Решение по дело №1091/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 49
Дата: 20 януари 2021 г.
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20207170701091
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 49

град Плевен, 20.01.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ДАНИЕЛА ДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Иво Радев изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 1091/2020 г.

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3, срещу решение № 157/08.10.2020 г. по а.н.д. № 147/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Кнежа, с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Като неправилен се определя изводът на въззивния съд, че нарушителят не е бил запознат със съдържанието на АУАН, тъй като видно от екземпляра приложен по делото К.Д.К. е удостоверил с подписа си, че се е запознал със съдържанието на акта. Счита се, че с това изискването на чл. 43, ал.1 от ЗАНН е спазено. Посочва се, че в конкретния случай е налице отказ на нарушителя да получи препис от акта, което е негово право и полицейските органи не могат да му го връчат на сила. Излагат се доводи, че в разпоредбата на чл. 43, ал.5 от ЗАНН, на която се е позовал и въззивния съд в мотивите си за отмяна на наказателното постановление изрично е указано, че при подписване на акта, на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване, като никъде няма изискване за подпис на служител върху разписката, удостоверяващ отказ за получаване на препис от АУАН. Счита се, че въззъвния съд иска да вмени на актосъставителя задължение, което законодателят не му вменява. Твърди се, че видно и от обжалваното решение, жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка изложена в АУАН. Моли се съдът да приеме, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения и правото на защита на К.К. не е ограничено. Като неправилен се определя и изводът на въззивния съд и за нарушение на чл. 52, ал.2 от ЗАНН, а именно, че актът не е предявен на лицето, тъй като има разлика между „предявяване на АУАН“ и „връчване на препис от АУАН“. Твърди се, че АУАН е бил предявен на нарушителя и същият се е запознал с неговото съдържание, което обстоятелство е удостоверил лично чрез положения от него подпис, а отказът му да получи препис от акта, не изисква подпис на свидетел. Навеждат се доводи, че обстоятелството, че не притежава препис от АУАН, не го лишава от възможността да участва в административно наказателното производство и да подаде възражение в законоустановения тридневен срок. Досежно присъдените разноски в размер на 350 лв., също обжалват решението. Считат, че съдът не се е произнесъл по възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, направено от страна на ОД на МВР – Плевен  с представянето на административно наказателната преписка. Твърди се, че конкретният правен спор не се отличава с фактическа и правна сложност, за да оправдае присъждането на хонорар в размер над предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения - при интерес до 1000 лв. - 300 лв. възнаграждение. Моли се съдът да отмени решение № 157 от 08.10. 2020г. на Районен съд - Кнежа по а.н.д. 147/2020г. и да постанови друго, с което да потвърди наказателно постановление № 19-0938- 005719/30.10.2019г. на началник сектор „Пътна полиция“.

В съдебно заседание касаторът - Областна дирекция на МВР гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – К.Д.К.,***, се представлява от адв Б., която оспорва жалбата и намира, че неправилното оформяне на разписката за връчване на АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП. Моли решението да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски в размер на 350 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че  решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 19-0938-005719/30.10.2019 г. на началник сектор  „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на К.Д.К., с ЕГН ********** ***, за това, че на 18.10.2019 г. в 10.36 часа в гр. Кнежа, ул. „Димитър Битунски“ в посока гр. Искър, К.К. като водач на лек автомобил „Тойота Рав4“ с рег. № ***** при извършена проверка, не носи СУМПС от съответната категория, не носи контролен талон от СУМПС и не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява – нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,  пр. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗДвП са наложени три глоби в размер на 10 лева.

За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че при съставяне на АУАН е допуснато нарушение, тъй като не е оформен по надлежния ред, а и именно отказът на лицето да получи препис от акта, не е оформена с подпис на свидетел. Касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2 от АПК споделя изцяло мотивите на РС .

Настоящата инстанция намира, че решението  е валидно, допустимо, постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд правилно е приел, че  е налице съществено процесуално нарушение, тъй като не е оформен по надлежния ред отказа на нарушителя да получи препис от АУАН.   

С оглед представен АУАН на л. 7 по нахд № 1260/20 г. по описа на РС Плевен,  АУАН е предявен на лицето за запознаване и  е налице подпис за „нарушител“ т.е. АУАН  е подписан, като е отбелязано в разписка, че лицето „отказва“ да получи препис от акта, като този отказ не е удостоверен с подпис на свидетел.  Налице е изпълнение на законовото задължение за предявяване на АУАН за запознаване със съдържанието му  и връчване на препис от същия – чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, като лицето отказва да получи препис , който отказ не удостоверен с посочване и подпис на свидетел. Връчването на препис от АУАН е от значение за упражняване правата на нарушителя, регламентирани в чл. 44 от ЗАНН- да направи възражения в тридневен срок и никъде в закона не е разписано, че губи това си право, ако откаже да подпише АУАН, а несъмнено, за да го упражни, то следва да му бъде връчен препис от акта. Актосъставителят следва да връчи препис от АУАН на нарушителя, а ако той откаже да го получи, това следва да се отбележи в разписката, като се оформи по надлежния ред. В настоящия случай с разписката не е удостоверен отказ на нарушителя да получи екземпляр от него и налице допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до накърняване правото на защита на нарушителя и е довело до опорочаване на издаденото НП. Неоснователен е доводът на касотора, че не е необходимо посочване на свидетел на при отказ за получаване на препис от акта, тъй като такова е изискването на закона , а и това е отразено в бланката за издаване на АУАН.

По отношение на сочените доводи на касатора относно размер на присъдено адвокатско възнаграждение, съдът намира същите за неоснователни  и споделя възприетото от първоинстанционния съд.

С оглед изхода на делото и искането на пълномощника на касатора за присъждане на разноски и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН настоящата инстанция намира, че такива са дължими от ответник по касация на касатора в размер на 350 лева с оглед представен договор за правна защита и съдействие на л. 16 по делото, в който договореното възнаграждение е платено в брой.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 157/08.10.2020 г. постановено по а.н.д. № 147/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Кнежа.

Осъжда ОД на МВР Плевен , гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 да плати на К.Д.К., ЕГН: **********,***,

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/                           ЧЛЕНОВЕ 1. /П/

 

                                                                                      2. /П/