Определение по дело №58475/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 50897
Дата: 15 декември 2024 г. (в сила от 15 декември 2024 г.)
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20241110158475
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50897
гр. София, 15.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110158475 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Към исковата молба са представени документи, които като относими и допустими
следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
На основание чл.190 ГПК ответникът следва да бъде задължен да представи по
делото заверени преписи от изп.д.№ 20248600401072 и изп.д.№ 20248600401915.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към
исковата молба документи по опис, обективиран в същата.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190, ал.1 ГПК ответникът да представи по делото в 2-
седмичен срок от съобщението, заверени преписи от изп.д.№ 20248600401072 и изп.д.№
20248600401915 по негов опис, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че непредставянето им ще се
преценява съгласно чл.161 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.02.2025 г. от 09:30 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а
на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по предявени от „*** АД срещу ЧСИ ***, с рег.№ 860
на КЧСИ, с район на действие СГС четири обективно съединени осъдителни искове, както
следва: 1/ за сумата от 4 923,00 лева, представляваща дължима на отпаднало основание сума,
1
ведно със законната лихва, считано от 03.10.2024 г. - датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане; 2/ за сумата от 265,73 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 4 923,00 лева, начислено за периода от 14.05.2024 г. до
02.10.2024 г.; 3/ за сумата от 1 032,08 лева, представляваща дължима на отпаднало основание
сума, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2024 г. - датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане; 2/ за сумата от 26,96 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 1023,08 лева, начислено за периода от 26.07.2024
г. до 02.10.2024 г.;
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на влязло в сила решение № 57 от
01.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 40/2024 г. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив, с
което частично е отменено решение на Окръжен съд – Пазарджик по гр.д.№ 421/2022 г., е
издаден изпълнителен лист № 85/03.04.2024 г., с който „*** АД е осъдена да заплати на ***
сумата от 55 976,29 лева, представляваща платени от него без основание възнаградителни
лихви за периода от 04.08.2008 г. до 15.07.2022 г. по договор за банков ипотечен кредит от
04.08.2008 г., както и сумата от 141,47 лева, представляваща платени от него без основание
наказателни лихви за същия период, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2022 г. до
окончателното изплащане. Поддържа, че в резултат на гореописания изпълнителен лист
било образувано изпълнително дело № 20248600401072 по описа на ЧСИ *** – настоящ
ответник, която в изпълнение на закона изпратила покана за доброволно изпълнение,
получена но банката-длъжник на 11.04.2024 г. От страна на последната било отправено
запитване до ЧСИ за точния размер на задължението към датата на получаване на покана,
като в срока за доброволно изпълнение по посочената банкова сметка на ЧСИ М. била
преведена сумата от общо 76 216,14 лева. След извършеното плащане от страна на банката
било подадено възражение срещу постановлението на ЧСИ за разноски, но същото било
оставено без уважение с разпореждане от 16.04.2024 г. Срещу последното била подадена
частна жалба на основание чл.435, ал.2, т.7 ГПК, в резултат на която с решение от 14.05.2024
г., постановено по гр.д.№ 20241100505219 по описа на СГС, отказът на ЧСИ да намали
приетите по изп.д.№ 20248600401072 разноски за адвокатски хонорар в изпълнителното
производство, бил отменен, както и определената в същото производство такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ. Ищецът поддържа, че в резултат на предходното, дължимата на отпаднало
основание сума от ЧСИ М. възлизала на 7 918,99 лева, но вместо нея след влизане в сила на
решението на СГС била върната сума в размер на 2 995,99 лева. С оглед предходното
ищецът твърди, че отправил покана до ответника за връщане и на сумата от 4 923,00 лева,
но въпреки получаване на същата на 02.08.2024 г., ответникът не предприел плащане.
Ищецът поддържа още, че въз основа на влязло в сила решение от 22.03.2023 г. по т.д. №
1079/2022 г. по описа на САС и определение от 25.04.2024 г. по т.д.№ 1043/2024 г. на ВКС, на
21.05.2024 г. бил издаден изпълнителен лист, с който „*** АД била осъдена да заплати на
„***“ ЕООД разноски пред СГС и САС в размер на 8 184,92 лева, а пред ВКС в размер на 2
500,00 лева. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
20248600401915 по описа на ЧСИ ***, по което в срока за доброволно изпълнение банката
заплатила по сметка на ЧСИ сумата от 12 820,60 лева. След извършеното плащане банката
2
подала възражение до ЧСИ срещу постановлението за разноски, но същото било оставено
без уважение. Срещу постановлението била подадена частна жалба на основание чл.435,
ал.2, т.7, като с решение от 26.07.2024 г. по гр.д.№ 20241100508522 по описа на СГС,
постановлението за разноски по изп.д.№ 20248600401915 било отменено, както и таксата по
чл.26 ТТРЗЧСИ. В изпълнение на предходното ЧСИ М. превела по сметка на ищеца в
настоящото производство сумата от 744,60 лева, като въпреки отправената и получена на
09.08.2024 г. покана от ЧСИ, останала неплатена сумата от 1032,08 лева. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявените
искове, като излага съображения, че в случая са налице предпоставките на чл.55, ал.1,
предл.3-то ЗЗД за връщане на процесните суми на отпаднало основание. Претендира
обезщетение за забава, законна лихва и разноски по производството.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор не се оспорва изложените в исковата
молба твърдения относно издадените изпълнителни листове, образуваните две
изпълнителни производства, по които на длъжника са изпратени покани за доброволно
изпълнение, извършените от страна на последния плащания в срока на поканата. Отделно от
предходното, по отношение на образуваните изпълнителни дела се излага, че задълженията
по двата изпълнителни листове са заплатени принудително, след налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника и след връчване на покана за доброволно изпълнение, като
обосновавало начисляването и събирането на т.26 ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител
за извършената от него работа. Позовава се на съдебна практика, съгласно която след
образуване на изпълнителното производство, в задължение на длъжника остават всички
такси и разноски по образуване и водене на изпълнението, в т.ч. и пропорционалната т.26
ТТРЗЧСИ. Поддържа се, че ищецът е длъжник по извършеното плащане, като въпреки
влязлото в сила решение е бездействал, като е заплатил чак след образуване на
изпълнителното производство срещу него. По изложените в отговора доводи и съображения
се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По осъдителните искове по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил
процесните суми.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесните суми.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг
и момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докажат погасяване
на дълга на падежа.
ОБЯВЯВА за ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: при ЧСИ *** са
образувани изп.д.№ 20248600401072 и изп.д.№ 20248600401915 с длъжник „*** АД, че
банката-ищец е заплатила сумите след получаване на покана, в срока за доброволно
изпълнение.
3
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, с която ще спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4