№ 552
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500341 по описа за 2023 година
Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р
Петър Дертлиев” № 25 - Офис сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, срещу
Определение № 13548/09.12.2022 год., постановено по ч.гр.дело №
10623/2022 год. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІI гр.с-в, с което е
уважена молбата на длъжника за изменение по реда на чл. 248 ГПК на
постановеното по делото Определение № 12211/09.11.2022 г., в частта за
разноските, като „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, е осъдено да
заплати адвокат М. М. О. адвокатско възнаграждение при условията на чл.38,
ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. в размер на 300 лв. В частната жалба
се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение с довода,
че не са били налице предпоставки за оказване на безплатна правна помощ по
реда на ч.38 ал.1 ЗАдв, тъй като длъжникът не е материално затруднено лице,
както и че разноски на длъжника в това производство не се дължат. Прави се
пискане за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго
определение, с което молбата да се остави без уважение.
Ответникът по частната жалба Д. У. не е взел становище по същата.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в
производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо същата
е допустима. По същество съдът намира следното:
Производството по ч.гр.дело № 10623/2022 год. на РС – Пловдив, VІІI
гр.с-в е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от„Агенция за събиране на вземания”
ЕАД срещу Д. П. У.. Заповедният съд е намерил, че са налице предпоставките
за уважаване на заявлението, като е издал заповед № 5278/22.07.2022 г. в
полза на заявителя за сумата от сумата 3 599, 87 лв. – главница; сумата 3 917,
1
12 лв. – договорна лихва за периода от 22.10.2012 г. до 28.10.2021 г.; сумата
510, 19 лв. – обезщетение за забава за периода от 22.10.2012 г. до 28.06.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер
на 160, 54 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв., които вземания произтичат от договор за потребителски кредит №
**********/22.10.2012 г., анекс от 26.10.2013 г., договор за покупко-продажба
на вземания (цесия) от 31.08.2018 г. и Приложение № 1/29.10.2021 г. към
него.
Заповедта е връчена лично на длъжника на 23.08.2022 г., а в указания
му срок същият е подал възражение по чл. 414 ГПК, в което изрично е
посочил, че претендира разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с
подаденото възражение, които да се определят по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Приложил е и договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. М. О., в
който е посочено, че правната услуга се предоставя безплатно, на материално
затруднено лице.
Заповедният съд е указал на заявителя възможността му да предяви
иск по чл. 415 ГПК и последиците от неподаването му, като в
законоустановения едномесечен срок същият не е представил доказателство
за предявяване на иска относно вземането си. Ето защо, с Определение №
12211 от 09.11.2022 г. заповедният съд, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е
обезсилил издадената заповед.
С молба от длъжника по чл. 248 ГПК на 23.11.2022 г. същият е
поискал от съда да бъде допълнено Определение № 12211 от 09.11.2022 г. в
частта за разноските, като заявителят да бъде осъден да заплати на адв. М. О.
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Молбата е връчена
на заявителя, като същият е депозирал становище, че искането следва да бъде
оставено без уважение като неоснователно. Районен съд - Пловдив е уважил
молбата и с обжалваното тук определение е допълнил Определение № 12211
от 09.11.2022 г. в частта за разноските, като е осъдил заявителя да заплати на
адв. М. О. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер
на 300 лв.
При тези констатации, на първо място въззивният съд приема, че
длъжникът има право на направените разноски в заповедното производство за
осъществено процесуално представителство от адв. О., във връзка с
подаденото възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение.
2
Доколкото исково производство не е проведено, поради липсата на предявен
иск по чл. 415, ал. 1 ГПК от страна на заявителя, заповедният съд е
компетентен да се произнесе по направените разноски в производството,
проведено пред него. С определението, с което на основание чл. 415, ал. 5
ГПК се обезсилва заповедта за изпълнение, се прекратява и производството
по образуваното частно гр. дело, а съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК,
съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция.
Длъжникът е направил искане за присъждане на разноски
своевременно. Към възражението си е приложил и договор за правна защита и
съдействие, в който надлежно е вписано, че правната услуга се предоставя
безплатно, на материално затруднено лице.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че адвокатдското
възнаграждение за процесуаното представителство за подаване на възражение
по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу заповед за изпълнение не е сред изрично
предвидените случаи в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Съгласно чл. 7, ал. 7 от
същата Наредба за процесуално представителство, защита и съдействие в
производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на
изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на
заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на
базата на половината от стойностите на претендираните суми.
Възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела са регламентирани с чл. 7 от наредбата, който е приложим в
случая. Направеното с частната жалба възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, защото определеният от РС
размер от 300 лв. е минималният размер, предвиден в Наредбата.
Неоснователно е и възражението за липсата на предпоставки за
определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
Налице е практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя
изцяло, според която достатъчно е за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА
по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че
предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни,
които да опровергават това заявление; отговорност на насрещната страна за
3
разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. /Определение № 201 от
30.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 532/2022 г., III г. о., определение № 515 от
02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I т. о.; определение № 60338 от
07.10.2021 г. по ч. т. д. № 1226/2021 г. на ВКС, I т. о. и определение № 163 от
13.06.2016 г. по ч. гр. д № 2266/2016 г. на ВКС, I г. о. /. При твърдения, че
длъжникът не е материално затруднено лице, заявителят е следвало да докаже
това обстоятелство пред заповедния съд в производството по чл.248 ГПК,
като е неоснователно искането му за събиране на такива данни служебно от
въззивната инстанция.
По изложените съображения, предпоставките за присъждане на
направените в заповедното производство разноски в претендирания от
длъжника размер са налице, поради което частната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното с нея определение следва да се потвърди.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13548/09.12.2022 год.,
постановено по ч.гр.дело № 10623/2022 год. по описа на Районен съд –
Пловдив, VІІI гр.с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4