Решение по дело №617/2019 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

                   №  8/08.01.2020  година                      Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Апелативен съд – Варна,   търговско отделение, в открито съдебно заседание на 10.12.2019 год.  в състав:     

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. АРАКЕЛЯН           

                    ЧЛЕНОВЕ: А. БРАТАНОВА

 М. НЕДЕВА

 

при секретаря Д.Чипева, като разгледа докладваното от А. Братанова в.т.д. № 617/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от „ТЕРЕМ- КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ – ВАРНА“ ЕООД против Решение № 53/24.06.2019 год., постановено по т.д.№ 144/2018 год. по описа на СОС, с което съдът е

ОТХВЪРЛИЛ  иска на „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА" ЕООД, ЕИК ********* за осъждане на ответника „ЕМАКС" ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Силистра и адрес на управление гр. Силистра, ул. „Петър Бояджиев“, № 39Б, да му върне сумата от 52 118,20 лв. /петдесет и две хиляди сто и осемнадесет лева и двадесет стотинки/ представляваща стойността на получени доставки по четири броя фактури съответно № 744 от 05.04.2018 г.;  № 745 от 05.04.2018  г;  № 746 от 06.04.2018 г. и № 748 от 11.04.2018 г. и четирите с доставчик „ЕМАКС" ООД, и получател „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА" ЕООД.

ОТХВЪРЛИЛ  иска на „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА" ЕООД, ЕИК *********, съдът да осъди ответника „ЕМАКС" ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Силистра и адрес на управление гр. Силистра, ул. „Петър Бояджиев“, № 39Б, да му заплати сумата от 60458.60 лв. /шестдесет хиляди четиристотин петдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ представляваща неплатена продажна цена по фактура 9598/09.08.2018 г. с доставчик „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА" ЕООД, и получател „ЕМАКС" ООД.

Предявената въззивна жалба е редовна и надлежно администрирана. Поддържат се доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Оспорват се изводите на съда относно тълкуването на вида договорна връзка. Сключеният договор е договор за продажба, а ищецът е извършил грешно плащане, бидейки продавач по сделката.

Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Спорът между страните е концентриран около вида и съдържанието на сключения договор от 04.04.2018 г.

Договорът е именуван – „Договор за покупко-продажба на отпадъци“ и при индивидуализирането на страните в уводната част същите са обозначени като продавач /„ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА" ЕООД/ и купувач /„ЕМАКС" ООД/. Във всички следващи клаузи страните са индивидуализирани като възложител и изпълнител. Фигуратата на възложителя съвпада с обозначения продавач, респ. изпълнителят е дружеството, посочено като купувач. В чл. 1 от договора страните са договорили, че негов предмет са отпадъци /трюмни масла и такива съдържащи масла и нефтопродукти/, които възложителят предава на изпълнителя, който се задължава да ги приеме, обезопаси, транспортира, сортира, депонира или обезвреди и третира чрез загряване при спазване на ЗУО /Закон за управление на отпадъците/. В чл. 9 от договора е прието, че изпълнителят ще заплати на възложителя за отпадъците по 730 /седемстотин и тридесет/ лева за тон без ДДС.

Смесването на съществени елементи от договора за продажба и договора за услуга /изработка/ е причина за разминаване в позицията на страните за вида сделка, респ. за лицето, което следва да заплати определената парична престация. Според становището на ищеца, сключеният договор има за предмет продажбата на отпадъци, по който насрещната страна следва да заплати уговорената продажна цена. Според становището на ответника, сключеният договор е такъв за услуга /изработка/, по който възложителят дължи заплащането на уговорената парична престация като възнаграждение.

В съответствие с правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът е компетентен да тълкува договорите като изследва действителната обща воля на страните, връзката между уговорките, общата цел, обичаите в практиката и добросъвестността.

Приложима нормативна уредба: Не се спори между страните, че ищецът е дружество, което по правило кумулира отпадъци от търговската си дейност, съставляващи трюмни масла, вкл. други отпадъци, съдържащи масла и нефтопродукти, включени в класификатора на опасните отпадъци по НАРЕДБА № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците

На основание §1, т.17 ЗУО отпадък е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. На основание чл.7 ЗУО притежателят на отпадъци е длъжен да ги третира самостоятелно или да ги предостави за събиране, транспортиране и третиране на лица, които имат право да извършват тези дейности в съответствие с този закон.

Ответникът е дружество, което притежава комплексно разрешително за дейност по третиране на отпадъци по чл.35, ал.1, т.2 ЗУО. 

Съгласно изричната разпоредба на чл. 8, ал.1 ЗУО предаването и приемането на производствените, строителните и опасните отпадъци се извършват само въз основа на писмен договор с лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 за съответната дейност и площадка за отпадъци със съответния код съгласно наредбата по чл. 3 за класификация на отпадъците.  Соченият специален договор е договор за услуга, който се регулира по правилата на договора за изработка /чл. 258  и следв. ЗЗД/. Договорът има възмезден характер, респ. заплащането на възнаграждение се дължи от възложителя. Горното разрешение е в съответствие с правилото на чл.54 ЗУО - разходите по управление на отпадъци са за сметка на техния причинител.

Не съществува предвидена в закона забрана отпадъците да бъдат и предмет на продажба. Договорът за продажба на отпадъци е договор, по силата на който продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

Съгласно Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти отработените масла приоритетно се използват чрез регенериране или се оползотворяват чрез енергията, отделена при изгаряне /чл.3/. Когато условията не позволяват регенерирането или оползотворяването им, тогава се осигурява съхраняването и предаването им за обезвреждане им /чл.3, ал.3/. Изводът, че процесните отпадъци могат да имат полезна стойност се потвърждава и от заключението на ССЕ. Ищецът, макар и инцидентно, е осъществявал продажба на отработени масла /така фактура 7440/18.12.2015 год. с купувач „ПЧВМ“ АД/. Същият понастоящем е обвързан с Рамков договор с трето лице, по който има качеството на продавач на отпадъците – така договор от 28.03.2019 год. и приемо-предавателен протокол и фактура, представени при въззивното разглеждане на спора. В периода 2015 – 2018 год. ответникът пък е закупувал отпадъци, съдържащи масла и нефтопродукти съобразно опис л. 71 от делото.

Следователно действащата нормативна уредба не ограничава вида сделки по отношение на конкретния вид отпадък. Последният може да бъде предмет на договор за приемане и предаване /чл. 8 ЗУО вр. Чл. 258 и следв. ЗЗД/, но може да бъде и предмет на продажба /чл. 183 и следв. ЗЗД/.

Уговорките в процесния договор: Сключеният договор е договор за продажба на отпадъци, което е видно от наименованието, титулната индивидуализация на страните и иричното, ясно и ненуждаещо се от тълкуване правило на чл.9, че уговорената парична престация на тон се дължи от изпълнителя- купувач.

Действително, налице е некоректна индивидиуализация на страните при регламентиране на правата и задълженията им, вкл. в частта, касаеща положените подписи. Налице е и некоректна индивидуализация на предмета  на договора в чл.1. Горното смесване обаче е продиктувано от факта, че в контекста на конкретното правоотношение, стоката се предава на терен на продавача, а спецификата и особеният й статут налагат нейното обезопасяване и сортиране преди транспортирането й. Купувачът на отпадъците има и едновременното качеството на изпълнител по отношение на всички особени действия, свързани с третирането на стоката, предхождащи предаването й. Тези действия не подлежат на отделно възмездяване с оглед ясната и ненуждаеща се от тълкуване разпоредба на чл. 5 от договора.

При съвкупната преценка на изложеното, съдът приема, че съставеният и подписан писмен договор от страните следва да се квалифицира като договор за продажба. По този договор ответникът дължи на ищеца заплащане на уговорената продажна цена.

По насрещното възражение за нищожност, евентуално - унищожаемост  на сключения договор:  Ответникът излага, че е подписал процесния договор със субективното виждане, че сключва договор за услуга /изработка/, по който му се следва заплащане на възнаграждение в размерите по чл. 9. Соченото възражение следва да се квалифицира като възражение за унищожаване на договора поради грешка в съдържанието на волеизявлението – чл. 27 ЗЗД. Възражението  е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

Грешката е порок във волята и като юридически факт се състои от няколко елемента: представа у този, който прави волеизявлението, несъответствие на представата с действителността, волеизявлението се прави въз основа на погрешната представа и сделката не би се сключила, ако грешка липсва.

Съвкупната преценка на представените по делото доказателства, вкл. предшестващите и последващите правни и фактически действия на страните, сочат основателност на въведеното възражение за унищожаемост на договорната връзка.

 На първо място, от представеното заверено копие от Договор, сключен между същите страни на 23.05.2017г. /лист № 23.05.2017г./, е видно, че приблизително една година преди сключване на настоящия договор страните са сключили друг такъв, който не само по своята правна същност, но и от външна страна, представлява договор за услуга /израбока/.  Предмет на този договор е било извършване на услуга по приемане на отпадък – отработени трюмни масла и нефтопродукти,  идентични с тези по настоящия договор. В този предходен договор изрично е регламентирано, че „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА" ЕООД, е възложител, а „ЕМАКС" ООД, изпълнител, а предмет на договора е именно възмездното извършване на услуга – приемане, извозване и третиране на същите по вид промишлени отпадъци.

Разменената преддоговорна кореспонденция, предхождаща сключването на процесния договор, се състои от оферта за сключване на договор за услуга и насрещно писмено приемане. На 04.04.2018 г. представител на „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА" ЕООД, е поканил ответника да представи оферта за извършване на дейности по събиране и транспортиране на отпадъци, напълно идентични с тези, описани в процесния договор като задължение на изпълнителя. В поканата не е посочено, че отпадъците ще бъдат предмет на покупко - продажба, а се сочи „извършване на дейности по събиране и транспортиране“. Като писмено доказателство е приета и представената от „ЕМАКС" ООД  до „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА" ЕООД писмена оферта изх. № 287 от 04.04.2018 г. От офертата е видно, че се касае за извършване на определена работа, включваща приемане на същите отпадъци и извършване на всички описани в поканата и договора дейности по обезопасяването и извозването им.

По делото липсва спор относно това, че във връзка с процесния договор ответникът е получил от ищеца, натоварил и извозил общо 82.820 т. отпадъци за периода 05.04.2018 г. – 11.04.2018 г., за което са съставени четири броя двустранно подписани приемо – предавателни протокола /листи 6, 9, 12, и 15/. Липсва спор и относно това, че в деня на съставянето на приемо – предавателните протоколи ответникът е издал данъчни фактури /листи 5, 8, 11 и 14/ за всяка една от доставките, в които като доставчик е посочен „ЕМАКС" ООД, а като получател съответно „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА" ЕООД. Като наименование на стоката или услугата във всяка една от фактурите е посочено „Приемане на отработени масла с код 160708“, и е обективирано съответното количество, единична и обща цена.

 Не е спорно и обстоятелството, че сумите по фактурите са били надлежно и в срок платени от ищеца на ответника по банков път. Съобразно показанията на свидетеля Д.М., плащането на сумите се дължало на счетоводна грешка.

Осчетоводяването на вземане и издаването на фактура за дължимо плащане по договора е ясна индиция за формирана у страната погрешна представа за вида на договора, който е подписала.  Предходните договорни отношения, разменената преддоговорна кореспонденция и осчетоводяването на вземане за възнаграждение по договор за изработка мотивират съда да приеме, че страната е встъпила в договорни отношения със субективната нагласа, че подписва договор по чл. 8 ЗУО и  че е титуляр на вземане за възнаграждение с пасивно задължено лице – ищеца. Сочената представа не отговора на действителното правно положение, тъй като подписаният договор е с различно съдържание.  Коментираният порок във волята е обусловен и от некоректния и подвеждащ писмен текст на договора.

По предявените претенции:

 По иска с правно основание чл. 327 ГПК: Ответникът не дължи заплащане  на приетите отпадъци съобразно издадената от ищеца фактура 9598/09.08.2018 г. с доставчик „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА" ЕООД, и получател „ЕМАКС" ООД. Вземането е обосновано с договор, по отношение на който ответникът е навел основателно възражение за унищожаване поради грешка. Решението на СОС в коментираната част следва да бъде потвърдено, макар и по различни съображения.

По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД: исковата претенция има за предмет връщане на престираните парични средства по издадени от ответника фактури за дължимо възнаграждение по договор за изработка. Съобразно фактическата установеност по делото между страните липсва договор, обосноваващ възникването на вземане на ответника към ищеца. Издадените фактури обективират вземане, което не съществува, респ. грешното им заплащане от ищеца поражда вземане за връщане на даденото при начална липса на основание /чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД/. Решението на СОС в коментираната част следва да бъде отменено, респ. предявеният иск – уважен.

С оглед изводите на съда за унищожаемост на договорната връзка и на основание чл. 34 ЗЗД всяка от страните е длъжна да върне даденото по договора, ведно с обезщетение за вреди, дължимо според правилото на чл. 28, ал.3 ЗЗД.  Съдът не е сезиран с подобни претенции.

Разноски:

При този изход на спора, свързан с частична основателност, респ. неоснователност на предявените претенции, разноските остават в тежест на страните.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 53/24.06.2019 год., постановено по т.д.№ 144/2018 год. по описа на СОС в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН иска на „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА" ЕООД, ЕИК *********, съдът да осъди ответника „ЕМАКС" ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Силистра и адрес на управление гр. Силистра, ул. „Петър Бояджиев“, № 39Б да му върне сумата от 52 118,20 лв. /петдесет и две хиляди сто и осемнадесет лева и двадесет стотинки/ представляваща стойността на получени доставки по четири броя фактури съответно № 744 от 05.04.2018 г.;  № 745 от 05.04.2018  г;  № 746 от 06.04.2018 г. и № 748 от 11.04.2018 г. и четирите с доставчик „ЕМАКС" ООД, и получател „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА" ЕООД, както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЕМАКС" ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Силистра и адрес на управление гр. Силистра, ул. „Петър Бояджиев“, № 39Б ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА" ЕООД, ЕИК ********* сумата от 52 118,20 лв. /петдесет и две хиляди сто и осемнадесет лева и двадесет стотинки/, съставляваща дадена при начална липса на основание  сума по четири броя фактури съответно № 744 от 05.04.2018 г.;  № 745 от 05.04.2018  г;  № 746 от 06.04.2018 г. и № 748 от 11.04.2018 г. и четирите с доставчик „ЕМАКС" ООД, и получател „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА" ЕООД, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53/24.06.2019 год., постановено по т.д.№ 144/2018 год. по описа на СОС в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН иска на „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА" ЕООД, ЕИК *********, съдът да осъди ответника „ЕМАКС" ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Силистра и адрес на управление гр. Силистра, ул. „Петър Бояджиев“, № 39Б,  да му заплати сумата от 60458.60 лв. /шестдесет хиляди четиристотин петдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ представляваща неплатена продажна цена по фактура 9598/09.08.2018 г. с доставчик „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА" ЕООД, и получател „ЕМАКС" ООД.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал. и ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: