№ 81
гр. Ловеч, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224300500123 по описа за 2022 година
Постъпила е жалба вх. № 1672/18.03.2022 г. от ДР. Н. Г. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***** чрез адв. С. Л. от ЛАК, със съдебен адрес:
***** против Постановление № 141/01.02.2022г. по изп.д.
№20148800400014/2014г., на основание чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК в срока по
чл. 436 ал. 1 от ГПК.Счита, че същото е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на процесуалния закон, като моли да
бъде отменено и съдът да даде задължителни указания на ЧСИ Д. за
прекратяване на изпълнителното производство. Сочи, че в постановения от
него акт не се съдържат мотиви за постановяване на отказа, поради което е
невъзможно да се изложат конкретни аргументи за неговото обжалване. Сочи,
че ЧСИ Д. прави извод, че „не са налице предвидените в закона основания
изпълнително дело да бъде прекратено, но не излага нито едно съображение
кое го е довело до този извод. Изтъква, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК са отправили молба до ЧСИ Д., поради обстоятелството, че взискателят
по изпълнителното дело не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на три години. Излага, че изпълнително дело
№14/2014г. е образувано на 09.01.2014г., като по него са извършвани справки
за имущество на длъжника в АГКК, ОСЗ и др и първото извършено по делото
изпълнително действие датира от 05.05.2016г., когато е изпратено запорно
съобщение до Уникредит Булбанк АД. На 13.09.2016 г. е изпратено запорно
съобщение до банка „ДСК" ЕАД изх. № 10896/13.09.2016г., на което банката
е отговорила по чл. 508 от ГПК, че Д.Г. не е клиент на банката. Отговорът е с
вх. № 6762/20.09.2016г. Сочи, че освен това е изпратено едно запорно
съобщение до Първа инвестиционна банка от 26.04.2018г., на което банката е
отговорила с писмо изх. № 9021/03.05.2018г., че сметката е блокирана, но по
1
нея няма наличност, покана за принудително изпълнение на 23.03.2020г., с
уведомление до длъжника/призовката не е получена от него/, че ще се
извърши опис и оценка на движими вещи в дома му на 22.05.2020г., но такъв
не е извършен. Изтъква, че за целия период от образуване на изпълнителното
дело/ 09.01.2014г. - до 05.05.2016 г./ не са извършвани изпълнителни действия
и не са поискани такива от взискателя. Този период е по-дълъг от две години.
С оглед на това счита, че са налице предпоставките за издаване на
постановление за прогласяване прекратяването на изпълнителното
производство по отношение на доверителя й като длъжник. В тази връзка
сочи точка 1.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС но
тълк. д. № 2/2013 г., ОСТТК . С оглед на посоченото в него приема, че
извършените действия по изпълнителното дело не могат да променят
изтеклата непрекъсната давност. Счита, че прекратяването на
изпълнителното производство поради перемпция е настъпило по силата на
закона още на 09.01.2016г., т.е. с изтичането на две години от образуването на
изпълнителното дело. Счита,че всички изпълнителни действия срещу
доверителя й, предприети след 09.01.2016г., са незаконосъобразни и при
евентуално събиране на суми като техен резултат, за него възниква правен
интерес за претендирането им обратно на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
поради отпаднало основание.
Сочи, че с постановлението си съдия-изпълнителят следва да прогласи
вече настъпилото прекратяване на изпълнителното производство спрямо
длъжниците. Излага, че със същата молба са поискали ЧСИ Д. да вдигне на
основание чл. 433, ал. 2 от ГПК всички наложени запори и възбрани върху
собствените на доверителите й вещи и вземания.
По изложените по горе съображения моли настоящата инстанция да
отмени Постановление № 141/01.02.2022г., постановено по изп.д. № 14/2014г.
на ЧСИ Р.Д., с което е разпореден отказ да се уважи молбата на длъжника ДР.
Н. Г. за прекратяване спрямо него на изп.д. № 20148800400014/2014г. на
основание чл. 488, ал. 1, т. 8 от ГПК, като даде задължителни указания по
прилагането на закона за прекратяването на делото, както ида бъда присъдени
сторените разноски пред тази инстанция.
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от Р.Д. - частен
съдебен изпълнител рег.№ 880 на КЧСИ, с район на действие района на ОС
Ловеч. Сочи, че изпълнителното дело е образувано на 26.05.2010 г., под №
20107860401104, по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, per. №786 на КЧСИ,
с район на действие СГС, въз основа на изпълнителен лист издаден на
10.05.2010 г. по гр.д.№ 20304/10г. на СРС, с приложена Заповед за
изпълнение на парично задължение, по чл.417 от ГПК. с взискател/и БР. ВЛ.
Д., ЕГН **********. Сочи, че същото на 09.01.2014 г. е прехвърлено и
образувано под № 20148800400014, по описа на Р.Д. - частен съдебен
изпълнител рег.№ 880 на КЧСИ, с район на действие района на ОС Ловеч за
продължаване на изпълнителните действия, върху недвижими имоти,
собственост на длъжника в град Тетевен, обл. Ловеч. Изтъква, че са
изпратени съобщения до страните за това , като са изискани и справки от
Общинска служба по земеделие град Тетевен, и от Служба по вписвания при
2
PC Тетевен, за наличие на тежести, на недвижимите имоти, находящи се в
град Тетевен, обл. Ловеч. Излага ,че на 16.06.2014 г. са изпратени съобщения
да страните за насрочване на дата за опис на недвижими имоти, за дата
01.07.2014 г., от 11,00ч аса, за което длъжникът е надлежно уведомен, като
заявява , е с молба с вх.№ 2551/02.07.2014 г. длъжникът по изпълнителното
дело е заявил, че недвижимите имоти са собственост на трети лица,
обстоятелство, което не е установено от извършените справки. С оглед на
това е било назначено вещото лице – инж. Пенка Василева, съгласно издадено
Удостоверение с изх.№ 7405/02.07.2015г. , което е изготвило заключение за
съдебно-техническа експертиза. Сочи, че с молба вх. № 6218/16.10.2015г.,
взискателя БР. ВЛ. Д. е поискал издаване на Удостоверение, на основание
чл.456, от ГПК, за присъединяване по изпълнително дело № 20158790400539,
по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег.№879 на КЧСИ, с район на действие
ОС- Ловеч, като такова му е било издадено с изх.№ 12489/16.10.2015 г. Със
Запорно съобщение, с изх.№ 5470/05.05.2016г. е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника ДР. Н. Г. в Уникредит Булбанк АД. С молба
вх..№ 4191/15.06.2016 г. взискателя по изпълнителното дело БР. ВЛ. Д. е
направил искане за извършване на опис и оценка на възбранени недвижими
имоти в землището на град Тетевен, обл. Ловеч. Със Запорно съобщение, с
изх.№ 10896/13.09.2016 г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника ДР. Н. Г. в Банка ДСК ЕАД. Със Запорно съобщение, с изх.№
9021/26.04.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника ДР.
Н. Г. в Първа Инвестиционна Банка АД. С изх.№ 5478/23.03.2020 г., е
изпратена Призовка за принудително изпълнение, с насрочена дата за опис на
движими вещи. С оглед на гореизложеното счита, че не съществуват факти и
обстоятелства за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433
ал. 1 т. 8 от ГПК. Счита ,че погасителната давност не се прилага
служебно.Приема, че жалбата е допустима, но с оглед на изложените
съображения е неоснователна. Взискателят по делото е уведомен за жалбата,
но в законоустановения срок не е изпратил становище.
Настоящата инстанция приема, че компетентен да се произнесе е
Ловешкият окръжен съд. Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК
на основание чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК от длъжникът по изпълнителното дело
и като такава се явява процесуално допустима.
От приложените към изпълнителното дело писмени доказателства се
установява следното:
Изпълнително дело № 04/2010 г. е образувано въз основа на молба от
БР. ВЛ. Д., ЕГН ********** въз основа на изпълнителен лист от 10.05.2010 г.
издаден на основание чл. 418 във връзка с чл. 417 от ГПК по гр. дело №
2030/10 г. по описа на СРС, 78 състав с който ДР. Н. Г., ЕГН ********** е
осъден да му заплати сумата от 100000/сто хиляди евро/ дължима сума по
договор за заем от 11.07.2008 г. и 3910,60 лева разноски по делото. Като
способ на изпълнение взискателя е посочил насочване на принудително
изпълнение към паричните средства на длъжника по банковите му сметки, а
при липса на такива към негово недвижимо или движимо имущество , ценни
книжа, дялове в търговски дружества.
3
По делото са изискани и получени справки относно имотното състояние
на длъжника, наличие на трудови договори, вписана възбрана с вх. рег. №
26.356/л. 53 том 1/, вписана възбрани на 13.08.2010 г. /л. 58- л. 63, т.
1,/,справки от службата по вписвания, справки от Столична община, справки
от КАТ – София, вписана възбрана вх. рег. № 190/10.03.2011 г./л. 100, том
първи/. С молба вх. № 01872/26.01.2011 г. взискателят по изпълнително дело
е направил искане за налагане на запор върху съответната част на длъжника
от дяловете в търговско дружество „Стаскомерс – инвест“ ООД/л. 96, том1/.
Длъжникът Д.Г. е получил покана за доброволно изпълнение лично на
30.06.2011 г. /л. 102- л. 103, том първи/. На 02.06.2011 г. ЧСИ Миладинов е
наложил запор /л. 106, том първи/. С молба вх. № 15820/04.10.2012 г.
длъжникът Г. е възразил относно наложените възбрани върху имоти,
подробно описани в молбата, приложена на л. 110, том първи. С молба вх. №
2643/31.01.2013 г. взискателят Д. с молба е поискал изпълнителното дело да
бъде преобразувано по подсъдност в гр. Тетевен на ДСИ Тихомир Тихолов/л.
143, том втори/. С молба вх. № 19252/26.11.2013 г. взискателят е направил
искане делото да се преобразува при ЧСИ Р.Д., рег. № 880, с район на
действие Окръжен съд – гр. Ловеч./л. 155, том втори/. С оглед на постъпилата
молба изпълнителното дело е било изпратено на последния и преобразувано в
изпълнително дело № 14/2014 г. по неговия опис, за което взискателя и
длъжникът са били уведомени /л. 160, л. 161 и сл., том втори/ и изискани
отново справки от КАТ София, Община София, общинска служба „Земеделие
и гори“ – гр. Тетевен. С молба вх. № 751/26.02.2014 г./л. 174, том 2/
взискателят по изпълнителното дело на основание чл. 18 от ЗЧСИ е направил
искане за пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и
възлагане на всички правомощия по изпълнителното дело на това основание,
включително и начина на изпълнение. С молба вх. № 255/02.07.2014 г.
длъжникът по изпълнителното дело е възразил срещу съобщение с изх. №
5437/16.06.2014 г. , представляващо призовка за принудително изпълнение с
опис на имот/23.., том 2/. С вх. № 4274/20.07.2015 г. е изготвено заключение
за съдебно –техническа експертиза /л. 281, том 2/. С молба вх. №
6218/16.10.2015 г. взискателят по делото е поискал на основание чл. 456 от
ГПК, изпълнително дело № 14/2014 г. по описа на ЧСИ Р.Д. да бъде
присъединено към изп. дело № 539/2015 г. на ЧСИ Велислав Петров/л. 292,
том втори/. ЧСИ Р.Д. е издал удостоверение /л. 292, том 2/ на взискателя Д.,
което да послужи за присъединяване на изпълнително дело № 14/2014 г. по
негов опис, към изпълнително дело № 539/2015 г. на ЧСИ Велислав Петров.
На 05.05.2016 г. ЧСИ Р.Д. е издал Запорно съобщение за налагане на запор
върху сметка на длъжника /л. 296, том 2/, Запорно съобщение от 13.09.2016
г./л. 299, том втори/, запорно съобщение от 26.04.2018 г./л. 300, том 2/.. С
молба вх. № 4191/15.06.2016 г. взискателят по изпълнително дело е направил
искане за извършване на изпълнителни действия по отношение на описания в
молбата имот/л. 297, том втори-няма подпис на молителя/, като впоследствие
същия е уведомен, че този имот е продаден. На 23.03.2020 г. ЧСИ Р.Д. е
изготвил призовка за принудително изпълнение изх. № 5478 ,чрез извършване
на опис и оценка на движими вещи на 22.05.2020 г. между 10.00 часа и 11.00
4
часа, който ще бъде извършен от компетентен ЧСИ с район на действие
СГС/л. 308, том втори/. С Постановление изх. №141/01.02.2022 г. ЧСИ Р.Д. е
отказал да прекрати изпълнителното дело, като в обстоятелствената част е
посочил, че не съществуват факти и обстоятелства за това на основание чл.
433, ал. 1 т. 8 от ГПК, както и че погасителната давност не се прилага
служебно.
В разпоредбата на чл. 433 ал. 1 от ГПК са посочени основанията при
наличието на които изпълнителното производство се прекратява с
Постановление. В точка 8 на същото е посочено едно от тях е когато
взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение
на две години , с изключение на делата за издръжка.
Съгласно чл. 116 б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия по принудително изпълнение, независило дали прилагането им е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане
съгласно чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ, като такива действия са насочване на
изпълнението, чрез налагане на запор, възбрана, извършването на опис и
оценка на вещ и т.н./ т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на
ВКС, постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК/.
В конкретния казус както бе посочено по-горе с молба вх. №
751/26.02.2014 г./л. 174, том 2/ взискателят по изпълнителното дело на
основание чл. 18 от ЗЧСИ е направил искане за пълно проучване на
имущественото състояние на длъжника и възлагане на всички правомощия по
изпълнителното дело на това основание, включително и начина на
изпълнение.Хронологията на посочените по-горе факти сочи, че не са налице
основанията на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК - на 05.05.2016 г. ЧСИ Р.Д. е издал
Запорно съобщение за налагане на запор върху сметка на длъжника /л. 296,
том 2/, Запорно съобщение от 13.09.2016 г./л. 299, том втори/, запорно
съобщение от 26.04.2018 г./л. 300, том 2/., на 23.03.2020 г. ЧСИ Р.Д. е
изготвил призовка за принудително изпълнение ,чрез извършване на опис и
оценка на движими вещи/л. 308, том втори/.
Съдът не споделя възраженията направени в жалбата за липса на мотиви
в Постановлението за отказ на ЧСИ Р.Д., макар и същите да не са подробни,
тъй като същият е посочил, че не са налице факти и доказателства, които да
обуславят наличието на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
При тези факти съдът приема, че е жалба вх. № 1672/18.03.2022 г.
подадена от ДР. Н. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***** чрез адв. С. Л. от
ЛАК, със съдебен адрес: ***** против Постановление № 141/01.02.2022г. по
изп.д. №20148800400014/2014 г. се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 1672/18.03.2022 г. от ДР. Н. Г. с
ЕГН: **********, с адрес: гр. ***** чрез адв. С. Л. от ЛАК, със съдебен
адрес: ***** против Постановление № 141/01.02.2022г. по изп.д.
№20148800400014/2014 г, с което е отказал да прекрати същото, като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6