№ 1713
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110217223 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-2400330 от 20.11.2024г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда”-София, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ
на „ИФ 81“ ЕООД, с ЕИК *****, в качеството му на работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна по съображения за
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения. В жалбата най-напред се изтъква, че наказващият орган не е отчел наведените с
възражение срещу АУАН аргументи, като в нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН не е обсъдил
същите, нито пък е предприел действия по допълнително изследване на спорните
обстоятелства. Наред с това, дружеството– жалбоподател, оспорва фактическите основания
на отговорността, като от една страна се твърди, че лицето е получило трудовото си
възнаграждение за месец март 2024г., но при отказ да подпише ведомостта, а от друга, че
изпълнението на предписанието е невъзможно поради липса на съдействие от страна на
работника, като доколкото задължението за изплащане на трудово възнаграждение и
търсимо, и се изпълнява в предприятието на работодателя, то и явяването на служителя се
явява абсолютно необходимо за неговото изпълнение, като в настоящия случай В. Т., нито е
потърсил своето възнаграждение, нито пък е предоставил банкова сметка и съгласие същото
да бъде изплатено по този начин, като в тази връзка се привежда незадължителна съдебна
практика, и се изтъква, че е налице трудово-правен спор с работника относно дължимостта
на трудовото възнаграждение.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява
от адвокат Н., който поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, по
съображения аналогични на изложените в жалбата, като отново се акцентира върху
1
поведението на свидетеля Т., и липсата на съдействие от негова страна за изпълнение на
предписанието. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.
Въззиваемата страна – директор на ДИТ- София, редовно призована, се представлява
от юрисконсулт С., която моли НП да бъде потвърдено като изтъква, че от събраните по
делото доказателства, в частност показанията на свидетеля В., се установява по безспорен
начин неизпълнението на даденото предписание. На следващо място се отхвърлят
твърденията на привлечените от дружеството жалбоподател свидетели, като се сочи, че от
тях не може да се установи изплащане на парична сума за конкретен месец. В заключение
пък се сочи, че предписанието не е обжалвано от страна на дружеството, и е влязло в сила.
Претендира за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна-възнаграждение за
един юрисконсулт.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „ИФ 81” ЕООД, с ЕИК *****, е търговско дружество със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Бенковски“, ул.“Лазар Михайлов“ № 43,
представлявано от управителя си.
В периода 03.06.2024г. - 10.07.2024г. инспектори при на ДИТ София, извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „ИФ 81” ЕООД, в
качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, включително относно
изплащане на дължимите трудови възнаграждения на работници и служители на
дружеството. Проверката била провокирана от постъпил във ведомството Сигнал вх. №
24061249/17.05.2024г., подаден от свидетеля В. Т.- бивш служител на дружеството, относно
неизплатени трудови възнаграждение за месеците март и април на 2024г., както и
обезщетение за неизползван годишен отпуск.
Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка №
ПР2420005/10.07.2024г., връчен на същата дата на управителя на дружеството.
В хода на проверката, на база представена от дружеството информация било
констатирано, че в дружеството липсват данни, удостоверяващи заплащането на определено
и начислено трудово възнаграждение на служителя В. М. Т. за целия период на работа,
включително за месец март 2024г. Във връзка с констатираните по време на проверката
нарушения, включително посоченото, в изготвения от страна на контролните органи
протокол, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, били издадени задължителни предписания
на „ИФ 81” ЕООД, като съгласно т.6 от диспозитивната част на протокола, на дружеството-
жалбоподател било издадено предписание в срок до 31.07.2024г. да заплати на В. Т.
трудовото възнаграждение за извършената от него през месец март 2024г., работа. Няма
данни предписанието, имащо характер на принудителна административна мярка, да е било
атакувано пред горестоящия административен орган или съда. Принудителната
административна мярка, с която се формулира предписанието е влязла в сила и подлежи на
изпълнение от страна на нейния адресат.
С оглед осъществяване на контрол по изпълнение на предписанията, дадени на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, била извършена последваща проверка на „ИФ 81” ЕООД,
от страна на инспектори при ДИТ София, за което бил съставен Протокол № ПР
2433898/16.09.2024г.
По време на проверката била изискана информация за изпълнение на дадените с
предходния протокол предписания. От страна на дружеството не били представени
доказателства за изпълнение на предписанието под № 6, като липсвали каквито и да било
документи, доказващи изплащането на трудовото възнаграждение на служителя В. Т. за
месец март 2024г., или за който и да е друг период, нито в първоначално указания срок, нито
до приключване на допълнителната проверка на 16.09.2024г. Бил представен единствено
2
документ с подписите на трима свидетели, удостоверяващи отказ на В. Т. да подпише
платежна ведомост при връчване на трудовото възнаграждение „на ръка“.
В тази връзка на 17.09.2024г. от страна на свидетеля С. В. инспектор в ДИТ- София,
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 22- 2400330, с който
срещу „ИФ 81” ЕООД, било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че
не е изпълнило в срок даденото под № 6 от протокол от 10.07.2024г. предписание за
изплащане на трудовото възнаграждение на посоченото в протокола лице, квалифицирано от
актосъставителя като нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление № 22-2400330 от 20.11.2024г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда”-София, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „ИФ 81“
ЕООД, с ЕИК *****, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
415, ал. 1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите С. В., Л. И., И. И., Г. Д. и В. Т., дадени в хода на съдебното
следствие и приложените по делото писмени доказателства- Протокол за извършена
проверка с изх.№ ПР 2420005/10.07.2024г., Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР
2433898/16.09.2024г., АУАН № 22-2400330 от 17.09.2024г., НП № 22-2400330 от 20.11.2024г.,
Заповед № 3-0693/15.08.2022г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, заповед за
назначаване и длъжностна характеристика на актосъставителя и наказващия орган,
извлечение от платежна ведомост, 8 броя констативни протоколи с подписи на трима
свидетели, Сигнал вх. № 24061249/17.05.2024г., по описа на ДИТ-София.
Настоящият съдебен състав на първо място кредитира в цялост показанията на
свидетеля В., тъй като същите се явяват логични, последователни,
вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства.
Показанията на свидетеля са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателни
сведения за елементите от състава на нарушението. Наред с това съдът не намери основание
за съмнение и в показанията на свидетеля В. Т.- работникът чието възнаграждение не е
изплатено. Показанията му са логични и последователни, съответстват на приложени
писмени доказателства, което мотивира съдът да им се довери в пълнота. Следва да се
изтъкне, че същият заявя категорично твърдение за неизплатено възнаграждение за
последните няколко месеца на трудовото си право-отношение с „ИФ 81“ ЕООД, в частност
месец март 2024г, което напълно кореспондира с подадения от него сигнал до ДИТ- София.
В допълнение следва да се изтъкне, че видно от показанията на свидетеля, същият не отрича
факта, че не е подписвал ведомост за заплата, за който и да е месец, но при все това
претендира единствено последните си две възнаграждения, като изтъква, че именно забавата
при изплащане на възнагражденията е това, което го е провокирало да напусне работата си.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени
доказателства, представени от страна на наказващата администрация, като намира, че
същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Що се отнася до показанията на останалите трима свидетели- Л. И., И. И. и Г. Д., то
при оценка на същите най-напред следва да се държи сметка за обстоятелството, че те и към
момента на депозиране на показанията се намират в трудово правоотношение с дружеството
жалбоподател- „ИФ 81“ ЕООД, по чиято инициатива са привлечени в процеса. Анализи на
съдържанието на техните показания пък показват редица противоречия в изложеното от тях,
което от своя страна внася съмнение в достоверността на изложеното. Така например
3
свидетелят Л. И. изтъква, че при отказа на свидетеля Т. да подпише платежната ведомост, са
присъствали и другите двама свидетели, което обаче противоречи на изложеното от самите
тях, като наред с това самият той сочи, че не е присъствал на фактическото изплащане на
средствата. Освен това, съгласно показанията на свидетеля, възнагражденията в
дружеството по правило се изплащат в края на месеца, което пък не кореспондира с
отразените в протоколите за отказа дата, сред които се забелязват такива от както от
началото, така и от средата и от края на съответните месеци. От своя страна пък свидетелят
И. И. сочи, че при получаване на възнагражденията, работниците влизат един по един в
помещението, което от своя страна опровергава както твърденията на предходния свидетел,
така и изключва възможността свидетелят лично да е възприел изплащането на
възнаграждението, респективно отказа за надлежно попълване на ведомостта. Най-сетне,
показанията на свидетеля Д. пък тотално дискредитират представените протоколи, като той
сам изтъква, че едва два-три пъти се е засякъл със свидетеля Т. при изплащане на заплатите,
което противоречи на изложеното от първия свидетел, както и не обосновава,
удостовереният от него отказ в осем отделни протокола. Тук е мястото да се посочи и, че
съдът не кредитира достоверността на същите, като от една страна са налице посочените по-
горе противоречия, както и изрични твърдения в свидетелските показания, опровергаващи
възприемането от страна на подписалите се лица на отразените в тях обстоятелства.
Предвид на изложените съображения по отношение на събраните по делото
доказателства, то съдът намери, че категорично се установяват изложените в наказателното
постановление обстоятелства, респективно се опровергават възраженията по фактите,
направени в жалбата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на
обжалване, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели,
предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН № 22-2400330 от 17.09.2024г. е издаден
от компетентен орган - инспектор при ДИТ-София, в кръга на неговите правомощия и в
присъствието на двама свидетели. Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ, актовете за установяване на
нарушения се съставят от длъжностните лица към службите за контрол, към които съгласно
чл. 399, ал. 1 от КТ се числи и ИА “ГИТ”, съответно нейните подразделения и служители,
какъвто е свидетеля В., служител на ДИТ София, на длъжност главен инспектор в агенцията.
Актът е подписан от съставителя и свидетелите, съгласно изискванията на чл. 43, ал.1 от
ЗАНН и е предявен на законния представител на дружеството нарушител. На следващо
място актът отговаря на изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в
чл.42 ЗАНН, като в тази връзка не се констатират нарушения на процесуалните правила,
които да се определят като съществени и да внасят неяснота относно фактическите и правни
рамки на формулираното обвинение.
Въз основа на така издадения акт за установяване на административно нарушение е
съставено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално компетентен
орган, съгласно т. 5 на Заповед № 3-0693 от 15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА
ГИТ. Атакуваното наказателно постановление № 22-2400330 от 20.11.2024г. е издадено в
законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН като е налице пълно съответствие между
установените фактически обстоятелства в АУАН и НП. При съставянето на същото не се
констатират нарушения на чл. 57, ал.1 ЗАНН, в частност посочения в жалбата порок- липса
4
на дата на извършване на нарушението, като същата е изрично посочена- 01.08.2024г., денят
следващ изтичането на срока за изпълнение на предписанието. Нарушението е ясно
дефинирано, както от фактическа, така и от правна страна, като не съществува съмнение, че
дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, че не е изпълнило дадено
задължително предписание, издадено на основание чл.404, ал.1, т.1 КТ, като това е изрично
отразено на стр.2 от НП- "Административното наказание е наложено за неизпълнение на
задължително предписание(ПАМ)...", което именно кореспондира и с правната
квалификация на извършеното, а именно нарушение по чл.415, ал.1 КТ. Тук е мястото да се
отбележи, че пропускът на наказващия орган да обективира изрично извода си за
неоснователност на подаденото възражение не съставлява процесуално нарушение от
категорията на съществените. От една страна подобно обсъждане не е заложено в
изискванията към съдържанието на наказателното постановление, а от друга не е пряко
свързано с правото на защита на санкционирания субект, като доколкото съдът в настоящото
производство се явява и инстанция по фактите, то възраженията могат да бъдат релевирани
и при съдебното оспорване, както това е станало в настоящия случай.
В хода на административно-наказателното производство на дружеството-
жалбоподател е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна
административно нарушение, което съгласно съставения АУАН и издаденото НП, се
изразява в това, че „ИФ 81” ЕООД, в качеството си на работодател е нарушило
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, като не е изпълнило даденото му предписание под № 1
от Протокол за извършена проверка от 10.07.2024г., и не е изплатило на служителя В. М. Т.,
дължимото за месец март 2024г. трудово възнаграждение, в указания в предписанието срок,
а именно до 31.07.2024г., нито след това.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за
установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващият орган е подвел фактите под
посочената в НП материално-правна норма. Това следва от обстоятелството, че съгласно
изричния текст на предписание под № 6, дадено в Протокол за извършена проверка
ПР2420005/10.07.2024г., връчен на същата дата, дружеството жалбоподател е следвало в
срок до 31.07.2024г. да изпълни задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение
за месец март 2024г. на посочения в предписанието служител. Предписанието е издадено в
изпълнение на правомощията на контролните органи по чл.404, ал.1, т.1 КТ и е насочено
към отстраняване неизпълнение на задължение на работодателя, произтичащо от изрична
норма на трудовото законодателство. Тук е мястото да се отбележи, че посочените
предписания представляват принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22
ЗАНН, като в тази си част Протоколът за извършена проверка представлява съвкупност от
отделни индивидуални административни актове, всеки, от които подлежи на самостоятелна
преценка за законосъобразност, на самостоятелно оспорване по административен и съдебен
ред, както и на отделно изпълнение, в който смисъл ирелевантно е обстоятелството дали са
издадени или не и други наказателни постановления във връзка с останалите предписания
дадени със същия протокол, както и каква е тяхната съдба.
Видно от констатациите на последващата проверка, посоченото предписание не е
било изпълнено не просто в определения срок, но и към датата на приключване на
проверката- 31.07.2024г. При това законосъобразно е констатирано, че е налице
неизпълнение на задължително предписание, с което е осъществен състава на нарушение по
чл.415, ал.1 КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, то
изследването на субективната страна на извършеното е безпредметно, субект на
отговорността е ЮЛ, като следва да се отбележи, че липсата на пари като родово определена
вещ, никога не е основание за освобождаване от отговорност.
Тук е мястото да се посочи, че наведените в жалбата фактически твърдения за
заплащане на трудовите възнаграждения на свидетеля В. Т. не бяха доказани в рамките на
5
настоящото производство. Наред с това следва да се изтъкне, че настоящото съдебно
оспорване на наказателно постановление, няма за предмет нито трудовия спор, нито
основателността на принудителната административна мярка, във връзка, с чието
неизпълнение е наложена санкцията. Що се отнася до липсата на съдействие от страна на
свидетеля Т. по изплащане на трудовото му възнаграждение, то следва да се отбележи, че от
една страна, видно от показанията на последния същият след издаването на ПАМ, в
електронна кореспонденция с работодателя, е предоставил банкова сметка, по която да бъде
изплатена сумата, т.е. дружеството е разполагало с механизъм за изпълнение на
задължителното предписание. Следва да се отбележи, че ограничението на чл.270, ал.3,
изр.1 КТ, не препятства работодателя да изпълни задължението и по банкова сметка, в
случай на забава на кредитора- работника, каквато се твърди в настоящия случай, доколкото
се касае за нормативно уреден способ за преодоляване на неправомерно поведение.
За нарушаване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ се предвижда имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. Санкцията, която е наложена на
жалбоподателя е в размер от 1500 /хиляда и петстотин/лева т.е. равен на минималния,
предвид, на което и с оглед правомощията на съда в настоящото производство, същият не се
нуждае от допълнителен коментар.
Не са налице основания за квалифициране на нарушението като маловажно, като на
първо място следва да се посочи, че чл.415в КТ съдържа специална уредба на маловажните
случаи на административни нарушения на трудовото законодателство, която изключва
приложението на общото правило на чл.28 ЗАНН. Не са налице обаче основания за
приложение и на чл. 415в от КТ, като съгласно същия за нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300лв. В настоящия случай въобще няма
данни нарушението да е отстранено, нито пък е налице втората кумулативна предпоставка за
приложението на чл. 415в от КТ, а именно да не са произтекли вредни последици за
работниците. В настоящия казус неизпълненото предписание касае неизплатено трудово
възнаграждение, като следва да се държи сметка, че положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден, а основно задължение на работодателя съгласно разпоредбата
на чл. 128, т. 2 от КТ е да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Забавянето при изплащането на полагащо се трудово възнаграждение на работника
във всички случи е вредна последица за него, поради което и привилегированата разпоредба
на чл. 415в от КТ, уреждащ маловажните случаи на административни нарушения в областта
на трудовото законодателство не следва да намери приложение.
По изложените съображения от фактическо и правно естество наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за
това е нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено
според правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на
представителство на административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото
производство, въззиваемата страна- директора на ДИТ- София е била представлявана от
надлежно упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че справедливият размер
на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 120 лева,
доколкото по делото са проведени няколко съдебни заседания по същество, разпитвани са
петима свидетели. Същото следва да бъде присъдено в полза на ИА ГИТ, като
първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
6
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2400330 от 20.11.2024г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда”-София, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
415, ал. 1 от КТ на „ИФ 81“ ЕООД, с ЕИК *****, в качеството му на работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 /хилядя и петстотин/ лева за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „ИФ 81“ ЕООД, с ЕИК ***** да заплати на ИА ГИТ, БУЛСТАТ *****
сумата от 120/сто и двадесет/ лева, съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София
град в 14 – дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7