РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Търговище, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Ел Ив. Д.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20243530100173 по описа за 2024 година
Производството е по предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 и сл. от ГПК и чл. 537,ал.2 от ГПК.
Ищцата В. Д. С. от гр.Търговище, действаща чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.Р. Р. -ТАК твърди в исковата молба, че е
собственик на имот, представляващ ПИ № 548 в кв.79 с площ от 1905кв.м. по
плана на с.Лиляк, общ.Търговище, като е придобила собствеността по силата
на договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от
20.09.2006г., но установила, че ответникът А. А. А. от с.Лиляк
общ.Търговище се снабдил с НА за собственост по реда на чл. 587,ал.2 от ГПК
№ 116,том 1,рег.№ 1983, дело № 80/2023г. по описа на нотариус С. И.а с район
на действие РСТ, рег.№ 735 за нейния имот.Излага още, че живее в чужбина,
но синът й посещава имота а брат й И. Д. И. е позволявал както на ответника,
така и на други хора в селото да пускат животните си в имота, но това не касае
собствеността върху имота.Като излага, че в полза на ответника не е изтекъл
изискуемият се десетгодишен давностен срок, но той се легитимира като
собственик с посочения по-горе КНА, ищцата приема, че за нея е налице
правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск
1
за собствеността върху имота; претендира като последица и отмяна на НА за
собственост по реда на чл. 587,ал.2 от ГПК № 116,том 1,рег.№ 1983, дело №
80/2023г. по описа на нотариус С. И.а с район на действие РСТ, рег.№ 735;
претендира разноски.В съдебно заседание претенцията се поддържа от
процесуалния представител на ищцата адв.Р. Р.-ТАК, който пледира за
уважаването й и за отмяна на посочения КНА; претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.И. И.-ТАК, в
който предявения иск се оспорва като неоснователен.Излага се, че ответникът
купил имота през 2009г., владее го от тогава и до момента, като го оградили и
изградил навес в имота, а няколко години по-късно придобил и собствеността
върху съседен имот.Излага ,че е изгубил договора, с който е купил имота, но
през всички тези години е владял добронамерено имота и никой не му е
оспорвал владението; заплатил е и всички данъци за имота, който в Община
Търговище се води на негово име, без други собственици.С оглед на
изложеното моли за отхвърлянето на иска, претендира разноски. В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника адв.И. И.-ТАК поддържа,
че ответникът е придобил правото на собственост въз основа на давностно
владение, а ищцата се е дезинтересирала от имота, като в посочения период не
го е владяла, не го е ползвала като добър стопанин, не е плащала данъци за
него, при което пледира за отхвърлянето на иска; претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От представения по делото НА за собственост по реда на чл. 587,ал.2 от
ГПК № 116,том 1,рег.№ 1983, дело № 80/2023г. по описа на нотариус С. И.а с
район на действие РСТ, рег.№ 735 се установява, че ответникът А. А. А. от
с.Лиляк общ.Търговище е признат за собственик на осн. чл. 587,ал.2 от ГПК
на недвижим имот, представляващ ПИ № 548 в кв.79 по плана на с.Лиляк,
общ.Търговище, с площ от 1905кв.м. ,при граници: улица, ПИ № 547 и ПИ №
549, който имот е отразен в Скица № СК-1281/06.11.2023г., изд. от Община
Търговище като ПИ № 548 с площ от 1905кв.м. при граници: ПИ № 547 на А.
А., ПИ № 549 на А. А. и С. Н., а от удостоверение за данъчна оценка №
**********/14.02.2024г., изд. от Община Търговище се установява, че имотът
2
е с данъчна оценка от 7482,90лв.Представен е и НА № 156,том II, рег.№ 2034,
дело № 212/2017г. по описа на нотариус Г. Г. с район на действие РСТ, от
който е видно, че ответникът е придобил въз основа на договор за покупко-
продажба собствеността върху съседен имот , а именно-ПИ № 547 в кв. 79 по
плана на с.Лиляк, общ.Търговище. Ищцата е представила по делото договор за
делба на наследствен недвижим имот от 19.11.1991г., от който се установява,
че Р. Х. Д. получава в дял и става изключителен собственик на два имота,
единият от които е описан като празно дворно място от около 1910кв.м.
заснето под пл.№ 548 в кв.79 по плана на с.Лиляк, общ.Търговище, при
граници: дв. 549 на наследниците на О. О., а от договор за делба на
съсобствени недвижими имоти от 20.09.2006г. се установява, че ищцата В. Д.
С. получава в дял и става изключителен собственик на незастроено дворно
място с площ от 1900кв.м., за което е отредено дворище с пл.№ 548 в кв.79 по
плана на с.Лиляк общ.Търговище, при граници на имота: от две страни улици,
пл.№ 549 на О. О., пр.№ 553, пл.№ 547 на П. П., п.IV –за озеленяване.От
удостоверение за наследници № 18379/27.10.2023г., изд. от Община
Търговище се установява, че ищцата и нейният брат И. Д. И.(поч. на
16.09.2022г., съгл. представения препис-извлечение от акт за смърт №
0610/17.09.2022г., изд. от Община Търговище) са единствени наследници на Р.
Х. Д., б.ж. на с.Лиляк, общ.Търговище, поч. на 02.02.1992г., а от
удостоверение за наследници № 14585/20.08.2024г., изд. от Община
Търговище се установява, че наследодателката на ищцата Р. Х. Д. е дъщеря на
С. А. С., б.ж. на с.Лиляк, общ.Търговище, поч. на 12.01.1983г. От
заключението по назначената СТЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло като компетентно, безпристрастно и отговарящо на
поставената задача се установява, че имотите, описани в договор за делба на
наследствен недвижим имот от 19.11.1991г., договор за делба на съсобствени
недвижими имоти от 20.09.2006г. и НА за собственост по реда на чл. 587,ал.2
от ГПК № 116,том 1,рег.№ 1983, дело № 80/2023г. по описа на нотариус С. И.а
с район на действие РСТ, рег.№ 735, са идентични.От приложеното копие на
разписка за платени данъчни задължения(л.30 от делото) се установява, че
ответникът, на 16.05.2023г. е заплатил данъци за имот в с.Лиляк,
общ.Търговище, отразен като “земя“ за периода от 02.07.2018г. до 15.05.2023г.
По делото са ангажирани и гласни доказателства. Св. В. Д. В., без
родство със страните твърди, че знае процесния имот като част от дворните
3
места на Х. А., които били два парцела-отляво и отдясно на пътя, като
свидетелят, както и бащата на ответника са ползвали процесния имот, за да
косят в него и да пасат животни. Свидетелят твърди, че един ден, като отивал
да види овощната си градина, видял в процесния имот постройка, оградата
била частично възстановена и като срещнал съпруга на ищцата го попитал
дали са продали имота, но той му отговорил, че не е продаден, а по-късно
свидетелят разбрал, че дворното място има нов собственик и се води дело за
имота. Св. И. С. И.-син на ищцата твърди, че минава периодично през селото
и постройката в имота е направена преди около две години,а след като баща
му разбрал, че в имота има нов собственик, уведомил ищцата, която, след
справка в общината разбрала, че имотът се води собственост на друго
лице.Твърди още, че тъй като майка му работи от години в чужбина, а баща му
пътува непрекъснато, неговият вуйчо се грижел за имота, който е позволявал
на ответника да си пуска животните в имота да пасат, тъй като къщата на
ответника е в съседния имот. Св. Л. В. Т., без родство със страните твърди, че
познава имота и знае, че ответникът го купил преди 6-7 години, но не знае на
кого е било това място преди това.Св. Ж. А. А., без родство със страните
твърди, че познава бегло ищцата, а ответника познава по-добре, тъй като е
ловец, гледали животни и идвали при свидетеля докато е бил кмет.Твърди
още, че А. си купил къща в горната част на селото, а под нея има дворно
място, което А. чистел и не разрешавал там да се хвърлят боклуци.Свидетелят
твърди също, че знае, че процесното дворно място е продадено преди около 6-
7 години и ответникът гледал овце там, направил и навес.Свидетелят твърди
още, че докато е бил кмет не е виждал ищцата да идва в този парцел и да го
стопанисва, нито нейни роднини; познава братът на ищцата Искрен Дончев, за
когото твърди, че починал преди четири години.
Съдът, преценявайки свидетелските показания съгл. чл. 172 от ГПК
приема, че следва да кредитира показанията на св.В. Д. В., св. Л. В. Т. и св. Ж.
А. А., в частта, в която свидетелите твърдят, че различни хора са ползвали
имота на ищцата, за да го косят и да си пасат животните там, а показанията на
св. Л. В. Т. и св. Ж. А. А. и в частта, в която твърдят, че ответникът е
упражнявал фактическа власт върху имота от 6-7 години.Показанията на св. И.
С. И. съдът цени, съобразявайки родството му с ищцата и приема ,че следва да
ги кредитира в частта, в която твърди, че хора от селото са ползвали имота за
косене и паша на животните им.
4
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Претенцията на ищцата е обоснована с обстоятелството, че е собственик
въз основа на договор за доброволна делба на процесния имот, представляващ
ПИ № 548 в кв.79 по плана на с.Лиляк, общ.Търговище, с площ от 1905кв.м.
,при граници: улица, ПИ № 547 и ПИ № 549, който имот е отразен в Скица №
СК-1281/06.11.2023г., изд. от Община Търговище като ПИ № 548 с площ от
1905кв.м. при граници: ПИ № 547 на А. А., ПИ № 549 на А. А. и С. Н., но
установила, че ответникът се снабдил с НА за собственост по реда на чл.
587,ал.2 от ГПК № 116,том 1,рег.№ 1983, дело № 80/2023г. по описа на
нотариус С. И.а с район на действие РСТ, рег.№ 735, обуславящо правният й
интерес да предяви отрицателен установителен иск за собствеността върху
имота, като в тази връзка, съдът приема следното:. Предмет на делото по
предявен отрицателен установителен иск за собственост е правото на
собственост на ответника, а не на ищеца. Поради това в тежест на ответника е
да докаже, че е собственик на процесния имот на всички претендирани от него
основания. Ако той не стори това, отрицателният установителен иск следва да
бъде уважен- тоест следва да се постанови, че спрямо ищеца ответникът не е
собственик на процесния имот. При предявен отрицателен установителен иск
за собственост ищецът следва да докаже само правния си интерес от
завеждане на иска. Такъв правен интерес е налице, когато ищецът претендира
самостоятелно право върху същия имот, което се оспорва от ответника или
когато се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. Ако ищецът не докаже правния си
интерес, производството по делото се явява недопустимо и като такова следва
да бъде прекратено. В този смисъл е задължителната практика на ВКС,
каквато представлява Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№
8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.В случая ищцата е доказала правният си
интерес от предприетата съдебна защита, позовавайки се на собствено право
на собственост върху имота, като основният въпрос е дали ответникът е
доказал придобИ.е правото на собственост върху процесния имот на
заявеното основание-изтекла в негова полза десетгодишна придобивна
давност, като съдът приема следното: показанията на ищцовите свидетели
установяват на владение от ответника през последните две години, а видно от
свидетелските показания на доведените от самия ответник свидетели,
5
ответникът е завладял имота и е упражнявал владение за себе си върху него
през последните 6-7 години, които показания опровергават изложеното от
ответника в писмения отговор, а именно-за владение, установено от 2009г. и
същите се подкрепят и от представения документ за платени данъци, от който
е видно, че ответникът не е плащал данък за имота ежегодно, а е извършил
плащане на дължимите суми за период от пет години, платени едва на
16.05.2023г., т. е след като се е снабдил с посочения по-горе КНА, поради
което доводите, че плащането на данъци е индиция за владението са
опровергани от ангажираните от самия ответник доказателства.Съдът не
споделя и доводите на процесуалния представител на ответника за това, че
ищцата се е дезинтересирала от имота, тъй като в продължение на години не
го е владяла и ползвала като добър стопанин, нито е плащала данъци за него,
доколкото съгл. чл. 99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го
придобие или ако собственикът се откаже от него, а не се изгубва поради
нeyпpaжнявaнe нa влaдeниe в oпpeдeлeн cpoĸ(в този см. peшeниe №2035 oт
07.05.1980 г. пo гp. д. №559/80 г. нa I г. o. нa BC, определение №
447/07.06.2012г. по гр.д.№ 883/2011г. на ВКС, I г.о. и др.).Доколкото съгл.
разпоредбата на чл. 79,ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, а по делото е установено владение от ответника в продължение най-
много на 6-7години, то към датата на депозиране на исковата молба-
07.02.2024г. в негова полза не е изтекъл изискуемият се десетгодишен
давностен срок и той не е придобил правото на собственост върху имота на
ищцата въз основа на давностно владение като оригинерен придобивен
способ, обстоятелство, обуславящо основателността на предявения
отрицатален установиI г.о. и др.)телен иск и неговото уважаване, на осн.
чл.124,ал.1 от ГПК.
По предявеното искане с пр. осн. чл. 537,ал.2 от ГПК, съдът приема
следното:
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 11/2013 г. на ОСГК
на ВКС, констативен нотариален акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост.
6
Доколкото по делото ответникът не е установил да е придобил собствеността
върху спорния имот в резултат на осъществявано десетгодишно давностно
владение, то искането на ищцата за отмяна на посочения НА за собственост по
реда на чл. 587,ал.2 от ГПК № 116,том 1,рег.№ 1983, дело № 80/2023г. по
описа на нотариус С. И.а с район на действие РСТ, рег.№ 735 е основателно и
се явява законна последица от уважаването на иска, поради което следва да
бъде уважено, като посоченият КНА се отмени изцяло, на осн. чл. 537,ал.2 от
ГПК.
По разноските: С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на
ищцата разноските по делото, които съобразно представения списък по чл. 80
от ГПК са в размер на 74,83лв. внесена държавна такса, 300лв. депозит за
вещо лице и 600лв. адвокатско възнаграждение, или общо 974,83лв., на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. Д. С. с ЕГН **********
от гр.Търговище, ул.“П." № **, ет. **, ап. **, че А. А. А. с ЕГН ********** от
с.Лиляк, общ.Търговище, ул.“А. К." № *, не е собственик въз основа на
упражнявано десетгодишно давностно владение по чл. 79,ал.1 от ЗС на
недвижим имот, представляващ ПИ № 548 в кв.79 по плана на с.Лиляк,
общ.Търговище, с площ от 1905кв.м. ,при граници: улица, ПИ № 547 и ПИ №
549, който имот е отразен в Скица № СК-1281/06.11.2023г., изд. от Община
Търговище като ПИ № 548 с площ от 1905кв.м. при граници: ПИ № 547 на А.
А., ПИ № 549 на А. А. и С. Н., на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК.
ОТМЕНЯ изцяло НА за собственост по реда на чл. 587,ал.2 от ГПК №
116,том 1,рег.№ 1983, дело № 80/2023г. по описа на нотариус С. И.а с район на
действие РСТ, рег.№ 735, с който ответникът А. А. А. с ЕГН ********** от
с.Лиляк общ.Търговище е признат за собственик на осн. чл. 587,ал.2 от ГПК
на недвижим имот, представляващ ПИ № 548 в кв.79 по плана на с.Лиляк,
общ.Търговище, с площ от 1905кв.м. ,при граници: улица, ПИ № 547 и ПИ №
549, който имот е отразен в Скица № СК-1281/06.11.2023г., изд. от Община
Търговище като ПИ № 548 с площ от 1905кв.м. при граници: ПИ № 547 на А.
А., ПИ № 549 на А. А. и С. Н., на осн. чл. 537,ал.2 от ГПК.
7
ОСЪЖДА А. А. А. с ЕГН ********** от с.Лиляк, общ.Търговище,
ул.“А. К." № * да заплати на В. Д. С. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
ул.“П." № **, ет. **, ап. ** разноските по делото в размер на 974,83лв., на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8