№ 8694
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110132242 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу ЗК „Лев Инс“ АД с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
248,03 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско +“, ведно със законната лихва от 08.06.2021г. до изплащане на
вземането. Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът твърди, че около 19:30 часа на 27.07.2020г., в гр. София, ж.к. „Изгрев“, ул. „Елемаг“
№ 22 е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Сузуки Алто“ с рег. № СВ2605МР,
управляван от Г.Ч., който движейки се назад в кръстовище в противоположна посока на
разрешената еднопосочна улица ударил л.а. „Рейндж Роувър“ с рег. № СВ1050КМ. Към
момента на настъпване на произшествието гражданската отговорност на водача на л.а.
„Сузуки Алто“ с рег. № СВ2605МР е застрахована при ответника, a по отношение на л.а.
„Рейндж Роувър“ с рег. № СВ1050КМ е действал договор за имуществено застраховане
„Каско +“, по който ищецът е застраховател. Твърди, че изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на 466,06 лева, вследствие на което се е суброгирал в
правата на увредения срещу причинителя на вредата. С оглед изплатеното застрахователно
обезщетение изпратил регресна покана до ответника за заплащане на сумата 248,03 лева,
включваща половината от стойността на заплатеното обезщетение и 15 лв. ликвидационни
разноски, но последният отказал да извърши плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и вината на
застрахования при него водач. Сочи, че определеното и изплатено застрахователно
обезщетение е в завишен размер. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
Съгласно чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Правопораждащите отговорността на ответника факти са наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и посоченото като увредено лице и
извършено от ищеца плащане на обезщетение по същата за вреди, които са в причинна
връзка с противоправното поведение на лице, чиято гражданска отговорност е покрита от
ответника.
Не е спорно между страните, а и видно от приетата автомобилна застраховка „Каско+“ със
застрахователна полица № 440220213006191 се установява, че между ищеца и увреденото
лице е сключен договор за имуществена застраховка с период на валидност от 02.05.2020 г.
до 01.12.2020 г., при покрити рискове пълно каско. Ето защо, съдът приема, че между ищеца
и увреденото лице е възникнало валидно застрахователно правоотношение.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че гражданската отговорност на причинителя на вредата е застрахованата
при ответното дружество, както и плащането на застрахователно обезщетение от страна на
ищеца на увреденото лице.
Спорно по делото е какъв е действителният механизъм на произшествието и по чия вина е
настъпило то, както и действителният размер на причинените вреди по л.а. „Рейндж
Роувър“ с рег. № СВ1050КМ.
В приетия по делото двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие
/гърба на лист 9/ е посочено, че на 27.07.2020 г. около 19:30 ч. в гр. София, ул. „Елемаг“ при
предприемане на маневра излизане от паркинг водачът на л.а. „Рейндж Роувър“ с рег. №
СВ1050КМ реализирал удар с движещия се на заден ход по пътното платно л.а. „Сузуки
Алто“ с рег. № СВ2605МР, вследствие на което е настъпило ПТП. Така описаният в
протокола механизъм на ПТП кореспондира със събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на свид. Ч. и свид. П. – участници в процесното ПТП. И двамата свидетели
описват, че водачът на л.а. „Рейндж Роувър“ с рег. № СВ1050КМ е предприел маневра
излизане от подземен гараж на ул. „Елемаг“ № 22, когато е настъпил удар с движещия се на
заден ход по същата улица л.а. „Сузуки Алто“ с рег. № СВ2605МР. Изяснява се от
показанията, че улицата, където е настъпило произшествието е еднопосочна, с посока на
2
движение отляво на дясно, като имало и много паркирани автомобили, което ограничавало
видимостта. Свидетел Ч., водач на л.а. „Рейндж Роувър“ с рег. № СВ1050КМ, споделя, че
при предприемане на маневрата за излизане от паркинга се огледала само от ляво, защото не
очаквала на еднопосочна улица да има движение от дясно. Същевременно, свидетел П.
споделя, че не е видяла другия автомобил да се движи, нито очаквала появата на друго
превозно средство, защото в задното огледало не видяла да се приближават коли. Този
механизъм се потвърждава и от приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза, в
която е отразено, че водачът на л.а. „Рейндж Роувър“ с рег. № СВ1050КМ при излизане на
улица от паркинг на ул. „Елемаг“ № 22 е реализирал ПТП с движещия се по улицата на
заден ход л.а. „Сузуки Алто“ с рег. № СВ2605МР.
При така установения механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на л.а. „Рейндж
Роувър“ с рег. № СВ1050КМ е нарушил правилото на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, а именно водачът
на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор,
предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне
пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път. Същевременно,
водачът на л.а. „Сузуки Алто“ с рег. № СВ2605МР е нарушил правилото на чл. 40, ал. 1 и 2
ЗДвП, съгласно което преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В случая водачът на л.а.
„Рейндж Роувър“ с рег. № СВ1050КМ е следвало излизайки от паркинг и включвайки се в
движението по ул. „Елемаг“ да се огледа и в двете посоки, респ. да пропусне движещия се
по пътното платно на заден ход л.а. „Сузуки Алто“ с рег. № СВ2605МР. От друга страна,
водачът на л.а. „Сузуки Алто“ с рег. № СВ2605МР при извършване на маневрата движение
назад е следвало да се увери, че пътят зад неговия автомобил е свободен и че с движението
си няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници на пътя, като бъде в
готовност при възприето препятствие незабавно да предприеме маневра по спиране на
превозното средство с цел избягване на удар, което не е сторено. Предвид това, следва да се
приеме, че вина за произшествието имат и двамата водачи, като отговорността им следва да
се разпредели поравно.
За изясняване на действително причинените от произшествието вреди по л.а. „Рейндж
Роувър“ с рег. № СВ1050КМ по делото е изготвена автотехническа експертиза, чието
заключение съдът счита, че следва изцяло да бъде кредитирано, тъй като достатъчно пълно
и ясно разяснява необходимите дейности за възстановяването на посочения автомобил,
както и средните пазарни стойности на същите. В допълнение се изяснява и че процесните
увреждания могат да бъдат получени при описания механизъм, поради което и при липса на
доказателства в различна насока, следва да се приеме, че е налице необходимата причинна
връзка между всички твърдяни вреди и процесния удар. От заключението на
автотехническата експертиза се изяснява, че стойността, необходима за възстановяване на
3
автомобила, изчислена по средни пазарни цени към момента на произшествието е 615,96
лева. Предвид това и с оглед наличието на съпричиняване /прието и от ищеца при
определянето на обезщетение/ дължимото застрахователно обезщетение от ответника
възлиза в размер на половината от стойността, необходима за възстановяване на
автомобила, но не повече от половината от платеното от застрахователя към застрахования
/в случая 233,03 лева/, към което следва да бъдат прибавени и половината от обичайните
ликвидационни разноски /в случая 7,50 лева/, чийто размер се явява обективно обоснован,
без да е необходимо да се доказва плащането им.
По така изложените основания следва да бъде уважен предявеният иск за сумата 233,03 лева
и ликвидационни разноски в размер на 7,50 лева, или общо сумата 240,53 лева, ведно със
законната лихва, считано от предявяването му, като се отхвърли до пълния предявен размер
от 248,03 лева.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от иска следва да му бъде присъдена сумата 640,04
лева – разноски за държавна такса, депозит за експертиза, депозит за свидетел и адвокатско
възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
съдът намира за неоснователно, доколкото същото е уговорено и заплатено в минимален
размер. В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената част
от иска следва да му бъде присъдена сумата 2,42 лева – разноски за депозит за свидетел и
юрисконсултско възнаграждение, при определен от съда размер 50 лева, респективно съдът
намира, че по компенсация на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 240,53 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“, ведно със законната
лихва от 08.06.2021г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 248,03 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 637,62 лева, представляваща разноски по компенсация за
държавна такса, депозити и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5