РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Айтос, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20212110200302 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на „М.-Т.г-1“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, ул.“***“ № **, представлявано от управителя Х. Р.
Х., действащ чрез адв.Т.Х. от АК-Б. против Наказателно постановление № 02-
0003644/26.07.2021 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Б., с което за
нарушение на чл.264 от КТ (Кодекса на труда) и на основание и чл.416, ал.5, чл.415в, ал.1 и
414, ал.1 от КТ, на дружеството е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 100,00 (сто) лева.
Жалбоподателят моли обжалваното постановление да бъде отменено изцяло
като се позовава на неправилност при установяване от АНО на фактическата обстановка.
Чрез процесуалния си представител адв.Т.Х. от АК – Б. поддържа пред съда направените
оплаквания досежно неизяснена в цялост фактическа обстановка, включително за липсата на
доказателства за извършено от страна на дружеството административно нарушение.
Жалбоподателят претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.
Ангажира доказателства.
Въззиваемата страна, чрез упълномощеният си представител юрисконсулт Н.
в съдебно заседание оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Не сочи доказателства, извън събраните по административно наказателната преписка,
приложена към жалбата. Също претендира заплащане на деловодни разноски, като при
евентуална отмяна на обжалваното постановление прави възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
1
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване на
накателното постановление. Разгледана по същество жалбата е и основателна, поради
следните съображения :
Не е спорно по делото, че дружеството – жалбоподател „М.-Т.г-1“ ООД, ЕИК
***, с управител Х. Р. Х. стопанисва търговки обект - супермаркет „***“, находящ се в ***
на ***. Безспорен е и фактът, че на 17.03.2021г. служителите на Д „ИТ“-Б. А. З. Д. и С. Зл.
С. извършили проверка на стопанисвания от жалбоподателя супермаркет „***“, находящ се
на горепосочения адм. адрес. Изискали документи досежно организацията и структурата на
работното време, както и относно изплатените на работници трудови възнаграждения. След
запознаване с предоставените им книжа преценили, че на лицето М. Р. Х., заемащо
длъжността „продавач-консултант“ не е изплатено до 25.01.2021г. допълнително трудово
възнаграждение за положен труд за времето от 14,00ч. до 22,00ч. на ден, обявен за
официален празник - 25.12.2020 г. (Коледа).
Жалбоподателят бил поканен да се яви в Д„ИТ“ на 31.05.2021г. за съставяне на
АУАН. На посочената дата се явил лично управителя на дружеството Х. Р. Х., който
подписан АУАН № 02-0003644 от 31.05.2021г. без възражения и получил препис от същия.
Видно от приложеното в преписката копие от АУАН, вмененото на
жалбоподателя нарушение на трудовото законодателство (квалифицирано по чл.264 от КТ)
се изразява в това, че до 25.01.2021г. „М.-Т.г-1“ ООД не е изплатило на М. Р. Х., назначена
на длъжността продавач-консултант не по-малко от удвоения размер от уговореното
трудово възнаграждение за положения от лицето труд на 25.12.2020 г. от 14,00ч. до 22,00ч. -
официален празник. На 04.06.2021г. в регламентирания срок по чл.41, ал.3 от ЗАНН
постъпило писмено възражение от жалбоподателя, с което твърдяло, че на работника е
изплатено дължимото трудово възнаграждение за положения в празничен ден труд, но
използвания програмен продукт, не е отразил в отделна графа ясно и видимо извършените
плащания.
Въпреки изложените възражения допълнителна проверка не била извършена.
Видно от съдържанието на санкционния акт, наказващият орган възприел изцяло както
фактическите констатациите, така и правната квалификация на нарушението, дадени от
контролния орган, възпроизвеждайки ги по напълно идентичен начин в обжалваното НП №
02-0003644/26.07.2021г., с което на жалбоподателя „М.-Т.г-1“ ООД за нарушение по чл. 264
от КТ било наложено административно наказание на основание чл.416, ал.5, чл.415в, ал.1 и
414, ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 100 лева.
На база така установените факти и при анализ на събраните по делото
2
доказателства съдът съобрази следното: Настоящото производство е от административно-
наказателен характер и има за цел да установи извършено ли е деяние, което да
представлява административно нарушение, извършено ли е от лицето, посочено в акта и НП
за нарушител, и дали е сторено от него виновно. В тежест на административно-наказващия
орган, доколкото именно той е субект на административно-наказателното обвинение, е да
установи по безспорен начин, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Проверявайки наличието на процесуалните предпоставки при издаване на
обжалваното постановление, законосъобразността и обосноваността на наложеното
наказание в съответствие с материалните норми, съдът намира следното: АУАН и
обжалваното НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им
правомощия съгласно Заповед № З-0058/ 11.02.2014г. НП е редовно връчено на
жалбоподателя на 10.08.2021г., видно о т приложеното копие от известие за доставяне (на
л.29). Съдът като разгледа спора по същество, намира, че от страна на АНО не беше
доказано да е осъществен състав на нарушение по чл.264 КТ. Съгласно цитираната норма
от Кодекса на труда, за работа през дните на официални празници, независимо дали
представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на основното трудово възнаграждение за
отработеното време. В случая се установи по несъмнен начин, че дружеството -
жалбоподател, в качеството на работодател не е осъществило от обективна страна
нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Видно от заключението на ВЛ Хр.В.,
неоспореното от страните и кредитирано от съда, като обосновано и последователно, на
работника М. Р. Х. са начислени суми, съгласно чл.264 от КТ за полагане на труд в
официален празничен ден (25.12.2020г.), като нетното трудово възнаграждение за
м.декември е изплатено на лицето по банков път. При съпоставка на събрания
доказателствен материал със заключението на експерта се налага извода, че АНО не е
изпълнил задължението си да ангажира доказателства, които да обосновават по категоричен
начин наличието на административното нарушение, вменено на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление
следва да бъде изцяло отменено, като постановено при неизяснена в цялост фактическа
обстановка и липса на доказателства за извършено адм нарушение, както и на виновност на
дружеството, посочено за нарушител.
Като последица от отмяната на обжалваното постановление и на осн. чл.63,
ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна следва да понесе деловодните разноски на
жалбоподателя, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева и внесен депозит за съдебно–икономическа експертиза - 150,00 лева, т.е. в общ размер
на 450,00 лева. В конкретния случай съдът намира, че възражението за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е фиксирано,
съгласно чл.18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
3
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0003644 / 26.07.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Б., с което на „М.-Т.г-1“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, ул.“***“ № 7, представлявано от управителя Х.
Р. Х., за нарушение на чл.264 от КТ и на основание и чл.416, ал.5, чл.415в, ал.1 и 414, ал.1 от
КТ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 100,00 (сто)
лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция по труда“, ЕИК ***,
адрес: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 3 да заплати на „М.-Т.г-1“ ООД, ЕИК ***
направенита съдебно-деловодни разноски в размер на 450,00 (четиристотин и петдесет)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Б.кия административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4