още, че крайният срок за погасяване на кредита е 21.10.2026 г., когато е
падежът на последната погасителна вноска.
Безспорно между страните е, че
кредитът е усвоен изцяло, както и че са извършени частични плащания по него в
общ размер на 1181,92 лв., с които са погасени следните суми: възнаградителна
лихва от 724, 68 лв., главница от 335,41 лв., застрахователна премия от 121,32
лв. и лихва за забава от 0,51 лв.
От съдържанието на представения рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 20.12.2016 г. (л. 20 и сл.) се установява, че цедентът - „У.К.Ф.“ ЕАД, е прехвърлило в полза на цесионера - „А.з.с.н.в.” ЕАД, портфейл
от свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от договори за
потребителски парични и стокови кредити, сключени с физически лица, които не се
погасяват редовно, заедно с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности, индивидуализирани в приложение № 1 към всеки отделен месечен
договор за цесия, с който цедентът се задължава да
прехвърля вземанията за изплащане на парични суми, просрочени над 180 дни (арг. от чл. 2.1. във вр. чл. 2.2. от договора).
Такъв индивидуален договор за цесия е сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и „А.з.с.н.в.”
ЕАД н. 18.10.2017 г. (л. 26 и сл.), ведно с приложение № 1 – неразделна негова
част (л. 32), в което под № 300 е посочен договор № 2500011 от 17.11.2016 г. с
длъжник Б.Х.Ж. и отразена общо дължима сума по договора към датата на цесията в
размер на 14298,92 лв., от която 13080,59 лв. главница и 1218,30 лв. лихви.
Видно от приобщеното пълномощно от 20.12.2016 г. (л. 30),
„У.К.Ф.“ ЕАД е упълномощило „А.з.с.н.в.” ЕАД да го представлява, като уведоми от негово име всички длъжници по цедирани вземания за сключения на 20.12.2016 г. рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания. Аналогично пълномощно в полза на
ищеца е налице и за уведомяването сключения договор за цесия от 18.10.2017 г.,
в който изрично са посочени подлежащите на уведомяване длъжници, сред които и
ответникът Б.Х.Ж. (л. 34-35).
По делото са приложени два броя уведомителни писма,
съответно от 24.10.2017 г. и 09.10.2018 г. (л. 14 и 16), изпратени до Б.Ж. от „А.з.с.н.в.”
ЕАД, в качеството му на пълномощник на „У.К.Ф.“ ЕАД, за извършеното прехвърляне на вземанията със съответния рамков договор и
последваща индивидуална цесия. На гърба на всяко от тях е обективирано
изявление на новия кредитор, че поради допуснато просрочие в плащанията по
договора всички вземания по същия са странали
изискуеми в пълен размер.
Във връзка с връчването на първото писмо е приложено известие за
доставяне, ведно с отбелязване „преместен“ (л. 15). Второто уведомително писмо
е възложено за връчване по реда на чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ П.И.с рег. № *** на НК и
район на действия ОС-Варна, видно от приложеното уведомление за връчване на
книжа от 29.10.2018 г. (л. 19). Извършените действия по повод възлагането са
обективирани в съставен за целта от съдебния изпълнител нарочен протокол от
19.12.2018 г. (л. 18), в който е отразено, че призовкарят
е направил три посещения на адреса на длъжника в гр. Варна, ул. ***, в рамките
на един месец, както следва: 1.) на 30.10.2018 г. в 10:20 ч., когато е
установено, че къщата е съборена от Общината и живущите в района нямат
информация за адресата; 2.) на 17.11.2018 г. (събота) в 12:10 ч., когато отново
не е събрана информация, и на 04.12.2018 г. в 17:30 ч., когато са получени
сведения от живущи в района, че Б.Ж. вероятно е заминал при роднини в гр.
Мездра или гр. Силистра и е залепено уведомление на уличен стълб (съгласно
разписката от 04.12.2018 г. – л. 17). По делото няма данни за извършени от
съдебния изпълнител последващи действия, насочени към установяване на друг
адрес на длъжника, на който би могло да бъде открит.
От приетото и неоспорено от страните заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 111 и сл.) се установява, че
първите четири погасителни вноски по кредита са изцяло погасени на съответните
техни падежи чрез извършени плащания от по 237,37 лв., а на падежа на петата
вноска – 21.03.2017 г. е заплатена сумата от 178,52 лв., с която е погасена изцяло
включената в тази вноска договорна лихва от 162,70 лв. и застрахователна премия
от 13,48 лв. и частично главницата до размер на сумата от 1,83 лв., както и
начислената лихва за забава от 0,51 лв. При изслушването по реда на чл. 200 ГПК
вещото лице пояснява, че няма промяна в лихвения процент по кредита за срока на
договора.
Видно от материалите
по приобщеното ч. гр. д. № 5202/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, въз
основа на подадено на 02.04.2019 г. заявление от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу Б.Х.Ж.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
като в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил
установителните искове, предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими,
доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото
на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.
422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени
от приобщеното заповедно дело.
Предмет на исковете е
установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което основателността
им е обусловена от следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, 2.) точното
изпълнение на поетите от кредитора задължения по договора чрез предоставяне на
уговорената сума от 13000 лв., 3.) настъпила изискуемост на задълженията в
претендирания размер, 4.) неизпълнение на същите от страна на ответника, както
и 5.) наличието на валидно сключен договор за цесия, по силата на който ищецът
е придобил вземанията по потребителския договор, и уведомяването на ответника
за това. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно
предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен
факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва,
а именно точно изпълнение.
Безспорно по делото е, че на
17.11.2016 г. между „У.К.Ф.“ ЕАД и ответника е сключен процесният договор при
ОУ. Същият има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради
което възникналото облигационно правоотношение се регулира от нормите на Закона
за потребителския кредит (ЗПК), обн., ДВ, бр. 18 от
5.03.2010 г., в редакцията му, изм.
и доп. ДВ. бр. 59
от 29 юли 2016 г., действаща към момента на сключване на
сделката. Същите са императивни и за спазването им съдът следи служебно (арг. от чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 5 и чл. 7, ал. 3 ГПК и т. 1
от Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
От гореизложеното съдържание на договора се установява, че са спазени изискванията на приложимия
специален закон и сделката е валидно сключена. Уговорените между страните клаузи са обективирани на
хартиен носител и са формулирани по ясен и разбираем начин. В договора се
съдържа необходимата за потребителя информация относно общия размер на кредита
и условията за усвояването му, лихвения процент и методиката за неговото
формиране, годишния процент на разходите и общо дължимата сума, подлежаща на
връщане, както и условията за нейното издължаване, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. Изрично уговорено е правото на отказ на потребителя от договора и предпоставките
за неговото упражняване. Налице е и поставен подпис от страните на всяка
страница от приложимите към договора Общи условия.
Съобразявайки служебните си задължения
за проверка съответствието на клаузите в договора с императивните
материалноправни норми, в т.ч. и проверка за наличието на неравноправни
уговорки в потребителския договор (чл. 7, ал. 3 ГПК), съдът намира, че клаузата, предвиждаща заплащането на такса
за разглеждане на кредита, е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. На първо място, никъде в договора или Общите условия не са посочени ясно и точно конкретните действия на
кредитора и/или предоставяни от него услуги, за които да се дължи обсъжданата
насрещна парична престация от потребителя, съобразно
изискванията на чл. 10а, ал. 4 ГПК. Предвид наименованието на таксата „за
разглеждане на кредит“, явно същата е начислена за разглеждане на подаденото
искане за отпускане на кредит, за които действия обаче кредиторът няма право да
събира такси или комисионни, тъй като същите са свързани с усвояването на
паричния ресурс – арг. от чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Отделно, според чл. 16, ал. 1 ЗПК оценката на кредитоспособността на
потребителя е задължение на кредитора, който носи и риска от
неплатежоспособността на длъжника и възлагането на разноски в тежест на
последния във връзка с тази дейност противоречи на добрите нрави, респективно
клаузата е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД. Недействителността на
обсъжданата клауза не влече невалидност на целия договор, но заплатените от
потребителя суми, отнесени за погасяване на тази такса, подлежат на връщане,
тъй като плащанията са лишени от правно основание.
Страните не спорят, че кредитът е изцяло усвоен, поради което
за ответника е възникнало насрещното задължение да върне предоставените му
парични средства в размер на 13000 лв. заедно с уговорената възнаградителна
лихва на посочения падеж.
От коментираните по-горе писмени доказателства се установява, че тези
вземания на „У.К.Ф.“ ЕАД за главница и лихви по потребителския договор са
прехвърлени на ищеца по силата на договор
за цесия от 18.10.2017 г., каквато възможност за промяна в титуляря на
паричните притезания е предвидена в ОУ, съобразно
изискването на чл. 26, ал. 1 ЗПК.
За да породи прехвърлянето действие по отношение на длъжника обаче, то
следва да му бъде съобщено от предишния кредитор – арг.
от чл. 99, ал. 4 ЗЗД, респ. чл. 26, ал. 4 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД и съдебната практика по нейното приложение, която настоящият съдебен
състав напълно споделя (напр. решение № 137 от 02.06.2015 год. по гр.д. №
5759/2014 год., III г.о. на ВКС), уведомяването на длъжника следва да се
осъществи от цедента, като няма пречка същият да
упълномощи изрично цесионера за това действие. Освен
това, доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може
да бъде игнорирано, а следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл - решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009
год., II т. о., ТК, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС
и др.).
В конкретния случай ищецът (цесионер), действащ в
качеството му на пълномощник на предишния кредитор (цедент),
упълномощен с изрично писмено пълномощно, е изпратил до ответника два броя
уведомителни писма, но същите не са му връчени надлежно преди завеждането на
делото. В частност, връчването по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ във вр. чл. 47, ал. 5 ГПК не е редовно, тъй като няма данни
съдебният изпълнител да е извършил изискуемите според чл. 47, ал. 3 ГПК служебни
проверки за адресната регистрация,
респ. местоработата или мястото за осъществяване на стопанска дейност на адресата,
и да е направил опит за връчване на книжата на евентуално установения друг
адрес, на който лицето може да бъде открито. При това положение и с оглед цитираната
по-горе съдебна практика, съдът намира, че уведомяването
на ответника е извършено с получаването на препис от исковата молба, ведно с
приложеното към нея уведомление, тоест на 18.10.2019 г. (л. 72), с което
прехвърлянето е породило действие по отношение на него, съответно ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД се
легитимира като негов кредитор за процесните вземания.
Във връзка с изискуемостта на същите дружеството се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита при
условията на чл. 12, ал. 2, б. „а“ от ОУ, а именно при просрочие на две последователни месечни погасителни вноски и
непогасяването им в двуседмичен срок от падежа.
Според задължителните указания,
дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки:
обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита
за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който
волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да
предхожда по време сезирането на заповедния съд.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че плащанията
по кредита са преустановени на 21.03.2017 г., поради което изискуемата в чл.
12, ал. 2, б. „а“ от ОУ забава на длъжника е настъпила през м. юли 2017 г., когато са
били налице две неизплатени месечни вноски с падежи 21.04.2017 г. и 21.05.2017
г., непогасени в 14-дневен срок от падежа на последната. Съответно към този
момент е настъпило уговореното между страните обективно условие за
отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок.
Втората (субективна) предпоставка за настъпване на тези правни последици обаче
не е осъществена преди сезирането на заповедния съд (по изложените по-горе
аргументи за нередовност на връчването на уведомителните писма, в който е
обективирано волеизявлението на кредитора). Според задължителните указания,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС, в тази
хипотеза е допустимо предявеният по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж за главница и възнаградителна лихва (в рамките на въведения период на
начисляването й) към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо.
В разглеждания случай към посочения релевантен момент – 15.06.2020 г., са
падежирали вноските по кредита с падеж до 21.05.2020 г., включително.
Главницата по тях, без включена в нея такса за разглеждане на кредита,
изчислена като разлика между стойностите в колона 3 и 4 от приложение № 1 към
заключението (л. 113), възлиза на 2662,26 лв. От тази сума са погасени чрез
плащане 321,93 лв. (като разлика между сумата от 335,41 лв., отнесена за
погасяване общо на главница и такса по погасителните вноски, и сумата от 13,48
лв., отнесена за погасяване само на таксата - предвид признанията на ищеца
неизплатената такса да е 402,52 лв. от общо начислената 416 лв.), респ. неизплатеният размер на главницата по падежиралите вноски към датата на приключване на съдебното
дирене е 2340,33 лв. До размера на тази сума предявеният установителен иск
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 01.04.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 12678,07
лв. същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предявеният установителен иск за възнаградителна лихва е за периода от 21.03.2017
г. до 18.10.2017 г., като погасителните вноски с падежи от 21.04.2017 г. до
21.09.2017 г., вкл., съдържащи тази договорна лихва, са изцяло падежирали още
към датата на заявлението. Непогасеният остатък от лихвата по тези вноски,
съобразно погасителния план, възлиза в размер на сумата от 1054,39 лв. При
направения по–горе извод за недължимост на
начислената такса за разглеждане на кредита, заплатената сума от 13,48 лв.,
отнесена за нейното погасяване, следва да бъде приспадана
от задължението на потребителя за договорна лихва (при спазване на поредността, предвидена в разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД), при което непогасеният остатък от
задължението за договорна лихва за исковия период от 21.03.2017 г. до 18.10.2017 г. възлиза на
1040,91 лв. Следователно установителният иск следва да бъде уважен до размера на
тази сума, а за разликата до пълния предявен размер от 1207,08 лв. следва да
бъде отхвърлен.
С оглед установената забава на ответника при изплащане на задълженията по
кредита, на основание чл. 33, ал. 1 ЗПК за същия е възникнало и задължение за
заплащане и на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
непогасения остатък от падежиралата главница. За претендирания период от 21.03.2017 г. до
31.03.2019 г. лихвата, изчислена посредством програмен продукт „Апис финанси“, е в размер на 134,19 лв. Съдът не кредитира
заключението на вещото лице, доколкото същото определя законната лихва върху
вноските, включващи главница и такса за разглеждане на кредита общо (а не само
чистата главница). Освен това експертът е съобразил настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на дата 18.12.2018 г., която не кореспондира с
доказателствата по делото. С оглед на изложеното, установителният
иск за законна лихва следва да бъде уважен до сумата от 134,19 лв. и отхвърлен
за разликата до претендираната такава от 1373,41 лв.
При направените изводи за частична
неоснователност на предявените установителни искове, въведеното от ищеца вътрешнопроцесуално условие е настъпило и съдът дължи
произнасяне по евентуално съединените с тях осъдителни искове за отхвърлената част от главницата (10 337,74 лв.), договорната лихва (166,17
лв.) и обезщетението за забава върху непогасената главница за периода от
21.03.2017 г. до 08.07.2019 г. в размер на 1710,27 лв.
Доколкото по делото е установено, че длъжникът не е уведомен за
волеизявлението на кредитора за предсрочна изискуемост преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, съдът намира, че това уведомяване е осъществено с връчването на препис от исковата молба и приложенията
към нея, тоест на 18.10.2019 г. (л.
72). Този факт е от значение за спорното право и следва да бъде съобразен, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в тази смисъл - решение № 139 по т.д. № 57/2012
г. на ВКС, решение № 161/08.02.2016 г. по
т.д. № 1153/2014 г. на ВКС и др.).
Към посочената дата са били налице обективните предпоставки на чл. 12, ал.
2, б. „а“ от ОУ, обсъдени подробно по-горе, поради което предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила. Следователно
непадежиралият остатък от главницата по погасителните
вноски с падежи от 21.06.2020 г. до 21.10.2026 г. в общ размер на 10 337,74 лв.
е станал изискуем и предявеният осъдителен иск за тази сума следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва,
считано от датата на предсрочната изискуемост – 18.10.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението. Искането за присъждане на законна
лихва върху предсрочно изискуемата главницата за периода от датата на исковата
молба – 09.07.2019 г., до 18.10.2019 г. следва да бъде отхвърлено.
Осъдителният иск за договорна лихва от 166,17 лв. следва да бъде отхвърлен
по аргументите, изложени по-горе относно установителния иск за същата сума.
Ответникът е изпаднал в забава в заплащането на предсрочно изискуемата
главница на 18.10.2019 г., когато е изменен падежът на погасителните вноски, в
които е включена тази главница, чрез едностранното волеизявление на кредитора,
респ. от тази дата е възникнало и задължението на длъжника за заплащане на
законна лихва. Същата следва крайния момент на исковия период по осъдителния
иск за обезщетение за забава (08.07.2019 г.), поради което претенцията следва
да бъде отхвърлена изцяло.
В
заключение, настоящият съдебен
състав намира, че предявените установителни искове следва да бъдат уважени до
следните размери: 2340,33 лв. – непогасена падежирала главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, 1040,91 лв. –
непогасена падежирала договорна лихва за периода от 21.03.2017 г. до 18.10.2017 г. и 134,19
лв. – обезщетение за забава върху падежиралата
главница за периода от 21.03.2017 г. до 31.03.2019 г. Установителните
претенции за разликите до пълните предявени размери на главницата от 12678,07
лв., на договорната лихва от 1207,08 лв. и на обезщетението за забава от
1373,41 лв. следва да бъдат отхвърлени. Предявеният евентуален осъдителен иск
за предсрочно изискуема главница в размер на 10337,74 лв. следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на предсрочната
изискуемост - 18.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, а
осъдителните искове за договорна лихва от 166,17 лв. за периода от 21.03.2017
г. до 18.10.2017 г. и обезщетение за забава от 1710,27 лв. за периода от
21.03.2017 г. до 08.07.2019 г., както и искането за присъждане на законна лихва
върху главницата за периода от 09.07.2019 г. до 18.10.2019 г. следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, в общ размер на 494,05 лв.,
при извършени разноски от 605,17 лв., от които 305,17 лв. за заплатена държавна
такса (формирана като разлика между дължимата такава от 610,34 лв. и
заплатената в заповедното производство такса от 305, 17 лв. върху същия
материален интерес - 15258,56 лв.), 200
лв. за депозит за вещо лице и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за
изпълнение в размер на 353,88 лв., като от тях, съразмерно с уважената част от
исковете, в тежест на ответника следва
да бъде възложена сумата от 288,90
лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр.
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ответникът не е направил
искане, нито е представил доказателства за направени разноски по делото, поради
което такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът Б.Х.Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на ищеца „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, следните суми: сумата от 2 340,33 лв. (две хиляди
триста и четиридесет лева и тридесет и три стотинки), представляваща незаплатена падежирала главница по договор за потребителски
паричен кредит № 2500011 от 17.11.2016 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и
ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.10.2017 г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 01.04.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 1 040,91
лв. (хиляда и четиридесет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 21.03.2017 г. до
18.10.2017 г., както и сумата от 134,19 лв. (сто тридесет и
четири лева и деветнадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 21.03.2017 г. до 31.03.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 5202/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове в частта
за следните суми: за разликата над
сумата от 2 340,33 лв. (две хиляди триста и четиридесет лева и тридесет и
три стотинки) до пълния предявен
размер на установителния иск за главница от 12 678,07 лв. (дванадесет хиляди шестстотин седемдесет и осем лева
и седем стотинки), ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 01.04.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението, за разликата над сумата от 1 040,91 лв. (хиляда и четиридесет лева
и деветдесет и една стотинки) до пълния
предявен размер на установителния иск за договорна възнаградителна лихва от 1 207,08 лв. (хиляда двеста и седем
лева и осем стотинки), начислена за периода от 21.03.2017 г. до 18.10.2017 г., както и за разликата над сумата от 134,19
лв. (сто тридесет и четири лева и деветнадесет стотинки) до пълния предявен размер на
установителния иск за обезщетение за забава от 1 373,41 лв. (хиляда триста седемдесет и три лева и четиридесет и
една стотинки), начислено за периода от 21.03.2017 г. до 31.03.2019 г.;
ОСЪЖДА Б.Х.Ж., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, следните суми: сумата от 10 337,74
лв. (десет хиляди триста тридесет и седем лева и седемдесет и четири
стотинки), представляваща незаплатена предсрочно изискуема главница по договор
за потребителски паричен кредит № 2500011 от 17.11.2016 г., сключен между „У.К.Ф.“
ЕАД и ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.10.2017 г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предсрочната изискуемост – 18.10.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 9, ал.
1 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху
предсрочно изискуемата главница за периода от 09.07.2019 г. до 18.10.2019 г.;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, срещу Б.Х.Ж., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, евентуални
осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД за
следните суми: за сумата от 166,17
лв. (сто шестдесет и шест лева и седемнадесет стотинки), представляваща договорна
възнаградителна лихва по договор за потребителски паричен кредит № 2500011 от
17.11.2016 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и ответника, вземанията по който са
прехвърлени в полза на ищеца с индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 18.10.2017 г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., начислена за периода от
21.03.2017 г. до 18.10.2017 г., както и
за сумата от 1 710,27 лв. (хиляда седемстотин и десет лева и двадесет и
седем стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
21.03.2017 г. до 08.07.2019 г.;
ОСЪЖДА Б.Х.Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 494,05 лв. (четиристотин
деветдесет и четири лева и пет стотинки), представляваща сторени в настоящото исково
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА
Б.Х.Ж., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, сумата от 288,90 лв. (двеста осемдесет и осем лева и
деветдесет стотинки), представляваща сторени в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: