№ 467
гр. Пазарджик, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255200500698 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №80/13.05.2025г., постановено по гр.д.№393/2023г. по описа
на РС- Панагюрище е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявеният
от Н. Н. Д., с ЕГН **********, от *******************, със съдебен адрес:
*******************- чрез адвокат К. С. от Пазарджишка адвокатска
колегия, срещу И. Н. Д., с ЕГН **********, от ******************* иск за
допускане до делба на недвижим имот, представяващ ½ ид.ч. от гараж с
идентификатор 55302.501.1835.2 по кадастралната карта на гр.П., със
застроена площ от 65кв.м., построен в поземлен имот с идентификатор
55302.501.1835.2, с брой на етажите- 1, с административен адрес: гр.П.,
********, построена в недвижим имот с идентификатор 55302.501.1835, при
съседи на имота: имот с идентификатор 55302.501.1834; имот с
идентификатор 55302.501.1833 ; имот с идентификатор 55302.501.1836; имот с
идентификатор 55302.501.1837 и имот с идентификатор 55302.501. 9784.
Отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявеният от Н. Н. Д., с
ЕГН **********, от *******************, със съдебен адрес:
*******************- чрез адвокат К. С. от Пазарджишка адвокатска
1
колегия, срещу И. Н. Д., с ЕГН **********, от ******************* иск, да
бъде осъден И. Н. Д., да заплаща на Н. Н. Д. месечна сума в размер на 195лв.-
за ползването на целия гараж от страна на И. Д., считано от датата на
предявяване на исковата молба- 05.06.2023г. до окончателното извършване на
делбата.
Осъден е Н. Н. Д., с ЕГН **********, от *******************, със
съдебен адрес: *******************- чрез адвокат К. С. от Пазарджишка
адвокатска колегия, да заплати на И. Н. Д., с ЕГН **********, от
******************* сторените съдебно- деловодни разноски в размер на
800лв- за адвокатско възнаграждение.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на Н. Н. Д.,
чрез процесуалния му представител адв.К. С..
Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, постановени
при съществени нарушения на процеса, при нарушение на материалния закон
и е необосновано.
Сочи се, че при грубо нарушение на процесуалните правила и
необосновано съдът е приел, че ищецът не е доказал по делото, че е
собственик на 1/2ид.ч. от процесния гараж. В нарушение на ГПК, съдът в
осмото съдебно заседание е открил производство по оспорване на
представения по делото още с исковата молба на ищеца, Постановление за
възлагане на имота от ЧСИ- Г.Т. по изп.д.№380/2016г., с който ищецът Н. Д. е
придобил 1/2ид.ч. от гараж с идентификатор 55302.501.1835.2 по КККР на П.,
с площ от 65кв.м., при описани съседи, като е указал, че тежестта на доказване
е на ответника.
Твърди се, че се касае за Постановление за възлагане на имот, което не е
обжалвано и съгласно чл.496, ал.2 от ГПК, действителността на продажбата
може да бъде оспорвана единствено по исков ред, само на основание чл.490
от ГПК или при невнасяне на цената. Такива факти няма и не са правени
такива възражения. Касае се за диспозитивен официален документ
/доказателство/.
Визира се, че в приложените- Скица на /процесния гараж/ №15-993333-
10.09.2021г. СГКК Пазарджик са отразени като съсобственици на гаража И. и
Н. Д.и- страни по делото и Удостоверение за данъчна оценка /за гаража:- изх.
№**********/05.05.2023г. на Община Панагюрище, страните са записани,
2
като съсобственици при равни права- 1/2ид.ч. за всеки един от тях двамата- И.
и Н. Д.и- съдът ги е приел и не е открИ.о производство по тя и оспорване.
Твърди се, че необосновано е решението в частта в която е приел, че не
било гараж /самостоятелен обект/, а било проход. Съдът не е взел предвид и
приетата по делото ССЕ, в която вещото лице след оглед на място е дал
заключение за пазарния наем на процесния гараж в размер на 230лв.,
респективно за 115лв. за 1/2ид.ч.
Сочи се, че постановлението за възлагане от ЧСИ, скицата от СГКК и
данъчната оценка са достатъчни да легитимират ищеца, като собственик на
процесния гараж. В този смисъл се приема, че решението е неправилно и
съдът необосновано е приел, че искът е останал недоказан за ищеца.
Твърди се, че от правна страна е без значение, дали ответникът има
достъп до самостоятелния си първи етаж, тъй като това се преценява във
втората фаза на делбата. Дали имотът ще бъде изнесен на публична продан,
дали с преустройство ще бъде предоставен такъв достъп, дали съдът ще
възложи на някоя от съделителите са все въпроси, които ще бъдат решение във
втората фаза на делбата.
Визира се, че е доказан фактът на собственост и изложеното не може да
бъде основание за отхвърляне на иска за делба за процесния гараж.
Твърди се, че не е обосновано и решението за отхвърляне на предявения
иска по чл.344, ал.2 от ГПК. В тази насока се сочи, че по делото е бил
установен размера на наема от 115лв. месечно, който ответната страна която
използва гаража и не го оспорва следва да заплаща на другата страна /ищеца/
докато трае делбата.
Твърди се, че съдът е приел, че имота /първия етаж от 3 МЖС/ не се
ползва от ответника през последните 2 години, а всъщност делото е за гаража
долепен до тази сграда.
Сочи се, че свидетелите заявяват, че гаражът се използва от ответника
като склад, в който има дървен материал, вещи и за преминаване от него за
първия жилищен етаж. Изводите на съда противоречат, както на
свидетелските показания, че братята съделители са се сбили преди години
/св.Н. Д.- племенник на страните, така и безспорния факт установен с
показанията на свидетелите и заключението на вещото лице, че откъм улицата
има изградени две отделни входни врати /едно до друга/ през която всеки един
3
от съделителите влиза в двора на имота за жилищната сграда.
Твърди се, че ако съдът е бил обсъдил всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, безпристрастно, поотделно и в тяхната
съвкупност е щял да стигне до обоснования извод, че исковете са основателни
и доказани.
Искането е да се отмени обжалваното решение и да се уважат
предявените искове, с присъждане на сторените от ищеца разноски за двете
съдебни инстанции.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- И. Н. Д.,
чрез процесуалния му представител адв.Ц. Ч..
Твърди се в същия, че несъстоятелни, нелогични и противоречащи на
доказателствата са оплакванията на жалбоподателя. Обжалваното решение не
е нито неправилно, нито законосъобразно, а е напълно обосновано и в
съответствие със събраните по делото доказателства. От тях по категоричен
начин се установява, че сградата, чиято делба се иска от ищеца по делото, не
представлява самостоятелен обект на правото на собственост, т.к. нито
притежава техническите характеристики, нито отговоря на действащите към
момента на построяването й законови изисквания за самостоятелен обект,
нито има самостоятелно функционално предназначение, нито възможност да
се ползва самостоятелно.
Сочи се, че както е констатирано от съда, на практика той представлява
покрит подход към входа за първия етаж, задната част на общия двор и общите
избени помещения на жилищната сграда, в режим на етажна собственост.
Твърди се, че заснемането на обекта със самостоятелен идентификатор
по КК, изтъквано от жалбоподателя за определянето обособеността на обекта
от останалите съседни обособени обекти и съсобственост и функционалното
му предназначение, както и записите от Данъчна служба на Община
Панагюрище са само индиция, а не и пряко доказателство за наличието на
обособен обект на право на собственост. В този смисъл се цитира съдебна
практика на ВКС.
Визира се, че този проход, както правилно е констатирал РС обслужва
всички съсобственици в жилищната сграда, нейна принадлежност е и не може
да бъде обект на делбата отделно от делбата на обособените обекти в
сградата. Това сочи, че и публичната продан от която ищецът черпи
4
хипотетични права е нищожна, както би била нищожна и продажбата само на
идеална част от стълбището на сградата.
Сочи се, че тук не се касае за конкуренция и съдът правилно не я е
изследвал за приложението на чл.92 или чл.97 от ЗС, доколкото тримата
съсобственици в сградата са съсобственици и на дворното място в същите
идеални част.
Твърди се, че явно несъобразяването със закона е довело до нищожни
действия на ЧСИ, обективирани в Постановление за възлагане на недвижим
имот.
Сочи се, че според исковата молба и жалбата, в светлината на събраните
по делото доказателства е „възможна“ делба на съсобствена сграда не между
действителните съсобственици- в делбата не участват нито А.Д., нито А.Д..,
т.е. между съсобствениците, сбора на чийто идеални части от правото на
собственост върху тази сграда не дава единица.
Що се касае до искането на жалбоподателя по чл.344, ал.1 от ГПК-
недопустимо е доколкото не е процесуален субституент на ответника за да му
„нарежда“ да ползва нещо, което е обективно възпрепятстван да полза, само за
да му заплаща наем.
Искането е да се отхвърли жалбата, като неоснователна и се потвърди
обжалваното решение.
Моли се за присъждане на направените във въззивното производство
съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят Н. Н. Д., редовно призован не се
явява. За него се явява процесуалния му представител адв.С., редовно
упълномощен. От страна на последния се поддържа подадената от доверителя
му въззивна жалба. Искането е да се отмени изцяло обжалваното решение,
като неправилно и се постанови ново с което се уважи иска за делба и
присъждане на обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК. Подробни съображения се
развиват в представени в съдебното заседание писмени бележки. Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата- И. Н. Д., редовно призован не се явява. За него
се явява и пълномощникът му- адв.Ч.. От страна на последния е постъпило
писмено становище, в която се оспорва подадената въззивна жалба, като се
моли да се потвърди обжалваното решение. Излагат се съображения в тази
5
насока. Моли се за присъждане на разноски направени пред настоящата
инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си
визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното
решение, неговата допустимост, а по останалите въпроси с оглед
изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:
Производството пред РС- Панагюрище е образувано по повод на
подадена искова молба от Н. Н. Д. срещу И. Н. Д., с която е предявен иск за
делба на недвижим имот по смисъла на чл.34 от Закона за собствеността, във
връзка с чл.341 и сл. от ГПК.
Твърди се от страна на ищецът Н. Д., че на 07.12.2016г., с Постановление
за възлагане на недвижим имот по изп.дело №380/2016г. по описа на ЧСИ Г.Т.
е придобил ½ ид.ч. от гараж с идентификатор 55302.501.1835.2 по
кадастралната карта на гр.П., със застроена площ от 65кв.м., построен в
поземлен имот с идентификатор 55302.501.1835.2, с брой на етажите-1.
Сочи се, че тази идеална част от недвижимия имот е била изнесена на
публична продан, като собственост на А. Н. Д.- брат на ищеца.
Визира се, че децата на общия наследодател- Н.И.Д., починал на
11.10.1989г. са пет, като брат му С.Д.Д., както и сестра му А.Н. (Д.) Б. са се
отказали от наследството на баща си на 23.11.1989г., скоро след смъртта на
общия наследодател.
Твърди се, че другата ½ ид.ч. от процесния гараж е собственост на
ответника И. Н. Д., който вече 7 години не допуска ищеца Н. Д. да ползва
гаража, според правата, които ищецът притежава.
Сочи се от ищецът, че страните не могат да поделят имота.
Искането е съдът да постанови решение, с което да бъде допуснат до
делба процесния недвижим имот, представляващ Гараж, с идентификатор
55302.501.1835.2 по кадастралната карта на гр.П., със застроена площ от
65кв.м., построен в имот с идентификатор 55302.501.1835, с административен
адрес: *******************, при квоти-по ½ ид.ч. за ищеца Н. Д. и за
ответника И. Н. Д..
Моли се, на основание чл.344, ал.2 от ГПК, съдът с решението си по
допускане на делба на недвижим имот, да постанови ответника И. Н. Д. да
6
заплаща месечно сумата от 195лв. за ползването на целия гараж от негова
страна, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
извършване на делбата.
В законоустановения срок от страна на ответникът И. Н. Д. е представен
писмен отговор на исковата молба. В него се оспорват предявените от ищеца
искове. Оспорват се изцяло приложените с исковата молба писмени
доказателства, като се моли да бъде открито производство по оспорване
истинността на всяко писмено доказателство поотделно.
Моли се, ищецът Н. Д. да бъде задължен да представи всяко едно от
писмените доказателства в оригинал.
Счита се от страна на ответникът, че претенцията на Н. Д. по реда на
чл.344, ал.2 от ГПК е неоснователна, тъй като ищецът никога не е имал пречка
да ползва гаража, предмет на делото, като не възразява същият да се ползва
съвместно от страните, до приключване на настоящото гражданско дело.
Искането е да бъде постановено решение, съобразно представените
доказателства и закона.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Видно от Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.12.2016г.
по изп. дело №2168800400380 на ЧСИ Г. Т., с рег.№***, с район на действие
ОС- Пазарджик се установява, че 1/2 ид.ч. от гараж с идентификатор
55302.501.1835.2 по кадастралната карта на гр.П., със застроена площ от
65кв.м., построен в поземлен имот с идентификатор 55302.501.1835.2, с брой
на етажите-1, с административен адрес: гр.П., ********, построена в
недвижим имот с идентификатор 55302.501.1835, при съседи на имота: имот с
идентификатор 55302.501.1834; имот с идентификатор 55302.501.1833 ; имот с
идентификатор 55302.501.183 6; имот с идентификатор 55302.501.1837 и имот
с идентификатор 55302.501. 9784 е възложен на Н. Н. Д., за сумата от 4875лв.
От Скица на сграда №15-993333/10.09.2021г. на СГКК гр.Пазарджик е
видно, че недвижимият имот с идентификатор 55302.501.1835.2, представлява
сграда с трайно предназначение- хангар, депо, гараж, с площ от 65кв.м, на
един етаж и като съсобственици са посочени ответника И. Н. Д. и ищеца Н. Н.
Д., като собственици на 1/2 ид.част.
Видно от Скица на имот №15-561338/27.05.2021г., издадена от СГКК
гр.Пазарджик се констатира, че целият недвижим имот с административен
7
адрес: гр.П., ******** е с площ от 411кв.м., с трайно предназначение на
територията- урбанизрана и с начин на трайно ползване- ниско застрояване. В
тази скица е посочено, че съсобствениците на недвижимия имот са: ищецът Н.
Н. Д., А.И.Д., като собственик на 1/3 ид.част от правото на собственост и
ответникът И. Н. Д., като ползвател на недвижимия имот.
Видно от Удостоверение изх.№32/23.11.1989г. на РС- Панагюрище,
С.Д.Д. и А.Н. (Д.) Б. с молба от 23.11.1989г. са се отказали от наследството на
покойния Н.И.Д., бивш жител на гр.П., починал на 11.10.1989г., като отказът
им от наследство е вписан в Регистъра при РС- Панагюрище под
№32/23.11.1989г.
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот №156, т.І, нот. дело
№775/1960г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела е
видно, че В.П.Д. е продала на Д.И.Д., дворно място от 400кв.м, находящо се в
гр.П., кв.„***“, при съседи: Собствена къща- сега на ГНС- Панагюрище,
наследници З., сега Б.Ю., К.Г. и М.р., за който имот е отреден пл.№1930,
парцел ХV, в кв.39 по плана на гр. П..
Видно от Удостоверение за данъчна оценка №**********/05.05.2023г.,
издадено от Община Панагюрище се констатира, че процесният недвижим
имот е с данъчна оценка в размер на 21027,30лв.
Видно от Удостоверение за наследници с изх.№744/17.05.2023г.,
издадено от Община Панагюрище се установява, че покойният наследодател
на страните- Н.И.Д. е починал, като разведен на 11.10.1989г. и е оставил за
свои наследници И. Н. Д.- син, А. Д. Б.- дъщеря, Н. Н. Д.- син, А. Н. Д.- син и
С.Д.Д.- син, починал.
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот №11, том ІV, нот.дело
№ 557/2021г. по Общия регистър на Нотариус №***- П.К., с район на
действие- РС- Панагюрище се констатира, че ответникът И. Н. Д. е продал на
А.И.Д. 1/3ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 55302.501.1835 по
кадастралната карта на гр.П., с административен адрес: гр.П., ********,
целият с площ от 411кв.м., с трайно предназначение на територията-
урбанизирана и с начин на трайно ползване- ниско застрояване, ведно с целия
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55302.501.1835.1.1,
представляващ самостоятелен обект в многофамилна жилищна сграда с
идентификатор 55302.501.1835.1, който етаж представлява жилище,
8
апартамент с брой нива на обекта-1, с площ от 86кв.м. и прилежащите му
части- 1/3 ид.ч. от избения полуетаж, таванските помещения и общите части
на сградата, при съседни самостоятелни обекти на сградата- на същия етаж-
няма, под обекта- няма, над обекта- имот с идентификатор 55302.501.1835.1.2,
идентичен с първи етаж от триетажна масивна жилищна сграда, застроена на
86кв.м. през 1963г., ведно с 1/3 ид.част от избения полуетаж, таванските
помещения и общите части на сградата, построена в УПИ ХІ-1835, в кв.51 по
плана на гр.П., за сумата от 5000лв.
От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№840 от
31.05.2024г., издадено от Община Панагюрище е видно, че Н.И.Д. с ЕГН
********** е вписан в различни документи с имената НеД.И.Д. и Д.И.Д., като
всички са имена на едно и също лице. Посочено е, че удостоверение е
издадено на основание чл.18, ал.1 от Наредбата за издаване на удостоверения
въз основа на Регистъра на населението.
Видно от Удостоверение за описание и идентичност на недвижим имот
изх.№169 от 18.07.2024г., издадено от Отдел „ТСУ“ при Общинска
администрация, парцел ХV-1930, в кв.39 по плана на гр. П. от 1957г. е с
графично изчислена площ от около 353кв.м., няма заснети постройки, описан
съгласно Нотариален акт №156/20.11.1960г. и същият е идентичен с парцел
ХІ-1835, в кв.51 по плана на гр.П. от 1980г., с графично изчислена площ от
около 363кв.м., със заснета в него основна жилищна сграда и представлява
част от Поземлен имот с идентификатор 55302.501.1835 от Кадастралната
карта на гр.П., действаща в момента, в който са заснети: една жилищна сграда
и две стопански сгради.
Видно от Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №22, том І,
нот.д. №50/1990г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела,
се установява, че Н. Н. Д. и А. Н. Д. са извършили замяна на недвижими
имоти, при която Н. Н. Д. е прехвърлил на брат си А. Н. Д. втори етаж от
триетажна масивна жилищна сграда, застроена на 97кв.м., представляваща
самостоятелен апартамент, със същата площ, находящ се в жилищна сграда,
построена в дворно място от 360кв.м., с административен адрес: гр.П.,
********, при съседи: Г. Б., Е. и Е.З., имот на Общински народен съвет-
Детски дом, жилищен блок на ДЗС и улица, за който имот е отреден парцел
ХІ-1835, в кв.51 по плана на гр.П., като от своя страна А. Н. Д. е прехвърлил
9
на брат си Н. Н. Д. третия етаж от триетажната масивна жилищна сграда, като
всеки един от заменителите е останал собственик на 1/3ид.ч. от избения
полуетаж, 1/2ид.ч. от общата стълбищна клетка за тези два заменявани етажа,
1/3ид.ч. от таванския етаж и всички общи части на сградата, с изключение на
стълбището и входа за първия етаж, които остават собственост на собственика
на първия етаж, като заменителите са станали собственици на по 1/3ид.ч. от
дворното място, в което е построена жилищната сграда.
Видно от Удостоверение за данъчна оценка изх.№********** от
28.06.2016г. на Община Панагюрище се констатира, че А. Н. Д. е собственик
на втория етаж от жилищната сграда и на гараж, с площ от 30 кв.м., както и на
1/3 идеална част от терена.
От приложеното по делото Копие от кадастрална карта с данни от КРНИ
е видно, че процесният недвижим имот с идентификатор 55302.501.1835.2,
представлява недвижим имот с площ от 65кв.м., на един етаж с
предназначение хангар, депо, гараж и като собственици са посочени А. Н. Д. и
И. Д. Д..
Видно от Справка №1691330 от 10.12.2024г. на Служба по вписванията
гр.П. на 08.10.2021г. с двойно входящ регистърен номер 2166 от 08.10.2021г. е
вписан Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот с продавач И.
Н. Д. и купувач А.И.Д., която е придобила 1/3 ид.част от поземления имот,
ведно с 1/3 ид.част от самостоятелен обект в сграда с площ от 86кв.м.,
представляващ първи етаж от триетажна масивна жилищна сграда, 1/3 ид.част
от избен полуетаж и тавански помещения с административен адрес: гр.П.,
********. От същата справка се констатира, че през 2016г., А.И.Д. е надарила
баща си И. Н. Д. с 1/3 ид.част от същия недвижим имот.
От Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 10.01.2025г.
от Община Панагюрище, въз основа на Акт за граждански брак
№29/09.12.2023г., издаден от Община Хисаря, ответникът И. Н. Д. и Г.Ц.Б. са
сключили граждански брак на 09.12.2023г., като съпругата е продължила да
носи предбрачната си фамилия- Б..
В показанията си св.Х.Р.И. излага данни, че в недвижимия имот има
построени два гаража от двете страни на имота. От лявата страна на къщата се
намира гаражът на ищеца Н. Д., а от дясно е съсобственият на неговите братя
и негова съсобственост. Свидетелят сочи, че ответникът И. Д. ползва гаража и
10
там има дървен материал, но И. не е виждал ответника И. Д. повече от
половин година в имота. Сочи, че за къщата има вход между двата гаража, а по
отношение на гаража на И. Д.- влиза се в неговия гараж и от там се влиза в
етажа от къщата. Според свидетелят, другия вход към основната жилищна
сграда се намира между двата гаража, като след дворния вход има малко
дворче между улицата и къщата. И. сочи, че входовете на гаражите са на
улицата, а пътната врата е малка и се намира между двата гаража. Там се
намира и оградата. Свидетелят описва, че след малкото дворче се влиза в
спорния гараж, който се явява десен от входа, а левият гараж е от другата
страна на дворчето и той е на Н. Д.. Пояснява, че къщата е на три етажа, като
от лявата страна на къщата има стълбище и това представлява официалния
вход на жилищната сграда, но той не е единствен, защото има вход на изток,
който е единствен само за първия етаж. Този етаж е собственост на ответника
И. Д., който ползва процесния гараж. Свидетелят визира данни, че процесният
гараж е с площ от около 90-100 кв.м. и в него има дървен материал. Сочи, че
ищецът и ответникът се карат за този гараж, но свидетелят никога не е
присъствал на скандал между двамата братя. Описва, че месеци преди
извършване на разпита му е видял, че в гаража се съхранява дървен материал.
В показанията си св.К.Н.К. сочи, че преди години ищецът Н. Д. е
закупил етажа от брат си, под него, като изяснява че къщата на Д.и е на три
етажа, с два гаража, единият от ляво, а другият-отдясно на входа от дворската
врата. След входа, къщата се намира насреща, стълбището е общо, като от
ляво се намира входа на стълбището, а лицето на гаражите е на улицата, при
условие, че самата къща се намира на около два метра навътре в терена.
Твърди, че от лявата страна на къщата се намира общо стълбище, по което се
стига до трите етажа, което сведение реално противоречи на заключението на
вещото лице, изготвено след оглед в жилищната сграда. Свидетелят сочи, че в
десния гараж е влизал някога, когато е бил жив чичото на страните и е живеел
в дъното на гаража. Твърди, че дворните врати са две, като Кирчев никога не е
влизал в първия етаж на жилищната сграда.
От показанията на св.Н. А.ов Д. се констатира, че пред жилищната
сграда има малко пространство, което прилича на дворче. Свидетелят
изяснява, че ищецът Н. Д. си е избил друга врата, от която пак влиза в това
пространство, но тя се намира на 20см. от официалния вход към двора.
Вратата на процесния гараж се намира вдясно от дворната врата и не се
11
заключва, защото няма брава. Описва, че след гаража се влиза в пристройка и
след нея се влиза на първия жилищен етаж на сградата. Продължението на
стената на гаража оформя онова, което някога е ползвано за цех за дограма,
като за да се влезе на първия етаж на сградата, трябва да се премине през
целия десен гараж, през целия цех, да се излезе на двор, на който се излиза от
друга врата и след като се пресече двора, се влиза по стълби в първия
жилищен етаж на сградата. Свидетелят подчертава, че за първия жилищен
етаж няма друг вход, защото през стълбите се влиза на втория и третия етаж
на жилищната сграда, а за първия етаж се влиза само през задния двор, до
който се достига през процесния гараж и пристройката до него. Свидетелят
твърди, че ответникът И. Д. не живее в имота от две години, понеже живее
при дъщеря си. За Н. Д. посочва, че е минавал през процесния гараж за
последен път преди десет години и този гараж няма заключваща се врата, като
всеки който влезе през дворната врата, може да премине и през него. Сочи, че
вратата на гаража, която се намира на улицата, когато не действа
дистанционното й, може да се отвори и ръчно. Визира, че ответникът И. Д.
няма автомобил и свидетелят няма спомени да е притежавал някога
автомобил. За избите също се влиза през десния гараж и това е единственият
вход за избените помещения. На стълбището на жилищната сграда няма
стълби, които да водят надолу, към избения полуетаж, а такива има само през
процесния гараж. Свидетелят твърди, че в левия гараж, собственост на ищеца
Д., могат да бъдат гарирани 3- 4 броя коли. Сочи, че ищецът и ответникът са
се карали, когато И. Д. е бил пиян. Описва, че тогава Н. Д. е видял ответника и
го е ударил в носа.
В показанията си свидетелката Н.Д.К. установява, че в недвижимия имот
има построени два гаража, единият е от лявата страна на жилищната сграда, а
другият- от дясната страна, докато в средата е самата жилищна сграда. К.
подчертава, че в лявата страна на къщата се намира гараж, собственост на
ищеца Н. Д., докато ответникът И. Д. не притежава личен автомобил и не е
притежавал такъв през изминалите 25 години, откакто свидетелката го
познава. Сочи, че за да се влезе в жилищния етаж на И. Д. следва да се
премине през гаража от дясната страна, като жилищната сграда има
официален вход, но от там не може да се влезе на първия етаж. Изяснява, че
къщата има избен етаж, в който се влиза отново през процесния гараж.
Твърди, че на практика гаражът представлява покрит проход за избения и за
12
първия жилищен етаж на жилищната сграда. Сочи, че минавайки през десния
гараж месец преди разпита си, не е видяла да има дървен материал или дърва,
които да се съхраняват в гаража. Ответникът повече от две години не живее в
недвижимия имот, а живее при дъщеря си А.И.Д.. Свидетелката установява,
че никога не е виждала вратата на процесния гараж отворена, като тя е
автоматична и се намира от страната на улицата. Така, отворена, според
свидетелката, тази врата е била повече от 10- години, когато в имота е живял
бащата на свидетеля Н. Д.- А.Д... Според свидетелката К., вратата на този
гараж не може да се заключва, като през малката врата може да се вкарват
дърва и дървен материал.
Видно от заключението на съдебно-оценителна и техническа
експертиза, се установява, че процесният поземлен имот с идентификатор
55302.501.1835 е с площ от 411кв.м., с вид на територията- урбанизирана и с
начин на трайно ползване- ниско застрояване, като в недвижимия имот е
построена сграда от основното застрояване и сгради от допълващото
застрояване. Вещото лице сочи, че основната сграда с функционално
предназначение- жилищна сграда- многофамилна, с идентификатор
55302.501.1835.1 е на три етажа, с три самостоятелни обекта и застроена площ
от 103кв.м., като в имота има сграда с идентификатор 55302.501.1835.2,
представляваща процесния имот- гараж на един етаж със застроена площ от
65кв.м., както има застроен и втори гараж с идентификатор 55302.501.1835.3,
с площ от 95кв.м., с функционално предназначение- гараж. Съгласно
заключението, има още една сграда на допълващо застрояване,
представляваща пристройка от източната част на гараж №2- същата е със
застроена площ от 40,39кв.м. и с предназначение- за обитаване, но тя не е
нанесена в кадастралната карта. В дворното място е с обособени два външни
самостоятелни входа към лицето на сградата, като ищецът Н. Д. ползва
северозападния вход, а ответникът И. Д. ползва югозападния вход. Експертът
описва, че жилищната сграда се състои от три надземни редовни жилищни
етажа и един полуподземен избен етаж, който се състои от 6 помещения,
вкопани в земята, без пряко осветление. Съгласно заключението, начинът на
обслужването на самостоятелните обекти в жилищната сграда се осъществява
по следния начин: достъпът до втория и третия жилищни етажи се
осъществява от външен северозападен вход през дворното място към
остъклена външна площадка на западната фасада на жилищната сграда и през
13
вътрешна стълбищна клетка се преминава към етажите. Вещото лице визира,
че достъпът до първия жилищен етаж се осъществява от външния
северозападен вход, през дворното място към входната врата на гараж №2.
Подчертава, че се преминава през помещението на гаража и през долепената
до него пристройка от 40,39кв.м., за да се достигне до вътрешността на
дворното място, където е разположен външен вход на източната фасада на
жилищната сграда за първия етаж на самата сграда.
Вещото лице определя сграда с идентификатор 55302.501.1835.2 с
функционално предназначение- гараж на един етаж, със застроена площ от
65кв.м., като изградена по монолитен способ и долепена от юг до жилищната
сграда, като ползва нейната външна ограждаща стена. Сочи, че сградата е
изпълнена с носеща стоманобетонова конструкция- колони, греди и плочи и
ограждащи стени от тухла. На южната ограждаща стена на жилищната сграда,
която се ползва от гаража е разположен и входа към избените помещения на
сградата. Според заключението на вещото лице, няма самостоятелен вход за
първия етаж откъм лицето на сградата, като достъпът до първия жилищен
етаж се осъществява само откъм външния северозападен вход през дворното
място към входна врата на гараж с идентификатор 55302.501.1835.2, откъдето
се преминава през помещението на гаража и през долепената към него
пристройка от 40,39кв.м., за да се достигне до вътрешността на дворното
място, където е разположен външен вход на източната фасада на жилищната
сграда за първия етаж. Сочи се, че на южната ограждаща стена на жилищната
сграда, която се ползва от гаража, е разположен и входът към избените
помещения на сградата.
При тези данни, настоящата инстанция от правна страна намира
следното:
Въззивната жалба е допустима- подадена е в законоустановения срок, от
страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
След извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът
намира, че обжалваното решение в неговата цялост е валидно и допустимо,
като по същество, то следва да се приеме, че е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като правните изводи формирани въз основа на
установената по делото фактическа обстановка не са основани на материалния
14
закон, а подадената въззивна жалба се явява основателна.
За да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд е приел по
същество, че предявеният от Н. Н. Д. иск за делба на процесния недвижим
имот следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В тази насока
се е позовал, че от една страна, по делото не се установява, въз основа на
какъв акт за собственост върху недвижимия имот е осъществено възлагането
на процесния гараж на ищеца Н. Д. с Постановление от 07.12.2026 г. на ЧСИ
№*** Г. Т., с район на действие ОС- Пазарджик. От друга страна се
констатира, че ответникът И. Н. Д. е ползвател на първия жилищен етаж от
триетажна масивна жилищна сграда с площ от 96кв.м., ведно с 1/3 ид.част от
общите части на сградата, избения полуетаж и таванските помещения.
Посочил е, че по делото не е установено безспорно и категорично, че
тази сграда представлява самостоятелен обект, макар да е вписана като такъв
в Кадастралната карта на гр.П.. Приел е, че от събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че същата представлява проход за
достигане до входа към първия жилищен етаж и избения полуетаж, поради
което тази сграда не следва да се счита за индивидуална собственост на никой
от съсобствениците на дворното място при евентуално възлагане в резултат на
делба. При такъв изход от настоящото гражданско дело, собственикът на
първия жилищен етаж губи възможността да достига до своята собственост
чрез преминаването през гараж с идентификатор 55302.501.1835.2 и
пристройка с площ от 40,39кв.м. долепена до него, която няма присвоен
идентификатор в недвижимия имот, а всички съсобственици на избения
полуетаж няма да могат да достигат до избените помещения в етажа, понеже
входът към избените помещения се намира на южната ограждаща стена на
жилищната сграда, която се ползва от гаража.
Ако бъде обособена собственост или съсобственост и процесният
недвижим имот бъде допуснат до делба, то в такъв случай страните по делото
и съсобствениците на всички помещения в избения полуетаж също губят
достъп, а от там и владение до шестте броя изби, намиращи се в избения
полуетаж на сградата.
Съответно е визирал от друга страна, че не са били представени никакви
доказателства, ищецът Н. Н. Д. да е лишен от правото на ползване на
процесния обект, тъй като както свидетелите на ищеца, така и тези на
15
ответника са посочили, че са получавали достъп и са виждали, че вътре има
дърва за огрев и дървен материал, именно докато са помагали на ищеца Н. Д..
Всички разпитани свидетели, категорично са заявили, че не са били свидетели
на съзнателно пречене на ползването от страна на И. Д. на действията на Н. Д.,
представляващи владение върху недвижимия имот, тъй като повече от две
години И. Д. не живее и не ползва процесния недвижим имот.
Тези изведени изводи от страна на първата инстанция не могат да бъдат
споделени като обосновани въз основа на събрания по делото доказателствен
материал. Основанията за това са мотивирани от следното:
В случая районният съд необосновано не възприема приложеното като
доказателство по делото Постановление за възлагане на имота на ЧСИ Г. Т. по
изп.д.№380/2016г., въз основа на които документи ищецът Н. Н. Д. е
придобил1/2ид.ч. от гараж с идентификатор 55302.501.1835.2 по КККР на
гр.П. с площ от 65кв.м. при описани съседи. Не може да бъде спорен факта, че
този документ е титул за собственост, като няма установени данни същият да
е обжалван от страни, които са имали право да го обжалват. Съответно няма
данни да е реализирана хипотезата на чл.496, ал.3 от ГПК, съгласно която, ако
възлагането не може да бъде обжалвано, действителността на продажбата
може да бъде оспорвана само по исков ред, само при нарушаване на чл.490 от
ГПК и при невнасяне на цената.
На практика не може да не бъде възприето становището на база
изложеното, че се касае за диспозитивен официален документ /доказателство/,
който не може да бъде с невярно съдържание.
Няма как да се игнорират приложените по делото Скица на /процесния
гараж/ №15-993333 от 10.09.2021г. на СГКК в която са отразени, като
съсобственици на гаража И. и Н. Д.и. Не по- различна е и констатацията
отразена в Удостоверение за данъчна оценка /за гаража/ с изх.
№**********/05.05.2023г. на Община Пазарджик в което страните по
настоящото дело са записани като съсобственици при права по 1/2ид.ч. за
всеки един от тях- И. и Н. Д.и. Следва да се отбележи, че по отношение на
тези документи не е открИ.о производство по отношение на тяхното
оспорване.
Неоспорено и категорично е заключението на вещото лице в насока, че
се касае за гараж, на един етаж от 65кв.м. застроена площ, с начин на достъп
16
откъм улицата- гаражна врата и начин на достъп към дворното място-
единична врата. При тези установени данни за настоящата инстанция няма
основание да се счита за обоснован извода на първата инстанция, че се касае
за проход. В случая е без правно значение доводите на последната, че
ответникът ще загуби възможността да достига до своята собственост. Това на
практика ще бъда въпрос който ще се обсъжда при последващата фаза на
делбата.
В случая няма основание да се приема за основателни възраженията в
насока, че гаражът неправилно е заснет от СГКК, като самостоятелен обект в
сграда- гаража, като в тази насока е налице позоваване на съдебна практика на
ВКС. Фактите в случая са безспорни и те са в насока, че процесния имот има
функционално предназначение за гараж и се характеризира с белезите за такъв
обект. Това е така, тъй като прието като доказателство по делото
Постановление за възлагане, скица и заключение на вещо лице са именно в
този смисъл. Факт е, че са налице данни от показанията на свидетелите, че
този имот е ползван като гараж, нанесен е в кадастъра, деклариран е и от
двамата братя като гараж. По този начин, ищецът е и станал съсобственик с
ответника по ½ идеални части, като последицата от това е и основателност за
иска за делба между страните на този процесен имот.
По отношение на предявения иск, на основание чл.344, ал.2 от ГПК, то
настоящата инстанция невъзприемайки доводите на първинстанционния съд
да отхвърли тази претенция счита, че последната се явява основателна. Това е
така, тъй като от фактическа страна ответникът не оспорва, че използва
гаража, тъй като няма друг вход към жилището на първия етаж от 3 етажната
МЖС, който е от вътрешната страна на двора. Няма основание да не се
приеме, че ищецът няма ключ/дистанционно за голямата врата на гаража. По
делото не е отречено, че ответникът оспорва иска за делба, с твърдението, че
гаража е проход с подход към етажа му и не е самостоятелен обект годен за
допускане на делба. Както бе посочено по- горе, това твърдение се
опровергава и в този смисъл е и Удостоверение №169/18.04.2024г. на Община
Панагюрище, в което отдел ТСУ при Община Панагюрище удостоверява, че
имота описан в Нотариален акт №156 от 20.11.19600г. е идентичен с ПИ с
идентификатор 55302.501.1835 по КККР на П., който има заснети една
жилищна и две стопански сгради /гаражи/. Не може да има спор, че макар
ответникът да е продал имота- първия етаж и 1/3ид.ч. от дворното място на
17
дъщеря си А. през 2021г., ответникът си е запазил правото да ползва целия
имот с предишната сделка- дарение през 2018г., което изрично е записано и в
Нотариален акт №11, н.д.№557/2021г. на Нотариус рег.№***- П.К. и
собствеността върху гаража.
Безспорно е установено от заключението на съдебно- техническата
експертиза и от представената към заключението скица, че в имота има МЖС
и два гаража, като ответникът използва източния гараж и като вход.
Не следва да се игнорират показанията на разпитаните по делото
свидетели, които установяват, че входа за жилището на 1-вия етаж става след
преминаване през гаража, както и че ищеца е лишен от възможностите да
използва гаража според правата си, тъй като страните/братята са в много лоши
отношения- конкретно показания на св.Н. Д.. На база тези доказателства
следва извод, че не е възможно процесния гараж да се използва съвместно от
двамата съделители. Не може да бъде оспорен и факта установяван от
свидетелите, че в процесното място има нанесени вещи и материали именно
на ответника, които пречат да се използва гаража. Косвена индиция, че
страните са в лоши отношения е и факта, че имат има две входни врати от
улицата- една до друга, през които страните влизат за да използват жилищата
си.
При тези съображения така предявения иск за заплащане на наемна сума
се явява основателен и като такъв следва да се уважи за размера от 115лв.,
представляващо половината от наема за целия гараж, считано от датата на
подаване на исковата молба- 05.06.2023г. до окончателното извършване на
делбата.
С оглед несъвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционнния съд и несподеляне на възраженията на въззиваемата
страна коментирани по същество по- горе, последната, като основателна
следва да се уважи. Последицата от това е отмяна в цялост на обжалваното
решение, като неправилно и незаконосъобразно, вместо което се постанови
уважаване на предявените искове.
С оглед този изход на делото, в тежест на въззиваемата страна следва да
се присъдят направените от страна на въззивника съдебно- деловодни
разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2180,30лв., от които
пред първата инстанция в общ размер на 1300лв. от които 800лв.- адвокатско
18
възнаграждение и 500лв.- депозит за вещо лице, както и пред въззивна
инстанция в общ размер на 840,30лв., от които 40,30лв.- ДТ за обжалване и
препис от въззивна жалба, както и 800лв.- адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло Решение рег.№80/13.05.2025г., постановено по
гр.д.№393/2023г. по описа на РС- Пазарджик, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
УВАЖАВА предявеният от Н. Н. Д., с ЕГН **********, от
*******************, със съдебен адрес: *******************- чрез адвокат
К. С. от Пазарджишка адвокатска колегия, срещу И. Н. Д., с ЕГН **********,
от ******************* иск за делба, като ДОПУСКА до делба недвижим
имот, представляващ Гараж с идентификатор 55302.501.1835.2 по
кадастралната карта на гр.П., със застроена площ от 65кв.м., построен в
поземлен имот с идентификатор 55302.501.1835.2, с брой на етажите- 1, с
административен адрес: гр.П., ********, построена в недвижим имот с
идентификатор 55302.501.1835, при съседи на имота: имот с идентификатор
55302.501.1834; имот с идентификатор 55302.501.1833 ; имот с
идентификатор 55302.501.1836; имот с идентификатор 55302.501.1837 и имот
с идентификатор 55302.501. 9784, при квоти 1/2ид.ч. за Н. Н. Д. и 1/2ид.ч. за
И. Н. Д..
ОСЪЖДА И. Н. Д. с ЕГН **********, от *******************, да
ЗАПЛАЩА на Н. Н. Д. месечна сума в размер на 115лв., представляващо
половината от наема за целия гараж, считано от датата на подаване на
исковата молба- 05.06.2023г. до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА И. Н. Д., с ЕГН **********, от *******************, да
ЗАПЛАТИ на Н. Н. Д., с ЕГН **********, от *******************, със
съдебен адрес: *******************- чрез адвокат К. С. от АК- Пазарджик
съдебно- деловодни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на
2180,30лв., от които пред първата инстанция в общ размер на 1300лв. от които
800лв.- адвокатско възнаграждение и 500лв.- депозит за вещо лице, както и
пред въззивна инстанция в общ размер на 840,30лв., от които 40,30лв.- ДТ за
обжалване и препис от въззивна жалба, както и 800лв.- адвокатски хонорар..
19
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщението до страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20