Определение по дело №53850/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3521
Дата: 9 февруари 2022 г.
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20211110153850
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3521
гр. София, 09.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110153850 по описа за 2021 година
С определение, обективирано в протокол от проведено на 01.02.2022 г. открито
съдебно заседание съдът е дал ход на устните състезания и е обявил делото за
решаване. В срока за произнасяне на решението съдът приема, че неправилно е дал ход
на устните състезания, тъй като е сезиран с недопустими искове.
За да достигне до този извод съдът взе предвид, следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно съединени отрицателно установителни
искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от В. В. Т. против
„МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с която са предявени отрицателни
установителни искове за признаване за установено по отношение на ответникът, че
ищецът не му дължи сумите, както следва: сумата от 1000,00 лева, представляваща
неплатени вноски по договор за кредит от 22.08.2007 г., лихва в размер на 690,80 лева
за периода от 10.10.2007 г. до 10.09.2009 г., както и сумата от 133,82 лева,
представляваща съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
26.11.2012 г. по гр.д.№ 35564/2012 г. по описа на СРС, 36-ти състав и е образувано
изп.д.№ 20198380401473 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с район на действие СГС,
поради настъпила погасителна давност за принудително събиране на сумите.
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от
26.11.2012 г. по гр.д.№ 35564/2012 г. по описа на СРС, 36-ти състав срещу него
първоначално било образувано изп.д.№ 201383880400118 по описа на ЧСИ Милен
Бъзински, с район на действие СГС, което било прекратено на 07.03.2019 г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В последствие, въз основа на гореописания
изпълнителен лист и по молба на взискателя – настоящ ответник било образувано и
изп.д.№ 20198380401473 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с район на действие СГС.
Ищецът поддържа, че не дължи сумите по процесния изпълнителен лист, тъй като
1
същите са погасени по давност към датата на образуване на изп.д.№ 20198380401473
по описа на ЧСИ Милен Бъзински. Сочи, че последното валидно изпълнително
действие по първоначално образуваното изпълнително дело било на 02.01.2014 г., от
който момент е започнала да тече 5-годишна погасителна давност, която е изтекла на
02.01.2019 г., преди да бъде образувано второто изпълнително дело /08.04.2019 г./. По
изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови
решение, с което да установи недължимостта на процесните сума. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище
за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес. В тази
насока се иска и прекратяване на производството по делото. Излагат се доводи, че
изпълнителното производство е прекратено, преди датата на подаване на исковата
молба в съда, т.е. не е налице висящо производство, съответно правен интерес за
ищеца. Отделно от предходното поддържа, че изпълнителния титул е „физически
унищожен“ и отписан от баланса на ответното дружество. Излагат се доводи за
недопустимост и неоснователност на предявените искове, тъй като ищецът не е
получавал покани, писма или какъвто и да е документ, приканващ го да заплати
съответните задължения, а от друга страна дружеството, в качеството на финансова
институция, е длъжно при придобиване кредити и при настъпване на изменение по
същите, да подаде информация по реда на Наредба № 22/16.07.2009 г. По изложените в
отговора доводи се изразява становище, че исковата молба е заведена с цел да се
спечелят разноски за адвокатско възнаграждение „на гърба на ответника“. Сочи, че
съдебната практика по подобни искови претенции приема същите за неоснователни,
без да се сочат конкретни съдебни актове. По изложените в отговора съображения се
иска прекратяване на производството, а по същество – за отхвърляне на предявените
искове.
Видно от приложения по делото изпълнителен лист, издаден на 26.11.2012 г. въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 35564/2012 г. по описа на
СРС е, че В. В. Т. е осъдена да заплати на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД сумата от
1000,00 лева, представляваща неплатени вноски по договор за кредит от 22.08.2007 г.,
лихва в размер на 690,80 лева за периода от 10.10.2007 г. до 10.09.2009 г., както и
сумата от 133,82 лева, представляваща съдебни разноски.
По делото е приложен заверен препис от изпълнително дело № 20198380401473
по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с рег.№ 838 на КЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд се установява, че същото е било образувано на 08.04.2019 г. С
молба от 13.09.2021 г. взискателя-настоящ ответник е поискал прекратяване на
изпълнителното производство, поради което с постановление на ЧСИ от същата дата
производството е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК.
По делото е приложена Заповед № АДМ-1384/20.09.2021 г. на изпълнителния
2
директор на ответното дружество, с която е наредено да се отпише от баланса му
вземането от В.Т. – настоящ ищец, да се заличат личните й данни във връзка със
същото, да бъде преустановено съхраняването и обработката на личните й данни, както
и да бъде преустановено подаването на информация за задължението на Т. в
информационната система на Централен кредитен регистър към БНБ.
Видно от приложения по делото протокол от 20.09.2021 г. е, че в изпълнение на
гореописаната заповед данните на ищцата са заличени, вземането е отписано от
баланса на ответното дружество, а оригиналът на процесния изпълнителен лист,
издаден на 26.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 35564/2012 г. по описа на СРС, 36-ти състав, е
унищожен чрез автоматично устройство за унищожаване на документи (шредер).
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че правния интерес на ищеца
от предявяване на иск с правно основание чл.439 ГПК е отпаднал. Действително, както
е посочено и в постановеното по реда на чл.140 ГПК определение «длъжникът винаги
има правен интерес от това да установи със сила на пресъдено нещо, че вече не дължи
вземането, установено в полза на кредитора, с оглед осуетяване на риска от евентуално
ново образуване на изпълнително дело, което може да бъде направено във всеки един
момент от кредитора“. В конкретния случай, видно от приложеното изпълнително дело
е, че същото е било прекратено на 13.09.2021 г., т.е. преди датата на подаване на
исковата молба в съда /16.09.2021 г./. Видно от представените от ответното дружество
писмени доказателства е, че на 20.09.2021 г. процесния изпълнителен лист е
унищожен.
С оглед предходното, съдът приема, че правния интерес от ищеца е отпаднал в
хода на производството, поради което предявените искове са недопустими и следва да
бъдат оставени без разглеждане.
По разноските:
Въпреки прекратяване на производството по делото, съдът приема, че ищцовата
страна има право на разноски. Това е така, тъй като в конкретния случай правния
интерес от исковете е отпаднал в хода на процеса /предвид унищожаване на процесния
изпълнителен лист на 20.09.2021 г./. Исковата молба е постъпила в съда на 16.09.2021
г., т.е. към датата на нейното подаване ищцата е имала правен интерес от това да
установи със сила на присъдено нещо, че вече не дължи вземането, установено в полза
на кредитора, съответно с поведението си ответника е дал повод за образуване на
делото.
Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
представения по делото договор за правна защита и съдействие е, че ответникът
претендира и е направил разноски в размер на 472,98 лева /72,98 лева – платена
държавна такса и 400,00 лева - платено в брой адвокатско възнаграждение/. В
писмения отговор ответникът е направил възражение с правно основание чл.78, ал.5
ГПК, което съдът намира за основателно. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата
3
на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в размер на
357,72 лева. При съобразяване с обстоятелството, че делото не е от фактическа и
правна сложност, и е приключило в едно открито съдебно заседание, на което
процесуалния представител на ищцата не се е явил, съдът приема, че адвокатското
възнаграждение на последния следва да бъде определено именно в горепосочения
минимален размер. С оглед предходното, ответното дружество следва да заплати на
ищцата разноски по производството в общ размер на 430,70 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.253 ГПК определение, обективирано в протокол от
проведено на 01.02.2022 г. открито съдебно заседание по гр.д.№ 53850/2021 г. по описа
на СРС, с което е даден ход на устните състезания.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от В. В. Т., ЕГН **********
против „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Слатина, бул.“Ситняково“ № 23, ет.6 искове с
правно основание чл.439 ГПК – за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумите, както следва: сумата от 1000,00 лева,
представляваща неплатени вноски по договор за кредит от 22.08.2007 г., лихва в
размер на 690,80 лева за периода от 10.10.2007 г. до 10.09.2009 г., както и сумата от
133,82 лева, представляваща съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 26.11.2012 г. по гр.д.№ 35564/2012 г. по описа на СРС, 36-ти състав и е
образувано изп.д.№ 20198380401473 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с район на
действие СГС, поради настъпила погасителна давност за принудително събиране на
сумите, като процесуално недопустими.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 53850/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Слатина,
бул.“Ситняково“ № 23, ет.6 да заплати на В. В. Т., ЕГН ********** сумата от 430,70
лева, представляваща направени разноски по производството.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5