№ 35225
гр. София, 25.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20221110136556 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 260126/30.07.2025 г. на ищцата Е. П. Д., чрез адв. П.на, с
която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на постановеното по делото
решение № 13360/09.07.2025 г. в частта за разноските.
С молбата се иска съдът да измени постановеното по делото решение в частта за
разноските като намали размера на държавната такса, за която на ищцата Е. П. Д. е осъдена
да заплати, като съответно същата бъде намалена от сумата 12167 лева на сумата 8708,08
лева. С молбата се излагат доводи, че общата стойност на постановените в дял на Е. Д.
имоти възлизали на сумата от 217702 лева, а държавната такса върху тази сума възлизала на
сумата от 8708,08 лева, съгласно разпоредбите на чл. 355 от ГПК и чл. 8 от Тарифата за
държавните такси.
Обобщава искането си до съда, като претендира всяка от страните да заплати 4 % от
стойността на дяловете си.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответницата Н. П. Д. ангажира становище за
неоснователност на искането, като сочи, че осъдителният диспозитив по отношение на
разноските не може да бъде такъв, какъвто се претендира в молбата по чл. 248 ГПК.
Навежда твърдения, че съдът е допуснал фактическа грешка при изчисленията на квотите в
съсобствеността, съответно в дължимите от съделителите разноски спрямо притежаваните
от същите квоти. Излага аргументи, че не й е бил предоставен списък с разноски или
договор за правна помощ, поради което не е имала възможност да направи евентуално
възражение за прекомерност на претенцията за разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК
и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая е направено от
процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 248, ал. 1
ГПК, като не е необходимо своевременното представяне на списък на разноски по чл. 80
ГПК (съгласно т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), доколкото
искането касае изменение на размера на държавната такса, а не този за разноски между
страните. С оглед предходното съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК е процесуално
допустима. Разгледано по същество, същата е основателна, като съображенията за това са
1
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 355, изр. 1 ГПК страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им.
Съгласно чл. 8, пр. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете.
Видно от диспозитива на постановеното по делото решение № 13360/09.07.2025 г., на
основание чл. 353 ГПК, съдът е постановил в дял на Е. П. Д. следните недвижими имоти:
- ПИ (дворно място), обособено в парцел Х-886, в кв. 87 по плана на с. Арчар,
община Димово, област Видин, с площ от около 950 кв. м., заедно с построената в него
масивна жилищна сграда с площ 45 кв. м. и паянтова жилищна сграда с площ от 20 кв. м. на
стойност 18 623 лв.;
-ПИ (дворно място), обособено в парцел VIII-11-37 и парцел XII-11-38 по плана на с.
Арчар, община Димово, област Видин с площ от 2200 кв. м. на стойност 41 074 лв. и УПИ
IX-898 по плана на с. Арчар, община Димово, област Видин, целият с площ от около 1600
кв. м., ведно с построеното в имота паянтово жилище със застроена площ от 90 кв. м., с
административен адрес с. Арчар, община Димово, ул. „Дузлука“ № 22, на стойност 31366 лв.
Така постановените в дял на Е. П. Д. недвижими имоти възлизат на обща стойност
91063 лева.
Съдът е постановил в дял на Н. П. Д. апартамент № 19, находящ се в на 3 етаж в
жилищна сграда в гр. София, , ж. к. „Надежда“, бл. 416, вх. Б, ет. 3, ап. 19, състоящ се от две
стаи, дневна и кухня и други сервизни помещения с обща квадратура 88,71 кв. м., на
стойност 310376 лв., като е осъдил същата да заплати на Е. П. Д. сумата от 126639 лева за
уравнение на дяловете (вместо припадащата й се сума от 258 646 лева, след извършено
приспадане на сбора от пазарните оценки на недвижимите имоти, находящи се в село Арчар
– 91 066 лева и след извършено прихващане със стойността, дължима на Н. Д. с оглед
притежаваните от нея ¼ ид. от имота, находящ се в село Герман – 40 941 лева, съгласно
мотивната част на решение № 13360/09.07.2025 г., касаеща уравняването – на стр. 7 от
същото).
При това положение, общата стойност на дяловете на Е. П. Д. възлиза в размер на
217 702 лева, а на Н. П. Д. в размер на 183 737 лева.
Ето защо дължимата от Е. П. Д. държавна такса (съобразно чл. 355 ГПК вр. чл. 8 от
Тарифата за държавни такси) възлиза на сумата от 8708,08 лева, а тази, дължима от Н. П.
Д., възлиза на сумата от 7349,48 лева.
Доколкото с първоинстанционното решение Н. П. Д. е осъдена да заплати само 5
528,12 лева, същата дължи разликата до пълния дължим размер държавна такса в размер, а
именно още 1 821,36 лева.
Ето защо молбата по чл. 248 ГПК е доказана по своето основание и размер и следва
да се уважи изцяло.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 13360/09.07.2025 г., постановено по гр. д. № 36556/2022 г. по
описа на СРС, 65 състав, в частта за разноските, КАТО:
НАМАЛЯВА дължимия размер на държавната такса, дължима на основание чл. 355
ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавни такси от Е. П. Д., ЕГН ********** по сметката на
Софийски районен съд, от сумата от 12 167 лева на сумата от 8 708,08 лева.
ОСЪЖДА Н. П. Д., ЕГН **********, на основание чл. 355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата
за държавни такси, да заплати по сметката на Софийски районен съд държавна такса в
2
размер на още 1 821,36 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3