Решение по дело №199/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 6
Дата: 20 януари 2020 г. (в сила от 20 януари 2020 г.)
Съдия: Калин Кирилов Баталски
Дело: 20191700600199
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 6

гр. Перник, 20.01.2020 г.

В      И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

Пернишкият окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН БАТАЛСКИ

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  ВИКТОР ГЕОРГИЕВ

 

                                                                                                     БИСЕР ПЕТРОВ

 

при участието на секретаря Ива Цветкова и в присъствието на прокурора Моника Любомирова, като разгледа докладваното от съдия Баталски ВНОХД №199 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда №281 от 18.04.2019 г., постановена по НОХД №00414/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, съдът е постановил следното:

1. Признал е подсъдимия Н.А.Г., роден на *** ***, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, *** образование, месторабота: ***, с ЕГН:********** за виновен в това, че на 06.05.2015 г. в с.***, общ.***, в съучастие като съизвършител с Д.И.Б. и с К.Ж. С. /починал на ***, спрямо когото наказателното производство е прекратено/ е направил опит да преведе през границата на страната /от Република България в Република Сърбия/, група от хора, които не са български граждани /14 лица/,  като е използвал моторно превозно средство - л.а. марка «Фиат Улайс», с ДК№ ***, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено, поради независещи от волята на дееца причини, за което престъпление на основание чл.280, ал.2, т.3 и т.4, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.2, ал.1, вр чл.54, вр. чл.57, ал.2, вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК го е осъдил на  9 /девет/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер 800 лв. /осемстотин лева/, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.55 ал.3 от НК, съдът не е наложил на подсъдимия Н.А.Г. по-лекото наказание „конфискация на налично имущество”, което законът предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода”. На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК, съдът е приспаднал от срока на наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият е бил задържан /на 07.05.2015г. – по реда на ЗМВР, от 07.05.2015г. до 09.05.2015г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 09.05.2015г. до 03.08.2015г. – с мярка за неотклонение задържане под стража/, като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода.

            2. Признал е подсъдимия Д.И.Б., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, разведен, ***  образование, разведен, осъждан, месторабота: ***, с ЕГН:********** за виновен в това, че на 06.05.2015 г. в с.***, общ.*** , в съучастие в съучастие като съизвършител с Н.А.Г. и с К.Ж.С. /починал на ***, спрямо когото наказателното производство е прекратено/, в качеството му на съизвършител, е направил опит да преведе през границата на страната /от Република България в Република Сърбия/, група от хора, които не са български граждани /14 лица/, като е използвал моторно превозно средство- л.а. марка«Опел Зафира» с  ДК№ ***, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено, поради независещи от волята на дееца причини, за което престъпление на основание по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.2, ал.1, вр чл.54, вр. чл.57, ал.2, вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК го е осъдил на 10 /десет/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер 800 лв. /осемстотин лева/, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.55, ал.3 от НК, съдът не е наложил на подсъдимия Д.И.Б. по-лекото наказание „конфискация на налично имущество”, което законът предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода”. На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК, съдът е приспаднал от срока на наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият е бил задържан /на 07.05.2015г. – по реда на ЗМВР, от 07.05.2015г. до 09.05.2015г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 09.05.2015г. до 31.07.2015г. – с мярка за неотклонение задържане под стража/, като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода.

 

3. Признал е подсъдимия Т.Х.Т./ T.H.T. - роден на *** ***, ***, ЛНЧ **********, *** гражданин, последен известен адрес: ***, безработен, неграмотен, неосъждан, за виновен в това, че на 06.05.2015г., в района на с.***, общ.***, обл. Перник, е направил опит да излезе през границата на страната /от Република България в Република Сърбия/, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини /намеса на граничните власти/, за което престъпление на основание чл.279, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.57, ал.2 от НК го е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер 150 лв. /сто и петдесет лева/, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК, съдът е приспаднал от срока на наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият е бил задържан /на 07.05.2015г. – по реда на ЗМВР, от 07.05.2015г. до 09.05.2015г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 09.05.2015г. до 06.07.2015г. – с мярка за неотклонение задържане под стража/, като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода.

4. Признал е подсъдимия Ш.С. /S.S./, роден на *** г. в ***, ***, ЛНЧ **********, *** гражданин, последен известен адрес: ***, рег.карта на чужденец ***, изд. на *** от РПЦ ***, валидна до ***, вдовец, *** образование, безработен, неосъждан, за виновен в това, че на 06.05.2015 г. в района на с.*** общ. ***, обл. Перник, е направил опит да излезе през границата на страната /от Република България в Република Сърбия/, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини /намеса на граничните власти/, за което престъпление на основание чл.279, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.57, ал.2 от НК го е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер 150 лв. /сто и петдесет лева/, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в  сила. На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК, от срока на наказанието „лишаване от свобода”, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан /на 07.05.2015г. – по реда на ЗМВР, от 07.05.2015г. до 09.05.2015г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 09.05.2015г. до 06.07.2015г. – с мярка за неотклонение задържане под стража/, като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода.

5. Признал е подсъдимия А.А.Х. /А.А.Н./, роден на *** ***, ***, ЛНЧ **********, *** гражданин, последен известен адрес: ***, неженен, за виновен в това, че на 06.05.2015г., в района на с.***, общ.***, обл. Перник, е направил опит да излезе през границата на страната /от Република България в Република Сърбия/, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини /намеса на граничните власти/, за което престъпление на  основание чл.279, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.57, ал.2 от НК го е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер 150 лв. /сто и петдесет лева/. Съдът, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК, съдът е приспаднал от срока на наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият е бил задържан /на 07.05.2015г. – по реда на ЗМВР, от 07.05.2015г. до 09.05.2015г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 09.05.2015г. до 06.07.2015г. – с мярка за неотклонение задържане под стража/, като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода.

 

6. Признал е подсъдимия Г.М.И. /G.M.I. родeн на *** в ***, общ.***, ***, ЛНЧ **********, *** гражданин, последен известен адрес: ***, женен, неграмотен, безработен, неосъждан, за виновен в това, че на 06.05.2015г., в района на с.***, общ.***, обл. Перник, е направил опит да излезе през границата на страната /от Република България в Република Сърбия/, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини /намеса на граничните власти/, за което престъпление на основание чл.279, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.57, ал.2 от НК го е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер 150 лв. /сто и петдесет лева/, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК, съдът е приспаднал от срока на наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият е бил задържан /на 07.05.2015г. – по реда на ЗМВР, от 07.05.2015г. до 09.05.2015г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 09.05.2015г. до 06.07.2015г. – с мярка за неотклонение задържане под стража/, като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода.

7. Признал е подсъдимия Н.З.А. /N.Z.A./, роден на *** ***, *** гражданин, ЛНЧ **********, последен известен адрес: ***, неженен, ***, безработен, неосъждан за виновен в това, че на 06.05.2015г., в района на с.***, общ.***, обл. Перник, е направил опит да излезе през границата на страната /от Република България в Република Сърбия/, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини /намеса на граничните власти/, за което престъпление на основание чл.279, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.57, ал.2 от НК го е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК, съдът е приспаднал от срока на наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият е бил задържан /на 07.05.2015г. – по реда на ЗМВР, от 07.05.2015г. до 09.05.2015г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 09.05.2015г. до 06.07.2015г. – с мярка за неотклонение задържане под стража/, като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода.

8. Признал е подсъдимия Е.М.С.Д. /E.M.S.D./, роден на ***г***, ***, ЛНЧ ********** *** гражданин, последен известен адрес: ***, неженен, ***, безработен, неосъждан,  за виновен в това, че на 06.05.2015г., в района на с.***, общ.***, обл. Перник, е направил опит да излезе през границата на страната /от Република България в Република Сърбия/, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини /намеса на граничните власти/, за което престъпление на основание чл.279, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.57, ал.2 от НК го е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер 150 /сто и петдесет/ лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от  3 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК, съдът е приспаднал от срока на наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият е бил задържан /на 07.05.2015г. – по реда на ЗМВР, от 07.05.2015г. до 09.05.2015г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 09.05.2015г. до 06.07.2015г. – с мярка за неотклонение задържане под стража/, като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода.

9. Признал е подсъдимия Г.А. /A.G./ - роден на *** г.в ***, провинция ***, околия ***, *** гражданин, справка в „АФИС” ***, с постоянен адрес ***, провинция ***, околия ***, с неизвестен настоящ адрес, ***, неженен, неосъждан, за виновен в това, че на 06.05.2015г., в района на с.***, общ.***, обл. Перник, е направил опит да излезе през границата на страната /от Република България в Република Сърбия/, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини /намеса на граничните власти/, за което престъпление на основание чл.279, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.57, ал.2 от НК го е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер 150/сто и петдесет/ лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от  3 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК, съдът е приспаднал от срока на наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият е бил задържан /на 07.05.2015г. – по реда на ЗМВР, от 07.05.2015г. до 09.05.2015г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 09.05.2015г. до 06.07.2015г. – с мярка за неотклонение задържане под стража/, като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода.

10. Признал е подсъдимия Х.К. /H.K./ - роден на *** г. в ***, провинция ***, околия ***, *** гражданин, справка в «Афис» ***, с постоянен адрес ***, провинция ***, околия ***, с неизвестен настоящ адрес, ***, безработен, неженен, неосъждан за виновен в това, че на 06.05.2015 г. в района на с.***, общ.***, обл. Перник, е направил опит да излезе през границата на страната /от Република България в Република Сърбия/, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини /намеса на граничните власти/, за което престъпление на основание чл.279, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.57, ал.2 от НК го е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер 150 /сто и петдесет/ лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК, съдът е приспаднал от срока на наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият е бил задържан /на 07.05.2015г. – по реда на ЗМВР, от 07.05.2015г. до 09.05.2015г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 09.05.2015г. до 06.07.2015г. – с мярка за неотклонение задържане под стража/, като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода.

11. Признал е подсъдимия А.А. /A.A./, роден на *** г. в ***, провинция ***, околие ***, справка в „Афис”- ***, с постоянен адрес ***, провинция ***, околие ***, с неизвестен настоящ адрес, ***, безработен, неженен, неосъждан, за виновен в това, че на 06.05.2015 г., в района на с.***, общ.***, обл. Перник, е направил опит да излезе през границата на страната /от Република България в Република Сърбия/, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини /намеса на граничните власти/, за което престъпление на основание чл.279, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.57, ал.2 от НК го е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер 150 /сто и петдесет/ лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК, съдът е приспаднал от срока на наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият е бил задържан /на 07.05.2015г. – по реда на ЗМВР, от 07.05.2015г. до 09.05.2015г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 09.05.2015г. до 06.07.2015г. – с мярка за неотклонение задържане под стража/, като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода.

12. Признал е подсъдимия Н.А.А. /N.A.A./, роден на *** ***, ***, ЛНЧ **********, *** гражданин, последен известен адрес: ***, неженен, *** образование, безработен, неосъждан за виновен в това, че на 06.05.2015 г., в района на с.***, общ.***, обл. Перник, е направил опит да излезе през границата на страната /от Република България в Република Сърбия/, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини /намеса на граничните власти/, за което престъпление на основание чл.279, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.57, ал.2 от НК го е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер 150 /сто и петдесет/ лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК, съдът е приспаднал от срока на наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият е бил задържан /на 07.05.2015г. – по реда на ЗМВР, от 07.05.2015г. до 09.05.2015г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 09.05.2015г. до 06.07.2015г. – с мярка за неотклонение задържане под стража/, като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода.

13. Признал е подсъдимия Г.А.Д. /G.A.D./, роден на *** г. в с. ***, ***, *** гражданин, ЛНЧ **********, рег. карта на чужденец №***, издадена на *** от РПЦ ***, валидна до ***, последен известен адрес: ***, неженен, ***, безработен, неосъждан, за виновен в това, че на 06.05.2015г., в района на с.***, общ.*** обл. Перник, е направил опит да излезе през границата на страната /от Република България в Република Сърбия/, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини /намеса на граничните власти/, за което престъпление на основание чл.279, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.57, ал.2 от НК го е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване ото свобода и глоба в размер 150 /сто и петдесет/ лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК, съдът е приспаднал от срока на наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият е бил задържан /на 07.05.2015г. – по реда на ЗМВР, от 07.05.2015г. до 09.05.2015г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 09.05.2015г. до 06.07.2015г. – с мярка за неотклонение задържане под стража/, като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода.

14. Признал е подсъдимия Н.С.А. /N.S.A./, роден на *** г. в с. ***, гр. ***, ***, *** гражданин, ЛНЧ **********,  последен известен адрес: ***, женен, ***, безработен, неосъждан, за виновен в това, че на 06.05.2015 г., в района на с.***, общ.***, обл. Перник, е направил опит да излезе през границата на страната /от Република България в Република Сърбия/, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини /намеса на граничните власти/, за което престъпление на основание чл.279, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.57, ал.2 от НК го е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК, съдът е приспаднал от срока на наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият е бил задържан /на 07.05.2015г. – по реда на ЗМВР, от 07.05.2015г. до 09.05.2015г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 09.05.2015г. до 06.07.2015г. – с мярка за неотклонение задържане под стража/, като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода.

 15. Признал е подсъдимия А.Х. /A.H./, роден на *** г. в ***, провинция ***, околия ***, *** гражданин, Справка в „АФИС” ***, с постоянен адрес: ***, провинция ***, околия ***, ***, безработен, женен, неосъждан, за виновен в това, че на 06.05.2015 г. в района на с. ***, общ.***, обл. Перник, е направил опит да излезе през границата на страната /от Република България в Република Сърбия/, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини /намеса на граничните власти/, за което престъпление на основание чл.279, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.57, ал.2 от НК го е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК, съдът е приспаднал от срока на наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият е бил задържан /на 07.05.2015г. – по реда на ЗМВР, от 07.05.2015г. до 09.05.2015г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 09.05.2015г. до 06.07.2015г. – с мярка за неотклонение задържане под стража/, като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода.

Съдът е постановил, на основание чл.111 от НПК веществените доказателства по делото, намиращи се на съхранение в РД “Гранична полиция“ – Драгоман, след влизане на присъдата в сила, да се върнат правоимащите лица, както следва:

- л.а.марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. №*** и един бр.контактен ключ за същия - на М.К.Л. с адрес ***;

- л.а. марка „Фиат Улайс“, с рег.№ ***, контактен ключ с ключодържател с надпис «Фиат», и 1 бр.дистанционно за същия автомобил – на И.С.С. с адрес ***  и  Л.И.С. с адрес *** – наследници по закон на починалия собственик на превозното средство И.Р.С..

- л.а. марка „Опел Астра“, с рег.№ ***, контактен ключ и дистанционно управление за същия автомобил – на малолетната И.К.С., чрез законния й представител С.Г.Б. с адрес ***, наследник по закон на починалия й баща К.Ж. С..

На основание чл.111 от НПК, съдът е постановил веществените доказателства по делото, намиращи се на съхранение в РС - Перник, след влизане на присъдата в сила, да се върнат на правоимащите лица, както следва:

- един бр.мобилен телефон марка „Нокиа“, модел 808 с №***, IMEI: ***; един бр.батерия за същия; 1 бр.мобилен телефон, марка „Сони“, модел „Хпериа“, 1 бр.мобилен телефон, марка „Нокиа“,модел 11200, сериен №***, IMEI: ***, 1 бр.карта „Виваком“ ***, 1 бр. СИМ карта „Вивател“, 1 бр. СИМ карта на „Глобул“ *** - на  малолетната И.К.С., чрез законния й представител С.Г.Б.  с адрес ***, наследник по закон на починалия й баща К.Ж. С..

- един бр.мобилен телефон марка „Нокиа“ № 9, без сим - карта, един бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел ESGH-E-420, един бр.батерия за същия, 1 бр.мобилен телефон „Теленор Смарт Плюс“ с № ***, 1 бр.СИМ карта на „Глобул“ без изписан върху нея номер, един бр. СИМ карта на Глобул с № *** – на подсъдимия Н.А.Г.;

- един бр.мобилен телефон марка „Нокиа“ модел 16 16-2, IMEI: *** с №***; 1 бр. мобилен телефон марка “Самсунг“ модел “Галакси S3“ с №***,; 1 бр. СИМ карта на „Глобул“ с №***; 1 бр.СИМ карта на „Виваком“ с № *** -  на подсъдимия Д.И.Б..

Съдът е постановил, на основание чл.112, ал.4 от НПК веществените доказателства, приложени на л.125, том I от досъдебното производство, след влизане на присъдата в сила, да се върнат на правоимащите лица, както следва:

-свидетелство за регистрация част II, с № *** за л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. №*** – на М.К.Л.;

- свидетелство за регистрация част II, №*** за л.а. марка „Фиат Улайс“, с рег.№*** - на  И.С.С. и Л.И.С. – наследници по закон на починалия собственик на  превозното средство И.Р.С.,

- свидетелство за регистрация, част II №*** за л.а. марка „Опел Астра“, с рег.№ *** -  на  малолетната И.К.С., чрез законния й представител С.Г.Б. , наследник по закон на починалия й баща К.Ж. С..

Съдът е осъдил подсъдимите Д.И.Б., Н.А.Г., Т.Х.Т. /T.H.T./, Ш.С. /S.S./, А.А.Х. /А.А.Н./, Г.М.И. /G.M.I./, Н.З.А. /N.Z.A./, Е.М.С.Д. /Е. M. S. D./, Г.А. /A.G./, Х.К. /H.K./, А.А. /A.A./, Н.А.А. /N.A.A./, Г.А.Д. /G.A.D./, Н.С.А. /N.S.A./, А.Х. /A.H./ - със снети самоличности - да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Перник сумата от по 6,67 лв. /шест лева и 67 ст./, за направени разноски в съдебното  производство /за заплатено възнаграждение на преводач/, а чуждите граждани - Т.Х.Т. /T.H.T./, Ш.С. /S.S./, А.А.Х. /А.А.Н./, Г.М.И. /G.M.I./, Н.З.А. /N.Z.A./, Е.М.С.Д. /Е. M. S. D./, Г.А. /A.G./, Х.К. /H.K./, А.А. /A.A./, Н.А.А. /N.A.A./, Г.А.Д. /G.A.D./, Н.С.А. /N.S.A./, А.Х. /A.H./ - да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – гр.Т. и Окръжен съд - Перник сумата от по 17.85 лв. /седемнадесет лева и 85 ст./, представляваща  съответната част от направените разноски за преводач в досъдебното производство.

В срока по чл.319 от НПК е постъпила въззивна жалба от адвокат М.Х., защитник на подсъдимите Д.И.Б. и Н.А.Г. против посочената присъда, в която се излагат доводи за това, че първоинстанционната присъда е неправилна и незоконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Сочи се, че в хода на наказателното производство и при постановяване на съдебния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането, анализа и оценката на доказателствата, довели до ограничаване на правата на подсъдимите Б. и Г., като са посочени като такива необсъждането на всички събрани по делото доказателства, неправилното и превратно тълкуване на част от тях, както и липсато на мотиви относно отнасящи се до предмета на делото въпроси. Твърди се, че по делото е останало недоказано участието на Д.Б. и Н.Г. в изпълнителното деяние по чл.280 от НК. Сочи се, че в първоинстанционния съдебен акт липсва подробен, ясен и систематичен анализ на доказателствената съвкупност в съгласие с правилата по чл.13, чл.141, чл.15, чл.107 и чл.305, ал.3 от НПК, от който да става ясно кои факти от кои доказателствени средства се установяват, както и не е изразено становище по тяхната относимост, достоверност и правно значение. Твърди се, че доказателствата само са изброени и са цитирани частично и без особена яснота в контекста на предмета на обвинението, както и че липсват правни съждения за съставомерността на деянието, а само е посочено, че двамата подсъдими са извършили деянието в съучастие. Твърди се, че липсва причинна връзка между поведението на подсъдимите и евентуалното бъдещо осъществяване от страна на чуждите граждани на преминаване през границата без разрешение на надлежния орган. Твърди се, че първият съд неправилно е оценил установените фактически обстоятелства, респ. неправилно е приложен материалният закон. Сочи се, че е налице съществено нарушение в обвинителния акт, тъй като в него липсва фактическо обвинение за деяние по чл.280 от НК, тъй като не е посочено кои са конкретните действия, насочени към създаване на условия за превеждането на чуждите граждани през държавната граница, поради което формулираното обвинение е неясно. Твърди се, че в обвинителния акт не е посочен нито един елемент от фактическия състав на изпълнителното деяние по чл.280 от НК. Твърди се, че не са събрани по делото доказателства за субективната страна на подсъдимите, включително и по отношение на съучастието и общността на умисъла им като съучастници. Твърди се, че е налице и нарушение на основни принципи на наказателния процес – за разкриване на обективната истина въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и закона, както и на презумпцията за невинност по чл.16 и чл.303 от НПК. Искането е, на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК, да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която да бъдат оправдани подсъдимите Д.Б. и Н.Г.. Алтернативно, е направено искане, първоинстанциионната присъда да бъде отменена и делото да се върне на първата инстанция за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на фазата на досъбеното производство, включително във внесения в съда обвинителен акт.

            В съдебно заседание през въззивния съд защитникът на подсъдимите поддържа въззивната жалба, както и направените с нея искания.

Подсъдимият Н.Г. поддържа пледоарията на своя защитник, като в последната си дума моли да бъде оправдан.

Подсъдимият Д.Б. поддържа пледоарията на своя защитник, като в последната си дума заявява, че желае да бъде оправдан.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр. Перник изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и следва да се потвърди.

Пернишкият окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция правилността на постановената присъда по така направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл. 314 от НПК, приема за установено следното:

Изложена е от районния съд следната фактическа обстановка, която настоящият състав на въззивния съд възприема изцяло:

Подсъдимият Н.А.Г. ***, но живее в ***. Не е женен. Работи на длъжност „***“ във ***. Не е осъждан.

Подсъдимият Д.И.Б. ***. Разведен е. Работи на длъжност „***“ в ***. Осъждан е за престъпление по чл.339 НК, за което към датата на процесното деяние няма данни да е бил реабилитиран.

Подсъдимите - чужди граждани, с изключение на Г.А., Х.К., А.А. и А.Х., са били регистриран в Държавна агенция за бежанците и настанени в Регистрационно приемателен център /РПЦ/ - ***. Самоволно са напуснали центъра в началото на м. май 2015г. и от тогава са в неизвестност. По тази причина производства за предоставяне на международна закрила спрямо тях са били прекратени.

Подсъдимият Т.Х.Т. /T.H.T./ е роден на ***г***, ***. *** гражданин е. Не е осъждан.

Подсъдимият Ш.С. /S.S./ е роден на *** г. в с. ***, ***. *** гражданин е. Не е осъждан.

Подсъдимият А.А.Х./ А.А.Н./ е роден на *** ***, ***, ЛНЧ **********. *** гражданин е. Не е осъждан. Последният му известен адрес е ***. Не е женен.

Подсъдимият Г.М.И. /G.M.I. е родeн на *** в ***, общ.***, ***. *** гражданин е. Женен е. Не е осъждан.

Подсъдимият Н.З.А. /N.Z.A. е роден на *** ***. *** гражданин е. Не е женен. Не е осъждан.

Подсъдимият Е.М.С.Д. /E.M.S.D./ е роден на ***г***, ***. *** гражданин е. Не е женен. Не е осъждан.

Подсъдимият Г.А. /A.G./ е роден на *** г. в ***, провинция ***, околия ***. *** гражданин е. Не е женен. Не  е осъждан.

Подсъдимият Х.К. /H.K./ е роден на *** г. в ***, провинция ***, околия ***. *** гражданин е. Не е женен. Не е осъждан.

Подсъдимият А.А. /A.A./ е роден на ***г. в ***, провинция ***, околие ***. *** гражданин е.  Не е женен. Не  е осъждан.

Подсъдимият Н.А.А. /N.A.A. е роден на *** ***, ***. *** гражданин е. Не е женен. Не е  осъждан.

Подсъдимият Г.А.Д. /G.A.D./ е роден на ***г. в с. ***, ***. *** гражданин е. Не е женен. Не е осъждан.

Подсъдимият Н.С.А. /N.S.A./ е роден на ***г. в с.***, гр. ***, ***. *** гражданин е. Женен е. Не е осъждан.

Подсъдимият А.Х. /A.H./ е роден на *** г. в ***, провинция ***, околия ***. *** гражданин е. Женен е. Не е осъждан.

На 06.05.2015г. свидетелите Я.Н.Е. и В. Г. Д. - служители на ГПУ - ***, изпълнявали по график гранично-полицейски наряд за времето от 20.00 ч. до 24.00 ч., извършвайки със служебен автомобил обход по утвърден маршрут за охрана на държавната граница - от местността “***“, общ.***, през мах.“***“, с.*** и с.***, общ.***. Около 23.00 ч. свидетелите били на около 15 м. от гранична пирамида  /ГП/ № 331, намираща се в с. ***, общ.***. На около 50 м. от ГП № 331 двамата свидетели забелязали фарове на автомобил, който се движел към тях по намиращия се там черен път, идващ от селото и минаващ в непосредствена близост до линията на държавната граница. Двамата проследили движението на автомобила и изчакали приближаването му. След като същият стигнал, мястото на което се намирали служителите на ГПУ – ***, последните излезли на пътя и спрели водача му. Установили, че автомобилът е марка Опел“, модел „Астра“, сив на цвят, с д.к. № ***, както и че в него е само водачът, чиято самоличност установили – К.Ж. С.. Граничните полицаи имали информация за съпричастност на същото лице към дейност по нелегално преминаване на границата от чужди граждани в същия район, както и че само няколко дни по-рано със същия автомобил К.Ж. се е намирал в района на местността „***“, общ. ***  и  е успял да избегне проверка.

На служителите на Гранична полиция било известно, че при незаконно преминаване на държавната граница, обичайна практика е групата да се предвожда от „пилотна кола“, след която се движи автомобил с лицата, готвещи се да осъществят преминаването. По тази причина и тъй като К.Ж. пътувал сам и не дал правдоподобно обяснение за причината да се намира в района, свидетелите Е. и Д. очаквали  появата на други превозни средства.

Както и предположили, само няколко минути след задържането на К.Ж., двамата свидетели забелязали светлини на други два автомобила, движещи се един след друг по черния път към мястото, на което свидетелите се намирали. Автомобилите били спрени от Е. и Д. за проверка, при което установили, че първият автомобил «Опел Зафира» с д.к.№ *** е управляван от подсъдимия Д.И.Б. и в него се превозват 6 лица - чужди граждани. Вторият автомобил марка «Фиат Улайс», с д.к. № *** бил управляван от подсъдимия Н.А.Г., като в него били установени 8 лица - чужди граждани. Свидетелите определили лицата като отговарящи на профила „нелегален емигрант“. Водачите на трите автомобила, както и чуждите граждани, пътуващи в тях били задържани.

Свидетелите Я. Е. и В. Д. веднага докладвали в ОДЧ на ГПУ – ***, при което малко преди полунощ за оказване на съдействие на мястото пристигнали други служители на ГПУ *** – свидетелите Д.А.П. и И.К.И.. С тях  пристигнал и мл. експерт в ГПУ – *** – А. Г., който направил фотоснимки, закрепващи мястото, на което били спрени превозните средства с превозваните в тях лица.

На 07.05.2015г., в светлата част на деня, бил извършен оглед на местопроизшествие с предмет коларския път, където на 06.05.2015 г. били задържани лицата. В хода на действието по разследване, извършено  с участието на специалист-технически помощник /мл. експерт А. Г./, било измерено и отразено в протокола отстоянието до ГП 331, направени били фотоснимки, като към огледния протокол били изготвени два фотоалбума /с нощните и дневните снимки/, изискани и приобщени към доказателствения материал в съдебното производство.

Лицата били транспортирани до ГПУ - *** за установяване на самоличността на чуждите граждани и за снемане на обяснения. Въз основа на получените сведения от лицата, проверените документи и след справка в системата АFIS било установено, че чужденците са *** граждани, както и че повечето от тях са регистрирани в Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, а за останалите - Г.А., Х.К., А.А. и А.Х. данни не били налични.

При извършените по реда на ЗМВР обиски у подсъдимите Н.Г. и Д.Б., както и у К.Ж. били намерени, а впоследствие иззети мобилни телефони и сим-карти, които с протокол за доброволно предаване от 08.05.2015 г. били предадени на водещия разследването и приобщени като веществени доказателства по делото.

С протокол за доброволно предаване от 07.05.2015г. К.Ж. предал на водещия разследването управлявания от него лек автомобил марка Опел“, модел „Астра“, с рег. № ***, негова собственост, ведно със свидетелство за регистрация, част II №*** за същия автомобил, контактен ключ и дистанционно управление.

С протокол за доброволно предаване от 07.05.2015г. подсъдимият Н.А.Г. предал на водещия разследването управлявания от него лек автомобил марка «Фиат Улайс», с рег. № ***, собственост на И.Р.С., ведно със свидетелство за регистрация част II, №*** за същия автомобил, контактен ключ с ключодържател и дистанционно управление.

 С протокол за доброволно предаване от 07.05.2015 г. подсъдимият Д.И.Б. предал на водещия разследването управлявания от него лек автомобил марка «Опел Зафира» с д.к.№ ***, собственост на М.К.Л., ведно със свидетелство за регистрация част II, с № *** за същия автомобил и контактен ключ за него.

В хода на наказателното производство, на ***, К.С., привлечен в качеството на обвиняем, починал, поради което наказателното производство спрямо него било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК с постановление на РП – Трън от 18.01.2016 г.

Видно от писмо рег. №*** на Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Драгоман мястото на задържане на подсъдимите попада в граничната ивица /л. 156, том I/.

От писмо, рег. №*** на РД „Гранична полиция“ – Драгоман /л.252 от делото/ се установява, че дълбочината на граничната ивица в района на ГП №331, с. ***, общ. *** е 50 метра /със същата дълбочина е граничната ивица в района на съседните гранични знаци - от гранична пирамида №332 до №330/.

Иззетите мобилни апарати и сим-карти от задържаните български граждани са обект на извършената от инж. Н. Х. съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение за записаните данни и информация в паметта на обектите - наличните записи в телефонните бележници на апаратите и картите /имена и телефонни номера/, за входящите и изходящи кратки текстови съобщения /SMS/, за входящите, изходящите и пропуснати повиквания, както и за съхранени  географски точки от търсене в  навигационна  програма  „Карти“.

Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена след внимателен и задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този смисъл постановената присъда се явява обоснована. Правилно е преценено авторството на подсъдимите Д.И. Б. и Н.А.Г. във вмененото им във вина престъпно деяние.

Въззивната инстанция не споделя оплакванията изложени във въззивната жалба срещу атакуваната присъда, че не са събрани никакви доказателства, които да доказват по безспорен и категоричен начин авторството на деянието. Деянието е доказано по безсъмнен начин, както от обективна така и от субективна страна, но същото е във фазата на опита.

Не са налице сочените във въззивната жалба оплаквания като необсъждане на всички събрани по делото доказателства, неправилно и превратно тълкуване на част от тях, липса на мотиви досежно отнасящи се до предмета на делото правни въпроси. Направен е последователен, систематичен и задълбочен анализ на доказателствеата съвкупност по делото в съответствие в правилата на формалната логика, както и с изискванията на процесуалния наказателен закон, от който става ясно кои факти от кои доказателствени средства се установяват, както и е взето отношение спрямо тежесттта на събраните по делото доказателства, които са  обсъдени както поотделно, така и във връзка с останалите доказателства.

Първоинстанционият съд е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност показанията на четиримата служители на гранична полиция /В. Д., Я. Е., И.И. и Д.П./, както и на свидетеля Ю.Х.. /разпитан в условията на чл.118, ал.1, т.1 от НПК/, както и показанията на свидетелите Я. З. и В.Р.. Първият съд е съпоставил показанията на свидетелите помежду им, както и със събраните по делото посмени докадзателства и със заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н. Х., като е направил задълбочено изследване на всички събрани по долото доказателства. Съдът е обосновал причинната връзка между действията на подсъдимите и осъщественият опит за извършване на престъплението по чл.280 от НК.

При анализиране на изложените от районния съд факти изводите, че подсъдимите Н. Г. и Д. Б., всеки от тях в съучастие с другия и с подсъдимия К. С. /който е починал и спрямо когото производството по делото е прекратено/ са направили опит да преведат през границата на страната /от Република България към Република Сърбия/ 14 лица, които не са български граждани, са правилни и законосъобразни. Известно е, че изпълнителното деяние на престъплението по чл.280, от НК започва с преодоляването на надлежния контрол за преминаване на границата или установените от властта специални мерки и препятствия от "водача" на групата. Автомобилът, който той е управлявал е бил навлязъл далеч навътре в граничната зона, като се е движел по път, който минава в непосредствена близост до граничната бразда, на която обаче няма ГКПП. В мотивите си районният съд е обосновал връзката и общността на умисъла у подсъдимите чрез поведението на подсъдимите при движението им от гр. София към с. ***, общ. ***, както и чрез съпоставянето на тези факти с останалите събрани по делото доказателства. Ето защо обективирано е и знанието на всеки от двамата подсъдими – Н. Г. и Д. Б., че са се намирали в гранична зона и че са се насочили пряко към място, от което границата между България и Сърбия може да се премине пеша само за няколко минути. От анализираните гласни доказателства се извежда и заключението, че Н. Г. и Д. Б. не би могло да се намират в района с друга цел, освен изтъкната от свидетеля Ю.Х.. причина – преминаване на държавната граница от 14-те лица чужди граждани, уговорено с подсъдимите от трето неустановено по делото лице. Часът, в който са били спрени подсъдимите, начинът на придвижване на превозните средства, осъществяваната постоянна връзка между подсъдимия Н. Г. и подсъдимия К. С. /спрямо когото наказателното производство е било прекратено поради обстоятелството, че е починал / и наличието на множество чужди граждани в два от автомобилите могат да бъдат оценени само като аргументи в полза на обвинението, доказващи целта на извършвания превоз - превеждане на превозваните лица през границата на държавата.

Не се откриват никакви нарушения при извеждане на правнорелевантните факти, на основата на които първоинстанционния съд е приел обвинението за доказано относно предмета и правната му квалификация по отношение на всеки от подсъдимите. Обсъдени са всички доказателства за и против обвинението, като е изложено и защо не се кредитират обясненията на подсъдимите Н.Г. и Д.Б., както и показанията на свидетелите Я. З. и В.Р. в съответните им части.

При провеката на първоинстанциония съдебен акт, настоящият състав на въззивния съд не установи сочените във въззивната жалба нарушения от първоинстанционния съд на основните принципи на наказателния процес – за разкриване на обективната истина въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и закона и на презумпцията за виновност, намерила израз в чл.16 и чл.303 от НПК. Напротив, първият съд е обсъдил събраните по делото доказателства с голяма задълбоченост и прецизно е изложил аргументите си в подкрепа на обвинителната теза, анализирайки в пълнота и съпоставяйки помежду им събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице оплакванията във въззивната жалба за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обвинителният акт, макар и кратък, съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.246 от НПК. Описани са достатъчно факти, от които може да се направи извод за конкретните действия от двамата подсъдими Н. Г. и Д. Б., насочени към създаване на условия за превеждането на чуждите граждани през държавната граница, поради което не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на защита на подсъдимите. В този смисъл обвинителният акт е ясен и непротиворечив и предоставя възможност на подсъдимите да организират пълноценно защитата си. Следва да се посочи, че и в проведеното разпоредително заседание на 28.09.2018 г. пред първоинстанционния съд, подсъдимите, както и техните защитници по делото, изрично са заявили, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на правата на подсъдимите и по тази причина не са поискали прекратяване на съдебното произвоство и връщане на делото на прокурора, а са заявили, че желаят делото да бъде насрочено от съда по общия ред.

Настоящата инстанция намира, че правилно и справедливо районният съд е определил размера на наказанието, което следва да понесе подсъдимият Н.Г., като при определянето му са обсъдени и отчетени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В конкретния казус първоинстанционният съд е определил на подсъдимия Н.Г. наказание девет месеца "лишаване от свобода" и глоба в размер на 800 лева при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК, като е отчел чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, както и продължителността на наказателното производство, който срок не е свързан с поведението на подсъдимия, както и фактът, че престъплението не е било довършено. Наложеното наказание в размер на девет месеца "лишаване от свобода" на подсъдимия Н.Г., чието изпълнение е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, както и наказанието "глоба" в размер на 800 лева, е справедливо и е в състояние да постигне целите както на индивидуалната, така и генералната превенция, визирана в разпоредбата на чл. 36 от НК.

Настоящата инстанция намира, че правилно и справедливо районният съд е определил размера на наказанието, което следва да понесе подсъдимият Д.Б., като при определянето му са обсъдени и отчетени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В конкретния казус първоинстанционният съд е определил на подсъдимия Д.Б. наказание десет месеца "лишаване от свобода" и глоба в размер на 800 лева при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК, като е отчел трудовата му ангажираност, както и продължителността на наказателното производство, който срок не е свързан с поведението на подсъдимия, както и фактът, че престъплението не е било довършено. Наложеното наказание в размер на десет месеца "лишаване от свобода" на подсъдимия Д.Б., чието изпълнение е отложено за срок от три години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила, както и наказанието "глоба" в размер на 800 лева, е справедливо и е в състояние да постигне целите както на индивидуалната, така и генералната превенция, визирана в разпоредбата на чл. 36 от НК.

Правилно и законосъобразно, първият съд е обосновал извършването на престъпленията по чл.279 от НК и от всеки от останалите подсъдими, като справедливо са определени наказанията по отношение на всеки един от тях.

Правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства по делото.

Правилно и в съответствие със закона са определени и възложени разноските на всеки от подсъдимите.

Както се посочи, при разглеждането на делото и при постановяването на присъдата от първия съд, въззивният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до необходимост от отмяна на атакувания първоинстанционен съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане.

Ето защо, поради изложените съображения и на основание чл.338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК присъдата на Районен съд - Перник следва да бъде потвърдена.

Водим от изложеното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

Потвърждава изцяло присъда №281 от 18.04.2019 г., постановена по НОХД №00414/2018 г. по описа на Районен съд – Перник.

 

Решението е окончателно. 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                       2.