Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 23,07,2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 състав в открито
заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесет година в
състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При
участието на секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова гр.дело № 2608 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от „Ю.Б.“ АД против В.Т.В. обективно съединени искове, с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ за осъждане на ответника
да заплати сумата от 146739.13 швейцарски франка, частичен иск от обща сума от
320261.73 швейцарски франка, дължима главница по договор за кредит от 17,07,2008год.,
от които 23649.51 швейцарски франка, падежирали вноски за периода
01,03,2012год.-01,02,2017год./ с оглед датата на депозиране на исковата молба
28,02,2017год./ и 123089.60швейцарски франка-предсрочно изискуема главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28,02,2017год. до окончателното изплащане на вземането.
Твърди
се, че между „Ю.Б.“ АД и В.В. е сключен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 35185 от 17,07,2008год., по силата на който банката е
предоставила на ответницата кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността на 180000евро по курс „купува“ на швейцарския франк към еврото
на банката към деня на усвояване на кредита. Равностойността на 38 205 евро
била използвана за закупуването на недвижим имот, докато равностойността в
швейцарски франкове на 141795 евро по курс „купува“ за франковете към лева на
банката е предназначена за други разплащания. Срокът за погасяване на
задълженията по договора съгласно чл.5
от договора е 372месеца, считано от
01,08,2008год. Поддържа кредитната сума да е преведена изцяло на
кредитополучателя по договора. За обезпечение на кредита била учредена ипотека
върху недвижимия имот, за покупката на който са отпуснати заемните средства.
Излагат
се съображения, че с договор за цесия от 02,10,2008год. вземането на банката е
цедирано на „Б.Р.С.“ АД, като кредитополучателят е уведомен за това на
13,07,2009год. Твърди на 13,07,2009год. да е сключено допълнително споразумение
между цесионера „Б.Р.С.“ АД и длъжника по кредита, по силата на което дължими
по договора и просрочени задължения за договорни лихви били капитализирани към
главницата, като общото задължение възлизало на 312660.14 швейцарски франка. По
силата на това споразумение е въведен 12 месечен период на облекчено погасяване
на кредита. Навеждат се доводи, че
възнаградителната лихва по кредита е в размер на базовия лихвен процент
на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от един
процент, като е уговорена и наказателна надбавка, в случай на просрочие и
предсрочна изискуемост на кредита в размер на десет пункта. Уговорена е комисионна
в размер на 0,03 процента върху непогасената главница по договора.
С
договор за прехвърляне на вземания от 20,04,2012год. Б.Р.С.АД е прехвърлило на Ю.и
Е.Д.Б.АД вземането по договора, за което длъжника е уведомен на 16,12,2014год.
Твърди се, че поради непогасяване на дължими вноски по договора на основание чл.18, ал.1 от договор за покупка
на недвижим имот и чл.60, ал.2 от ЗКрИ банката е обявила цялото задължение в размер на 482012,00швейцарски франка за
незабавно изискуемо с нотариална покана рег.№366/18,01,2012год. и
задълженията по него били обявени за предсрочно изискуеми на 30,09,2016год./молба
от 28,12,2017год./
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-В.Т. В. в указания законоустановен срок по реда на
чл. 367 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове.
Навежда доводи за недопустимост на иска, доколкото уведомлението за сключения
договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 02,10,2008год. не е
надлежно извършено и цесията няма действие по отношение на нея. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. В тази връзка поддържа, че по
отношение на задълженията по договора е настъпила автоматична предсрочната
изискуемост, считано от 13,07,2009год. като разрешенията дадени с т.18 от Тълкувателно
решение №4 от 18,06,2014год. по тълк. д. 4/2013год. на ВКС са неприложими в
конректния случай, доколкото настоящото производство не е по реда на чл. 422 от ГПК, предхождано от несъстезателното заповедно производство и уведомяването за
настъпилата предсрочна изискуемост има отношение единствено към изпълняемостта
на вземането, но не и за неговата изискуемост, която е настъпила автоматично
при възникване на предвидените в договора предпоставки - неизпълнение на три
месечни вноски.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира разноски по делото.
При така
изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно
между страните, а и с оглед приложените доказателства се установява наличието
на сключен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 35185 от 17,07,2008г. /л.8/,
по силата на който ищецът „Ю.и Е.Д.Б.“ АД, в качеството на кредитодател е
предоставила на В.Т. В., в качеството на
кредитополучател- кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 180000 евро по курс „купува“ на
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, както
следва:
-
равностойността в швейцарски франкове на
38 205 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Ю.и Е.Д.Б.АД в
деня на усвояване на кредита за покупка
на недвижим имот, описан в договора и
-равностойността
в швейцарски франкове на 141795евро по
курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Ю.и Е.Д.Б.АД в деня на
усвояване на кредита за други
разплащания, а кредитополучателя се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете
и при условията на договора-чл.1.
В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че в
деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1 към него, в което посочват приложимия към същата
дата курс „купува“ за швейцарски франк на „Ю.и Е.Д.Б.“ АД, както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. С ал.5 е предвидено, че курс купува на
швейцарския франк към евро на Банката се формира от официалния курс „продава“ на евро към лева на банката,
разделен на официалния курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката.
Съгласно
чл. 2, ал. 1 разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски
франкове на Кредитополучателя В.Т.В.. Съгласно
чл. 2, ал. 4 усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се
превалутира служебно от Банката в евро по търговски курс „купува“ на Банката за
съответната валута в деня на усвояване, като с подписване на договора
кредитополучателя е дал своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава
Банката служебното извършване на горните действия.
В
чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период
на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.0 пункта, като е
посочено, че към момента на сключване на настоящия договор на БЛП на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 5.0 %.
В
чл. 3, ал. 3 е предвидено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в
размер на сбора от лихвата за редовна главница определена в алинея 1, плюс
наказателна надбавка от 10 пункта.
С
чл. 3, ал. 5 от договора е предвидено, че действащият базов лихвен процент на
банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за
новия размер на базовия лихвен процент за жилищни кредити и датата, от която
той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони.
В
чл. 5, ал. 1 от договора е предвиден краен срок за издължаване на кредита,
включително дължимите лихви от 372 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита, която се удостоверява от подписване на приложението по чл.1, ал.3. В
чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят погасява кредита
на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска,
съгласно погасителен план към договора, представляващ неразделна част от него. Съгласно
чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен – швейцарски франкове, като в случай че на съответния падеж
на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в
лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се
извърши служебно от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро,
след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс
„продава“ на банката за швейцарски франк към лева/евро, за което
кредитополучателят с подписването на договора дава своето съгласие.
Съгласно
чл. 6, ал. 3 в случай, че по време на действието на договора банката промени
базовия лихвен процент за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски,
определен в алинея 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за
което с подписването на договора кредитополучателя дава своето неотменимо и
безусловно съгласие.
В
чл. 7 е предвидено, че погасителните вноски се изплащат ежемесечно, като
падежът на всяка погасителна вноска е всяко 31-во число на месеца следващ
датата на усвояването на кредита. В чл. 23 кредитополучателят е декларирал, че
е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, може да има
за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро, като напълно приема да
носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен
да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната
на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит, както
и че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от договора, както и че е съгласен с
настъпването им.
С
приложение № 1 от 01,08,2008 г. към договора за кредит /л. 15/ между страните е
уговорено, че датата на усвояване кредита е 01,08,2008 г., като към тази датата,
приложимият курс „купува“ за швейцарския франк на банката към евро е 1.6683695,
като определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от договора е
300435,00 швейцарски франка.
По
делото са представени банкови бордера /л. 33/ във връзка с усвояване на кредита
от ответницата.
С
договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 02,10,2008 г. /л. 43/, „Ю.и Е.Д.Б.“ АД
е цедирало на „Б.Р.С.“ АД всички свои вземания по договори за жилищни и
потребителски кредити, които са обезпечени с ипотека, предоставени от банката
на клиентите, изброени съответно в приложение № 1 и приложение № 2 към
договора. В чл. 4 от договора страните се задължават своевременно да
уведомят задължените лица по прехвърлените кредити за сключения договор. В
представеното към договора приложение /л. 47/ фигурира името на ответницата под
№ 40.
С
допълнително споразумение от 13,07,2009 г.
към договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
35185/2008 г. /л. 16/, сключено между ответника и „Б.Р.С.“ АД, страните са
уговорили, че към датата на споразумението дължимите от кредитополучателя суми възлизат
в размер на 312660,14 швейцарски франка, от които 11684,44 швейцарски франка –
просрочена главница, 11781,51 швейцарски франка – просрочена лихва, 298475,81
швейцарски франка – редовна главница, 696,44 швейцарски франка – редовна лихва
и 537.94 швейцарски франка - просрочени такси. В т. II
от договора е предвидено въвеждането на облекчен ред за погасяване на
съществуващите вземания по кредита. В т. III
ответницата се е задължила да внесе еднократно по кредита сума в размер на
989.69 швейцарски франка, като внасянето ѝ е основание за влизане в сила
на споразумението. С подписване на споразумението кредитополучателя се съгласява,
сумата представляваща разликата между погасената сума по т. III и общия сбор на сумата по т. I.1. и
т. I.2 да бъде преоформена, чрез натрупване към редовната
главница по т. I.3. от споразумението. Съгласно т. V кредитополучателят има право и се задължава да ползва
дванадесет месечен период на облекчено погасяване на Общия дълг, считано от
датата на влизане в сила на допълнителното споразумение. През периода на
облекчено погасяване на общия дълг, кредитополучателят погасява кредита на
равни месечни погасителни вноски, като конкретния размер на същите се определя
в двустранно подписан погасителен план, представляващ неразделна част от
договора, анексите и допълните споразумения към същия. След изтичане на периода
на облекчено погасяване на общия дълг, кредитополучателят погасява кредита на
равни месечни анюитетни вноски, като размера им се определя с погасителния план
по предходното изречение. В случай, че в рамките на уговорения в т. V период на облекчено погасяване на кредита,
кредитополучателят не заплати две дължими месечни погасителни вноски, същият
губи правото да ползва облекчението, договорено в същата точка. В този случай,
кредиторът едностранно, незабавно и без да е необходимо волеизявление от
кредитополучателя, прекратява действието на т. V
от настоящето споразумение и променя условията на погасяване на общия дълг,
вкл. подготвя нов погасителен план, с който се определя размерът на дължимите
от кредитополучателя месечни погасителни вноски.
По
делото е представено банково бордеро реф. № 936042 /л. 34/ за извършено
капитализиране на суми по договора в размер на 11959,66 лв.
С
договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 20,04,2012г. с
нотариална заверка рег. № 1738/20,04,2012 год. на Н.К. /л. 49/, „Б.Р.С.“ АД е
цедирало на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД (сегашно наименование „Ю.Б.“ АД) свои вземания,
изброени в приложенията към договора. Страните по договора са се задължили
своевременно да уведомят задължените лица по прехвърлените кредити за сключения договор. Процесният договор за
кредит с длъжник ответницата е посочен в представеното Приложение № 2 към
договора за цесия.
По
делото е представено уведомление за прехвърляне на вземания, изх. №
1918/16,12,2014 г. на „Б.Р.С.“ АД /л. 58/, с което ответницата се уведомява за
сключения договор за цесия от 20,04,2012год., без данни същото да е получено от
ответника. / Представено е известие за
доставяне /л. 56/, което не е подписано, нито е посочена дата на получаване на
пратката/.
С
нотариална покана, рег. № 5769, том I, акт, № 131
на Нели Георгиева, помощник-нотариус /л. 59/, ищецът е уведомил ответницата, че
обявява кредита за предсрочно изискуем. В разписка за връчване на нотариална
покана /л. 62/ е посочено същата да е получена лично от ответницата на
30,09,2016 год., обстоятелство удостоверено и върху гърба на нотариалната
покана.
С
нотариална покана рег. № 6268/21,10,2016 г. на В.Ч.– нотариус, с район на
действие – СРС, рег. № 210 в НК /л. 79/, ответницата е оспорила вземанията на
банката. Същата е връчена на
26,10,2016год.
По
делото е представено искане за предоставяне на кредит на ответницата.
Представени са и искания за усвояване на суми по кредит вх. №№ ********* от
31,07,2008 г. и ********* от 01,08,2008 г. Представени са и 2 бр. молби за
откупуване на валута, както и молба-искане с вх. № 0434-0453 от 03,06,2009 г.
за реструктуриране на жилищно-ипотечен кредит /л. 107 - 114/.
По
делото е представена нотариална покана, рег. № 841, район на действие СГС /л.
116/, с която „Ю.Б.“ АД и „Б.Р.С.“ АД са уведомили ответницата за сключените
през 02,10,2008 год. и 20,04,2012 год. договори за цесия. Представена е
разписка от 12,02,2018 год., с която ответницата В.В. удостоверява, че е
получила поканата на тази дата.
От
изслушаното по делото заключение на съдебносчетоводна експертиза /л. 123/,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт, се установява, че на 01,08,2008г., с бордеро №
729598 по банковата сметка на В. Т. В. с IBAN: ***ата 300435.00CHF,
представляващи равностойност в швейцарски франкове на 180000 евро. С постъпили суми по разплащателната сметка на кредитополучателя, общо
в размер на 9 659.17 шв. франка са погасени: главница в размер на 1019.88
шв.франка; договорна лихва в размер на 7630.71 шв.франка; мес. такса управление
1002.75 шв.франка и наказателни лихви 5.83 шв.франка. С платените суми са погасени:
главница от 4 /четири/ месечни вноски; договорна лихва от 5 /пет/ месечни
вноски и такса управление за 11 месеца. Последното плащане по договора е
извършено от 06,03,2008 г. Вещото лице посочва, че изпадането в забава за лихва
е от 01.08.2009г., за главница е от 01,08,2010г. Експертизата установява, че
дължимата, главница е общо в размер на 320261.73 CHF, в това число от усвоена
главница на 01.08.2008г. – 299 415.12 CHF и капитализирани лихви в размер на
20846.61CHF. Общият размер на
главницата с падеж от 01,03,2012г. до 01.03.2017г. включително е 23 797.91 CHF.
При първоначално
договорената годишна лихва в размер на 6%, месечната анюитетна вноска е в
размер на 1780.66 CHF. Този размер е запазен в продължение на два месеца.
Третата месечна вноска с падеж 01.11.2008г. е с нов размер - 1854.42 CHF. Увеличението е в резултат
на промяна на годишната лихва, считано от 10.10.2008г., в резултат на промяна
на БЛП по решение на Комитета по управление на активите и пасивите на „Ю.И Е.Д.Б.”
АД : „БЛП по жилищни кредити в шв.франкове: увеличение с 220 б.п., нова
стойност на БЛП в шв.франкове: 7.20%”. При тази промяна на БЛП годишната лихва
е променена от 6% на 8.2%. Размерът
на месечната вноска с падеж 01.12.2008г.
и следващите е в размер на 1979.37 CHF.
В случай,
че не е налице промяна в договорения лихвен процент, то с постъпилите суми са
погасени изцяло четири месечни вноски от първия погасителен план и месечни
такси за управление на кредита за 11 месеца, като би била погасена сума в
размер на 1019.88 шв. франка и кредитополучателят би дължал сума от общо 181
255.40 CHF, в това число : главница 35 917.05 CHF, договорна лихва 137 659.68
CHF, месечни такси - 7 678.67 CHF. Експертизата установява, че капитализираните
договорни и наказателни лихви са в размер на 20 846.61 CHF, от които
капитализирана договорна лихва: 20 125.23 CHF и капитализирана наказателна
лихва: 721.38 CHF. В случай, че не е била извършена капитализация на просрочени
лихви, при първоначално договорения лихвен процент 6% и при съобразяване с
гратисния период за главница, с извършено ново изчисление на вноските поради
намаления срок за погасяване на главница, дължимите месечни вноски, в т.ч
главници и лихви до датата на исковата молба са както следва дължими главници,
договорни лихви и такси към 28.02.2017г. /датата на ИМ/ от вноските с настъпил
падеж са общо в размер на 182 923.08
CHF, в това число:
-главница
- 32 415.43 CHF,
-договорни
лихви - 139 000.50 CHF;
-месечни
такси управление - 7 759.12 CHF. Размерът на главницата с ненастъпил падеж към
28.02.2017г. - 266 999.69 CHF.
В
дадените в о.с.з. уточнения, вещото лице посочва, че за периода от 01,03,2012год. до 01,02,2017год.,
падежиралите вноски са в размер на 24238,83
швейцарски франка по първоначалния погасителен план, без изменението на
лихвата, с отчитане на гратисния период, в този случай предсрочната изискуема
главница би била в размер на 266 999,69 швейцарски франка.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
По делото не се спори, че между „Ю.Б.“ АД и В.Т.В. е
възникнало правоотношение за представяне на кредит, по силата на което Банката
е изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума,
чрез превод по банкова сметка, ***.
По
делото се установява, че с договор за цесия за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 02,10,2008 г. ищецът е прехвърлил вземанията си по
процесния договор за кредит на „Б.Р.С.“ АД. Съдът намира, че за цесията ищецът
е бил уведомен на 12,02,2018г. С договор за цесия от 20,04,2012 год. „Б.Р.С.“
АД е прехвърлила обратно вземанията по договора на ищеца. За цесията
ответницата е уведомена на 12,02,2018г.
Процесният договор попада в
предметния обхват на ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла на §13,
т.1 ДР от ЗЗП/ДВ бр.36/2008год./, а
банката е търговец по смисъла на §13, т.2 ДР ЗЗП / в ред. към момента на
сключване на договора – 17,07.2008 г./, поради което в отношенията им са
приложими разпоредбите на този закон. Последният определя, че „финансова
услуга“ е всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане,
лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане. Следователно, процесният
договор има характер на потребителски договор, за който се прилагат
разпоредбите на чл.143-146 ЗЗП. Съдът служебно следи за наличието на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски
договор. С оглед естеството на спора съдът
следва да се произнесе по валидността на договорните клаузи и след това досежно
дължимостта на сумите по договора за кредит.
В
чл. 1, ал. 1 от договора е уговорено, че банката предоставя на
кредитополучателя кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 180000,00 евро, по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на
банката, към деня на усвояване на кредита. В клаузата на чл. 6, ал. 2 е
предвидено, че кредитът се погасява във валутата, в която е отпуснат и усвоен,
а именно - швейцарски франкове. В чл. 23 от договора е уговорено, че кредитополучателят
приема изцяло риска от покачване на валутния курс на швейцарския франк спрямо
българския лев, както и че изцяло разбира икономическия смисъл и последици на
такива изменения. Съдът намира, че доколкото с последната клауза върху
ответницата се възлагат последиците от изменение на курса на валутата в която е
уговорен договорът и с оглед защитата на интереса ѝ, в качеството ѝ
на потребител, на преценка за неравноправност подлежи чл. 23 от договора.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени
някои неравноправни клаузи. Същите
съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни, с изключение на
тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал.(2) на визирания текст не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. От страна на
банката и с оглед правилото на чл. 146, ал.
4 от ЗЗП досежно доказателствената тежест следва да бъде
проведено доказване, спорните клаузи да са в резултат на индивидуално
договаряне с потребителя.
На първо място
въпреки липсата на възражение от страна на потребителя съдът следва да се
произнесе по действителността на клаузата в договора, с която валутния риск от
сключване на договора във валута се прехвърля на кредитополучателя, за което в чл.23 последния
дава своето безусловно и неотменимо съгласие.
На първо място е
дължима преценката доколко посочената клауза е индивидуално уговорена, тъй
като клауза, която е индивидуално
уговорена дори да е неравноправна не е нищожна.
Клаузите на договор за кредит от 17,07,2008год., макар и да не са част
от общи условия, съдът намира да не са
индивидуално уговорени. Предвид чл.146, ал.2 от ЗЗП не са са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Т.е. освен общите условия, за които дефинитивно се приема да са такива, върху
които потребителят няма възможност да влияе, то и включена в договора клауза,
ако отговаря на посочените критерии
следва да се приема да не е индивидуално уговорена. Включването
на уговорката в индивидуалния договор не предопределя
характера ѝ на индивидуално уговорена и съдът дължи потребителска защита
по отношение на нея. От ищеца, чиято е доказателствената
тежест съобразно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП подобно
доказване не е проведено. Представените молби за предоставяне и усвояване на
кредит в швейцарски франкове не обосновават
извод, че ответницата е могла да изрази становище по съдържанието на
разглежданата клауза, респ. че приемането
ѝ е резултат от преговори и взаимни отстъпки между страните по договора.
С
оглед преценка наличието на неравноправност на подобна клауза и съобразно
задължителното за настоящия съд
тълкуване дадено с решение на СЕС С-186/2016год. в компетенцията на националната юрисдикция е
да извърши преценка, доколкото подобна клауза отразява разпоредбите
от националното право, които се прилагат в отношенията между договарящите
страни независимо от волята им, или които са с допълващ характер и следователно
се прилагат по подразбиране, т.е. когато в това отношение между страните не е
уговорено друго (вж. в този смисъл решение от 21 март 2013 г., RWE
Vertrieb, C‑92/11, EU:C:2013:180, т. 26, и от 10 септември
2014 г., K., C‑34/13, EU:C:2014:2189, т. 79), поради което се
обосновава извод за преценка наличието на императивни разпоредби от
националното право. Подобна нормативна уредба в националното законодателства
настоящия състав намира да не е налице.
На
следващо място, следва да се приеме, че клауза в сключен в чуждестранна валута
договор за кредит, която не е била индивидуално уговорена и по силата на която
кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, попада в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ по смисъла
на чл. 145, ал. 2, пред. първо от ЗЗП. За преценка клаузата, с която е уговорено
възлагане риска от промяна на валутния курс на швейцарски франк спрямо местната
валута – българския лев, респ. еврото, съдът съобрази, че това е клауза определяща основните
престации по договора. В този смисъл решение С-186/2016год. на СЕС.
Съгласно
чл. 145, ал. 2 от ЗЗП не може да бъде извършвана преценка за неравноправност на
клауза от основния предмет на договора, в случай че тя е ясна и разбираема. Изискването договорните клаузи да са
изразени на ясен и разбираем език следва да се схваща като налагащо и
задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се
отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм
и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди
въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици (решения от 30 април 2014 г., K. и K. R., C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 75, и от 23 април 2015 г., Van Hove, C‑96/14,
EU:C:2015:262, т. 50).Т.е. следва да бъдат преценени всички относими
фактически елементи, сред които са публичността и информацията, предоставена от
кредитодателя при договаряне на договор за кредит (вж. в този смисъл решение от
26 февруари 2015 г., M., C‑143/13, EU:C:2015:127, т. 75).
Т.е. изискване за „ясен и разбираем
език“ включва яснота и разбираемост на
клаузите не само от формална и граматическа гледна точка, но прозрачно и
недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните,
така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми
критерии произтичащите за него икономически последици - Решение № 98 от
25,07,2017год. по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, т. 45 от Решение
на СЕС по дело С-186/16год. Финансовата институция следва да предостави като
минимум информация за влиянието върху вноските на драстичното обезценяване на
валутата на държавата членка, в която се намира местожителството или седалището
на кредитополучателя – т. 49 от Решение на СЕС по дело С-186/16год., както и за
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута, по-специално, когато потребителят
кредитополучател не получава доходите си в тази валута – т. 50 от Решение на
СЕС по дело С-186/16год., като по този начин даде възможност на средния,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен
потребител не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на
чуждестранната валута, но и да прецени потенциално значимите икономически
последици от подобна клауза върху финансовите му задължения – т. 51 от Решение
на СЕС по дело С-186/16год. В конкретния случай, в чл. 23 от договора се
посочва по най-обобщен начин неблагоприятните последици от увеличаване на курса
на швейцарския франк спрямо българския лев, респ. евро. Не са ангажирани
доказателства на потребителя да е била предоставена достатъчна информация за рисковете
от сключване на договор за кредит във валута, различна от тази, в която
получава доходите си, възможните промени във валутните курсове и тяхното
конкретно количествено отражение върху вноските му по договора, която да му
даде възможност да прецени потенциално значимите за него икономически
последици. Не са представени и други доказателства, че на ответницата са били
разяснени последиците от разглеждащата норма. Предвид това, не може да се
приеме, че клаузата на чл. 23 от договора е уговорена по ясен и разбираем начин
и по тази причина същата подлежи на преценка досежно нейната неравноправност.
При
извършване на преценка за неравноправност на разглежданата клауза, следва да се
вземе предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и
всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи –
така чл. 145, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно горепосочената разпоредба, преценката за
неравноправност на договора се прави към момента на сключване на договора, като
в конкретния случай негативните последици за потребителя възникват в по-късен
момент. Следва да се отчете обаче изложеното т. 54 от Решение на СЕС по дело
С-186/16 г., че преценката за неравноправния характер на дадена договорна
клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания
договор, при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или
доставчикът е можел да знае при сключването на договора и които са от естество
да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза
може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в
хода на изпълнение на договора.
Сключване
на договор за кредит във валута, различна
от националната валута на държавата по сключване, респ. изпълнение на договора
носи елемент на риск. В случай на повишаване в стойността на чуждестранната
валута, кредитополучателят би понесъл вреди, изразяващи се в увеличаване на
стойността в местната валута, респ. евро, нужна за снабдяване с швейцарски
франкове, с които да бъдат погасяване вноските по кредита. В същото време
банката би се обогатила с разликата в стойността на швейцарския франк към
еврото към деня на сключването и към деня на изпълнението. Действително, на
пръв поглед рискът от изменение на чуждестранната валута се носи и от двете
страни по договора. В тази насока обаче, както се посочва в т. 56 от Решение на
СЕС по дело С-186/2016 г., следва да се отчете експертната компетентност и
познания на продавача или доставчика – в случая банката – ищец, относно
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута. Банката,
предвид нейната техническа и експертна
обезпеченост и принадлежността ѝ към международна група за предоставяне
на финансови услуги, има възможност, в много по-голяма степен от отделния
потребител, да предвиди движението в стойността на различните валути една
спрямо друга. Сключването на договор, с ясно изразен елемент на риск между
банка и потребител, който поначало е непрофесионалист, съдът намира да влиза в
противоречие с принципа на добросъвестност.
Това
противоречие е още по-силно изразено като се вземе предвид непредоставянето от
страна на търговеца на потребителя на очертаната по-горе в мотивите информация
за възможните сериозни неблагоприятни последици за последния при промяна на
стойността на валутата, в която е уговорен кредитът. В подкрепа на този извод,
следва да се посочи, че не може да се приеме, че ако ответницата е била
информирана за възможността за широкото вариране на стойността на швейцарския
франк и за вредите, които тя би могла да понесе вследствие на това, тя би се
съгласила с процесната клауза /в тази насока т. 57 от Решение на СЕС по дело
С-186/2016 г. и т. 68 и 69 на Решение на СЕС по дело С-415/11/. Съобразно
изложеното предвид установените рискове и възможни съществени неблагоприятни
последици за потребителя от промяната на валутните курсове, съдът намира, че
разглежданата клауза е уговорена в нейна вреда и създава значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, тъй като прехвърля изцяло валутния риск от промяна на валутата на ответника.
Ето
защо и съобразявайки горните критерии, съдът намира, че клаузата на чл. чл.6,
ал.2, чл.21, 22 и чл.23, от договора са неравноправни и в този смисъл на
основание чл. 146 от ЗЗП – нищожни, което налага извод, че събрана от банката
сума в резултат на курсова разлика на
швейцарски франк към евро/лев,
различаваща се от номинала към момента
на сключване на договора, както и всички
събрани въз основа на служебно извършеното превалутиране такси и комисионни са
недължимо платени и подлежат на възстановяване.
Съществен елемент от договора за
кредит е размера на лихвата по този кредит. Същата представлява цената на
услугата, предоставена от банката. По отношение на процесния договор клаузата на чл.3, ал.5 от договора, в частта даваща възможност на
банката да променя БЛП следва да се разглежда в контекста на т.10 и т.12 от
чл.143 от ЗЗП.
Хипотезата предвидена в чл. 143,
ал.1, т. 10 от ЗЗП сочи на неравноправна клауза, когато
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в
него основание. В процесния случай промяната на лихвения процент поради
промяна на БЛП не е обвързана с конкретно условие/причина предвидена в договора, поради което е неравноправна. Липсва
яснота относно методика или метаматически способ за формиране на едностранно променената лихва. Съобразно
изложеното предвиденото изменение отговаря на условието на чл.143, т.10 от
ЗЗП-клаузата в посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл.146 от ЗЗП.
По
отношение неравноправност на спорната клауза съобразно разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП, съгласно
която неравноправна клауза е тази, която дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора: По делото
се установява, че с промяната на базовия лихвен
процент, цената на услугата, тоест лихвата която ще се плаща, за срока на договора се завишава многократно.
При така установеното съдът приема, че е налице значително
завишаване на
цената в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. Установява се и че за потребителят не е предвидена
нарочна възможност при такава хипотеза да се откаже от договора за кредит. Т.е. така
изложеното е в съответствие с условието на чл. 143, т.12, предл. 2 от ЗЗП.
Нормата
на чл.144,
ал.3, т.1 от ЗЗП сочи, че не са неравноправни тези
договорни клаузи, които макар и да осъществяват състава на чл.143, т. 7, 10 и
12 от ЗЗП касаят сделките с
ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. В договора
липсват каквито и да било основания за промяна на БЛП, а дори да се приеме това
да са условия стоящи извън волята на търговеца, предизвикани от въздействието
на свободния пазар и регулатора на банкова дейност, за да се приложи
изключението на сочената разпоредба,
необходимо условие е условията за изменение да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят следва
предварително да е получил информация
как търговецът/Банката/ може едностранно
да промени цената, за да може да
реагира по-най уместния начин/решение на СЕС от 21,03,2013год. по дело
С-92/11/. Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока/решение на
СЕС 14,06,2012год. по дело С-618/10/ като при съмнение има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за
потребителя начин /чл.147, ал.1 и ал.2
от ЗЗП/, поради което настоящия състав намира да не е налице изключението на
чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП. /.
За основателността на исковата претенция от значение е
обстоятелството дали сключените договори
за цесия от 02,10,2008год. и 20,04,2012год. са породили действие спрямо
длъжника. Съгласно
постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №
142-7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение
№ 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение №
137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., за да произведе
цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за
прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за
действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния
кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор
/цесионера/. Възможно е предишният
кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, но в случая не е налице
упълномощаване.
Настоящия състав намира към датата на исковата
молба да липсва редовно уведомление изхождащо от цедента, както по първоначалния договор от
02,10,2008год., така и по договор за прехвърляне на вземане от 20,04,2012год.
Същото следва да се счита извършено с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея, в които се съдържа волеизявление на цедента за
прехвърляне на вземането, което в конкретния случа е на 24,07,2017год.
Посочения порок е саниран и с връчена на ответницата на 12,02,2018год.
нотариална покана от ищеца.
По
отношение на сключеното допълнително споразумение от 13,07,2009год. за преструктуриране на дълга, чрез разсрочване при определен гратисен
период и капитализиране на лихвата/прибавянето й към главницата/, съдът намира
следното: Договорените клаузи в допълнително
споразумение от 13,07,2009год., с които се постига съглашение за капитализиране
на сумата по т.І,1 и І,2, представляващи
просрочена главница и просрочена
лихва, съдът намира за нищожни. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно
наредбите на Българската народна банка. Към момента на
сключване на доп.споразумение от 13,07,2009год. е действаща Наредба №9/03,04,2008год. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск-/ДВ,
бр.38/11,04,2008год., в сила от 11,04,2008год./, в която въобще липсва
възможност за капитализиране на лихвата. С Наредба
за отменяне на Наредба № 9 от 2008г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, издадена от управителя на Българска народна банка, /обн., ДВ, бр. 40 от
13.05.2014г./, приета с Решение № 42 от 24 април 2014 г. на Управителния съвет на
Българската народна банка горната Наредба №9/2008год. е отменена. Т.е. и към настоящия момент липсва нормативна възможност за извършване на
соченото капитализиране на лихвата. Ето защо настоящия състав приема, че към
момента на сключване на допълнително споразумение към договора за кредит не е
съществувал нормативно регламентиран механизъм за изпълнение на законовата
делегация на чл.10, ал.3 от ЗЗД, какъвто липсва и към настоящия момент.
Налице е действаща материално правна
норма, която следва да бъде съобразена. За разлика от търговското право и
нормата на чл.294 от ТЗ предвиждаща, че между търговци
лихва се дължи, освен ако е уговорено друго и възможността
предвидена в ал. 2, да се начислява лихва върху лихва, ако е уговорена, то в
правоотношението възникнало по повод сключен договор за кредит, по който
кредитополучател е физическо лице, сочената норма не може да бъде приложена.
Въпреки, че банковата сделка, каквато е тази по договор за банков кредит е
търговска по смисъла на чл.286, ал.2 от ТЗ, то правилото на чл.294, ал.2 от ТЗ
е неприложимо, доколкото се явява специална разпоредба, касаеща отношения между търговци /при
кредитополучател-търговец/, в хипотезата на страна по сделката физическо лице е приложима общата гражданско
правна норма на чл.10, ал.3 от ЗЗД. Дори да се приеме да е налице колизия между
двете разпоредби, то съгласно §1 от ДР на Закона за защита на потребителите при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат
тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.
Кредитополучателя и длъжник В.В. безспорно има качеството потребител по смисъла
на §13, т.1 от ЗЗП, поради което спорното правоотношение следва да се регулира
от по-благоприятната гражданско правна норма на чл.10, ал.3 ЗЗД.
По
изискуемостта:
В
конкретната хипотеза досежно претенцията за предсрочно изискуема главница по договора за банков кредит е
налице задължителна съдебна практика по ТР №4/18,06,2014г. на ОСГТК и конкретно
указанията по т. 18 от същото. Съобразно даденото задължително
тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да изследва
настъпване на изискуемостта на претендираното вземане, като отчете извършени ли
са от кредитора действия по упражняване на правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Когато, както е и в процесния случай, в договора е
уговорено настъпване на предсрочна изискуемост при настъпването на определени
обстоятелства или същата се обявява по реда на
чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните институции кредиторът следва да е упражнил правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на исковата молба. В случая
доколкото е заявена осъдителна искова претенция, то уведомяването за
волеизявлението на кредитора може да
бъде осъществено и с връчване на препис от исковата молба.
Съобразно даденото задължително
тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й. С
нотариална покана, рег. № 5769/22,08,2016год., получена от ответницата на
30,09,2016 г. ищецът е уведомил ответницата, че обявява предсрочната
изискуемост на вземанията си по процесния договор за кредит. От заключението на
назначената по делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че последното
плащане по договора е от 06,03,2009 г. Т.е. към датата на уведомлението до длъжника е налице
обективното условие за настъпване на предсрочна изискуемост съгласно чл. 18 от
договора-неиздължаване на три последователни
месечни погасителни вноски, изцяло или частично. С оглед горните мотиви предсрочната
изискуемост следва да се счита обявена на длъжника от момента връчване на
изходящото от банката уведомление или в конкретния случай на 30,09,2016год. В
този смисъл възражението на ответника за настъпила автоматична предсрочна
изискуемост е неоснователно.
Предвид горните мотиви настоящия състав намира, че за
определяне на размера на задължението по договора следва да бъде съобразен
първоначалния лихвен процент, без капитализиране на лихвата, предвид
извършеното изменение на лихвените проценти и капитализация основано на нищожни
клаузи.
Ищецът претендира заплащането на падежирали
вноски за главница за периода – 01,03,2012 – 01,02,2017г. в размер на 23649,51
швейцарски франка и предсрочно изискуема главница в размер на 123089,60франка. Съдът
намира предмет на претенцията за задължението по договор за кредит да е заявено
на едно основание, а именно предоставена главница по възникналата облигационна
връзка, независимо дали същата се претендира като просрочена или предсрочно
изискуема. Кредитополучателят
дължи изпълнение макар и само на онази част, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните, в случай, че вземането не изцяло изискуемо
поради непредявената предсрочна изискуемост при условията на закона. По
аргумент на изложеното се обосновава и извод,
че при установяване на предсрочна изискуемост на дата различна от посочената от
ищеца, при безспорно установяване на задължението по договора на заявеното
основание/неплатена главница/, съдът следва да уважи исковата претенция като не
може да се обоснове извод за произнасяне по
непредявено основание.
В процесната
хипотеза заключението на съдебно счетоводната експертиза сочи към датата на
исковата молба размерът на просрочената главница от 01,03,2012год. до 01,02,2017год.
да е 23649,69швейцарски франка, поради което исковата претенция в заявения
размер от 23649,51шв.франка е основателна. Предсрочно изискуемата главница е в
размер на 266999,69шв.франка, поради което претенцията заявена в размер на
123089,60франа е изцяло основателна.
Неоснователно
е релевираното от ответницата възражение за настъпила погасителна давност по
отношение на вземанията на ищцовото дружество. Твърди, че на основание чл. 18,
ал. 2 от договора е настъпила „автоматична предсрочна изискуемост“ на кредита
на 01,03,2009г. или най-късно – на 01,10,2009г. Съгласно константната практика
на ВКС, включително разясненията дадени в цитираната от ответницата т. 18 от
Тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2013, отпадането на преимуществото на
срока за длъжник, респ. настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията
по кредита настъпва при изрично заявяване на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника –
кредитополучател. В конкретния случай, най-ранният момент, от който може да се
счете, че волеизявление на банката в този смисъл е достигнало до ответницата е
на 30,09,2016 г.
С
оглед датата на исковата молба 28,02,2017год. приложимия пет годишен давностен
срок за главница е изтекъл за периода преди 28,02,2012год. Претендираните
просрочени вноски са с падеж след 01,03,2012год., поради което не са погасени
по давност. По отношение на предсрочно изискуемата главница и с оглед горните
мотиви изискуемостта да е обявена на длъжника на 30,09,2016год., считано от
който момент тече погасителната давност възражението по чл.120 от ЗЗД също е
неоснователна.
Съдът
намира за неоснователни доводите на ответника, че приетото в т. 18 от
тълкувателното решение е неприложимо в конкретния случай, доколкото
разясненията на ОСГТК на ВКС касаят единствено заповедното производството по
ГПК и последващото производство по реда на чл. 422 от ГПК.
Предвид
изложеното, на ищецът следва да се присъди сумата от 23649,51 швейцарски
франка, падежирали вноски за периода 01.03.2012 г. – 01.02.2017 г. и сумата от
123089,60 швейцарски франка – предсрочно изискуема главница.
Като
законна последица от основателността на исковата претенция се дължи и законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията.
По
разноските:
Предвид изхода от спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 19616,00лв., от които 8316,00лв. –адв.възнаграждение,
10800,00лв.-д.т. и 500,00лв.-в.л.
Мотивиран
от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА В.Т.В., ЕГН **********, съдебен адрес: *** да заплати на „Ю.Б.“
АД, ЕИК*********, съдебен адрес ***, бизнес сграда „И.“, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, сумата
от 23649,51 швейцарски франка, падежирали
вноски за главница, за периода от 01,03,2012г. до 01,02,2017год., както и
сумата от 123089,60 швейцарски
франка, представляваща предсрочно изискуема главница, дължими като
част от 320261,73шв.франка –главница по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 35185 от 17,07,2008год., ведно със законната лихва върху тези
суми от датата на подаване на исковата молба – 28,02,2017 г., до окончателното
изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА В.Т.В., ЕГН **********, съдебен адрес: *** да заплати на „Ю.Б.“
АД, ЕИК*********, съдебен адрес ***, бизнес сграда „И.“ – адв. И., на основание
чл. 78, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 19616,00лв.- разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: