Р Е Ш Е Н И
Е №1090
гр. Пловдив, 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 24.09.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 520 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Осъдителен иск с правно основание чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, евентуално съединен с иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Подадена е искова молба от А.Б., родена в *** на ***, с
постоянен адрес ***, лична карта № ***, валидна до *** чрез упълномощения
процесуален представител адв. М.Н., против „Аорнет“ ООД с ЕИК *********,
седалище гр. *** и адрес на управление ***, представлявано от С.Т.
Твърди се, че на 19.06.2017 г. ищцата дала в заем на
ответника чрез банков превод сумата от 20 000 евро с левова равностойност
39 116,60 лв. с уговорката да бъде върната след покана за плащане от
страна на заемодателя. Писмен договор не бил подписан, а впоследствие
дружеството отказвало да върне сумата въпреки многократните покани от страна на
ищцата и прекратило контакт. Според справка от счетоводството на „Аорнет“ ООД
през процесния период сумата е била осчетоводена по сметка 4991 „Други
кредитори във валута“ – контрагент А.Б.. На дата 18.01.2019 г. ищцата изпратила
нотариална покана до ответното дружество с молба да изпълни задължението си в
7-дневен срок от получаването й. Последната е връчена на управителя с участие
на *** от/на *** език на дата 30.01.2019 г. Твърди, че плащане не е постъпило и
към настоящия момент. Поддържа, че е налице неизпълнение на поетото по договора
за заем насрещно задължение за връщане на сумата, а в условията на евентуалност
- в случай, че
не се установи наличие на валидно възникнало заемно правоотношение – че
ответникът се е обогатил без основание със сумата от 20 000 евро. Ето защо
се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „Аорнет“ ООД да заплати
на А.Б. сумата от 20 000 евро с левова равностойност 39 116,60 лв ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане – на основание неизпълнен договор за
заем, евентуално – поради липса на основание. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът, на
когото е връчена исковата молба при условията на чл. 50, ал. 4 от ГПК, не е
подал отговор.
Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено
решение против ответника.
Съдът
намира следното:
Налице са предпоставките на чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение против ответника, което с оглед на
разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва да се мотивира по същество.
Първо, на
ответника е указана последицата от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването му в съдебно заседание.
Второ, претенцията на ищеца – с оглед на приложените
към исковата молба писмени доказателства, е вероятно основателна.
Затова
предявеният на договорно основание главен иск ще се уважи изцяло, без да се
сбъдва условието за разглеждане на предявения на извъндоговорно основание евентуален
иск.
При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски в размер на общо 3 354.25 лв – за държавна такса и платен адвокатски хонорар
съобразно списък на разноските на л. 44 и доказателствата за действително
направен разход в този размер.
По тези съображения и на основание чл. 239 ГПК съдът
Р Е
Ш
И :
ОСЪЖДА „Аорнет“ ООД с ЕИК *********,
седалище *** и адрес на управление *** да
заплати на А.Б., родена
в *** на ***, с постоянен адрес ***, лична карта № ***, валидна до ***., сумата от 39 116,60 лв. /левова равностойност на 20 000 евро/, представляваща
дължима сума по устен договор за заем, сключен на 19.06.2017 г., по силата на
който ищцата предоставила в заем на ответника чрез банков превод сумата от
20 000 евро с левова равностойност 39 116,60 лв. с уговорка за
връщане на заема след покана за плащане от страна на заемодателя, получена от
ответника на 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 07.03.2019г, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от общо
3 354.25 лв – разноски в
производството.
Банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените на ищцата суми
на основание чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК е, IBAN ***: ***, BIC: ***, банка ***, съобразно данните в молба на л. 24.
РЕШЕНИЕТО – като неприсъствено, не подлежи на обжалване. Защитата срещу него се осъществява
по реда на чл. 240 ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: