ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 57
гр. Варна , 07.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Росица С. Станчева
като разгледа докладваното от Росица С. Станчева Въззивно гражданско дело
№ 20213000500102 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, чрез юрисконсулт К.
против решение № 260006/26.01.2021г. на ОС – Търговище и с което въззивното дружество е
осъдено да заплати на М. В. П., ЕГН ********** сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на брат й Н.В.Н., починал
при ПТП на 20.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2020г. до окончателното
изплащане на главницата, на основание чл.432 КЗ, както и сумата от 2 250 лева разноски по
делото.
Наведените в жалбата оплаквания са неправилност и необоснованост на решението като
постановено в противоречие с установеното от доказателствата и допуснати процесуални
нарушения при обсъждането им, както и при неправилно приложение на материалния закон.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че ищцата е материално-правно легитимирана
да претендира обезщетение за претърпените от нея вследствие смъртта на брат й неимуществени
вреди. Твърди се, че по делото не е доказано наличието на конкретни житейски обстоятелства,
които да са обусловили особено близки отношения между въззиваемата и брат й, и които да са
основание за присъждането на обезщетение. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на тези
доводи. Твърди се също така, че при кредитиране гласните доказателства, в нарушение на чл.172
ГПК съдът не е отчел заинтересоваността на свидетелите, неправилно е кредитирано и
заключението на СПЕ, тъй като същото се основавало единствено на посоченото в исковата молба
и на амнестични данни на ищцата, вещото лице не е направило съпоставка за психологичното й
състояние преди и след трагичното събитие, при отчитане психологическия й профил, личността и
възрастта й, както и при изслушването на заключението съдът е нарушил принципа за равенство на
страните. Оспорва се и присъдения размер като прекомерен и несъответен на чл.52 ЗЗД, и
несъобразен с установения лимит по чл.493а КЗ.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна,
евентуално размерът на следващото се обезщетение да бъде намален до 5 000 лева.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – въззиваемата М.П..
1
Така докладваната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Искания за събиране на доказателствата в настоящата инстанция не са направени.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК, налагащи даване
указания от съда по правната квалификация на иска, разпределение на доказателствената тежест и
възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на такива.
Въззивната жалба следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 26.05.2021 г. от 9.15 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2