Определение по дело №4414/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 853
Дата: 19 февруари 2020 г.
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20195530104414
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ….                                             19.02.2020 г.                         гр. Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА               ХIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на деветнадесети февруари                                    две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова

гр. д. № 4414 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът, след като констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл.131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за доклад по същото.

Следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими писмени          доказателства по делото приложените към исковата молба документи.

Следва страните да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.

Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 19.03.2020 год., от 14,30 часа, за която дата да се призоват страните.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:

„Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД, и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.92, ал.1 ЗЗД.

  Ищецът „Теленор България” ЕАД твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение против длъжника А.С. Белчев по ч. гр. д. № 2111/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Тъй като същият не бил открит на известните по делото адреси и съобщението до него било приложено на основание чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът предявява настоящите искове за установяване на вземанията му по заповедта.

Твърди следните обстоятелства, от които произтичат вземанията му:

Между ответника и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) бил сключен договор за мобилни услуги № ********* от 01.06.2017 г., за мобилен номер 0896/408279 и мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2016 Gold.

Ответникът не изпълнил свои парични задължения по горепосочения договор, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. юли 2017 г. - м. ноември 2017 г., както следва по:

- Фактура № **********/05.07.2017 г., издадена за отчетния период на потребление 05.06.2017 г. – 04.07.2017 г. и включваща следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 25,82 лв., други такси (-25,82), както и ползвани услуги 117,47 лв. (Кратки текстови съобщения (SMS) 0,38 лв., Роуминг таксуване (общо) 117,09 лв.), в общ размер на 117,47 лв. без ДДС - 140,96 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата била 140,96 лв., като след приспадане на 10,40 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата била 130,56 лв.

- Фактура № **********/05.08.2017 г., издадена за отчетния период 05.07.2017 г. – 04.08.2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 25,82 лв., както и ползвани услуги 0,02 лв. (Разговори към „Грижа за клиента“ 0,02лв.), в общ размер на 25,84 лв. без ДДС - 31,01 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата била 31,01 лв.

- Фактура № **********/05.09.2017 г., издадена за отчетния период 05.08.2017 г. – 04.09.2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 25,82 лв., както и ползвани услуги 0,02 лв. (Разговори към „Грижа за клиента“ 0,02 лв.), в общ размер на 25,84 лв. без ДДС - 31,01 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата била 31,01 лв.

След предсрочното прекратяване на договорите между „Теленор България“ ЕАД и А.С.Б. по негова вина поради изпадането му в забава, на потребителя била издадена Фактура № **********/05.11.2017 г., която включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги чрез процесния номер ********** в размер на 528,42 лв. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ********** били уредени в т.11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 01.06.2017 г. Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно (за номер ********** - преди 01.06.2019 г.) прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му.Ищецът твърди, че претендира заплащане само на част от горепосочената неустойка, а именно на сумата от 77,49 лв.

          Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 2111/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, против длъжника – ответника А.С.Б., в общ размер на 270,07 лв. (двеста и седемдесет лева и седем стотинки) по договор за мобилни услуги № ********* от 01.06.2017 г., която сума представлява сбор от сумата 192,58 лева – за предоставени мобилни услуги съгласно данъчни фактури № **********/05.07.2017 г., № **********/05.08.2017 г., № **********/05.09.2017 г. и сумата 77.49 лева – частично претендирана неустойка за предсрочно погасяване на горепосочения договор съгласно данъчна фактура № **********/05.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 270,07 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

          В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на ответника А.С.Б. - адв. М. е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва ответникът да е подписвал договор за мобилни услуги № ********* от 01.06.2017 год. Оспорва автентичността на авторството /подписа положен в процесният договор/. Алтернативно счита, че вземането било погасено по давност.

На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както следва:

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената заповед по чл.410 ГПК. В случая това означава, че по иска по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД изпълнителят /в случая ищецът/ следва да докаже, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги (договорът за услуга се подчинява на правилата, уредени в чл.258 и следващи ЗЗД) срещу заплащане на определено възнаграждение, съдържанието на това правоотношение и че е предоставил  услугите за претендирания период съобразно уговореното. По иска по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.92, ал.1 ЗЗД, че е уговорена клауза за неустойка, че самият той е изпълнил задълженията си по договора, т.е., че e изправна страна, както и размера на претендираната неустойка.

Ответникът следва да докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на вземането, респ. неговата изискуемост, в т.ч. и не само възражението си за изтекла погасителна давност.

 

УКАЗВА, на ищеца, най – късно до датата на съдебното заседание, да заяви дали ще се ползва от оспорения от ответника в частта относно подписа на клиент договор за мобилни услуги № ********* от 01.06.2017 год.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба заверени преписи от: пълномощно за преупълномощаване на Адвокатско дружество/сдружение З.Й.Ц.; Нотариално заверено пълномощно от 04.10.2018 г.; пълномощно, данъчна фактура № 11343 от 13.08.2019 г.; договор за мобилни услуги от 01.06.2017 г.; Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 01.06.2017 г.; декларация-съгласие от 01.06.2017 г.; фактура № **********/05.07.2017 г.; фактура № **********/05.08.2017 г.; фактура № **********/05.09.2017 г.; фактура № **********/05.11.2017 г.

 

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА препис от отговора на особения представител на ответника, като му се укаже, че може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с отговора в първото по делото съдебно заседание.

 

На основание чл.146, във връзка с чл.140, ал. 3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най – късно в първото по делото съдебно заседание.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: