Решение по дело №7995/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260191
Дата: 15 септември 2022 г.
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20191720107995
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

№……………

гр.Перник,  15.09.2022 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VІІ – състав в публичното заседание на петнадесети септември през две хиляди и деветнадесет и втора година, в състав :

Районен съдия : Явор Джамалов

при секретаря : Антоанета Стоева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 07995 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

            Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД от В.Б.Б.  ЕГН **********, чрез процесуален представител със съдебен адрес:***,  срещу Областна дирекция на МВР -гр.Перник, ул.Самоков №1, ЕИК *********, за заплащане на  сумата от 700 /седемстотин/лева - главница, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 207 часа за периода от 01.08.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 10.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд /при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни/, дължимо от датата на забава плащането на главницата за съответното тримесечие до 09.12.2019г, както и заплащане на направените по делото разноски.

           По делото не се спори от страните, че ищеца за процесния период е бил служител в Областна дирекция на МВР -гр.Перник, работещ по служебно правоотношение, като е заемал длъжността – П., към отдел „О.П.          Същия твърди, че през периода  01.08.2016г. до 30.09.2019г., е  изпълнявал служебните си задължения на  12 часови работни смени, съобразно утвърден от началника на РУ график. Твърди, че през същия период бил положил общо 663 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143,  води до извънреден труд от 95 часа.  

            По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.  

            В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва исковете като неоснователни. Ответникът твърди, че при надвишаване на нормата на работни часове на ищеца било заплащано, на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР възнаграждение за извънреден труд. Поради това намира, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Счита, че посочената в исковата молба Наредба за структурата и организацията на работната заплата, на която се позовава ищеца, се прилага единствено и само за служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. По тези съображения ответникът моли да бъде отхвърлен предявения иск.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си представител, моли да бъде уважена изцяло ищцовата претенция и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

           Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, изпраща представител,  и моли съдът да отхвърли предявената искова претенция като неоснователна.

            Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

             Както бе посочено, между страните не е налице спор, че през исковия период от   01.08.2016г. до 30.09.2019г., ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника.

             От заключението на назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза,  не оспорена от страните и което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че за периода от  01.08.2016г. до 30.09.2019г., ищеца има изработен нощен труд 663 часа, по месеци и на тримесечие. За периода от 01.10.2016г. до 30.11.2019г.  В.Б.Б. има общо брой часове положен извънреден труд 95 часа. Превръщането на изработените нощни часове в дневни чрез коефициента равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време за съответното работно място съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е в размер на 95 часа.

            Вещото лице е изчислило, че неплатените суми за приравнени нощни часове в дневни часове, като извънреден труд/ получен при посоченото преобразуване/ е в размер на 711.54 лева, за периода от 01.10.2016г. до 30.11.2019г. Разликата между неплатените суми за приравнени нощни часове в дневни часове, като извънреден труд/ получен при посоченото преобразуване/ 711.54 лева, за процесния периода и изплатени суми за нощен труд по 0,25 лв. на час за процесния период за положен нощен труд 165.75 лева е в общ размер 545.79 лева.

            Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

          В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа),  а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР,  предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка, според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 01.10.2016г. до 30.11.2019г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 01.08.2016г. до 30.09.2019г., ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 95ч., като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ е в размер на   545.79 лева, след приспадане на сумата заплатена за нощен труд, като за разликата до пълния предявен размер от 700.00  лв. иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.  На ищеца следва да се присъди и законна лихва от падежа на всяко едно вземане до  10.12.2019г., така както е предявен иска в размер на 50.00 лева, доколкото изчислени с програмен продукт АПИС сумата е повече от претендираната, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 11.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

           С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 381.30 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на исковите претенции.  На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 50,00 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 220,00 лв.

Предвид изложеното Пернишкият районен съд,

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР -гр.Перник, ул.Самоков №1, ЕИК *********, да заплати на В.Б.Б.  ЕГН **********, чрез процесуален представител със съдебен адрес:***, сумата от 545.79 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2016 г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, законна лихва от падежа на всяко едно вземане до 09.12.2019г., в размер на 50.00 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 10.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от  381.30 лв. - разноски за адвокатски хонорар, като за разликата до пълния предявен размер главница от 700.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

        ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР -гр.Перник, ул.Самоков №1, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Перник сумата  от 50.00 лв.- дължима държавна такса, както и възнаграждението за вещо лице в размер на 220,00 лв.

         Допуска на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението за присъдените по – горе суми в полза на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: