Присъда по дело №1394/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 26
Дата: 22 февруари 2022 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия: Анна Костадинова Димитрова
Дело: 20212230201394
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 26
гр. С., 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна К. Димитрова
СъдебниМария Георгиева Велева

заседатели:Стефка Николаева Султанова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
и прокурора В. П. Ив.
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Наказателно дело от общ
характер № 20212230201394 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият ЛЮБ. М. ЛЮБ. – роден на ... г. в с. С., общ С.,
българин, български гражданин, жител и живущ в с. С., общ. С., с основно образование,
неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: През м. май
2018 г. в с. С., общ. С., като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си се съвкупил с лице, ненавършило 14-
годишна възраст – П. П. М. от с. С., общ. С., с ЕГН **********, като извършеното не
представлява престъпление по чл.152 от НКпрестъпление по чл. 151 ал. 1, вр. чл. 63 ал.
1, т . 3 от НК.
На подс. ЛЮБ. М. ЛЮБ. за извършеното от него деяние на осн. чл. 151 ал. 1, вр.
чл. 63 ал. 1, т . 3 от НК вр.чл. 54, ал. 1 от НК налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК
се отлага за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.58А, ал.1 от НК НАМАЛЯВА така определеното на подсъдимия Л.
наказание с една трета, като същият следва да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от
НК се отлага за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
1
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред СлОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

РП – С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия ЛЮБ. М. ЛЮБ. за
извършено престъпление по чл.151, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като
изслуша становището на защитника и на самия подсъдим и след като
установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.371
т.2 от НПК.
В с.з. представителят на РП – С. поддържа обвинението така, както е
предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да
наложи на подсъдимия наказание на основание чл.54 от НК, а именно
лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да намали с 1/3 и на
основание чл.66 от НК да отложи неговото изпълнение за изпитателен срок
от три години.
В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява лично и с упълномощен
защитник. Признава се за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа
по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2, а именно признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му не
оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната
квалификация и също изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава
27 от НК. Моли съда да наложи на подсъдимия наказанието предложено от
страна на РП-С..
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
Подс. Л. е бълг. гражданин, с основно образование, неженен, не работи,
неосъждан.
Подс. Л. и пострадалата св. М. са от с. С., общ. С. и се познавали
отдавна. Учили са в едно и също училище, това в с. С., общ. С., но до преди
около 3 години не са имали близки контакти. През пролетта на 2018 г.
двамата започнали любовна афера, която с времето се задълбочила и станали
по-близки. През м. май същата година двамата за първи път осъществили
сексуален контакт. Предложението било на подс. Л., но св. М. веднага и без
възражения го приела. Първият им сексуален акт бил извършен в гората, над
с. С., общ. С., като след него последвали още няколко, осъществени в дома на
подс. Л.. Той много добре знаел, че св. М. няма навършена 14-годишна
възраст, т.е. била е на 13 години. Знаел също, че това е противоправно, но
въпреки това предприел действия за осъществяване на тези сексуални
контакти. Освен това и двамата знаели много добре какво вършат. Той преди
това е имал сексуални контакти с друга жена, а тя въпреки, че не е имала до
тогава сексуални контакти, също разбирала значението на извършеното от
1
тях, била запозната от порнографските филми и клипове, които е гледала. За
връзката им знаели всички техни близки, като единствено не знаели за
сексуалните им контакти. Родителите на св. М. били против връзката й с
подс. Л. поради ниската й възраст. За разлика от мнението на родителите им,
двамата решили да заживеят заедно. На 23.06.2018 г., три дни преди св. М. да
навърши 14 годишна възраст, подс. Л., който бил на 17 години, я завел в дома
си и обявил, че ще живеят заедно. След като научили, родителите на св. М.
веднага отишли в дома на подс. Л. да я приберат, защото били против, но след
като тя заплашила, че ако ги разделят, ще се самоубие, те склонили и дали
съгласието си за съвместния живот на младите. В дома на подс. Л. живели до
началото на м. януари 2019 г., когато се скарали и разделили. Той заминал за
Италия, където живял и работил до края на 2019 г. Междувременно през м.
февруари 2019 г. св. М. разбрала, че е бременна и на 30.09.2019 г., след
нормално прекарана бременност родила живо и здраво момченце. За
бременността и раждането на детето подс. Л. научил от св. М. по телефона,
тъй като поддържали връзка по този начин. След прибирането на подс. Л. от
Италия в края на 2019 г., двамата заживели отново заедно. Той все още не
припознал официално детето като свое, но се грижи за него.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели, приобщени по съответни процесуален
ред.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени от него в хода
на досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4 от НПК приобщи
към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и
изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по
делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи :
С деянието си подсъдимият подс. Л. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 151, ал.1, вр.чл.63, ал.1,
т.3 от НК. Същият към датата на извършване на престъплението е бил
непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си.
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл -
съзнавал е общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие изразеното
2
съжаление за случилото се, чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието. Съдът определи на подсъдимия наказание
при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което му наложи наказание лишаване от свобода да
срок от шест месеца, което на основание чл.58А от НК намали с 1/3 и
определи наказание от четири месеца лишаване от свобода. Съдът намери, че
са налице предпоставките на чл.66 от НК и като прецени, че за поправянето и
превъзпитанието му не е необходимо ефективното изтърпяване на
наказанието, отложи негово изпълнение за срок от три години.
Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо
и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и
дееца.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3