№ 7710
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20241110136864 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е въз основа на искова молба на А. Б. А. с ЕГН **********,
действуващ чрез своята майка и законен представител М. М. М., и Б. Б. А. с ЕГН
**********, действуваща чрез упълномощения процесуален представител адв. М. М.,
и двамата с адрес за призоваване . (ищци). Ищците твърдят, че баща им Б.Г. А. е
собственик на 5/18 идеални части от сграда с идентификатор . по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град София, Столична община, с адрес на сградата .,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ., със застроена площ 76
кв. метра, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
предназначение: еднофамилна жилищна сграда, състояща се от две стаи, хол, кухня и
други сервизни помещения. Другият съсобственик била Д.Г. А., която придобила по
наследство и въз основа на продажба останалите общо 13/18 идеални части от правото
на собственост върху този имот. През 2021 г. Д.Г. А. учредила в полза на ответницата
пожизнено вещно право на ползуване върху притежаваните от нея 13/18 идеални части
от имота, а през 2024 г. Б.Г. А. учредил в полза на двамата ищци пожизнено и
безвъзмездно, заедно и поотделно за всеки от тях, вещно право на ползуване върху
неговите 5/18 идеални части от имота. Въпреки това ищците твърдят, че не владеят и
не ползуват съответните идеални части от недвижимия имот. Във връзка с това
двамата ищци отправили нотариална покана до Д.Г. А. и ответницата, получена лично
от всяка от тях на 06. 02. 2024 г., с която поискали да бъде освободено пространство в
имота, съответстващо на учреденото им вещно право на ползуване, както и да
осигурят достъп на двамата ищци до имота, като им предоставят ключ. Въпреки това
на посочените в нотариалната покана място и час ответницата не се явила и не им
предоставила ключ от имота. Нещо повече: с писмен отговор на изпратената
нотариална покана, който писмен отговор бил от 21. 02. 2024 г., ответницата
уведомила ищците, че няма да им осигури достъп, нито че ще ги допуска в имота, че
ответницата ползува целия имот и че тя щяла да реши как щяла да се ползува общата
1
вещ. Искат от съда да признае за установено по отношение на ответницата, че двамата
ищци са носители на вещно право на ползуване върху 5/18 идеални части от
недвижимия имот, както и да осъди ответницата да им предаде владението върху тях.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С.
Д. К. с ЕГН **********, постоянен адрес ., съдебен адрес ., действуваща чрез
упълномощения процесуален представител адв. В. А., член на Видинската адвокатска
колегия. Намира предявените искове за процесуално допустими, но ги оспорва по
същество като неоснователни. Признава, че ищците са носители на вещно право на
ползуване върху 5/18 идеални части от недвижимия имот. Тя никога не била оспорвала
вещните права на ищците (независимо от емоционалната й реакция, намерила
отражение в отговора на поканата). Намира, че предявените искове са неоснователни,
защото в закона има предвиден ред и начин за упражняването на правото на
ползуване. Не съществувал спор относно правото, а относно неговото упражняване.
Въпросът за ползуването на недвижимия имот трябвало да се реши в съответствие със
задължителната съдебна практика, изразена в Тълкувателно решение № 67 от 25. 11.
1969 г. по т. дело № 67 по описа на ОСГК на ВС за 1969 г., което цитира. Тъй като не
бил предявен иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, то иска от съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, направи следните правни и фактически изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовани лица чрез надлежен законен,
съответно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за
внесена държавна такса и се явява редовна съгласно чл. 127 и чл. 128 ГПК.
Процесуално допустимо е едно ограничено вещно право, каквото е твърдяното от
ищците вещно право на ползуване, да бъде защищавано с иск за собственост на
основание чл. 111, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС).
Ищците предявяват два субективно съединени осъдителни иска с правно
основание чл. 108 ЗС. Предложената от ответницата правна квалификация на
предявените искове като преобразуващи искове за разпределяне на ползуването върху
съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС не обвързва съда. Тя е неправилна, защото на
първо място не съответства на фактическите твърдения от изложението на
обстоятелствата, на които се основават исканията на ищците. Техните фактически
твърдения са, че двамата ищци са носители на вещно право на ползуване върху
идеални части от недвижим имот, а ответницата – вещен ползувател на останалите
идеални части от същия недвижим имот, при което обаче тя отказва да допусне
ищците до имота. Тук не става въпрос за твърдяна от ищците съсобственост с
ответницата, а за съпритежание на вещно право на ползуване с ответницата.
Предявените искове не биха могли да се квалифицират по чл. 32, ал. 2 ЗС също така и
поради исканията („петитумите“), формулирани от ищците. Те са поискали от съда
да признае за установено вещното им право на ползуване върху съответните идеални
части и да осъди ответницата да им предаде владението върху него. Те не са поискали
от съда да разпредели ползуването върху недвижимия имот между тях и ответницата
съобразно различните им права. Няма пречка ограниченото вещно право на ползуване
да бъде защитено с иск по чл. 108 ЗС, предявени срещу този, за когото се твърди, че е
отнел владението върху това ограничено вещно право. Тезата на ответницата за иск по
чл. 32, ал. 2 ЗС изглежда търси опора в разбирането, че „Ако установи, че
съдържащите се в исковата молба фактически твърдения навеждат на извод, че
2
действията на ответника-съсобственик не накърняват правото на владение, което
ищецът притежава като елемент от правото на собственост върху съответната
идеална част от вещта, както и ако установените по делото факти и
обстоятелства сочат на наличие на решение по чл. 32, ал. 1 или ал. 2 ЗС за начина, по
който следва да бъде използвана общата вещ, което не допуска личното упражняване
на фактическа власт върху идеална част от вещта, съдът следва да отхвърли
искането за предаване владението. (...) При иск по чл. 108 ЗС, предявен от
съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим
имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху
претендираната идеална част само в хипотезите, при които съсобственикът-ищец
не може да получи защита на правата си по реда на чл. 31, ал. 2, чл. 32, ал. 2 и чл. 34
от ЗС с оглед вида и степента на тяхното накърняване“. Но това разбиране е
изразено в особеното мнение към Тълкувателно решение № 3 от 2022 г. по тълк. дело
№ 3 от 2020 г. на ОСГК на ВКС. То не беше подкрепено от мнозинството върховни
съдии. Според възприетото от мнозинството върховни съдии тълкувателно решение
няма пречка съдът да уважи иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от един
съсобственик срещу друг съсобственик, ако бъде установено, че съсобственикът-
ответник е завладял идеалните части на съсобственика-ищец. Щом като обсъденото
тълкувателно решение допуска иска с правно основание чл. 108 ЗС на невладеещия
съсобственик срещу владеещия съсобственик, то същият иск трябва да бъде признат за
допустим и в разглеждания случай при фактически твърдения за невладеещи вещни
ползуватели и владеещ вещен ползувател. Поради всички тези съображения,
съобразявайки както фактическите твърдения на ищците, така и търсената от тях
защита-санкция, а също така и тълкувателната съдебна практика, първостепенният съд
намира, че правилната правна квалификация на предявените искове е тъкмо по чл. 108
ЗС, в какъвто смисъл е и обявеният за окончателен доклад по делото с дадената в него
правна квалификация и прокараното от първата инстанция разпределение на тежестта
на доказването.
В тежест на ищците по така предявените два субективно съединени осъдителни
иска с правно основание чл. 108 ЗС е да установят при условията на пълно и главно
доказване, че са носители на вещно право на ползуване върху общо 5/18 идеални части
от сграда с идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
София, Столична община, с адрес на сградата ., която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор ., със застроена площ 76 кв. метра, брой етажи: 1, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: еднофамилна жилищна
сграда, състояща се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, както и че
ответницата владее съответните идеални части от недвижимия имот. В тежест на
ответницата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че владее онези
5/18 идеални части от недвижимия имот, върху които ищците твърдят, че притежават
вещно право на ползуване, на валидно правно основание.
От събраните по делото доказателствени материали първостепенният съд
приема за установена следната фактическа обстановка. Поземленият имот с
идентификатор . и адрес ., както и изградената в него къща с идентификатор . и
застроена площ 76 кв. метра, един етаж (едноетажната къща), отдавна били
собственост на ответницата и покойния й съпруг Г. А. К.. През 2009 – 2010 г.
свидетелят Б.Г. А., син на ответницата и баща на ищците, построил с лични средства и
банков кредит втора масивна тухлена къща, която била двуетажна, в същия поземлен
имот. През 2013 г. Г. А. К. починал. Вследствие на прекратяването на съпружеската
3
имуществена общност и на наследяването по закон възникнала съсобственост върху
поземления имот и едноетажната къща между ответницата и нейните деца,
свидетелите Б.Г. А. и Д.Г. А.. През 2019 г. ответницата продала на свидетелката Д.Г. А.
8/18 идеални части от правото на собственост върху поземления имот и едноетажната
къща, с което делът от съсобствеността на свидетелката Д.Г. А. се увеличил на 13/18.
След това през 2021 г. свидетелката Д.Г. А. на свой ред учредила в полза на
ответницата пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползуване върху
притежаваните от свидетелката 13/18 идеални части поземления имот и едноетажната
сграда. През 2024 г. свидетелят Б.Г. А. на също учредил пожизнено и безвъзмездно
вещно право на ползуване върху притежаваните от него 5/18 идеални части от
поземления имот и едноетажната къща в полза на двамата ищци.
Съсобствеността върху поземления имот и едноетажната къща създали
напрежение и кавги между свидетеля Б.Г. А. и съпругата му адв. М. М., от една страна,
и свидетелката Д.Г. А. и нейния приятел свидетеля Л.М.К., от друга. Едноетажната
къща нямала вкопани в земята основи и задържала влага, поради което се нуждаела от
ремонт. От ремонт се нуждаела и входната врата, през която прониквали сняг и студ.
Свидетелите Б.Г. А. и Д.Г. А. обаче не могли да се съгласят кой да я ремонтира.
Свидетелката Д.Г. А. предложила на свидетеля Б.Г. А. да ремонтира едноетажната
къща, а ако не я ремонтира, то да й прехвърли неговия дял от съсобствеността. Тогава
той й предложил да й продаде своя дял от съсобствеността за сумата в размер на
10 000 лева, но свидетелката Д.Г. А. отказала да го закупи на тази цена. При това
положение свидетелят Б.Г. А. на свой ред отказал да ремонтира едноетажната къща,
изтъквайки, че има две деца и кредити, и предложил на свидетелката Д.Г. А. тя да
извърши ремонта. Последвала кавга, след която адв. М. М. и ищците подали молба за
защита от домашно насилие срещу свидетелката Д.Г. А. (гр. дело № 71494 по описа на
Софийския районен съд, 89-и състав, за 2021 г.; в. гр. дело № 2354 по описа на
Софийския градски съд, III въззивен брачен състав, за 2024 г.), а свидетелката Д.Г. А.
отвърнала с подаване на молба за защита от домашно насилие срещу свидетеля Б.Г. А.
(гр. дело № 72724 по описа на Софийския районен съд, 86-и състав, за 2021 г.; в. гр.
дело № 6031 по описа на Софийския градски съд, II въззивен брачен състав, за 2022 г.).
Към настоящия момент е висящо и дело за съдебна делба на едноетажната къща
между свидетелите Б.Г. А. и Д.Г. А. (гр. дело № 44841 по описа на Софийския районен
съд, 126-и състав, за 2020 г.; в. гр. дело № 10921 по описа на Софийския градски съд,
IV – Г въззивен състав, за 2022 г.; делбата е във втората фаза по нейното извършване,
като срещу въззивното решение е подадена касационна жалба), а наред с това и дело
за разпределение на ползуването на основание чл. 32, ал. 2 ЗС (гр. дело № 25890 по
описа на Софийския районен съд, 140-и състав, за 2023 г.). Ищците твърдят, че е
висящо и досъдебно производство за нарушаване на заповедта за защита от домашно
насилие, водено срещу свидетелката Д.Г. А..
Учредяването на вещните права на ползуване върху поземления имот и
едноетажната къща се случило тъкмо в контекста на обсъдените по-горе спорове
между свидетелите Б.Г. А. и Д.Г. А.. Макар и свидетелката Д.Г. А. да живеела в друг
квартал на град София на семейни начала със свидетеля Л.М.К., тя посещавала
едноетажната къща, в която живее ответницата по настоящото дело, за да й носи
покупки и да се грижи за нея. При посещенията си свидетелката Д.Г. А. убедила
ответницата да не допуска в едноетажната къща свидетеля Б.Г. А. и членовете на
неговото семейство. Макар и свидетелят Б.Г. А. да разполагал с ключ от входната
врата на едноетажната къща, ответницата се заключвала, оставяйки своя ключ от
4
вътрешната страна на вратата, при което свидетелят Б.Г. А. не можел да я отвори. След
учредяването на вещното право на ползуване върху притежаваните от него 5/18
идеални части от едноетажната къща в полза на ищците на 10. 01. 2024 г. той отново
посетил едноетажната къща заедно с ищците и се опитал да отключи, но поради
същите причини нито той, нито ищците не успели да влязат в нея. След това ищците
изпратили нотариална покана до ответницата и свидетелката Д.Г. А., с която поискали
да им бъде освободено пространство в къщата, съответно на вещното им право на
ползуване. Освен това с нотариалната покана уведомили адресатите, че на 26. 02. 2024
г. в 14, 00 часá ще се явят пред входната врата на сградата, за да им бъде предадено
държането върху съответните идеални части, както и за да им бъде осигурен
постоянен достъп, включително и предаването на ключ, в присъствието на нотариус,
който да удостовери обстоятелствата в констативен протокол. Нотариалната покана
била връчена на ответницата чрез свидетелката Д.Г. А. на 06. 02. 2022 г. След това
ответницата изпратила писмено изявление до ищците, наименовано „отговор“, чрез
частен съдебен изпълнител, с което отказала да предостави достъп на ищците до
едноетажната къща с мотиви, че бащата на ищците разполагал с ключ от нея, че
ищците живеели в друга къща в същото дворно място, че нямало възможност в
едноетажната къща да бъде обособена реална част, така както ищците искат, че
единствената цел на ищците била да изгонят от едноетажната къща ответницата и
свидетелката Д.Г. А. и че упражняването на правото на ищците с оглед на сложилите
се отношения щяло да означава ответницата и свидетелката Д.Г. А. (която нямало къде
другаде да живее, за разлика от ищците) да живеят в непрекъснат страх и психичен
тормоз, тъй като не знаели какво да очакват от ищците и техните родители.
На 26. 02. 2024 г. адв. М. М. и нотариус Татяна Малеева посетили в 14, 00 часá
едноетажната къща, докъдето ги закарал таксиметровият шофьор Б.Ж.Х.. Макар и адв.
М. М. да разполагала с ключ, тя се опитала да отвори вратата за двора, но не успяла.
Тогава от къщата излезли адв. Николай Стойнов и адв. В. А., които заявили, че са
представители на ответницата. Те отворили вратата за дворното място, излезли и
заявили, че адв. М. М. не може да влезе, защото нямала право.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали – нотариални актове за собственост и учредяване на вещни
правна на ползуване, удостоверение за наследници на Г. А. К., нотариална покана и
„отговор“, както и проведените от съда разпити на свидетели. Обсъдените
доказателствени материали не си противоречат и установят по еднозначен начин така
възприетата от съда фактическа обстановка, а и страните не спорят относно тази
фактическа обстановка. Нотариусът е длъжностно лице, на което е възложено
осъществяването на публични удостоверителни функции. Тези удостоверителни
функции и свързаните с тях нотариални производства обаче са изчерпателно уредени в
законодателството. В писмената си защита ответницата се позовава на нотариалното
производство по чл. 593 ГПК и на съдебна практика на Софийския апелативен съд.
Дори и да се приеме, че представеният по настоящото дело констативен протокол е
съставен от нотариуса в кръга на службата му по реда на чл. 593 ГПК, той също
подкрепя фактическите данни от останалите доказателствени материали без да навлиза
в противоречие с тях.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд направи
следните изводи.
Първопричината за описаните в мотивите правни спорове е съсобствеността
върху едноетажната къща между свидетелите Б.Г. А. и Д.Г. А.. Затова и решението по
5
настоящото дело, в какъвто и смисъл да бъде то, няма да разреши по окончателен
начин възникналите правни и житейски спорове. Тази цел може да постигне само
решението в производството по съдебна делба, което към момента на постановяването
на настоящото решение е във втората фаза по извършване на делбата и предстои да се
пренесе пред касационната инстанция. Така или иначе в рамките на настоящото
производство съдът е сезиран с процесуално допустими искове и дължи да се
произнесе по основателността им съобразно чл. 2 ГПК.
Вещното право на ползуване е най-широкото от ограничените вещни права (iura
in re aliena). Носителят на това право може да ползува чуждата вещ съобразно нейното
предназначение и голият собственик не може да се противопостави на това ползуване.
Но и вещното право на ползуване, както всяко едно вещно право, има определени
ограничения. Практически най-важното ограничение на вещното право на ползуване
са другите вещни права върху същата вещ – например вещно право на строеж, право
на преминаване и т.н. Особеното в настоящия случай е, че всяка една от страните има
вещно право на ползуване върху една и съща вещ, т.е. става въпрос за еднакви
ограничени вещни права, макар и върху различни идеални части от нея.
От данните по делото се установява, че след учредяването на вещно право на
ползуване в полза на ответницата върху притежаваните от свидетелката Д.Г. А. 13/18
идеални части от едноетажната къща, ответницата е установила владение върху
вещното право на ползуване на тези идеални части, но също така и върху останалите
5/18 идеални части от правото на собственост на свидетеля Б.Г. А., който не й учредил
вещно право на ползуване върху тях. Учредяването на вещно право на ползуване върху
идеалните части от недвижимия имот, които принадлежат само на единия от
съсобствениците, съставлява акт на разпореждане с правото на собственост върху
съответните идеални части на този съсобственик, който акт на разпореждане не може
да засегне правото на собственост на другия съсобственик върху неговите идеални
части от недвижимия имот (съответно и съдебната практика приема, че в такива
случаи учредяването на вещното право на ползуване има значение във вътрешните
отношения между съсобственика, който го е учредил, и неговия вещен ползувател;
както и че при извършването на делбата в натура вещното право на ползуване върху
тези идеални части се преобразува във вещно право на ползуване върху съответния
реален дял – решение № 129, постановено на 30. 05. 2013 г. по гр. дело № 475 по описа
на ВКС, IV г. о., за 2012 г.; решение № 92, постановено на 19. 11. 2018 г. по гр. дело №
4212 по описа на ВКС, II г. о., за 2017 г.; в подобни случаи трябва да се отчита и
текстът на чл. 76 ЗН). Това означава, че както всеки един от съсобствениците има
правото да ползува общата вещ съобразно нейното предназначение, без да ограничава
другия съсобственик да прави същото, така и всеки един от вещните им ползуватели
има право да ползува общата вещ по същия начин без да ограничава другия вещен
ползувател. Вещният ползувател на едните идеални части от общата вещ не би могъл
да противопостави ограниченото си вещно право на съсобственика на другите идеални
части, защото обратното би означавало да е придобил по-големи права от тези на
праводателя си. По силата на същата логика вещният ползувател на едните идеални
части от общата вещ не би могъл да противопостави ограниченото си вещно право на
ползуване на вещните ползуватели на другите идеални части от нея.
А в разглеждания случай се установява по несъмнен начин, че ответницата е
постъпила тъкмо така. Тя първо е ограничала възможността на свидетеля Б.Г. А.,
съсобственик на другите идеални части от общата вещ, да владее и да я ползува, а след
10. 01. 2024 г. продължила да ограничава и възможността на ищците, негови
6
правоприемници и вещни ползуватели, да правят същото. Заключвайки входната врата
за едноетажната къща и поставяйки ключа от вътрешната й страна по такъв начин, че
свидетелят Б.Г. А. и ищците да не могат да влязат, тя е отнела владението на
свидетеля Б.Г. А. върху притежаваните от него идеални части от общата вещ,
съответно е отнела и владението на двамата ищци върху учреденото им вещно право
на ползуване. Поради тези съображения предявените субективно съединени искове са
основателни. За пълнота тук трябва да се отбележи, че с оглед на възприетата от съда
правна квалификация на предявените искове и вече изложените във връзка с нея
принципни съображения доводите на ответницата за разпределяне на ползуването на
общата вещ и позоваването на Тълкувателно решение № 67 от 1969 г. по гр. дело № 67
от 1969 г. на ОСГК на ВКС нямат връзка с предмета на делото.
Разноски. При този изход на делото съдът трябва да присъди в полза на ищците
сторените от тях съдебни разноски. Те се свеждат до заплатената държавна такса в
размер на 146 лева и 38 стотинки, половината от която трябва да бъде заплатена на
всеки ищец. Наред с това по делото са представени доказателства, че адв. М. М. е
осъществявала безвъзмездна правна помощ в полза на всеки ищцата Б. Б. А. на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. При това положение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв
следва да й бъде присъдено съответното минимално адвокатско възнаграждение
съгласно действалата към момента на сключването на договора за правна защита и
съдействие редакция на чл. 7, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 1 500 лева.
Мотивиран от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от Закона за
собствеността в отношенията между ответницата С. Д. К. с ЕГН **********,
постоянен адрес ., от една страна, и ищците А. Б. А. с ЕГН ********** и Б. Б. А. с
ЕГН **********, и двамата с адрес за призоваване ., от друга страна, че ищците А. Б.
А. с ЕГН ********** и Б. Б. А. с ЕГН ********** притежават вещно право на
ползуване върху 5/18 идеални части от едноетажната сграда с идентификатор . и
застроена площ 76 кв. метра, находяща се на адрес ., въз основа на нотариален акт №
02, том I, рег. номер 82, нотариално дело № 02 от 2024 г. по описа на нотариус Татяна
Малеева с рег. номер 199 и ареал на действие Софийския районен съд, и ОСЪЖДА
ответницата С. Д. К. с ЕГН **********, постоянен адрес ., да предаде владението
върху 5/18 идеални части от този недвижим имот на ищците А. Б. А. с ЕГН
********** и Б. Б. А. с ЕГН **********, и двамата с адрес за призоваване ..
ОСЪЖДА ответницата С. Д. К. с ЕГН **********, постоянен адрес ., да
заплати в полза на ищеца А. Б. А. с ЕГН **********, адрес за призоваване ., сумата в
размер на 73 лева и 19 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА ответницата С. Д. К. с ЕГН **********, постоянен адрес ., да
заплати в полза на ищцата Б. Б. А. с ЕГН **********, адрес за призоваване ., сумата в
7
размер на 73 лева и 19 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА ответницата С. Д. К. с ЕГН **********, постоянен адрес ., да
заплати в полза на адв. Мрислава М., личен номер на адвокат **********, адрес на
кантората ., сумата в размер на 1 500 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8