Протокол по дело №2007/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2114
Дата: 3 юни 2022 г. (в сила от 16 юни 2022 г.)
Съдия: Величка Маринкова
Дело: 20221100202007
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 2114
гр. София, 03.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
при участието на секретаря Весела Ал. Венева
и прокурора М. Сп. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Величка Маринкова Частно
наказателно дело № 20221100202007 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Ц.Я. се явява лично, доведен от затвора.
За него се явява адв. В., с представено в днешно съдебно заседание
пълномощно.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА гр. София се явява инсп. Т.Г., с
представена заповед за упълномощаването й от началника на затвора в
днешно съдебно заседание, като същата представя и справка за изтърпяната
част от наказанието от страна на лишения от свобода.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход
на делото в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА, въз основа
на наличните по делото данни за същия:
ЦВ. Н. ЯН., роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, средно образование, семеен, осъжден, ЕГН: **********.
СЪДЪТ разясни правата на лишения от свобода в рамките на
настоящото производство.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Я.: Разбрах правата си. Няма да правя
1
отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА инсп. Г.: Моля
да приемете справката. Нямам доказателствени искания.
АДВ. В.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ като взе предвид, че са изпълнение изискванията на чл. 271 до
чл. 275 от НПК и на основание чл. 276 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва с прочитане молбата на лишения от свобода Ц.Я. с
искане за условно предсрочно освобождаване на същия от изтърпяване на
остатъка на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, което търпи в
момента.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания по доказателства.
СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА събраните по делото писмени доказателства,
включително и представената в днешно съдебно заседание справка от
представителя на началника на затвора.
Счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и на основание
чл. 286 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. В.: Поддържаме молбата. Подзащитният ми е излежал много
голяма част от присъдата, а именно с наградите може би около 7 г., което на
практика оставащото време е по-малко от 1 г. Считам, че подзащитният ми се
е поправил. Каквото и да му е било престъплението, както и да е било
наложено наказанието в кубинската република считам, че вече съвсем друг
човек е в затвора. Той е награждаван многократно. За 4 г. в кубинската
република е награждаван по 60 дни, т.е. 240 дни има само награди, три пъти е
получавал колетни пратки, което се води вид награда там, 4 пъти му е правено
2
извънредно свиждане. В СЗЦ също има една награда. Работил е извън
рамките на затворническото общежитие като отговорник по реда на
дисциплината и отговорник по храненето. В ЗО-Казичене също има една
награда. Работата му е била бригадир на 10 човека, което също се води
отговорна дейност.нещо повече, той никога не е наказван. Аз считам, че това
са достатъчно предпоставки за предсрочното му освобождаване. Той има
семейство, има малко дете, което не е виждал повече 6 г.
Моля съда да уважи молбата и да освободи подзащитния ми, тъй като
има смисъл вече да води нормален живот.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Я.: Общо взето горе-долу искам да кажа
същото, което каза адвоката. Както през тези 4 г. и 11 месеца, прекарани в
кубински затвора научих испански, имах време да чета и да преосмисля
всичкото това, което го считам за грешка. Мога да заявя отговорно, че съм
осъзнал грешката си и най-вече искам да изчисля моето име, както пред моето
семейство, така и пред обществото разбира се, да мога да се реабилитирам по
някакъв начин пред тях и да мога да започна с един нов „рестарт“ колкото се
може по-скоро, за да не липсвам от растежа и възпитанието на детето ми,
както и да съм пълноценен съпруг и баща за моето семейството.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА инсп. Г.:
Началникът на затвора към момента изразява отрицателно становище по
повод освобождаването условно предсрочно на Я. и това е така, тъй като
действително формалната предпоставка за УПО е налице, но по повод на
материалната към момента осъденият е с добра линия на поведение, трудово
ангажиран е, не е наказван, награждаван е, но той в последните три месеца е
приведен в общежитието от открит тип, което време не е достатъчно плана на
присъдата и заложената изключително важна зона - умение за мислене не е
изпълнена в цялост, не са достигнати резултатите, които се очакват, т.е. има
очаквания още от него. Действително, има една награда, получена по време на
престоя в Казичене. Няма регистрирани дисциплинарни нарушения, но към
момента това е основното, поради което становището на началника на затвора
не е положително и просто не е изградена една категорична убеденост за
неговата трайна промяна.
ПРОКУРОРЪТ: Няма спор по делото, че Я. е изтърпял значителна част
от наложеното му наказание и в този смисъл е налице първата предпоставка.
3
Основният спор е по отношение на втората предпоставка. Запознавайки се с
материалите по делото нямам основание да се дистанцирам от становището
на началника на затвора по слените съображения:
Действително, той твърде кратък срок пребивава в местата за лишаване
от свобода в България. За въпросните награди, за които спомена колегата на
мен не ми е известно, такива доказателства не намерих и в затворническото
досие, които са му дадени в кубинския затвор. Отчитам положителните
промени у него, отношението му към труда, но за мен остава неясно какво би
правил той, в случай че Вие решите да го освободите условно предсрочно.
Възможно ли е прилагането на пробационна мярка, или не? Тези
обстоятелства, съпоставени със значителния остатък от 1 г. и 9 месеца ми
дават основание да смятам, че молбата е преждевременно подадена.
На основание чл. 297, ал.1 от НПК ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава дава
последна дума на лишения от свобода.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Я.: Искам да кажа, че предвид всичкото,
което чух до момента за дълготрайния ми престой, е нормално
затворническото настоятелство да няма ясна преценка за това какъв съм,
защото голямата част от присъдата съм излежал в чужд затвор, както
приложено към делото със сигурност има моята характеристика, която е
пристигнала оттам и затова са ми признати тези 240 дни, намалени, които съм
получил от кубинската управа на затвора. От първия ми ден, в който
пристигнах тук в българските затвори спазвам дисциплината и участвам
дейно във всички мероприятия, излежал съм повече от 2/3 от присъдата ми,
осъзнал съм грешката си, както разбира се желая да ми бъде дадена
възможност да мога да продължа живота си на чисто и час по-скоро на
свобода.
СЪДЪТ след като изслуша становището на страните и се запозна със
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 437 и следващите от НПК във връзка с
чл. 70 от НК. Образувано e по молба на лишения от свобода Ц.Я. с искане за
УПО от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“,
което същият търпи към настоящия момент. Наказание, наложено му с
присъда на кубински съд- 3 състав, НО на Окръжен народен съд - Хавана в
4
размер на 8 г. „Лишаване от свобода“, което е било прието за изпълнение на
територията на Република България с акт на СГС, като същият е бил приведен
на територията на Република България, за да изтърпи остатъка от
наказанието, което му е било наложено на територията на Република
България.
Видно от материалите по делото трансферът във връзка с изпълнението
на наказанието на Я. е бил осъществен на 05.11.2021 г., считано от когато
лицето е постъпило на територията на затвора, като самото наказание е било
приведено в изпълнение на територията на Република Куба на 17.12.2016 г. и
към настоящия момент видно и от справките, приложени по делото същият е
изтърпял фактически 6 г., 1 месец и 16 дни, като са му били приспаднати като
предварителен арест и 240 дни, а от работа има, откакто се намира на
територията на Република България в СЦЗ - 1 месец и 1 ден, като това и
съгласно представената справка сочи, че към настоящия момент остатъкът от
наказанието, което следва да изтърпи лишеният от свобода е в размер на 1 г.,
9 месеца и 13 дни. Остатък, който не е никак малък, но със сигурност
фактически изтърпяната част е повече от ½ от наложеното му наказание,
което означава, че е налице първата, визирана в закона предпоставка за
преценка молбата на лишения от свобода по реда на чл. 70 от НК.
Що се отнася до това дали лишеният от свобода е дал достатъчно
доказателства за поправянето и превъзпитанието си в рамките на
пенитенциарното заведение, в което търпи наказание „Лишаване от свобода“
на територията на Република България, съдът констатира следното:
Същият още с решението на Апелативен съд – София, с което е било
изменено определението на СГС във връзка с приемане изпълнението на
наказанието „Лишаване от свобода“ спрямо Я., е било бонифициран като му е
бил определен „общ“ режим на доизтърпяване на това наказание, а не „строг“,
какъвто е следвало да бъде определен, доколкото съдът е преценил, че на
територията на затвора в Република Куба, където той е изтърпявал до този
момента наказание „Лишаване от свобода“ е имал достатъчно добро
поведение и това само по себе си е основание да му бъде наложен по-лек
режим от този, който по принцип законът предвижда за такова наказание.
Това без съмнение сочи, че същият, както е видно и от материалите по
настоящото дело спазва режимната дейност, спазва правилата в местата за
5
лишаване от свобода, очевидно полага и труд, няма данни да е наказван на
територията на Република България и в затвора, където изтърпява
понастоящем наказанието „Лишаване от свобода“, освен това е и
награждаван, като съгласно материалите по делото съдът установява това да е
само веднъж с „писмена похвала“, като няма данни за твърденията, че е бил
награждаван и след преместването му в затвора Казичене. Със сигурност,
обаче няма данни и да е наказван нито веднъж до този момент. Видно е също
така, че работи и то на външен обект, което сочи, че действително в
поведението му се наблюдават множество положителни характеристики,
съответно има данни за това, че същият спазва изискванията, режимната
дейност, законите и не създава проблеми, т.е. налице са положителни
тенденции, започнали още очевидно по време на престоя му в затвора в Куба
и продължаващи и към настоящия момент на територията на Република
България.
Съдът, обаче се съгласява със становището на прокурора и на
представителя на началника на затвора, че престоят на лишения от свобода в
затвора на територията на Република България е за твърде кратък период от
време все още и все още не е премината изцяло прогресивната система, като
към настоящия момент и при новите условия, при които се намира лишеният
от свобода, същият следва с поведението си да затвърди и докаже, че
положителната тенденция, която се наблюдава при него е трайна и съответно
няма тенденции за нещо, което да даде повод за съмнение за това, че същият
действително в резултат на наложеното му наказание има данни да е започнал
да се поправя и превъзпитава, каквото е изискването на закона. Няма как
също така, обаче да не бъде отбелязано, че от момента на постъпването му в
затвора в България освен положения труд и получената похвала няма други
данни да е налице прогрес в поведението му, доколкото рискът от вреди за
обществото остава среден. Същевременно, рискът от рецидив, който
действително е с ниски стойности - 18 т., няма данни те да са спаднали към
настоящия момент, т.е. няма никакъв напредък и по този въпрос. Видно от
първоначалния доклад, както и от този, изготвен във връзка с настоящото
производство, продължава все още да е налице проблемна зона, а именно
„умение за мислене“ и по този въпрос също няма данни да има какъвто и да
било напредък. Всичко това означава, съпоставено и с немалкия период от
време, който остава да доизтърпи лишеният от свобода като размер на
6
наказанието, че все още не са налице категорични и неоспорими
доказателства за това, че тенденцията за поправяне и превъзпитание на
лицето е трайна, необратима и в този смисъл, че са налице доказателства за
втората, визирана в закона предпоставка за уважаване на молбата му за УПО.
Предвид това и съдът счита, че същата следва да бъде оставена без
уважение на този етап.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода ЦВ. Н.
ЯН. с искане за УПО от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване
от свобода“, което същият търпи към настоящия момент.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес
пред Апелативен съд - София.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10,23 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
7