Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Плевен, 09.01.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на
10.12.2019година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр. д. № 4463 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Предявена е искова молба от ***срещу Д.А.Х. ***, в която се твърди, че ***
е собственик на вземане срещу *** по силата на два последователни договора за
цесия - *** между първоначален *** ***/с
последващо наименование ***/ и цесионер ***, и последващ ***с цедент *** и
цесионер ***. Твърди, че *** е сключил с ****** с който му е предоставен кредит
в размер на 1350.00 лв. *** се е задължил да върне кредита заедно с
договорената лихва – 266.29лв. в размер общо на 1616.29 лв. под формата на 60
равни седмични погасителни вноски всяка в размер на 26.94 лв. в срок до
06.11.2017г. Твърди, че с допълнителните услуги ***, които са били включени в
подписания между страните договор, общата сума за връщане е бил в размер от
2835.29лв., от която сума *** е заплатил само сумата от 993.08лв. Твърди, че
след цесиите на вземането и упълномощаването от цедентите да уведоми ***за
прехвърлянето на вземането, два пъти е изпращал уведомления на ***за това
обстоятелство, които са се връщали в цялост. Счита, че *** следва да се счита
уведомен за цесията и с връчването на преписи от исковата молба. Твърди, че е
подал заявление за издаване на ***, по което е образувано ***и е издадена ***,
която не е била връчена на ***, поради което съдът му е указал да предяви иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ***, че дължи на ***: сума в размер на 932.36 лв. – главница; сума в размер
на 118.19 лв. – договорна лихва за периода от 13.02.2017 г. до 06.11.2017 г.;
сума в размер на 43.77 лв. – такса оценка на досие за периода от 13.02.2017 г.
до 06.11.2017 г.; сума в размер на 224.49 лв. – такса услуга ***за периода
13.02.2017 г. до 06.11.2017 г.; сума в размер на 523.41 лв. – такса услуга ***за
периода 13.02.2017 г. до 06.11.2017 г.; сума в размер на 163.46 лв. – обезщетение
за забава за периода от 14.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, ведно със законна лихва – от подаване на заявлението в районен съд
02.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноските
в исковото и заповедно производство.
В срока за отговор, назначения ***на *** представя писмен отговор, в
който заявява, че исковете са недопустими поради несъобщаване на цесията на ***,
което прави вземането на *** спрямо него несъществуващо. Същевременно по
съществото на иска сочи, че исковете са основателни.
След
преценка на събраните по делото доказателствата, съдът приема за установено
следното от фактическа страна: По делото е прието ***, от което е видно, че е
подадено заявление за издаване на *** по ***от *** срещу *** за следните суми: сума
в размер на 932.36 лв. – главница; сума в размер на 118.19 лв. – договорна
лихва за периода от 13.02.2017 г. до 06.11.2017 г.; сума в размер на 43.77 лв.
– такса оценка на досие за периода от 13.02.2017 г. до 06.11.2017 г.; сума в
размер на 224.49 лв. – такса услуга ***за периода 13.02.2017 г. до 06.11.2017
г.; сума в размер на 523.41 лв. – такса услуга ***за периода 13.02.2017 г. до
06.11.2017 г.; сума в размер на 163.46 лв. – обезщетение за забава за периода
от 14.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна
лихва – от подаване на заявлението в районен съд 02.04.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението. Въз основа на подаденото заявление е издадена *** ***връчена
на ***по реда на чл. 47 ал.5 ГПК, поради което ***, с оглед дадените от
заповедния съд указания е депозирал искова молба за установяване на
съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Представен
е ***с който ***е предоставил на *** сума в размер на 1350.00лв., при такса за
оценка на досие в размер на 67.50 лева, лихва в размер на 266.29лв., и такса за
услугата ***в размер на 1151.51лвСтраните са договорили, че лихвеният процент,
с който се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 31.82
%; че ГПР е в размер на 48 %. Посочено е, че общата дължима сума от ***е 2 835.30лв.,
срок на договора 60 седмици, размер на седмично плащане - 47.26лв. първо
месечно плащане на 19.09.2016г., ден от седмицата, в който се дължат плащанията
– понеделник. В процесния договор или приложенията към него липсва погасителен
план. Представен е и екземпляр от стандартен европейски формуляр с нанесени в
него данни по договора, в който обаче общата сума, която следва да бъде
заплатена е посочена в размер на 2730.29лв. Приобщен като доказателство
по делото е и формуляр за кандидатстване за кредит на *** от 10.09.2016г. По
делото са представени договорите за цесия на вземането от първоначалния *** ***на
*** – от 01.07.2017г. /л. 76 и сл. от делото/ и от *** на *** – от 01.11.2017г.,
пълномощните за уведомяване на ***за цесиите от цесионера, уведомленията за
цесиите до ***. Установява се от приложените по делото обратни разписки, че
уведомленията за цесията са изпращани, но не са получени от ***. Не се спори по
делото, че срокът за изпълнение по договора за кредит е изтекъл и не се твърди
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. *** е признал неблагоприятен за
него факт, че погасената от *** сума е в размер на 993.08лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки становището на страните, съдът достига до следните правни
изводи: Установи се от приложеното ***че в полза на *** е издадена по реда на
чл.410 ГПК ***, че тя е връчена на ***по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което,
и в изпълнение на указанията на съда, заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за *** от водене на настоящото производство и неговата
допустимост. Установи се по делото, че ***, като цесионер на вземането от
първоначалния и втория ***, има активна легитимация и има качеството на *** на
вземането. Представените договори за цесия и извадки от приложение № 1, сочат
безпротиворечиво, че именно незаплатения остатък от вземанията по процесния ***е
бил цедиран на *** от предходния цесионер - ***, който, от своя страна го е
закупил от ***а ****. Поради
горното, съдът приема, че вземането е валидно прехвърлено на ***. Също така
следва да се приеме и че *** е уведомен за цесията, т.к. тя, заедно със
съпътстващите я книжа – упълномощаване на цесионерите да уведомят ***от името
на цедентите, потвърждението на цесиите, извлечението от приложения № 1 със
вземането на ***, и самите уведомления, са връчени на ***в качеството му на ***в
настоящето производство – на 10.09.2019г., когато съдът е приел редовно
връчване на съдебните книжа на осн. чл. 47 ал. 5 от ГПК. Единствено релевантни
в случая, като защита на *** биха били възражения за липса на уведомяване за
цесиите на вземането, само при твърдения, че *** е изпълнил на някой от
предходните ***и, но такива възражения от негова страна липсват. Поради
горното, неоснователно се явява твърдението на особения представител на ***, че
за него липсва задължение за престиране по договора спрямо *** ***.
Безспорно
по делото се установи сключването на ***между страните, уговорките, и
изпълнението на ***а по него. Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако *** не изпълни точно
задължението си на падежа, *** има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Този
договор се регулира от ЗПК - в
редакцията му от 29.07.2016г., и не представлява никое от изключенията,
посочени в чл. 4 от ЗПК. Съгласно чл.9 ЗПК, ***е договор, въз основа на който ***
предоставя или се задължава да предостави на ***кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи
вид за продължителен период от време, при които ***ят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Страни по ***са ***ят и ***. *** е всяко
физическо лице, което при сключването на ***действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. *** е всяко физическо или юридическо лице,
което предоставя или обещава да предостави ***ски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Законодателят,
с нормата на чл. 11, ал. 1 т. 11 от ЗПК, изисква договорът да съдържа условията
за издължаване на кредита от ***я, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В случая нито в договора, нито в негово приложение, е налице
такъв погасителен план, а уговорките в договора относно условията за погасяване
са само частични, като в тях липсват датите на погасителните вноски. Дори и
само с оглед неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 от ЗПК, съдът
намира, че процесният договор попада в хипотезата на чл. 22 от ЗПК, която сочи,
че при липса на това съдържание договорът е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК
в такъв случай - при недействителност на процесния договор за ***, *** следва
да върне само чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи по
кредита. Съдът приема за установено, че *** по делото е получил заемната сума в
размер на 1350 лв., от които е заплатил сумата от 993.08лв. Видно е, че крайният срок на договора за заем
е настъпил на 13.11.2017г., поради което *** дължи заплащане само на остатъка
от 356.92лв. Мораторна лихва върху получената чиста стойност по кредита при
недействителност на договора за кредит се дължи от поканата по арг. чл. 84, ал.
2 ЗЗД, което в процесния случай се явява заявлението за издаване на ***. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че са налице и други основания,
които препятстват съда да приеме дължимост на всички компоненти на кредита –
липсата на доказателства за изпълнение на услугата ***, чиято стойност обаче е необосновано
висока и се приближава до заемната сума. Същевременно е налице и различие в
преддоговорната информация, т.к. СЕФ сочи обща сума, която следва да бъде
заплатена в размер на 2730.29лв., а в договора тази сума е 2 835.30лв. и не е ясно
защо е налице такава разлика.
Следователно,
предявените искове с правно основание чл. 415 ГПК, във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, се явяват
основателни само за сумата от 356.92лв., представляваща главница по ***между ***и
Д.А.Х., за която сума претенцията следва
да бъде уважена, а главницата за разликата до предявения размер от 932.36 лв. и
всички други претенции: сума в размер на 118.19 лв. – договорна лихва за
периода от 13.02.2017 г. до 06.11.2017 г.; сума в размер на 43.77 лв. – такса
оценка на досие за периода от 13.02.2017 г. до 06.11.2017 г.; сума в размер на
224.49 лв. – такса услуга ***за периода 13.02.2017 г. до 06.11.2017 г.; сума в
размер на 523.41 лв. – такса услуга ***за периода 13.02.2017 г. до 06.11.2017
г.; сума в размер на 163.46 лв. – обезщетение за забава за периода от
14.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 02.04.2019 г., следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни. Направеното под условие още в исковата
молба искане за произнасяне на неприсъствено решение не следва да се разглежда,
доколкото не е налице условието – *** се е представлявал от особен
представител, който е дал отговор и се е явил в с.з.
Съобразно
изхода на спора и претенцияте за разноски от ***, съдът съобразява следното:
Общо дължимите разноски на *** са в размер на: 109.89лв. – ДТ, 370.00лв. – внесен
депозит за ***на ответинка и 100лв. – ***, което съдът определя на осн. чл. 78
ал. 8 от ГПК, или в общ размер на 579.89лв. От тях дължимата част за уважената
претенция е в размер на 103.19лв. Съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., *** следва да бъде
осъден да заплати на *** сторените в заповедното производство разноски, съобразно
уважената част от иска които се изчисляват в общ размер от 16.02 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, че
Д.А.Х., с ЕГН **********,***, дължи н. ***, с ***, със седалище и адрес на
управление:***, , сума в размер на 356.92лв. – главница по ***ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019г. - датата на
депозиране на заявление по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 2013/2019г. на ПлРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ***, с *** срещу Д.А.Х., с ЕГН **********,***, искове с правно
основание чл.415, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ***
дължи на *** главница за разликата над 356.92лв. до предявения размер от 932.36
лв., както и: сума в размер на 118.19 лв. – договорна лихва за периода от
13.02.2017 г. до 06.11.2017 г.; сума в размер на 43.77 лв. – такса оценка на
досие за периода от 13.02.2017 г. до 06.11.2017 г.; сума в размер на 224.49 лв.
– такса услуга ***за периода 13.02.2017 г. до 06.11.2017 г.; сума в размер на
523.41 лв. – такса услуга ***за периода 13.02.2017 г. до 06.11.2017 г.; сума в
размер на 163.46 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.02.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда - 02.04.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА,
Д.А.Х., с ЕГН **********,***, да заплати н. ***, с ***, със седалище и адрес на
управление:***,, разноски в заповедното производство по ***на ***в размер на 16.02лв., както и
разноски в исковото производство, в размер на 103.19лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: