Решение по дело №3289/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2728
Дата: 9 юни 2023 г. (в сила от 9 юни 2023 г.)
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20231110203289
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2728
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20231110203289 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на В. И. В. срещу наказателно постановление (НП) №22-
4332-025872/13.12.2022 г. на началник група към Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с
което му е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200
(двеста лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, като се твърди, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, твърди се противоречие
между изложени факти и правна квалификация, излага се несъгласие с
констатациите.
Жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. По
същество се позовава на Тълкувателно постановление №2/2023 г. по
тълкувателно дело №3/2022 г. на ВАС и ВКС, тъй като лицето не е било
уведомено от органите на полицията, че МПС-то, което е управлявал е снето
1
от отчет. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение, за
което предоставя списък.
За органа издал наказателното постановление не се явява представител и
не е изложено становище по същество.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
Товарен автомобил марка „ФИАТ“, модел „ДОБЛО“, с рег. № е със
собственик В. И. В. от гр. Луковит. На 16.10.2022 г. в 09:28 часа
жалбоподателят бил спрян по повод полицейска проверка от служители на
сектор „Пътна полиция“ при СДВР в гр. София, докато управлявал автомобил
марка „ФИАТ“, модел „ДОБЛО“, с рег. № на бул. „Ботевградско шосе“, с
посока на движение към бул. „Владимир Вазов“. На превозното средство
били поставени на съответните за това места регистрационни табели с рег. №
. Установява се от справката на Гаранционен фонд, че за МПС-то е била
налице последна сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с начална дата 10.09.2021 г. 00:00 ч. до 09.09.2022 г. 23:59
часа. На 11.09.2022 г. отдел „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч били
уведомени за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за автомобил марка „ФИАТ“, модел „ДОБЛО“, с рег. №
ОВ 9782 ВР. Служителите на сектор „Пътна полиция“ при СДВР след
извършена справка в информационните масиви установили, че автомобил
марка „ФИАТ“, модел „ДОБЛО“, с рег. № , който управлявал жалбоподателя
е със служебно прекратена регистрация на 11.10.2022 г. на основание чл.143,
ал.10 от ЗДвП.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) на 16.10.2022 г., серия „GA“ с бланков номер 617999 на
жалбоподателя за нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Образувана била пр. пр. №49634/2022 г. по описа на СРП с оглед преценка
на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление
на СРП от 23.11.2022 г. е постановен отказ от образуване на досъдебно
производство и е прекратена преписката с мотив, че липсват данни, че В. В. е
знаел, че е прекратена регистрацията на МПС-то, което изключва наличието
на умисъл за извършване на престъпление по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от
НК.
2
Постановлението на СРП, ведно с оригинала на АУАН били изпратени на
О „ПП“-СДВР за преценка за налагане на продължаване на административно-
наказателното производство по съставения АУАН за осъществено нарушение
по чл140, ал.1 от ЗДвП.
След изпращането му е издадено атакуваното наказателно постановление от
началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР.
Установява се от приложената справка на Гаранционен фонд, че за МПС-то
е била налице последващо сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с начална дата 16.10.2022 г. 11:03 ч. до 15.10.2023 г. 23:59
часа.
На 25.11.2022 г. с писмо с обратна разписка, жалбоподателят получил
уведомление от сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР- Ловеч, изпратено му с
изх. №906000-15571/26.10.2022 г., за това, че на основание чл.18б, ал.1, т.8 от
Наредба I-45/24.03.2000 г. служебно е прекратена регистрацията на МПС с
рег. № , във връзка с получено уведомление от Гаранционния фонд.
Гореизложената фактическа обстановка се установява приетите писмени
доказателства, които са логични и непротиворечиви и съдът ги цени. От
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел М. Т. се
установява единствено, че същият потвърждава, че е съставил процесния
АУАН на жалбоподателя.
Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй
като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и
длъжността на лицето, което я е издало.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление това
е станало на 06.02.2023 г., а жалбата е подадена на 14.02.2023 г./ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
От образуването му административно-наказателното производство е
започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални
нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно
3
постановление.
В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на
нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е
издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени
законови разпоредби и словесното описание на нарушението. В случая в
наказателното постановление се излага, че жалбоподателят управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежен ред, но като обстоятелства на вмененото
нарушение се сочи, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация
на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, която норма предвижда, че: „Служебно
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика
след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.“ Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 за регистрацията и отчета на моторните
превозни средства и на ремаркетата се регистрират в срок до един месец от
придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или
временен) от съответния митнически орган. Установява се, че
дерегистрацията (прекратяването на регистрацията) на МПС-то е станало
служебно, но за това МПС са били поставени на съответните места
регистрационни табели, документите за него са били у жалбоподателя, а
уведомлението на сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР - Ловеч за
прекратяването на регистрацията е получено от жалбоподателя на 25.11.2022
г. Не са представени от наказващия орган доказателства, удостоверяващи, че
към датата на така визираното административно нарушение жалбоподателят
като собственик на МПС-то, което е управлявал е бил уведомен за
4
прекратената му регистрация по служебен път, поради постъпило
уведомление от Гаранционен фонд за неплатена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Съдът счита, че нарушението в обжалваното наказателно постановление не
е описано според изискванията на закона, на първо място, доколкото е налице
разминаване между описаното нарушение и неговата правна квалификация.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се
отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган
следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание.
Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, тъй като се
установи, въз основа на събраните доказателства, че жалбоподателят не е бил
уведомяван и не е знаел за дерегистрацията, както и документите за МПС-то
са се намирали у него и същото е било с поставени регистрационни табели.
Поради което у жалбоподателят не е налице знание, че МПС-то, което
управлява е дерегистрирано. Т.е. не са налице основания за възникване на
административна отговорност за водача по посочената в АУАН и
наказателното постановление правна квалификация, сочена като нарушена,
доколкото липсва умисъл за извършеното.
Поради гореизложеното наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
5
възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв.,
както и като съобрази, че едно от наказанията е „лишаване от права“, поради
което е приложима разпоредбата на чл.18, ал.4 от същата наредба, която
предвижда размер на възнаграждение от 500 лв., съдът прие, че адвокатското
възнаграждение, заплатено на адв. Христов в размер на 550 лв. се явява в
границите, определени в Наредбата и нейния размер не е прекомерен, поради
което следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в
посочения размер за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото, още повече, че в случая не се прави и възражение от
въззиваемата страна за тяхната прекомерност.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-025872/13.12.2022 г.
на началник група при СДВР, О „ПП“-СДВР, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с
ЕИК , с адрес: гр. С, ул. „А“ № да заплати на В. И. В., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Л, ул. „Кн Б“ № сумата в размер на 550 (петстотин и петдесет лева)
лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и
е образувано по жалба на В. И. В. срещу наказателно постановление (НП)
№22-4332-025872/13.12.2022 г. на началник група към Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с
което му е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200
(двеста лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, като се твърди, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, твърди се противоречие
между изложени факти и правна квалификация, излага се несъгласие с
констатациите.
Жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. По
същество се позовава на Тълкувателно постановление №2/2023 г. по
тълкувателно дело №3/2022 г. на ВАС и ВКС, тъй като лицето не е било
уведомено от органите на полицията, че МПС-то, което е управлявал е снето
от отчет. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение, за
което предоставя списък.
За органа издал наказателното постановление не се явява представител и
не е изложено становище по същество.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
Товарен автомобил марка „ФИАТ“, модел „ДОБЛО“, с рег. № е със
собственик В. И. В. от гр. Луковит. На 16.10.2022 г. в 09:28 часа
жалбоподателят бил спрян по повод полицейска проверка от служители на
сектор „Пътна полиция“ при СДВР в гр. София, докато управлявал автомобил
марка „ФИАТ“, модел „ДОБЛО“, с рег. № на бул. „Ботевградско шосе“, с
посока на движение към бул. „Владимир Вазов“. На превозното средство
били поставени на съответните за това места регистрационни табели с рег. №
ОВ 9782 ВР. Установява се от справката на Гаранционен фонд, че за МПС-то
е била налице последна сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с начална дата 10.09.2021 г. 00:00 ч. до 09.09.2022 г. 23:59
часа. На 11.09.2022 г. отдел „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч били
уведомени за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за автомобил марка „ФИАТ“, модел „ДОБЛО“, с рег. № .
Служителите на сектор „Пътна полиция“ при СДВР след извършена справка
в информационните масиви установили, че автомобил марка „ФИАТ“, модел
„ДОБЛО“, с рег. № , който управлявал жалбоподателя е със служебно
прекратена регистрация на 11.10.2022 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
1
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) на 16.10.2022 г., серия „GA“ с бланков номер 617999 на
жалбоподателя за нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Образувана била пр. пр. №49634/2022 г. по описа на СРП с оглед преценка
на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление
на СРП от 23.11.2022 г. е постановен отказ от образуване на досъдебно
производство и е прекратена преписката с мотив, че липсват данни, че В. В. е
знаел, че е прекратена регистрацията на МПС-то, което изключва наличието
на умисъл за извършване на престъпление по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от
НК.
Постановлението на СРП, ведно с оригинала на АУАН били изпратени на
О „ПП“-СДВР за преценка за налагане на продължаване на административно-
наказателното производство по съставения АУАН за осъществено нарушение
по чл140, ал.1 от ЗДвП.
След изпращането му е издадено атакуваното наказателно постановление от
началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР.
Установява се от приложената справка на Гаранционен фонд, че за МПС-то
е била налице последващо сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с начална дата 16.10.2022 г. 11:03 ч. до 15.10.2023 г. 23:59
часа.
На 25.11.2022 г. с писмо с обратна разписка, жалбоподателят получил
уведомление от сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР- Ловеч, изпратено му с
изх. №906000-15571/26.10.2022 г., за това, че на основание чл.18б, ал.1, т.8 от
Наредба I-45/24.03.2000 г. служебно е прекратена регистрацията на МПС с
рег. № , във връзка с получено уведомление от Гаранционния фонд.
Гореизложената фактическа обстановка се установява приетите писмени
доказателства, които са логични и непротиворечиви и съдът ги цени. От
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел М Т се
установява единствено, че същият потвърждава, че е съставил процесния
АУАН на жалбоподателя.
Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй
като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и
длъжността на лицето, което я е издало.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление това
е станало на 06.02.2023 г., а жалбата е подадена на 14.02.2023 г./ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
От образуването му административно-наказателното производство е
2
започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални
нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на
нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е
издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени
законови разпоредби и словесното описание на нарушението. В случая в
наказателното постановление се излага, че жалбоподателят управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежен ред, но като обстоятелства на вмененото
нарушение се сочи, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация
на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, която норма предвижда, че: „Служебно
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика
след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.“ Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 за регистрацията и отчета на моторните
превозни средства и на ремаркетата се регистрират в срок до един месец от
придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или
временен) от съответния митнически орган. Установява се, че
дерегистрацията (прекратяването на регистрацията) на МПС-то е станало
служебно, но за това МПС са били поставени на съответните места
регистрационни табели, документите за него са били у жалбоподателя, а
уведомлението на сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР - Ловеч за
прекратяването на регистрацията е получено от жалбоподателя на 25.11.2022
г. Не са представени от наказващия орган доказателства, удостоверяващи, че
към датата на така визираното административно нарушение жалбоподателят
като собственик на МПС-то, което е управлявал е бил уведомен за
прекратената му регистрация по служебен път, поради постъпило
уведомление от Гаранционен фонд за неплатена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Съдът счита, че нарушението в обжалваното наказателно постановление не
3
е описано според изискванията на закона, на първо място, доколкото е налице
разминаване между описаното нарушение и неговата правна квалификация.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се
отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган
следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание.
Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, тъй като се
установи, въз основа на събраните доказателства, че жалбоподателят не е бил
уведомяван и не е знаел за дерегистрацията, както и документите за МПС-то
са се намирали у него и същото е било с поставени регистрационни табели.
Поради което у жалбоподателят не е налице знание, че МПС-то, което
управлява е дерегистрирано. Т.е. не са налице основания за възникване на
административна отговорност за водача по посочената в АУАН и
наказателното постановление правна квалификация, сочена като нарушена,
доколкото липсва умисъл за извършеното.
Поради гореизложеното наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв.,
както и като съобрази, че едно от наказанията е „лишаване от права“, поради
което е приложима разпоредбата на чл.18, ал.4 от същата наредба, която
предвижда размер на възнаграждение от 500 лв., съдът прие, че адвокатското
възнаграждение, заплатено на адв. Христов в размер на 550 лв. се явява в
границите, определени в Наредбата и нейния размер не е прекомерен, поради
което следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в
посочения размер за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото, още повече, че в случая не се прави и възражение от
въззиваемата страна за тяхната прекомерност.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4