Решение по дело №673/2019 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

 № 461/06.12.2019год. гр. Перник 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на  шести ноември  през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

 Председател: Милена Даскалова

Членове : Кристиан Петров

Роман Николов

 

при секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 673 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 1126/18.07.2019г., постановено по гр.д. № 6287/2018г. по описа на П. районен съд е признато за установено по предявените от „Топлофикация – Перник“ АД, гр. П. срещу В.Г.М. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,ал. 1 ЗЗД, че В.Г.М. дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 888,93 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г.-30.04.2017г. за топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 131,58 лв.- законна лихва за забава на месечните плащания за периода 10.07.2016г.- 27.06.2018г., за които суми по ч. гр. д. 5024/2018г. по описа на Районен съд – П., е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В.Г.М. е обжалвала в срок решението, като поддържа, че същото е недопустимо.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Топлофикация – Перник“ АД, гр. П., в който се твърди, че жалбата е неоснователна.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.

Ищецът „Топлофикация – Перник” АД, гр. П. твърди, че ответницата е собственик на топлоснобден имот и дължи сумата от 888,93 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016г. - 30.04.2017 г. и 131,58 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 10.07.2016г.- 27.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда .

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен.

С обжалваното решение районният съд е приел, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот и дължи заплащане на потребената топлинна енергия, като е уважил предявения иск.

Обжалваното решение е валидно.

Относно допустимостта:

Обжалваното решение е постановено на 18.07.2019г. С молба вх.№ 22237 от 05.08.2019г. жалбоподателката е направила изявление, основано на чл.416 от ГПК, за оттегляне на възражението си срещу издадената заповед за изпълнение за сумата от 888,93 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016г. - 30.04.2017г. и 131,58лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 10.07.2016г.- 27.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, т.е. за сумите, за които искът е уважен.

Предявеният пред районния съд иск е установителен, предвид на което и с оглед разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, то наличието на правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна предпоставка за допустимостта му. Такъв правен интерес е налице при подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение. Съгласно чл.416 от ГПК възражението  по чл.414 от ГПК може да бъде оттеглено и това действие не е ограничено със срок, респ. може да бъде направено  във всеки един момент  до приключване на делото. Както се посочи възражението по чл.414 от ГПК е оттеглено след постановяване на първоинстанционното решение, но преди влизането му в сила. Т.е. към момента на постановяването му обжалваното решение е допустимо, но въззивният съд, който по силата на чл.269 ГПК дължи произнасяне по допустимостта на решението, следва на основание чл. 235, ал.3 ГПК да зачете извършеното оттегляне на възражението. С оглед на така направеното оттегляне на възражението, се налага извод, че към настоящия момент решението на ПРС в частта му, с която искът е уважен, е недопустимо, поради отпаднал правен интерес от предявяване на иска.

Във връзка с изложеното, въззивният съд намира, че решението в частта му, с която е уважен предявеният установетелен иск следва да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено, тъй като с оттегляне на възражението съгласно чл. 416 ГПК  заповедта за изпълнение е влязла в сила. В същия смисъл е и приетото в т. 10а от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, където изрично е посочено, че при предявен установителен иск оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл .416  ГПК.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал.2 от ГПК разноски се понасят винаги от ищеца, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и ако признае същия. По аргумент на противното ответникът няма право на разноски, ако е дал повод за завеждане на делото. Имайки предвид, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като отпадането на правния интерес за предявяване на установителния иск е настъпило в хода на производството след завеждане на исковата претенция и след постановяване на първоинстанционното решение, вследствие оттегляне на подаденото възражение по чл.414 от ГПК, то и в негова тежест следва да се възложат направените от ищеца в производството разноски/ исково – пред двете инстанции и заповедно/.

С оглед на изложеното ответникът /жалбоподател в настоящото производство/ дължи на  ищеца направените в първоинстанционното и заповедно производство разноски. С обжалваното решение са присъдени разноски в размер на 75лв. за заповедното и 190лв. за исковото производство, включващи и юрисконсултско възнаграждение. Същите са определени в съответствие с чл. 25 и чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид на което и неоснователно се явява направеното възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца за исковото и за заповедното производство.

По изложените по- горе съображения жалбоподателят дължи на ответната страна направените пред въззивната инстанция разноски по делото.

Ответното дружество претендира разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят е направил възражение по чл. 78, ал.5 ГПК .С оглед на обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, не са извършвани други процесуални действия,то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и такова следва да бъде присъдено на ответника по жалбата.

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 1126/18.07.2019г., постановено по гр.д. № 6287/2018г. по описа на П. районен съд в частта му, с която е признато за установено по предявените от „Топлофикация – Перник“ АД, гр. П. срещу В.Г.М. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,ал. 1 ЗЗД, че В.Г.М. дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 888,93 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г.-30.04.2017г. за топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 131,58 лв.- законна лихва за забава на месечните плащания за периода 10.07.2016г.- 27.06.2018г., за които суми по ч. гр. д. 5024/2018г. по описа на Районен съд – Перник,е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК, подадено от В.Г.М..

ОБЯВЯВА за влязла в сила заповед  № ***г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 5024/2018г. по описа на П. районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1126/18.07.2019г., постановено по гр.д. № 6287/2018г. по описа на П. районен съд в частта му относно присъдените разноски в исковото и заповедното производство.

ОСЪЖДА В.Г.М. с ЕГН ********** от *** да заплати на „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 100 лева разноски във въззивното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на  обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

 

                                                                                   2.