РЕШЕНИЕ
№ 2013
гр. Плевен, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Д.а
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430103165 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба, с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 55
ЗЗД, от Г. В. Й., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощник адв. С. С. Т.,
личен №**********, с адрес на адвокатската кантора: ***, тел. **********,Съдебен адрес за
призоваване и връчване на съдебни книжа: чрез ЕПЕП или на адрес: **** против СОФИЯ
КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***,
Адрес на електронна поща: *** Цена на иска за прогласяване на нищожността на Договор за
потребителски кредит микрокредит от разстояние от 24.01.2022 - 2979,36 лева. Цена на иска
по чл. 55 от ЗЗД за връщане на надплатеното по Договор за потребителски кредит
микрокредит от разстояние от 24.01.2022 г. 1313,72 лв .
Съдът е сезиран със следното искане: Да прогласи, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК за недействителен сключения между Г. В. Й., с ЕГН ********** и "СОФИЯ
КОМЕРС КРЕДИТГРУП" АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***,
Договор за потребителски кредит микрокредит от разстояние от 24.01.2022 година, поради
това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на
действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и
допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора.
При условие на евентуалност, да прогласи за нищожна клаузата на §7, вр. §6 от Договор за
потребителски кредит микрокредит от разстояние от 24.01.2022 година, предвиждаща
заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, като неравноправна и като
противоречаща на добрите нрави. Да осъди, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, "СОФИЯ
КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП" АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
**** да заплати на Г. В. Й., с ЕГН **********, суматалева /хиляда триста и тринадесет лева
и седемдесет и две стотинки/, представляваща недължимо платени суми по Договор за
потребителски кредит микрокредит от разстояние от 24.01.2022 година, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окочателното заплащане на
сумата.
1
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се
оспорва искът.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 11 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК , чл. 143,
от ЗЗП, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Безспорно е, че между страните има валидна облигационна връзка по
силата на сключения Договор за потребителски кредит. В тежест на
ищеца е да докаже, че клаузите на договора противоречат на закона и
добрите нрави. Ответникът следва да докаже, че клаузите са договорени
индивидуално и са равноправни.
Г. В. Й. е сключила с ответното дружество Договор за
потребителски кредит микрокредит от разстояние от 24.01.2022 година.
Съгласно §1 от договора кредитора предоставя на потребителя
потребителски кредит микрокредит от разстояние в размер на 1200 лева,
за срок от 18 месеца, при 41,16 % фиксирана годишна лихва, 0.1128 %
лихва на ден и годишен процент на разходите(ГПР) 49,89 %, като общата
сума за погасяване е в размер на 1628,10 лева. В §6 от процесния договор е
уговорено, че в тридневен срок от сключване на Договора за
потребителски микрокредит от разстояние, Потребителят се задължава
да осигури на Кредитора едно от следните обезпечения на Договора за
потребителски микрокредит от разстояние: а) Поръчителство на едно
физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател,
доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение над 1800 лева; или
б) Поръчителство на две физически лица, които да представят служебна
бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото
възнаграждение над 950 лева; и които да отговарят на следните
критерии: да работят по безсрочен трудов договор; да не са
кредитополучатели по друг договор за паричен заем с Кредитора; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да нямат
задължения към други банкови и финансови институции, които
поръчители да подпишат договор за поръчителство с Кредитора; или
Банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на
Република България, която банкова гаранция следва да съдържа
неотменяемо и безусловно задължение на банката гарант, че ако
Потребителят не заплати в срок което и да е свое парично задължение по
Договора за потребителски микрокредит от разстояние, същата ще
заплати на Кредитора всички дължими от Потребителя суми след първо
писмено поискване, отправено от Кредитора до банката гарант. В §7 е
посочено, че в случай че независимо от изразеното от Потребителя преди
отпускане на Кредита съгласие за предоставяне на обезпечение,
Потребителят не представи в срок някое от обезпеченията по §6. от
Договора и не упражни правото си на отказ от Договора, Страните
приемат, че за Кредитора настъпват вреди от намаляване на
кредитоспособността на Потребителя, свързани с предприемане от
Кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск, и затова
Страните се съгласяват, че Потребителят заплаща на Кредитора
обезщетителна неустойка в размер на 1351,26 лева, платима на 18 равни
части в размер на 75,07 лева, заедно със съответната погасителна вноска,
както общият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж
по Договора е в размер на 165,52 лева. Й. е погасила процесния кредит
2
чрез заплащането на следните суми: на 24.02.2022 - 166 лв; на 24.03.2022
- 170 лв; на 24.04.2022 - 165,52 лв; 24.05.2022 - 161,10 лв; на 24.06.2022 -
165,52 лв; на 23.07.2022 - 165,52 лв; на 24.08.2022 - 165,53 лв; на 27.09.2022
- 10 лв; на 06.10.2022 - 155,53 лв; на 30.11.2022 - 342 лв; и на 25.01.2023 -
847 лв. Общата сума, която Г. Й. е заплатила по Договор за
потребителски кредит микрокредит от разстояние от 24.01.2022 година е
2513,72 лева. Договор за потребителски кредит микрокредит от
разстояние от 24.01.2022 година е недействителен на основание чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД.
Съображенията за това са следните:
Видно от справка за актуалното състояние на ответното дружество
в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, СОФИЯ
КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП АД, представлява финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Видно от предмета на дейност на ответното
дружество в ТР при АВ е, че дружеството извършва дейност като
финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства,
които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от
Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3а от ЗКИ.
В случая сключеният Договор за потребителски кредит микрокредит от
разстояние от 24.01.2022 година по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда
строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори,
уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Кредитополучателят е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК - потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал.
1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Конктетно в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
във връзка с невключването на клаузата на §7, вр. § 6 от процесния
договор, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на
обезпечение в ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §
1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или
в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита
3
за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то
е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в
договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Нещо повече в ГПР не е включена предвидената неустойка, която
представлява скрита възнаградителна лихва. Всичко това поставя
потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и
на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с
чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване
единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва
да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва,
че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е
необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но
и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Несъответното в случая е, че заемната сума по договора за кредит
възлиза на 1200 лева, а сумата, която е следвало да върне
кредитополучателя за 18 месеца е почти два пъти и половина размера на
заемната сума - 2979,36 лева. Договорът въвежда неустойка за
кредитополучателя, в размер - 1351,26 лева, по-висок от този на заемната
сума, в случай че цитираното задължение за предоставяне на обезпечение
не бъде изпълнено. Клауза за неустойка и съпоставянето й с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето
същество последната представлява скрито възнаграждение за кредитора
/което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка.
Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към
договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е
по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Явно е
кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие
изискването за осигуряване на обезпечение, в толкова кратък срок - 3
дни от сключване на договора. Това става ясно и от погасителния план,
като кредитора изначално включва неустойката към месечната
погасителна вноска. Именно предвид гореизложеното, вземането за
неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за
кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния
процент на разходите, но това не е сторено. Клаузата за неустойка е
нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени
с ТР № 1 от 15. 07. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В случая неустойката е уговорена
с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението
за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
4
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение
за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на
обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за
точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за
неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, по-висок от
размера на главницата е в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като
по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение
на кредитора, извън установения годишен процент на разходите.
Клаузата се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива
2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като
кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на
изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и
изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди
сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение, въз
основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се
сключи договора за кредит. Това задължение за допълнително
обезпечение възниква още при подписване на договора. При тези
съображения, целта за която е уговорена процесната неустойка, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, което я прави нищожна, поради накърняване на добрите
нрави. Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за
по-големите вреди. Според договора неустойката е дължима не при
забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се
предостави обезпечение на кредитодателя. Ето защо, клаузата за
неустойка в от договора е нищожна, като неравноправна, а от друга
страна противоречи на добрите нрави. Също така, тя е с характер на
възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането
на ГПР, което не е спазено. В този смисъл следва да се посочи, че по
отправено преюдициално запитване, досежно българското
законодателство, е постановено Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело
С- 714/22, с което е прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така
че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,89 %, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид
предпоставките, при които става изискуема разписаната "неустойка", то
тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално
при формирането на ГПР. При изчисляване на ГПР с включена
неустойка, използвайки онлайн калкулатор -
https://www.calculator.bg/1/barzi krediti.html (разпечатката е приложена
към настоящата искова молба), се получава ГПР от 289,58 %, което
5
многократно надхвърля установения максимум съгласно чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. В този случай макар и да е посочен размер на ГПР, то същият не
отговаря на действителния такъв. С оглед всичко изложено сключеният
между страните договор за кредит се явява недействителен на основание
чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При недействителност на договора,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При това положение общо заплатената сума по Договор за
потребителски кредит микрокредит от разстояние от 24.01.2022 година е
2513,72 лева, при главница 1200 лева. Надплатената сума от 1313,72 лева
над главницата на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане,
като недължимо платена по недействително правоотношение.
На основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е недействителен
сключеният между Г. В. Й., с ЕГН ********** и СОФИЯ КОМЕРС
КРЕДИТГРУП АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: ***, Договор за потребителски кредит микрокредит от
разстояние от 24.01.2022 година, поради това, че посоченият в договора
годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен
процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
договора.
На основание изложеното, съдът намира, че искът следва да бъде
уважен. При този изход на делото, ответникът следва да заплати на
ищеца разноските в производството, съобразно представения списък по
чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за
недействителен сключения между Г. В. Й., с ЕГН ********** и СОФИЯ
КОМЕРС КРЕДИТГРУП АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: ****, Договор за потребителски кредит микрокредит от
разстояние от 24.01.2022 година, поради това, че посоченият в договора
годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен
процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
договора.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, СОФИЯ КОМЕРС
КРЕДИТГРУП АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: ****, ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Й., с ЕГН **********, с
6
постоянен адрес: ***, направените разноски по делото за държавна
такса в размер на сумата от 150, 10лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 от ЗАдв, СОФИЯ КОМЕРС
КРЕДИТГРУП АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: ****, ДА ЗАПЛАТИ на направените разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 800 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7