Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Горна Оряховица,21.07.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен
съд, трети състав, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЦОНЕВА
при
участието на секретаря Милена Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
Цонева Гр.д. № 473 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове за установяване на вземания с правно основание чл.422,ал.1 във
вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, във вр. чл.99
от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, чрез пълномощник – юрисконсулт С.Д., против И.Р.А., с предмет:
установителен иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във
вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
В законноустановения
срок е постъпил писмен отговор от
ответника чрез пълномощник адв. С.П..
Ищецът твърди, че на
01.07.2019 г. е подписан Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) между
„УниКредит Булбанк” АД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
по силата на който вземанията на „УниКредит Булбанк” АД срещу И.Р.А.,
произтичащи от договор № 610/0198/21249238 за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от дата
18.05.2013г., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договора
за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
Сочи се, че съгласно чл.
4.3. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в
качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на
вземания има изрично пълномощно от „УниКредит Булбанк” АД. Твърди се, че в
изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на
кредитополучателя е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия с изх. № УГЩ-П-УКБ/610/0198/21249238 от 10.07.2019 г. от
страна на „УниКредит Булбанк” АД. Уведомлението е изпратено чрез „Български
пощи” ЕАД с известие за доставяне. Същото е получено лично от ответника на
18.07.2019 г. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е предвидено в
полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
Твърди се, че на 18.05.2013
г. И.Р.А. в качеството на Кредитополучател е сключил Договор №
610/0198/21249238 за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван
чрез овърдрафт по разплащателна сметка с „УниКредит Булбанк” АД. Договорът е
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, Закона
за кредитните институции, както и на основание писмено искане, отправено от
страна на кредитоискателя до банката. Подписвайки договора, Кредитополучателят
е удостоверил, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна
информация от страна на банката, запознат е с Тарифата за физически лица на
банката-кредитор, получил е копие от Тарифата и е запознат и приема начина и
метода на формиране и определяне на размера на изискуемите и дължими от него
суми, в т. ч. лихви, такси и комисионни.
При условията на сключения
договор за кредит, банката-кредитор се е задължила да предоставя на Кредитополучателя
кредит под формата на овърдрафт по посочена от Кредитополучателят разплащателна
сметка, в общ размер на 3000,00 лв., като Кредитополучателят е приел да усвоява
кредита, да го ползва и връща ведно с начислените лихви, такси, комисионни и
други разходи, при следните условия: начален срок на усвояване: 18.05.2013 г.;
краен срок за усвояване: 18.05.2014 г. и краен срок за погасяване: 18.05.2014г.
Съгласно уговореното от страните, крайният срок за погасяване на кредита обаче
може да се удължава многократно от страна на банката с период от още една
календарна година, при условие, че Кредитополучателят спазва условията на
договора за кредит и не е в просрочие по нито едно от своите задължения към
кредитора. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят подписва
съгласие за директен дебит по разплащателната си сметка, по която се усвоява
овърдрафта и дава право на кредитора да събира едностранно в деня на падежа или
след него дължимите по кредита суми, като се задължава да осигурява по
разплащателната си сметка необходимите средства за погасяване на дължимите
суми.
Съгласно сключения договор
за кредит, усвоената непогасена част от кредита /редовен и/или просрочен дълг/
за срока на действие на договора за кредит се олихвява с възнаградителна лихва,
установена по размер за съответния период по лихвен план като годишен лихвен
процент, формиран от индивидуално договорения според валутата на кредита и
периодичността му променлив базов лихвен индекс, приложим за съответния период
на олихвяване, в рамките на действащия лихвен план плюс договорена фиксирана
/непроменлива/ надбавка за срока на действие на съответния лихвен план. Сочи
се, че към датата на сключване на договора за кредит, пазарен лихвен индекс,
формиран от едномесечен SOFIBOR е бил в размер на
0,523%, като страните са договорили фиксирана надбавка към пазарния лихвен
индекс в размер на 13,477 %. Така, годишният лихвен процент е определен в
договора за кредит към датата на сключването му в размер на 14,00%, като
страните са постигнали съгласие, че договорения годишен лихвен процент към
всеки период на олихвяване се променя съобразно промените на базовия лихвен
индекс и в съответствие с установеното в Общите условия на банката. Съгласно
клаузите на сключения договор, лихвите за усвоен разрешен овърдрафт се дължат и
изплащат ежемесечно на числото от календарния месец, което съвпада с датата на
която изтича срокът за издължаване на овърдрафта, като в конкретния случай това
е 18 число на всеки календарен месец. Съгласно Общите условия към договора за
кредит, годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е
в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1
юли на текущата година плюс 10 процентни пункта, като дневния размер на законната
лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 от годишния лихвен
процент. Така начислените лихви са незабавно изискуеми, считано от датата, към
която се начисляват. Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят дава
съгласието си неизплатените лихви по кредита да се капитализират по преценка на
Кредитора при условията на Наредба № 9 на БНБ.
Посочва се, че в конкретния
случай, на Кредитополучателят е начислена възнаградителна лихва за ползване на
кредита в размер на 838,68 лв., за периода от 18.05.2013 г. до 23.08.2018 г..
Считано от 01.07.2019 г.
/датата, на която е сключен договора за прехвърляне на вземането/ до датата на
входиране на задължението в съда, на длъжника е начислявано обезщетение за
забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, което към
датата на входиране на задължението в съда е в размер на 193,50 лв.
Моли съда да постанови
съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че И.Р.А., в
качеството на кредитополучател по Договор № 610/0198/21249238 за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК
*********, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 157/2020 г., а именно: 3000,00
лева - главница; 838,68 лева - възнаградителна лихва за периода от 18.05.2013
г. до 23.08.2018 г.; 193,50 лева - обезщетение за забава за периода от
01.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга.
Претендират се сторените разноски по ч.гр.д. № 157/2020 г. на Районен
съд-Горна Оряховица.
Посочва се банкова сметка, ***мите суми по следната
банкова сметка *** „Агенция за събиране на вземания” ЕАД: IBAN: ***: UBBSBGSF –
„Обединена Българска Банка” АД
Претендират се сторените
разноски и в настоящото производство.
В законоустановения срок е
депозиран писмен отговор на исковата молба от процесуалния представител на
ответника – адв. С.П..
Оспорват се изложените
фактически твърдения и по конкретно дължимостта на претендираните от ищцовото
дружество суми.
Оспорва се предявеният иск
с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 от ГПК за неоснователен
и недоказан. Моли се да бъде оставен без уважение.
Признава се, че между
ответника И.Р.А. и трето неучастващо по делото дружество „Уни Кредит Булбанк”
АД е сключен Договор за банков потребителски кредит № 610/0198/21249238 от
18.05.2013 г.
Оспорва се твърдението на
ищцовото дружество, че ответникът И.А. е получил преддоговорна информация от
страна на банка „Уни Кредит Булбанк” АД. Оспорва се ответникът да е запознат с
Тарифата за физически лица на банката-кредитор. Оспорва се твърдението да е
получил копие от Тарифата и да е запознат и приел начина и метода на формиране
и определяне на размера на изискуемите и дължими суми - лихви, такси и
комисионни.
Във връзка с изложеното
твърдение в исковата молба, че крайният срок за погасяване на кредита е
18.05.2014 г. се прави възражение за настъпила погасителна давност. Вземането е
погасено с изтичането на 5-годишен давностен срок. Прави се възражение, че
възнаградителната лихва за периода 18.05.2013 г. до 23.08.2018 г. е погасена по давност съобразно разпоредбата на чл.
111 от ЗЗД.
Прави се възражение за
недействителност на договора за потребителски кредит и за нищожност на
договорни клаузи от същия, поради противоречие със ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Възразява се, че кредиторът не е изпълнил задълженията си по
чл. 5 от ЗПК да предостави необходимата информация за сравняване на различни
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит, както и не е предоставил информация на заемополучателя по
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити съгласно приложение № 2 по ал. 2 от ЗПК. Договорът за кредит, е сключен
в нарушение на чл. 11, ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ - общите
условия не са разписани на всяка страница от страните по същия, което
обстоятелство, на основание чл. 22 от ЗКП, го прави недействителен.
Посочва се, че съгласно чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът се изготвя на разбираем език и съдържа
годишният процент разходи по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на лихвения % на
разходите по определения в Приложение № 1 начин. Твърди, се че в процесния
договор такава информация изобщо липсва, поради което договорът следва да се
счита за нищожен поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Отделно се посочва, че определеният годишен процент на разходите
/ГПР/ в размер на 10,5% не съответства на изискванията на чл. 19 от ЗПК и тази
клауза от договора е нищожна, като противоречаща на закона.
В процесния договор,
кредиторът „Уни Кредит Булбанк” АД е посочил единствено абсолютната стойност на
лихвения процент по заема, ГПР на заема и общата стойност дължима от
потребителя. В договора липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР от 10,5 %/. Съобразно разпоредите на ЗПК,
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
Счита се, че в посочения
размер на задълженията по кредита следва да е описан по ясен и разбираем за
потребителя начин, като в него следва да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, като
в конкретния случай яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е
лихвен процент по заема, който е фиксиран, но не се изяснява как тези стойности
се съотнасят към ГПР по договора, чийто общ сбор дава резултат по-висок от
посочения в договора процент на разходите. Отбелязва се, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, като изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.
Счита се, че сключеният
Договор за банков потребителски кредит № 610/0198/21249238 е недействителен,
тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като е
написан на шрифт по-малък от 12 pt.
Считат се предявените
искови претенции за неоснователни и се моли съдът да ги отхвърли.
Алтернативно, се моли съдът
да признае за недействителен Договор за банков потребителски кредит №
610/0198/21249238 като бъде призната за дължима само чистата сума по кредита.
Претендират се сторените
разноски.
След като разгледа
доказателствата по делото съдът установи следното.
На 18.05.2013 г. И.Р.А. в
качеството на Кредитополучател е сключил Договор № 610/0198/21249238 за банков
потребителски кредит на физическо лице/ Договора/, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка с „УниКредит Булбанк” АД. При условията на сключения
договор за кредит, банката-кредитор се е задължила да предоставя на
Кредитополучателя кредит под формата на овърдрафт по посочена от
Кредитополучателят разплащателна сметка, в общ размер на 3000,00 лв., като
Кредитополучателят е приел да усвоява кредита, да го ползва и връща ведно с
начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, при следните условия:
начален срок на усвояване: 18.05.2013 г.; краен срок за усвояване: 18.05.2014
г. и краен срок за погасяване: 18.05.2014г. Съгласно т.12.1 от Договора,
крайният срок за погасяване на кредита може да се удължава многократно страна
на банката с период от още една календарна година, при условие, че
Кредитополучателят спазва условията на договора за кредит и не е в просрочие по
нито едно от своите задължения към кредитора.
На 01.07.2019 г. е подписан
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) между „УниКредит Булбанк” АД,
ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който
вземанията на „УниКредит Булбанк” АД срещу И.Р.А., произтичащи от договор №
610/0198/21249238 за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван
чрез овърдрафт по разплащателна сметка от дата 18.05.2013г., са прехвърлени
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви на дружеството - кредитор. Договора за кредит съдържа изрична клауза,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица.
Съгласно чл. 4.3. от
рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на
цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има
изрично пълномощно от „УниКредит Булбанк” АД. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е изпратено уведомление за
извършената цесия с изх. № УГЩ-П-УКБ/610/0198/21249238 от 10.07.2019 г. от
страна на „УниКредит Булбанк” АД. Уведомлението е изпратено чрез „Български
пощи” ЕАД с известие за доставяне. Същото е получено лично от ответника на
18.07.2019 г. В посочения смисъл цесията е породила своето действие.
Видно от заключението на ССЕ кредитодателят е предоставил
посочената сума и същата е усвоена.Първото усвояване е от 18.07.2013г. Предвид
липсата на плащания след 01.02.2018г. непогасена главница остава дължима 3000
лева. Липсва спор от ответната страна, че е получена тази сума, както и че към
датата на подаване на заявлението е възстановена на
кредитополучателя.Начислената възнаградителна лихва за периода 18.05.2018г. до
датата на която е сключен договора за цесия е 838, 68 лева. След сключване на договора за цесия до подаване
на заявлението е начислена лихва за забава в размер на 193, 50 лева.
Подадено е заявление по
чл.410 ГПК , пред ГОРС е образувано ч.гр.дело № 157/2020г. по описа на ГОРС ,
издадена е Заповед № 226/04.02.2020г. за
процесните суми.
Изготвен е заключение на
съдебно-техническа експертиза, видно от която е изследван положения шрифт в договора, съответно има
добра четимост.
Безспорни са фактите, че е
образувано ч. гр. дело № 157/2020г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза
на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против
длъжника срещу И.Р.А.;между ответника И.Р.А.
и трето неучастващо по делото дружество „Уни Кредит Булбанк” АД е сключен
Договор за банков потребителски кредит № 610/0198/21249238 от 18.05.2013 г.,
като ответникът е получил от ищеца кредитираната сума.Ответникът не е заплатил
на ищеца, претендираните по исковите претенции суми.
Съдът счита за
неоснователно възражението за изтекла погасителна давност, доколкото предвид т.
12.т. 1 от Договора, предвидения срок се удължава с период от още една година,
ако кредитополучателят спазва условията и не е в просрочие на своите задължения
или не е подал искане за отказ от удължаване. Липсват представени доказателства
за подаден отказ. Видно от заключението на СИЕ последната вноска на парични
средства на разплащателната сметка е от 01.02.2018г.Първата непогасена вноска
от процесния договор е с падеж 18.02.2018г., датата на която кредитополучателят
е изпаднал в забава е 19.02.2018г. /
тоест ако кредитополучателят спазва
условията и не е в просрочие/.Според клаузата на т. 12.т. 1 от Договора, липсва
възможност за удължаване на срока на действие на договора и към 18.05.2018г.
договорът следва да се счита за прекратен, съответно кредитоплочателят да
започне да търси вземанията си. Не се констатира изтекла обща погасителна
давност от 5 години по отношение на главния дълг от 3000 лева. Разписани са
всички страници на процесния договор, договорът е изготвен на разбираем език,
има добра четимост според вещото лице по СТЕ.Не се
оспорва от ответника, подписа положен като кредитополучател, същият не оспорва
да е получил сумата от 3000 лева и не сочи доказателства да я е възстановил/
видно и от заключението на ССЕ/.Следва да се уважи претенцията за 3000- лева,
както и закона лихва считано от датата
на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията
за 838.68 лева – възнаградителна лихва за периода от 18.05.2013г. до
23.08.2013г., съдът счита същата за неоснователна и недоказана. Според т. 4 от Договора ГЛП за съответния
период на олихвяване е посочен като „Базов лихвен процент, формиран от
едномесечен SOFIBOR съгласно Раздел III от
ОУ и премия/, но по делото не са представени Общи условия към Договора/,
липсват доказателства кредитополучателят да се е запознал с такива, съответно да са му връчени, липсват
данни за размера и условията за управление на такси и комисионни, какъв е
размера на периодичните такси, лихва за редовна главница, лихва за просрочена
главница, какви транзакции за направени по разплащателната сметка на ответника
за периода от сключване на договора до прекратяването му по отношение на
уговорена възнаградителна лихва, размера на претенцията за претендирания период
не е установен от ищеца.Предвид изложените съображения иска за сумата от 838.68
лева – възнаградителна лихва за периода от 18.05.2013г. до 23.08.2013г. следва
да се отхвърли., без да се разглеждат възраженията на ответника за изтекла
погасителна давност и недействителност на договора, в частта относно
възнаградителната лихва.
Налице са основания новият кредитор, ищец
по делото да начисли законна лихва за забава, доколкото вземането за 3000 лева
е станало изискуемо след прекратяването на договора/, като за претендирания
период и изчислено служебно върху сумата от 3000 лева е в размер на 128, 34 лева, като за разликата над тази сума
до пълно претендирания размер от 193, 50 лева,
искът по чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърли.
В посочения по –горе смисъл
следва иска да се уважи за 3000,00 лв. (три хиляди лева), представляващи
главница по договор № 610/0198/21249238 за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, сключен на
18.05.2013 г. между „УниКредит Булбанк” АД и И.Р.А., вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ведно
със законната лихва върху главницата от 3000,00 лв. за времето от 31.01.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението;
да се отхвърли- за 838,68 лв. (осемстотин тридесет и осем лева и
шестдесет и осем стотинки), представляващи възнаградителна лихва за периода от
18.05.2013 до 23.08.2018 г., да се отхвърли за
разликата над 128, 34 лева до претендираната 193,50 лв. (сто деветдесет и три лева и
петдесет стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от
01.07.2019 до 31.01.2020 г..
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 430 лева разноски
в настоящото и по ЧГД № 157/2020г., по описа на ГОРС, съразмерно уважената и
отхвърлена част от исковете, част от общо извършени и определени разноски в
размер на 554 лева, представляващи 122,90 лева, заплатена ДТ по исковото,
200лв. за депозит за ССЕ, липсват
претенции за юрисконсултско взънаграждение по исковото производство,
80,64 лв. (осемдесет лева и шестдесет и четири стотинки), представляващи
заплатена от молителя държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване
на изпълнителен лист; и 150 лв. (сто и петдесет лева), представляващи
юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в заповедното
производство.
На основание чл. 38,ал. 1
ЗА определя възнаграждение за адв. С.Ж.П.,
ПАК сл.адрес *** в размер на 512 лева съгласно чл. 7 от Наредба за минималния
размер на адвокатските възнаграждения, което съразмерно с отхвърлената искова
претенция, се редуцира в размер на 115 лева, на ответника се следват разноски за
заплатен депозит за СТЕ, които съобразно разпоредбата на чл. 78,ал. 3 ГПК
следва да са 34,00 лева, платими от ищеца.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.Р.А. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕAД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б.
ччев чрез пълномощника юрисконсулт Е.Б.Р., с адрес гр. София, ул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт” ет. 2, офис 4,
сумата от 3000,00 лв. (три хиляди лева), представляващи
главница по договор № 610/0198/21249238 за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, сключен на
18.05.2013 г. между „УниКредит Булбанк” АД и И.Р.А., вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и сумата от 128, 34 лева, представляващи
обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 до 31.01.2020 г.; законната лихва върху главницата от
3000,00 лв. за времето от 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕAД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Д.Б.Б. чрез
пълномощника юрисконсулт Е.Б.Р., с адрес гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис сграда „Лабиринт” ет. 2, офис
против И.Р.А. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** , иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за сумата
от 838,68 лв. (осемстотин тридесет и осем лева и
шестдесет и осем стотинки), представляващи възнаградителна лихва за периода
от 18.05.2013 до 23.08.2018 г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕAД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Д.Б.Б. чрез пълномощника юрисконсулт Е.Б.Р., с адрес гр.
София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт” ет. 2, офис против
И.Р.А. , ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *** , иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за разликата над 128, 34 лева до 193,50 лв.
(сто деветдесет и три лева и петдесет стотинки , представляващи обезщетение
за забава за периода от 01.07.2019 до 31.01.2020 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Р.А. , ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕAД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б.
чрез пълномощника юрисконсулт Е.Б.Р., с адрес гр. София, ул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт” ет. 2, офис 4
сумата от 430 лева разноски в
настоящото и по ЧГД № 157/2020г., по описа на ГОРС. на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕAД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Р.А. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***
сумата от 34,00 лева, разноски по делото на основание чл. 78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕAД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. С.Ж.П., ПАК
сл.адрес *** сума в размер на 115 лева, на основание чл. 38,ал. 1 ЗА.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: