Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4
Ботевград, 05.01.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на шести декември през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 1875 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
“Б.Н.П. П. П. Ф.”ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.С., община „М.”, ж.к.”М. *“, „Б. п. С.”, сграда *, с ЕИК:*********,
чрез пълномощник юрисконсулт Ц.Х.С. моли да бъде признато за установено по
отношение на М.М.С. ***, с ЕГН:********** за съществуването на вземането на “Б.Н.П.
П. П. Ф.”ЕАД-гр.С. с ЕИК:********* срещу нея, за което е
издадена заповед № 2381 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.05.2017г. по ч.гр.д.№ 806/2017г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от 3797.23лв. за неплатено задължение по договор за
потребителски паричен кредит с № PLUS-10493375 от 16.12.2013г., както и за
сумата от 146.15лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
05.12.2015г. до 05.12.2016г., както и
за сумата от 521.03лв., представляваща лихва за забава върху горната главница
за периода от 05.01.2016г. до 11.05.2017г., както и за законната лихва за
забава върху горната главница, считано от момента на подаване на
заявлението-26.05.2017г. до окончателното й заплащане, както да им се присъдят
и направените разноски в настоящето и в заповедното производство съгласно
приложен списък за разноските по чл.80 от ГПК.
В
с.з. ищецът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по
исковете.
Ответникът-М.М.С.
***, е направила възражение по исковете и е
представила писмен отговор с вх.№ 7470 от 10.11.2017г. в предвидения в закона
срок.
В писмения си отговор ответникът
оспорва иска и заявява, че от представените доказателства не се установява
предаване на заемната сума, за което за ответникът не е възникнало задължение
за връщането й. Процесният договор е подписан от лицето Габриела Димитрова, за
която няма данни да е била оторизирана, като няма данни в какво качество е
подписала договора от името на ищеца. Прави възражение за недействителност на
договора за потребителски паричен кредит, тъй като не са спазени изискванията
за форма и съдържание съгласно Закона за потребителски кредит, като е нарушен
чл.10 от ЗПК, тъй като договорът не е написан по ясен и разбираем начин, размерът на шрифта е
по-малък от 12. Заявява, че не е
настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост и счита, че вземането не е
станало изискуемо. Прави възражение за нищожност на договора за заем като
сключен в нарушение на добрите нрави и противоречи на закона, предвид
прекомерно високия размер на договорената лихва и годишния процент на разходите
или договорът за кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД-поради
противоречие с добрите нрави и нарушение на закона-чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК
във вр. с чл.22 от ЗПК. Моли да се отхвърлят исковете и се заплатят направените
по делото разноски.
В с.з.
ответникът, чрез процесуалния си представител адв И.А. /пълномощно от
10.11.2017г.-л.51/ оспорва исковете и
поддържа направените възражения в писмения отговор.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени
доказателства-копие от ч.гр.дело № 806/2017г.
по описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 26.05.2017г.
е разпоредено по искане на ищеца издаване на заповед № 2381 от 26.05.2017г. по
ч.гр.д.№806/2017г. по описа на БРС за изпълнение на парични задължения от
страна на ответника, за това, че последният има не заплатено задължение по договор
за потребителски кредит с № PLUS-10493375 от 16.12.2013г., сключен между страните,
по който ищецът е кредитор, а ответникът е кредитополучател.
Ответникът е депозирал възражение
в предвидения в ГПК срок, а именно на 28.06.2017г., изпратено по пощата с п.кл.
от 26.06.2017г.
Ищецът е бил уведомен за
възражението на ответника и възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК
на 07.08.2017г.
Исковата молба, по която е
образувано настоящето гр.дело№ 1875/2017г. по описа на БРС с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК е депозирана по куриер с дата от 23.08.2017г., т.е. в
едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.
С писмения отговор ответникът е оспорил договор за потребителски
паричен кредит с № PLUS-10493375 от 16.12.2013г. и Общите условия и направил
искане ищецът да представи оригиналите, за това, че оспорва предаване на
заемната сума от ищеца на ответника.
С определение № 7486 от
13.11.2017г. по настоящето гражданско дело, съдът на основание чл.183 от ГПК е задължил ищеца в
съдебно заседание да представи оригиналите или официално заверени преписи от
оспорените от ответника писмени доказателства, приложени към исковата молба,
измежду които и договор за потребителски кредит с № PLUS-10493375 от 16.12.2013г.
и Общите условия.
Горното определение е връчено на
служител на ищеца на 27.11.2017г. и до започване на съдебното заседание на
06.12.2017г. ищецът не ги е представил. Същите са приложени по делото след като
са пристигнали в РС-Ботевград след приключвана на разглеждане на делото, т.е. в
дадения на ищеца срок същият не ги е представил, за което по искане на
пълномощника на ответника, същите са изключени от доказателствата по делото, за
които последици ищецът е своевременно уведомен.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в
исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявените искове, а
именно за
сумата-главница от 3797.23лв. за неплатено задължение по договор за
потребителски паричен кредит с № PLUS-10493375 от 16.12.2013г., както и за
сумата от 146.15лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
05.12.2015г. до 05.12.2016г., както и
за сумата от 521.03лв., представляваща лихва за забава върху горната главница
за периода от 05.01.2016г. до 11.05.2017г., както и за законната лихва за
забава върху горната главница, считано от момента на подаване на
заявлението-26.05.2017г. до окончателното й заплащане, всеки един от тях е с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК.
Съдът намира, че същите са допустими, тъй като са предявени в
срока, регламентиран в чл. 415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество всеки един от предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК
за посочените по-горе суми, е неоснователен,
по следните правни съображения:
Пред настоящата съдебна инстанция
остана недоказано сключването на договор за потребителски паричен кредит между
страните, предаване на паричната сума от ищеца на ответника и съдът счита, че е
недоказана претенцията за връщане на предоставената в заем сума, за това, че
ищецът не представи оригинал или официално заверен препис от приложеното копие
от договор за потребителски паричен кредит, към исковата молба, за което съдът
на основание чл.183 от ГПК по искане на ответника го изключи от доказателствата
по делото.
Съдът намира, че документите се
представят в оригинал. Разпоредбата на чл.183 от ГПК допуска представяне на
писмено доказателство в заверено от страната, която го представя копие. Ако
съдът или противната страна поискат оригинала, защото неговата истинност се
оспорва, той трябва да бъде представен в оригинал. Не се ли оспорва истинността
може да бъде представен официално заверен препис от документа-копие заверено от
органа, който го е издал. Ако оригиналът
или официално заверения препис не се представят, документът се изключва от
доказателствените средства по делото, защото сам по себе си няма никаква
доказателствена стойност. Следователно, изключването на писмени даказателства
от доказателствения материал по делото става при изрично искане на страна по
делото за представяне на оригинала на документа и непредставянето му в дадения
срок. В този смисъл решение по гр.дело № 536/2010г. на ВКС, ІІ г.о.
С оглед на горното съдът приема, че няма данни всяко
едно от горните вземания за процесните суми да е възникнало на основание
възникналите между страните договорни правоотношения, отразени в приложеното
копие от Договор за потребителски паричен заем.
Поради
неустановяване на облигационни отношения между страните във връзка с описания в
исковата молба договор за потребителски паричен кредит, съдът намира, че не
може да се произнесе по направените от ответника възражения за нищожност на
същия на посочените основания-противоречие на закона и добрите нрави.
С оглед липсата на облигационни
правоотношения между страните за дължимост на процесната сума-главница от
3797.23лв., следва че са неоснователни и акцесорните искове за сумата от
146.15лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.12.2015г. до
05.12.2016г. и за сумата от 521.03лв., представляваща лихва за забава върху
горната главница за периода от 05.01.2016г. до 11.05.2017г., тъй като тяхната
основателност зависи от тази на главния иск.
Поради гореизложеното обективно
съединените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ищецът ще следва да
заплати на ответника сумата от 300лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно приложения договор за правна защита/л.51/.
Водим от
горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от
“Б.Н.П. П.
П. Ф.”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., община „М.”, ж.к.”М. *“,
„Б. п. С.”, сграда *, с ЕИК:*********, предявени чрез пълномощник юрисконсулт Ц.Х.С.
срещу М.М.С. ***, с ЕГН:********** за признаване на
установено на съществуване на вземането на “Б.Н.П. П. П. Ф.”ЕАД-гр.С. с ЕИК:*********
срещу нея, за което е издадена заповед № 2381 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.05.2017г. по ч.гр.д.№ 806/2017г. по
описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 3797.23лв./три хиляди седемстотин деветдесет и седем лева и 23
стотинки/ за неплатено задължение по договор за потребителски паричен кредит с
№ PLUS-10493375 от 16.12.2013г., както и за сумата от 146.15лв./сто четиридесет и шест лева и 15 стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.12.2015г. до 05.12.2016г., както и за сумата от 521.03лв./петстотин двадесет и един лева и три стотинки/,
представляваща лихва за забава върху горната главница за периода от
05.01.2016г. до 11.05.2017г., както и за законната лихва за забава върху
горната главница, считано от момента на подаване на заявлението-26.05.2017г. до окончателното й
заплащане, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА “Б.Н.П.
П. П. Ф.”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., община „М.”, ж.к.”М.
*“, „Б. п. С.”, сграда *, с ЕИК:********* да заплати на М.М.С. ***, с ЕГН:********** сумата от 300лв./триста лева/ за направени разноски по настоящето дело за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА
ЦВЕТКОВА/