№ 441
гр. Ямбол, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20232330101188 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от К. Д. Г. от гр. С., против М. Я. А. от гр. Я., в която се
твърди, че страните са съсобственици при равни дялове върху масивна жилищна сграда и
клозет, построени в дворно място, находящо се в гр.Я., ***, както и върху водомер, каменна
настилка и трайни насаждения. Правото на собственост ищцата е придобила с
постановление за възлагане от 05.06.2008 г.. Твърди се, че ответницата осъществява лично
ползване, което възпрепятства ищцата да ползва общата вещ. Последната е отправила
нотариална покана от 09.12.2021 г. до насрещната страна за заплащане на наемна цена за
ползване на собствената й ид.ч. в размер на 30лв. месечно. Поканата не е връчена, тъй като
според пощите е непотърсена (непозната). На 18.10.2022 г. е съставен констативен протокол
от нотариуса. Ищцата претендира обезщетение в размер на 5000 лв., съответстващо на
наемното възнаграждение за ползването на имота за периода 20.05.2018 г.-11.05.2023 г..
Поради това се иска да бъде осъдена ответницата да й заплати сумата от 5000 лв. за този
период, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В с.з. искът се поддържа.
В срока за отговор ответницата не е подала такъв. Не се явява в с.з.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Постановление за възлагане на недвижим имот от 05.06.2008 г. на ищцата е
възложен описания в исковата молба имот-1/2 ид.част от дворно място с площ от 319 кв.м.
съставляващо ПИ № *** по плана на гр.Я., с идентификатор № 87374.531.249, с ½ ид.ч. от
1
построената в него масивна жилищна сграда от 45 кв.м., състояща се от две стаи и салон, с
идентификатор № 87374.531.249.1, и 1/2 ид.част от клозет на две плочи, с описани
подобрения в двора.
Свидетелят С. Д. Г. –брат на ищцата- дава показания, че въз основа на пълномощно от
сестра си да води преговори, да управлява, да влезе във владение или да отдаде под наем ид.
й части многократно е посещавал имота и е разговарял с ответницата. Посещавал го е и
заедно със сестра си. Имало е предложения от страна на ответницата да изплати стойността
на дела на ищцата. Не е била съгласна да предостави имота за съвместно ползване.
Впоследствие е започнала да се укрива и е отказала да влиза в контакт със съсобственичката
си. Според съседите й, с които свидетелят е разговарял преди 3 години, ответницата ползва
имота. През последните три години не е осъществяван контакт между страните. Свидетелят
е спрял да ходи до имота преди около 3 години.
Ищцата е изпратила нотариална писмена покана рег.№ ***09.12.2021 г. на нотариус
Е.Щ. до ответницата за заплащане на парична сума за ползването на имота, копие от която е
представено по делото. Според Констативен протокол от 18.10.2022 г., съставен от нотариус
Е.Щ., ответницата не е получила поканата, а същата е върната на 10.12.2021 г. с отбелязване
в обратната разписка, че е непотърсена/непозната.
От заключението по икономическата експертиза се установява, че пазарната стойност на
наема за процесния период за частта на ищцата от процесния имот е общо 4 269,31 лв., от
които: за периода 20-31.05.2018 г. -11 дни - 20,50 лв., за периода м.06 - м. 12.2018 г. - 7
месеца - 404,46 лв., за периода м.01 - м. 12.2019 г. - 12 месеца - 693,36 лв., за периода
м.01.2020 - м.12.2021 г. - 24 месеца -1 733,52 лв., за периода м.01 - м.12.2022 г. - 12 месеца -1
040,04 лв., за периода м.01 - м.04.2023 г. - 4 месеца - 346,68 лв., за периода 01 -11.05.2023 г.
- 11 дни - 30,75 лв.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС.
Съгласно посочената разпоредба, когато общата вещ се използува лично само от някои
от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване.
Както приема ВС в Тълкувателно решение № 129/30.06.1986 г., ОСГК, ползата от която е
лишен съсобственикът, който не си служи с вещта, ще бъде равна на частта от наема, на
която съсобственикът би имал право, ако тя бъде отдадена под наем.
В Тълкувателно решение № 7/2012 г. от 02.11.2012 г. по тълкувателно дело № 7/2012 г.
на ОСГК на ВКС, за лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е определено всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици
да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. ВКС сочи, че ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик
е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е
отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил
2
възможност да ползва общата вещ заедно с него. Задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. ВКС
подчертава, че претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС ще е основателна, когато
неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки че той или член на неговото семейство не си служи пряко и
неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик
да си служи с нея /например като държи ключа/. Размерът на обезщетението се определя в
съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия
имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
Изхождайки от така приетото в задължителната съдебна практика, съдът намира, че
фактическият състав на горецитираната разпоредба не е осъществен. Установено е
категорично правото на собственост на ищцата върху ½ ид.ч. от имота. Не са представени
доказателства, че съсобственик на останалата част е ответницата. Този факт не е безспорен,
предвид липсата на признание и взето становище по иска. Гласните доказателства
установяват, че ищцата не е ползвала своята част. Единствено ответницата е имала достъп
до вещта и е упражнявала през периода на извършваните от свидетеля посещения
фактическата власт върху имота-лично ползване по смисъла на закона съгласно цитираното
ТР№7/2012 г. Свидетелят сочи, че е спрял посещенията си преди около три години. Т.е. за
процесния период не са ангажирани преки доказателства относно ползването. Ако се
приеме, че при липсата на твърдение за прекратяването му, както и на доказателства за това,
и при положение, че ответницата е получавала книжата по делото на същия адрес, следва да
се счита, че ползването от нея е продължило, то не е налице следващият елемент от
фактическия състав. Не е налице изискването на закона ищцата да й е изпратила писмена
покана по смисъла на чл. 31 ал.2 от ЗС, която да е получена от нея. Нотариалната покана не
е връчена съгласно съставения от нотариуса протокол. Връчването й е станало едва с
получаване на преписа от исковата молба и приложенията след образуване на делото-на
17.05.2023 г.. Поради това обезщетение би било дължимо за периода от получаване на
искането занапред, доколкото до края на съдебното дирене ответницата не е предоставила
ключ и достъп до имота. Този период обаче не попада в исковия и обезщетение по чл.31 ал.2
от ЗС би могло да се търси в друго самостоятелно производство.
Отделен е въпросът, че дължимият според заключението на вещото лице наем, от който
се формира обезщетението, е по-малък от претендирания и искът за разликата е недоказан и
по размер.
Поради изложеното искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход от делото искането на ищцата за присъждане на разноските е
неоснователно и не следва да се уважава.
Ето защо ЯРС
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Д. Г. от гр. С., ***, ЕГН **********, против М. Я. А. от
гр. Я., ***, ЕГН **********, иск –да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата сумата
от 5000 лв. - обезщетение за ползването на съсобствения имот за периода 20.05.2018 г.-
11.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.05.2023 г. до
окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4