Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи
въззивен състав, в публичното заседание на четвърти
март през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието
на секретаря Теодора Вутева, като разгледа
докладваното от съдията Михайлова в. гр. дело № 725 по описа на
съда за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258
и сл. ГПК.
С решение № 191 от 09.07.2019 г. по гр. д. №
267/2019 г. по описа на
Районен съд
– гр. Костинброд е изменена издръжката, постановена по гр. д. № 603/2013 г. по
описа на Районен съд – гр. Костинброд, като ответникът М.Д.С.
е осъден да заплаща на ищеца Д.М.С. месечна издръжка в размер на 200. 00 лв., а на ищеца Н.М.С.,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител М.Б.П.,
месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 15.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Ответникът е осъден да заплати
държавна такса за производството по делото в размер на 174. 00 лева.
Решението е обжалвано от ответника в
частта, в която предявеният от Д.М.С. иск е уважен, с доводи за недопустимост –
твърди се, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Ето защо искането е да
се обезсили решението на съда в тази част, а делото да бъде върнато за
разглеждане от друг състав на районния съд. Ответникът обжалва решението и в частта,
в която предявеният от Н.М.С., действаща лично и със съгласието на своята майка
и законен представител, иск е уважен за разликата над сумата от 140. 00 лв. до
присъдените 180. 00 лв. месечно. Моли решението в тази обжалвана част да бъде
отменено и вместо него да се постанови нов акт по съществото на спора, с който
искът да бъде отхвърлен за разликата над сумата от 140 лв. месечно до пълния предявен
размер.
Ответниците по въззивната жалба не са подали отговор на въззивната
жалба. В съдебно заседание оспорват същата с искане за потвърждаване решението
на районния съд.
Софийски окръжен съд, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна.
Спорното
материално субективно право е предмет на правния спор - то се въвежда в процеса
като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата
молба. Предметът на делото се определя именно от ищеца и нито съдът, нито
ответникът могат да внесат в него изменения. Предметът на делото е твърдяно
право, което се индивидуализира чрез правопораждащия
факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на
което е правото. Тези белези ищецът трябва да посочи чрез основанието и петитума на иска и по тях ответникът организира защитата си
и съдът дължи разрешение на спора по предмета на делото така, както той е
заявен от ищеца. В настоящия случай районният съд е сезиран с предявен от Д.М.С.
против М.Д.С. иск за заплащане на издръжка при поддържано от ищеца фактическо
твърдение, че учи в редовна форма на обучение в средно учебно заведение. Правната
квалификация на иска е по чл. 144 СК за заплащане на издръжка на пълнолетно лице, което учи редовно в средно учебно заведение за предвидения срок на обучение, но не по-късно
от навършване на 20-годишна възраст.
С обжалваното решение съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 150 СК - за изменение на присъдена с решение № 27/19.02.2014 г. по гр. д. №
603/2013 г. по описа на РС – гр. Костинброд месечна издръжка чрез увеличение на
нейния размер, какъвто иск не е бил предявен. Ето защо в обсъжданата част (както и за съответната част от държавната такса) решението следва да бъде обезсилено като
недопустимо, тъй като е постановено по непредявен иск, а делото следва да се
върне на районния съд за разглеждане и произнасяне от друг негов състав по
действително предявения иск с правно основание чл. 144 СК (новото
разглеждане би следвало да започне от стадия на изготвянето на доклад по делото
по чл. 146 ГПК).
В
частта относно произнасянето по иска с правно основание чл. 150 СК, предявен от
Н.М.С., понастоящем непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята
майка и законен представител М.Б.П., решението на районния съд е валидно и
допустимо.
По
силата на императивната правна норма, уредена в чл. 143 СК, бащата, въззивен жалбоподател във второинстанционното
съдебно производство, има право и е задължен да полага грижи за нормалното
физическо, психическо и нравствено развитие на непълнолетното си дете Н.М.С.,
понастоящем на 15 години. Законодателят ограничава обема на правното задължение
за издръжка на родителя. Член 142, ал. 1 СК установява два критерия, съобразно
които се определя размерът на дължимата издръжка – нуждите на детето и
възможността на родителя да я предоставя, като той не може да се освободи от
изпълнението на това правно задължение, независимо от доходите, имуществото,
здравословното състояние и работоспособност, в случай, че право на издръжка
имат ненавършили пълнолетие деца.
Съгласно
задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ППВС №
5/1970 г., за да се уважи искът за изменение на присъдената издръжка, е
необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
По
силата на влязло в сила съдебно решение - решение № 27/19.02.2014 г. по гр. д.
№ 603/2013 г. по описа на РС – гр. Костинброд, въззиввикът
е задължен да заплаща в полза на своята непълнолетна дъщеря месечна парична
издръжка в размер на 100 лева.
От
удостоверение изх. № 635/10.05.2019 г., издадено от „А.Р“ ЕООД – гр. Х., се
установява, че въззивникът е работил по трудово
правоотношение с посоченото дружество, считано от м. октомври 2018 г., като за
периода м. октомври 2018 г. – м. април 2019 г. е реализирал чист доход в размер
на 3 425. 23 лева. Във въззивното производство е
представено допълнително споразумение, по силата на което основната месечна
заплата на въззивника от 560 лева се променя на 230
лева, а работното време от 8 на 4 часа.
Представен
е погасителен план към договор за ипотечен кредит, сключен между въззивника и „А. Б. Б.“ АД със срок до 10.04.2028 г.,
съгласно който въззиввникът следва да заплаща месечна
погасителна вноска в размер на 158.72 лева.
Видно
от удостоверение по изп. д. № 20158750400661 по описа
на ЧСИ З. Запрянов, рег. № 875, с район на действие ОС – гр. Хасково, същото е
образувано срещу въззивника, като непогасената част
от задължението възлиза общо на 215.67 лева.
Съгласно
удостоверение изх. № 160/25.06.2019 г. на „О.Т.“ ЕООД майката М.Б.П. е получила
за периода м. октомври 2018 г. – м. май 2019 г. брутно трудово възнаграждение
5 994.48 лева и 219.54 лв. – обезщетение за временна неработоспособност.
Съгласно
договор за потребителски кредит, сключен между М.Б.П. и „С. Ж. Е.“ АД със срок
до 10.03.2027 г., М.Б.П. следва да заплаща месечна погасителна вноска в размер
на 357.83 лева.
Според
задължителна съдебна практика на ВКС нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като
се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка
се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи са установени и с
разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК.
Усилията,
които полага родителят във връзка с оглеждането на детето, се вземат предвид
при определяне размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на
Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че този минимален доход на детето, който да му позволи
да задоволява неговите потребности, е в
размер на сумата от 370. 00 лева. За да достигне до този правен извод, съдът
съобрази обстоятелството, че средният месечен разход на едно дете на възраст над
14 години, което се отглежда при роднини, близки или в приемно семейство, е в
размер до 4-кратния размер на гарантирания минимален доход, съгласно
критериите, уредени в чл. 49, ал. 2, т. 3 ППЗЗкД. С
оглед на факта, че майката е поела грижите за отглеждането и възпитанието на
детето, при определена месечно издръжка на детето в размер на 370. 00 лева, тя
трябва да поеме 150. 00 лв. от необходимата издръжка. Останалата част от
дължимата месечна издръжка в размер на 220. 00 лв. трябва да бъде поета от
бащата, като при спазване на диспозитивното начало в
гражданския процес той следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за непълнолетното
си дете в размер на 180. 00 лева.
Не
се установи, че въззивникът изпълнява алиментни задължения към други лица. Задълженията към
банкови и финансови институции не следва да са в ущърб на детето на дължащия
издръжка и да влошава условия на живот на детето. В тази връзка не е без
значение обстоятелството, че е изминал дълъг период от време от определяне на
първоначалния размер на издръжката, през който период детето е пораснало и по
дефиниция постепенно се е разширил обхватът на обществените и лични отношения,
в които то участва, нараснал е интензитетът и наситеността на ежедневните му
занимания в персонален и образователен аспект.
При
така установените обстоятелства настоящата съдебна инстанция приема, че въззивникът следва да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка за непълнолетното си дете в размер на 180. 00 лева.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до
който въззивната инстанция достигна, съответства в тази част с правните
съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено в тази обжалваната част.
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 191 от 09.07.2019 г. по гр. д. № 267/2019 г. по описа на Районен съд – гр.
Костинброд В ЧАСТТА, в която е изменена
издръжката, постановена по гр. д. № 603/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд, като ответникът М.Д.С. е осъден да заплаща на ищеца Д.М.С. месечна
издръжка в размер на 200. 00 лева, както и В
ЧАСТТА, в която М.Д.С. е осъден
да заплати по сметка на РС – гр. Костинброд държавна такса за горницата над
сумата от 115.20 лева до 174.00 лева.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Костинброд за разглеждане и произнасяне от друг негов състав по
действително предявения иск с правно основание чл. 144 СК, като новото разглеждане следва да започне
от стадия на изготвянето на доклад по делото по чл. 146 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 191 от 09.07.2019 г. по гр. д. № 267/2019 г. по описа на Районен съд – гр.
Костинброд В ЧАСТТА, в която на основание чл.
150 СК, във вр. с чл. 143, ал. 2 СК е изменена
издръжката на непълнолетното дете Н.М.С., заплащана от нейния баща М.Д.С., определена със съдебно
решение № 27/19.02.2014 г. по гр. д. № 603/2013 г. по описа на РС – гр. Костинброд,
за сумата над 140.00 лв. до присъдените 180. 00 лв. месечно, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 15.04.2019 г., до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане на задължението,
както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати по сметка на РС – гр. Костинброд държавна такса по този
иск в размер на 115.20 лева.
В останалата частрешението е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.