РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Г. Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100512717 по описа за 2021 година
С решение № 20152138 от 06.07.2021 г. по гр.д. №23567/20 г., СРС, ГО, 168 с-
в ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. **** против И. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** искове по
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 4300.63
лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.
05.2016 г. до м.04.2019 г. в имот, находящ се в гр. София, общ. Оборище , ул. ****
надпартерен, мезонет 7 с абонатен №022696, сумата 494.97 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от
15.09.2017г. до 02.12.2019 г., сумата 62.75 лева - главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м. 05.2016 г. - м. 04.2019 г. и сумата 9.37 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.12.2019 г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №71385/2019
г., по описа на СРС, 168 състав като неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД - „Б.Б.“ ЕАД.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника И. Б. Г. - В. Н. В..
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца .С жалбата се
1
твърди,че решението е неправилно,необосновано и незаконосъобразно.Неправилно съдът
отхвърлил претенцията,тъй като индивидуалните справки и отчетите при изготвяне на
експертизата,касаели друг имот.Налице бил пълен идентитет между претенцията ,касаеща
абонатния номер ,собствеността на имота и личността на ответницата.Експертът е посочил
какви фактури и за кой абонатен номер са издавани.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да уважи
исковете.Претендират се разноски.
По въззивната жалба не е постъпил отговор.Претендират се разноски.
Третото лице помагач счита жалбата за неоснователна.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК .
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвала
енергията, като за процесния период не е заплатили дължимата цена.
Установено е,че ответницата като собственик на апартамент/мезонет 7 в
гр.София,на ул.М.Д.1,3 надпартерен етаж, е потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката .
Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата
– етажна собственост, в която се намира същият е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Претендираният период е 01.05.16 г.-30.04.19 г.
Според експерта по ССЕ за абонатен номер 022696 са водени партидите на ап.мезонет
7,ул.М.Д. 1,вх.1 /на ответницата /и на ап.8,ул.М.Д. 1,вх.1 на А.С..
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза за процесния период
ищецът претендира суми по следните общи изравнителни фактури-
за отоплителния сезон месец 05.2016 г. - месец 04.2017 г. фактура № ********** от
31.07.2017 г. на стойност 1276,51 лв., която фактура е издадена на получател А. С.за
топлоснабден имот - гр. София, ул. **** Д. № ***;
за отоплителния сезон месец 05.2017 г. - месец 04.2018 г. фактура № ********** от
31.07.2018 г. на стойност 1385,86 лв., издадена на получател И. Г. за топлоснабден имот -
гр. София, ул. **** Д. N° ***
за отоплителния сезон месец 05.2018 г. - месец 04.2019 г. фактура № ********** от
31.07.2019 г. на стойност 1638,26 лв., издадена на получател И. Г. за топлоснабден имот -
гр. София, ул. **** Д. № ***.
За последния отоплителен сезон по фактура от 31.07.2019 г. е извършено цялостно
плащане от ответницата на сумата 1638.26 лв.
Останалият дълг за ап./мезонет 7 е 1385.86 лв. и е за периода май 17 г.-април 2018
г.Върху тази сума следва да се присъди мораторна лихва от 15.09.2018 г.до 02.12.2019
2
г.,която е в размер на 92.11 лв.,законната лихва ,считано от 09.12.2019 г.
Главницата за дялово разпределение е в размер на 41.60 лв.
По акцесорния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение: По отношение цената на
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане в ОУ от 2016 г. Поради
това купувачът изпада в забава след покана - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което този иск е
неоснователен.
Решението следва да бъде отменено в частта,в която е отхвърлен иска за признаване
за установено,че ответницата дължи сума в размер на 1385.86 лв.главница,сума 92.11
лв.мораторна лихва,сума 41.60 лв.за такса дялово разпределение.
По разноските:В заповедното произовдство на заявителят ще се дължи 30 лв.за д.т.и
15 лв.за юрисконсултско възнаграждение.В исковото производство ищецът е заплатил 500
лв.за вещи лица ,съобразно уважената част на исковете ще му се дължи сумата 158 лв.,за
юрисконсултско възнаграждение 30 лв. ,ответницата е платила 100 лв.за вещо
лице,съобразно отхвърлената част на исковете й се дължи сумата 68 лв.
Във възивното производство въззивникът е сторил 97.35 лв.разноски за д.т.,съобразно
уважената част ще се присъди сумата 30.67 лв.,юрисконсултско възнаграждение в размер на
30 лв..Въззивницата е сторила 800 лв. разноски за адвокат,съобразно отхвърлената част на
жалбата ще й се присъди сумата 547 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20152138 от 06.07.2021 г. по гр.д. №23567/20 г., СРС, ГО, 168
с-в в ЧАСТТА ,с която ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. **** против И. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. **** искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата 1385.86 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. до м.04.2018 г. в имот, находящ се в гр. София,
общ. Оборище , ул. **** надпартерен, мезонет 7 с абонатен №022696, сумата 92.11 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия
за периода от 15.09.2018 г. до 02.12.2019 г., сумата 41.60 лева - главница за извършена
3
услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2017 г. - м. 04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
09.12.2019 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №71385/2019 г., по описа на СРС, 168 състав и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** против И. Б. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. **** искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД ,че И. Б. Г., ЕГН ********** дължи на Т.С.” ЕАД, ЕИК
**** сумата 1385.86 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2017 г. до м.04.2018 г. в имот, находящ се в гр. София, общ.
Оборище , ул. **** надпартерен, мезонет 7 с абонатен №022696, сумата 92.11 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия
за периода от 15.09.2018 г. до 02.12.2019 г., сумата 41.60 лева - главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2017 г. - м. 04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
09.12.2019 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №71385/2019 г., по описа на СРС, 168 състав.
ОСЪЖДА И. Б. Г., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК **** сумата 30
лв.за д.т.и 15 лв.за юрисконсултско възнаграждение разноски в заповедното
производство,сумата 158 лв. за хонорари вещи лица и 30 лв.юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СРС
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК **** да заплати на И. Б. Г., ЕГН ********** сумата 68
лв.разноски за вещо лице.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И. Б. Г., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК **** сумата
30.67 лв.за д.т.и 30 лв.за юрисконсултско възнаграждение разноски във възивното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК **** да заплати на И. Б. Г., ЕГН ********** сумата
547 лв.разноски за адвокатски хонорар във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежина обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4