О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 119

 

Видинският окръжен съд                                 гражданско отделение

в закрито заседание на  13 септември

две хиляди и осемнадедесета година в състав :

Председател: А. П.

                                               Членове:

                                                             

при секретаря ……………………………………………..и с участието

на……………………прокурора………………..изслуша докладваното

от                       съдия П.                    в.гр.дело 30  по описа на ВОС за 2016 година.

 

                   Съдът се е произнесъл по делото с Решение № 29, от 25.11.2016 г.,  постановено по гр.д. № 30/2016г. Решението е влязло в сила, след въззивно и касационно обжалване, и на 19.04.2018 г. е издаден изпълнителен лист за присъдената в полза на ВОС д.т.

             С молба от 30.08.2018 г.Р.А.М. е поискала на основание чл.247, ал.1 ГПК ВОС да допусне поправка на очевидна фактическа грешка на влязлото в сила решение в частта за разноските. Поддържа се , че неправилно е определена държавната такса , като е нарушена разпоредбата на чл.694,ал.7 ТЗ, според която д.т. се определя върху една четвърт от вземането , за което е предявен установителен иск.

      Съдът, констатира, че с решението, чиято поправка в частта за разноските се иска, предвид изхода на делото ищеца е осъден да заплати по сметката на ВОС държавна такса върху предявените искове в размер на  84191.32 лв. Посочената в мотивите сума  от 84191,32 лева е идентична с тази в диспозитива на решението.

Молбата на Р.А.М. за  отстраняване на ОФГ е процесуално допустима, като подадена от правно легитимирана страна, но по същество е неоснователна, предвид следното:

Поправка на ОФГ по смисъла на чл 247 ГПК се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, а формираната от съда воля, следва от мотивите на съдебния акт, докато   изразяването й се обективира в диспозитива на решението.

Ето защо е недопустимо по реда на поправката, да се замества неправилно формираната или липсваща воля на съдебния състав или да се иска изменение на решението в частта за разноските.

В случая, съдът е изложил  подробни мотиви относно настоящият казус, а наведените доводи за несъответствие между мотиви и диспозитив в постановеното решение от ВОС са неоснователни, тъй като такова несъответствие не е налице.

Доводите на молителя по естеството си, не навеждат твърдения за ОФГ, а по- скоро са възражение за необоснованост и неправилност на решението на ВОС, в частта за разноските,  поради което процедурата по  чл 247 ал 1 ГПК е неприложима, след като ОФГ не е налице, поради липсата на  несъответствие между формираната правораздавателна воля на  съда в мотивите и обективираната такава  в диспозитива на постановения акт, защото в постановеното решение те съвпадат.

Предвид изложеното, молбата за отстраняване на ОФГ е неоснователна и същата не следва да бъде уважена.

С молбата е направено особено искане за спиране изпълнението на решението в частта за разноските до постановяване на решение за поправка. Предвид неоснователността на молбата искането също се явява неоснователно.

                               Предвид горното , Съдът

 

                                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р.А.М. с правно основание чл.247,ал.1 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка , допусната в  Решение № 29, от 25.11.2016 г.,  постановено по гр.д. № 30/2016г. , влязло в сила, в частта , в която е осъдена ищцата Р.А.М. да заплати д.т. в размер на 84 191,32 лева.  

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за спиране на изпълнението на Решение № 29, от 25.11.2016 г.,  постановено по гр.д. № 30/2016г.

            Определението  подлежи на обжалване по реда за обжалване на самото решение.

               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: