Решение по дело №2049/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юли 2019 г. (в сила от 15 август 2019 г.)
Съдия: Красимира Николова
Дело: 20184120102049
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 257

град Горна Оряховица, 11.07.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                 Членове : ...........................................

                                                                                                  ...........................................

при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ............................, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2049 по описа за 2018 година, за да произнесе, взе предвид следното :

 

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ответникът предявява срещу третото лице – помагач обратни искове с правно основание чл.28,ал.2 от ЗАЗ във вр. чл.27,ал.1,т.2 от ЗАЗ във вр. чл.87,ал.2 във вр. ал.1 от ЗЗД, и чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД.

Ищецът Е.А.А. с ЕГН **********,***, чрез процесуален представител - мл. адв. И.Д. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че е собственик на ½ от поземлен имот с идентификатор 59094.37.23, находящ се в землището на с. Първомайци, общ. Горна Оряховица, местност „ТАШ БУНАР”, целият с площ от 7,199 кв.м., с начин на трайно ползване - НИВА, категория на земята при неполивни условия - пета, номер по предходен план - 037023, при граници и съседи: 59094.37.107, 59094.37.8, 59094.37.41, 59094.37.22, 59094.37.24. Заявява, че след справка в Службата по вписванията - Горна Оряховица А. разбрал, че друго лице е сключило договор за аренда на земеделска земя за процесния имот с ППК ,,Росица-Поликраище”, ЕИК *********, за срок от десет стопански години, считано от 2015/2016г. до 2024/2025г. вкл. Твърди, че ищецът е придобил собствеността на ½ идеална част от подробно описания имот чрез дарение от Х.М.Я., бивш жител *** Оряховица. Пояснява, че първоначално имотът е бил собственост на наследодателя на Х.М.Я. – М.П.Я., бивш жител ***, а след като М.Я. починал, имотът е преминал в патримониума на неговите наследници - синовете му Х. и Ж. Я.. Заявява, че през 2007 г. Х. Я. е отчуждил чрез дарение своята ½ идеална част в полза на Е.А., а останалата ½ идеална част от имота към настоящия момент е собственост по наследство на наследниците на Ж. Я.

Твърди, че ответникът е сключил с Г.А.Г., с ЕГН **********,***, договор за аренда на земеделска земя за срок от 10 стопански години, като пред кооперацията и пред нотариуса Г. се е легитимирал като собственик на имота със саморъчно завещание от 2012 г. Заявява, че въпросното завещание не касае процесния имот, тъй като същият е бил отчужден много преди това и не е бил част от наследствената маса на завещателя към момента на неговата смърт. Твърди, че арендният договор ограничава правото на собственост на ищеца, което обуславя правния му интерес от предявяване на ревандикационен иск. Сочи, че договорната връзка по аренда между несобственик и арендатор е валидна, но не е противопоставима спрямо собственика, като последния има вземане срещу онзи, отдал под аренда чужда земя. Счита, че договорът за аренда обвързва страните по него, но не поражда действие спрямо действителния собственик. Излага съображения и цитира съдебна практика.

Моли съда да осъди ППК „Росица- Поликраище” да предаде на Е.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, държането върху собствената му ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 59094.37.23, находящ се в землището на село Първомайци, община Горна Оряховица, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-97/15.01.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, а именно: поземлен имот в местност „ТАШ БУНАР”, целият с площ от 7,199 кв.м., с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при неполивни условия - ПЕТА, номер по предходен план: 037023, при граници и съседи: 59094.37.107, 59094.37.8, 59094.37.41, 59094.37.22, 59094.37.24. Претендира разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. И.Д. от ВТАК, ищецът поддържа предявения иск. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът ППК „РОСИЦА-ПОЛИКРАИЩЕ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Поликраище, общ. Горна Оряховица, представлявано от председателя М.Р.Б., депозира писмен отговор на исковата молба, чрез пълномощник – адв. М.Н. от ВТАК. Заявява, че предявения иск е процесуално недопустим, тъй като за ищеца не съществува правен интерес от предявяването му срещу ответната страна. Счита, че искът следва да бъде предявен срещу лицето Г.А.Г., тъй като същият се легитимира с документ за собственост и владее имота посредством държателя ППК Росица Поликрайще. Счита, че съгласно теорията и практиката, ревандикационен иск се предявява срещу владелеца на имота, а не срещу неговия държател, като освен това ищецът е собственик само на ½  ид.ч от имота, а за останалата част не разполага с права да предявява иск и да търси защита.

Твърди, че на основание вписано саморъчно завещание лицето Г.А.Г. се легитимира като собственик на процесния имот и разполага с възможност да сключва договори - облигационни и вещноправни, с други лица досежно процесния имот. Счита, че поради това силата на присъдено нещо на осъдителния иск следва да се простира върху Г., а не спрямо кооперацията. Счита, че е налице спор досежно собствеността върху имота между ищеца и Г.А.Г., който не е страна в процеса, като са налице два акта - нотариален акт и саморъчно завещание, относно един и същ имот. Заявява, че ищецът не е регистрирал правото си на собственост върху имота в ОСЗ Горна Оряховица при придобиването му през 2007 г., поради което към сключване на договора за аренда кооперацията е била добросъвестна страна - сключила е договор с лице, което се легитимира като собственик на имота с вписано саморъчно завещание, и при справка в ОСЗ не е установено да има деклариран друг собственик освен праводателя на Г.А.. Поради това счита, че коооперацията не следва да понася тежестта на разноските в производството.

Не оспорва фактите, че кооперацията е сключила договор за аренда относно целия имот, предмет на спора, като е заплатила рента в размер на 1400 лв. до този момент – текуща и авансово. Не оспорва фактите, че кооперацията е ползвала имота през стопанските 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г.

Твърди, че искът е и неоснователен. Заявява, че в конкретния случай държанието върху процесния имот е било предадено при сключване на договора за аренда, който служи като основание да се държи имотът. Счита, че разпоредбата на чл.108 от ЗС намира приложение само в случай, когато вещта се владее без основание. Претендира разноски.

Моли съда да бъде привлечено като трето лице - помагач лицето Г.А.Г., ЕГН **********, който е предоставил под аренда процесния имот на кооперацията и е получил рента затова.

Ищецът по предявените на основание чл.219,ал.3 от ГПК обратни искове - ППК „РОСИЦА-ПОЛИКРАИЩЕ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Поликраище, общ.Горна Оряховица, представлявано от председателя М.Р.Б., чрез пълномощника си – адв. М.Н. от ВТАК, твърди в обратната си искова молба, че предявява същата в условие на евентуалност, т.е., в случай, че кооперацията бъде осъдена да отстъпи владението върху с имот с идентификатор 59094.37.23, находящ се в с.Първомайци, и да го предаде на ищеца по първоначалния иск Е.А.А.. Заявява, че кооперацията и Г.А.Г. са сключили договор за аренда относно недвижим имот с идентификатор 59094.37.23, находящ се в с. Първомайци, с площ 7199 кв.м., местност „Таш бунар”, 5 категория, при граници : имоти с идентификатор 59094.37.107, 59094.37.8, 59094.37.41, 59094.37.22, 59094.37.24, като договорът е сключен за срок от 10 години. Сочи, че съгласно клаузите на договора, арендодателят е декларирал, че е собственик на имота, че няма спорове за същия, и се е задължил да осигури необезпокоявано ползване на имота от арендатора. Твърди, че кооперацията е заплатила рента в размер от 288 лв. за всяка стопанска година : текуща и авансово, в общ размер на 1400 лв., като сумата е платена наведнъж. Признава фактите, че за периода 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., кооперацията е държала имота, за което е заплатила дължимата рента. Посочва, че съгласно исковата молба, собственик на 1/2 ид.ч. от имота, предмет на арендния договор, е Е.А., а другата част е лице, различно от Г.А., т.е. Г.А. не се легитимира като собственик на имота, отдаден под аренда още при сключването му и към настоящия момент. Счита, че с предявяване на исковата молба срещу кооперацията се създават пречки за ползване на имота и той не се ползва от ответника. Твърди, че за стопанската 2018/2019г. и следващите - до края на срока на договора, кооперацията е възпрепятствана да ползва спокойно имота, предвид предявения иск по гр.д. № 2049/2018г. по описа на ГОРС. Заявява, че е налице неизпълнение от страна на арендодателя, което е основание за разваляне на договора за аренда. Счита, че към настоящия момент е отпаднало основанието за заплащане на рента. Посочва, че авансово заплатената рента за стопанските 2018/2019г. и 2019/2020г. в размер на 536 лв. следва да се възстанови в полза на кооперацията, тъй като Г.А. се обогатява за сметка на обедняване на кооперацията. Твърди, че от страна на арендодателя Г.А. са нарушени разпоредбите на чл.6, буква А и чл.6, буква Д от договора, а именно : не е осигурено спокойно ползване на имота, и е невярно, че за имота няма съдебни спорове. Сочи, че от страна на кооперацията са се опитали да осъществят контакт с Г.А., но неуспешен. Посочва, че предявяването на настоящия обратен иск и допълнението към него служи като уведомление за разваляне на договора. Счита, че е налице хипотезата на чл.87,ал.2 от ЗЗД, защото „изпълнението е станало невъзможно изцяло”. Счита, че договорът следва да бъде развален, респ. – прекратен, по гл. 6 от ЗАЗ във вр. чл.11, б. Г от договора, поради неизпълнение от страна на арендатора на чл.6, б. А от договора.

Претендира връщане на рентата за стопанските 2018/2019 и 2019/2020г. в размер на 536 лв., тъй като е отпаднало основание, за което са предоставени. Счита за отпаднало основанието от 1 октомври 2018г., поради неизпълнение на договора - висящ съдебен спор за имота и липса на необезпокоявано ползване на имота.

Претендира, в условие на евентуалност, да се приеме за установено спрямо Г.А.Г. с ЕГН **********, че сключеният с ППК „РОСИЦА-ПОЛИКРАИЩЕ” с. Поликраище, договор за аренда вх. № 3239/29.05.2015г., 243, том II в Служба по вписванията гр. Горна Оряховица от 28.05.2015г., досежно поземлен имот с идентификатор 59094.37.23, находящ се в землището на село Първомайци, община Горна Оряховица, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-97/15.01.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, а именно: поземлен имот в местност „ТАШ БУНАР”, целият с площ от 7,199 кв.м., с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при неполивни условия - ПЕТА, номер по предходен план: 037023, при граници и съседи: 59094.37.107, 59094.37.8, 59094.37.41, 59094.37.22, 59094.37.24., е развален поради неизпълнение на чл.6, б. А и чл.6, б. Д от договора, считано от 01.10.2018г.

Моли съда да осъди Г.А.Г. с ЕГН ********** да заплати на ППК „Росица-Поликраище” с. Поликраище, сумата от 536 лв., представляваща остатък от сумата от 1400 лв., платени като авансова и текуща рента, като се приспаднат рентите за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017 /2018 г. от по 288 лв. за всяка стопанска година, заедно със законна лихва, считано от датата на предявяване на обратния иск до окончателното изплащане на сумата от 536 лв. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си – адвокат М.Н. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба и предявените обратни искове. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност – в случай, че уважи иска по чл.108 от ЗС, да уважи предявените от ответника обратни искове. Излага съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Третото лице – помагач и ответник по обратния иск Г.А.Г. с ЕГН **********, с адрес ***. Оряховица, ул. .., не депозира отговор на обратната искова молба в срока по чл.131 от ГПК, въпреки че е предупреден за последиците от неподаването на такъв.

В съдебно заседание, третото лице – помагач и ответник по предявените обратни искове - Г.А.Г., не се явява, не се представлява. Не изразява становище по предявените искове.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

            От приетото писмено доказателства – заверен препис от Решение № 243/14.04.1997г. на ОСЗ гр. Горна Оряховица, се установява, че на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ и протокол № 128/21.01.1993г. по преписка № 659В от 24.01.1992г., ПК е възстановила на наследниците на М.П.Я., б.ж. на с. Първомайци, съгласно план за земеразделяне на с. Първомайци, правото на собственост върху нива от 7.200 дка, пета категория, м. „Таш Бунар”, имот № 037023 по плана за земеразделяне, при граници и съседи, описани в решението.

            Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 081/28.03.2019г., изд. от Кметство с. Първомайци, и от служебно изисканите от съда справки, изд. на 19.02.2019г. по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., М.П.Я. с ЕГН ********** е починал на 02.03.1983г., като е оставил следните наследници по закон: 1/ Р..Я. – съпруга, починала на 19.04.1984., 2/ Ж.М.Я. с ЕГН ********** – син, починал на 14.01.2001г., оставил от своя страна следните законни наследници : 2.1./ Ц.Я. - съпруга, починала на 26.12.2002г., 2.2./ Е.Ж.Т. – дъщеря, 2.3./ М. Ж.Т. – син; 3/ Х.М.Я. с ЕГН **********, починал на 15.08.2014г., за което е съставен акт за смърт № 0006/16.08.2014г. на Кметство с. Янтра, общ. Г.Оряховица, оставил като свой наследник по закон : 3.1./ дъщеря – М..Х.Я.

            Видно от приетото писмени доказателство - регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ за пълната история на имот № 037023 към 22.10.2018г., по открита партида на 09.07.1998г. като собственици на процесния имот са вписани наследници на М.П.Я., бивш жител *** Оряховица.

            Видно от приетото писмено доказателство - нотариален акт за дарение на недвижим имот № 2893, т. ХV, рег. № 23654, дело № 2731/2007г. на нотариус Красимира Боева, с рег. № 296 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, на 23.11.2007г. е осъществена безвъзмездна правна сделка, по силата на която Х.М.Я. с ЕГН ********** е дарил на Е.А.А. с ЕГН **********, собствената си наследствена част от наследствен недвижим имот – земеделска земя, намиращ се в землището на село Първомайци, общ. Горна Оряховица, а именно : 1/2 идеална част от поземлен имот – нива, цялата с площ от 7.200 дка, пета категория, в местността „Таш Бунар”, представляваща имот № 037023 по плана за земеразделяне на с. Първомайци, при граници и съседи : имот № 037008 – нива на Б.Т. Г., имот № 037024 – нива на Х. А.Г., имот № 150107 – полски път на Община Горна Оряховица, имот № 037022 – нива на В.А.К., имот № 037041 – нива на А.Д. Д.

            Видно от приетите по делото писмени доказателства - скица на поземлен имот № 15-573688-14.08.2018г. на СГКК – Велико Търново, удостоверение за характеристики на поземлен имот в Земеделска територия с изх. № 25-126864-14.08.2018г. на СГКК – Велико Търново, удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/17.08.2018г. на Община Горна Оряховица, гореописаният имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор 59094.37.23, находящ се в землището на с. Първомайци, общ. Горна Оряховица, местност „ТАШ БУНАР”, целият с площ от 7,199 кв.м., с начин на трайно ползване - НИВА, категория на земята при неполивни условия - пета, номер по предходен план - 037023, при граници и съседи: 59094.37.107, 59094.37.8, 59094.37.41, 59094.37.22, 59094.37.24.

            Видно от приложения по делото заверен препис от саморъчно завещание от 23.02.2012г., вписано в Служба по вписванията Горна Оряховица с акт № 299, том I, съгласно удостовереното в него изявление, Х.М.Я. с ЕГН **********, от с. Янтра, завещава на Г.А.Г. с ЕГН ********** цялото си движимо и недвижимо имущество, пари, банкови влогове, вземания и зенности, които ще притежава към момента на смъртта си.

От приетите писмени доказателства - аренден договор от 28.05.2015г., справка по лице към 09.08.2018г. за лицето Г.А.Г. за периода 01.01.1992 - 09.08.2018г. на Служба по вписвания – Горна Оряховица, се установява, че на 28.05.2015г. между третото лице - помагач Г.А.Г. с ЕГН ********** – като арендодател, и ответника ППК „РОСИЦА-ПОЛИКРАИЩЕ” с ЕИК: ********* – като арендатор, е сключен договор за аренда, по силата на който арендодателят е предоставил на арендатора за временно ползване земеделска земя – нива в м. „Таш Бунар” с площ от 7.200 дка, пета категория, съставляваща имот № 037023 по плана за земеразделяне на с. Първомайци, за срок от 10 години, считано от стопанската 2015/2016г. до стопанската 2024/2025г. вкл., с цел – реколтиране на земеделска продукция, а арендаторът се е задължил да заплаща арендно плащане в размер на 40 лв. за декар ползвана земя, дължими за всяка стопанска година от срока на договора.

Съдът е приел за безспорни по настоящото дело фактите, че ответникът ППК „РОСИЦА-ПОЛИКРАИЩЕ” е осъществявал държане върху процесния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 59094.37.23, находящ се в землището на с. Първомайци, общ. Горна Оряховица, местност „ТАШ БУНАР”, целият с площ от 7,199 кв.м., с начин на трайно ползване - НИВА, подробно описан по-горе, през стопанските 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г., на основание твърдения от него аренден договор от 28.05.2015г.

От приетите писмени доказателства – заверени преписи от РКО № 795/28.05.2015г. и РКО № 796/03.07.2017г., се установява, че ППК „Росица – Поликраище” с. Поликраище е заплатила на Г.А.Г., на основание аренден договор от 2015г. сумите, както следва : на 28.05.2015г. – сумата 1000 лв., на 03.07.2017г. – сумата от 400 лв.

Видно от приетите по делото писмени доказателства - писмо изх. № АР - 235-1/29.03.2019г. от Началника на ОСЗ - Горна Оряховица, декларация вх.№ 71/26.07.2018г. и заявление към нея, препис - извлечение от карта за ползването на земеделски земи в землището на с. Първомайци, процесният поземлен имот с идентификатор 59094.37.23 е заявен за участие в споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019г. от ППК ,,Росица - Поликраище” с. Поликраище и е оставен в за обработка в реални граници от ответната кооперация. Ответникът не оспорва факта, че към момента на приключване на съдебното дирене в първата инстанция продължава да ползва процесния недвижим имот на основание горепосочения аренден договор.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :

Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява процесуално допустим. В тази връзка, с определението си от 18.02.2019г., съдът е отхвърлил като неоснователно възражението за недопустимост на исковата претенция, предявено с писмения отговор на исковата молба от ответника ППК „Росица-Поликраище” с. Поликраище, чрез пълномощника му – адв. М.Н. от ВТАК.

Разгледан по същество, този иск се явява основателен по изложените по-долу съображения.

Няма спор в правната теория и съдебната практика, че фактическият състав за уважаване на иска по чл.108 от ЗС предвижда кумулативно наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска,  2) ответникът да владее тази вещ, и 3) това владение да е без правно основание. Така в Решение № 551/13.09.2010г. по гр.д. № 669/2009г. на I г.о. на ВКС, се приема, че „В предявеният иск за ревандикация ищецът следва да установи трите юридически факта, включени в състава на петиторния иск, които касаят материалната му активна легитимация на собственик, осъществяваната фактическа власт от ответника върху спорната вещ и липсата на правно основание за това.“, както и в Решение № 9/23.01.2012г. по гр.д. № 251/2011г. на I г.о. на ВКС е постановено, че „Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. От тази разпоредба следва, че при иск с правно основание чл.108 ЗС е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание.“. Въз основа на приложените писмени доказателства – нот. акт за дарение на недвижим имот № 2893, т. XV, рег. № 23654, дело № 2731/2007г. на нотариус Красимира Боева с район на действие Районен съд – Горна Оряховица и рег. № 296 в НК, скица на поземлен имот № 15-573688-14.08.2018г. на СГКК – Велико Търново, удостоверение за характеристики на поземлен имот в Земеделска територия с изх. № 25-126864-14.08.2018г. на СГКК – Велико Търново, удостоверение за данъчна оценка, изд. на 17.08.2018г. от Община Горна Оряховица, в случая се установява по безспорен начин, че ищецът Е.А. е собственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот с идентификатор 59094.37.23, находящ се в землището на село Първомайци, общ. Горна Оряховица, местност „ТАШ БУНАР”, целият с площ от 7199 кв.м., с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при неполивни условия - пета, номер по предходен план: 037023, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори 59094.37.107, 59094.37.8, 59094.37.41, 59094.37.22, 59094.37.24, като правото си на собственост ищецът е придобил на основание осъществена на 23.11.2007г. валидна безвъзмездна правна сделка - дарение, обективирано в цитирания по-горе нотариален акт.

            Приетите по делото писмени доказателства – заверен препис от Решение № 243/14.04.1997г. на ОСЗ гр. Горна Оряховица, удостоверение за наследници изх. № 081/28.03.2019г., изд. от Кметство с. Първомайци, справки, изд. на 19.02.2019г. по реда на Наредба № 14/18.11.2009г.,  обосновават и извод, че към момента на извършване на дарението в полза на ищеца неговият праводател Х.М.Я. с ЕГН **********, починал на 15.08.2014г., е бил собственик на ½ идеална част от процесния недвижим земеделски имот, на основание наследствено правоприемство – като наследник по закон /син/ на М.П.Я., б.ж. на с. Първомайци, с ЕГН **********, починал на 02.03.1983г., съгласно чл.5,ал.1 от ЗН, като правото на собственост върху процесната нива от 7.200 дка, пета категория, м. „Таш Бунар”, имот № 037023 по плана за земеразделяне на с. Първомайци, е било възстановено на наследниците на М.П.Я. на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ и протокол № 128/21.01.1993г. по преписка № 659В от 24.01.1992г., съгласно план за земеразделяне на с. Първомайци.

Предвид установените по делото факти, неоснователно и необосновано се явява възражението на ответната страна, че третото лице – помагач Г.А.Г. може да се легитимира като собственик на процесния недвижим земеделски имот по силата на саморъчно завещание от 23.02.2012г., вписано в СВ – Горна Оряховица с акт № 299, том І, на неустановена дата, препис от което е приложен като писмено доказателство по делото. От приетите писмени доказателства – нот. акт за дарение на недвижим имот № 2893, т. XV, рег. № 23654, дело № 2731/2007г. на нотариус Кр. Боева, и саморъчно завещание от 23.02.2012г., в случая се установява, че праводателят на ищеца и завещателят по процесното саморъчно завещание са едно и също лице – Х.М.Я. с ЕГН **********. Наред с това, цитираните писмени доказателства удостоверяват, че дарението на ½ ид.част от процесния недвижим имот в полза на Е.А.А. е извършено от Х.М.Я. на 23.11.2007г., към момент, в който същият е притежавал право на собственост върху този имот, в предписаните от закона ред и форма - нотариален акт за дарение на недвижим имот № 2893, т. XV, рег. № 23654, дело № 2731/2007г. на нотариус Красимира Боева с рег. № 296 в НК, район на действие ГОРС, надлежно вписан в СВ - Горна Оряховица с вх. № 7013 от 23.11.2007г., акт № 112, том ХХIV, дело № 5452/2007г. Съгласно чл.13 от Закона за наследството, всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Според правилото, установено в чл.1 от Закона за наследството, наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Въз основа на приетите писмени доказателства, цитирани по-горе, неоспорени от ответника и от третото лице-помагач, се установява, че завещателят по процесното саморъчно завещание от 23.02.2012г. - Х.М.Я., е извършил универсалното завещателно разпореждане на 23.02.2012г. – четири години и три месеца след извършване на дарението на процесния недвижим имот в полза на ищеца Е.А.. При тези обстоятелства, безспорно се налага изводът, че след извършване на дарението в полза на ищеца на 23.11.2007г., както към момента на изготвяне на саморъчното завещание, така и към момента на откриване на наследството с настъпване на смъртта на Х.М.Я. на 15.08.2014г., наследодателят на третото лице – помагач Г.А.Г. не е притежавал правото на собственост върху ½ ид.част от земеделския имот, предмет на настоящия спор, а правото на собственост върху същия е принадлежало на ищеца А.. В този смисъл, дори да се приеме, че саморъчното завещание от 23.02.2012г. е изготвено в предвидената от закона форма и е обявено по законоустановения ред, в случая не може да се обоснове извод, че ищецът е загубил правото си на собственост върху придобитата от него ½ ид.част от процесния недвижим имот, нито че третото лице – помагач е придобило право на собственост върху същия имот, като в случая не настъпва транслативен ефект досежно процесния земеделски имот, а намира приложение принципа, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото самият той притежава. Поради това, наследникът, какъвто се явява по смисъла на чл.16,ал.1 от ЗН третото лице - помагач по настоящото дело, не може да придобие право на собственост върху спорната ½ ид.част от процесния недвижим имот, което неговият наследодател Х.М.Я. не е притежавал към момента на настъпване на смъртта му и откриване наследството му.

Владение или държане от страна на ответника. В конкретния случай, безспорни между страните са фактите, че ответникът ППК „Росица-Поликраище” е осъществявал държане върху процесния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 59094.37.23, находящ се в землището на с. Първомайци, общ. Горна Оряховица, местност „Таш Бунар”, целият с площ от 7,199 кв.м., с начин на трайно ползване - НИВА, категория на земята при неполивни условия - пета, номер по предходен план - 037023, през стопанските 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г., на основание твърдения от него аренден договор от 28.05.2015г., сключен с третото лице-помагач Г.А.Г.. Приетите по делото писмени доказателства - писмо изх. № АР - 235-1/29.03.2019г. от Началника на ОСЗ - Горна Оряховица, декларация вх.№ 71/26.07.2018г. и заявление към нея, препис - извлечение от карта за ползването на земеделски земи в землището на с. Първомайци, удостоверяват по категоричен начин и ответникът не оспорва фактите, че към момента на приключване на съдебното дирене в първата инстанция продължава да държи и да ползва процесния недвижим имот на основание горепосочения аренден договор, като имотът е заявен от ответника за участие в споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019г. и е оставен в за обработка в реални граници от ответната кооперация.

Ищецът, от своя страна, заема становище, че договорът за аренда от 28.05.2015г. не страда от пороци, нито от непоправим недостатък, за да бъде третиран от правото като несъществуващ и непораждащ правни последици, но счита, че този аренден договор не може да му бъде противопоставен като сключен от несобственик, и единствения възможен способ за защита на нарушеното му право на собственост е ревандикацията, което настоящият съдебен състав намира за основателно.

До изменението на ЗАЗ с ДВ бр. 13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г., практиката и теорията последователно приемат, че е допустимо сключването на договор за аренда, както и на договор за наем от лице, което не е собственик. В теорията договорът за аренда се определя като договор с облигационно действие за обекта на арендата и с вещно действие за добивите на арендувания обект. Съдебната практика приема, че договорът за аренда е сделка за управление. В случая не се твърди от страните по делото и не може да се приеме, че  договорът за аренда, сключен на 28.05.2015г. е нищожен на основание на противоречието със закона - разпоредбата на чл.3,ал.4 от ЗАЗ, действаща към момента на неговото сключване. Хипотезата на чл.3,ал.4 от ЗАЗ, към момента на сключване на договора, дава възможност на миноритарен съсобственик да сключи договор за аренда и сключеният от него договор няма да бъде нищожен. Поради това в практиката често е поставян въпросът за правата на мажоритарните съсобственици или съсобствениците, които притежават общо повече от половината от дяловете  в общата съсобственост, дали са обвързани от  сключения договор за аренда. Възможността на един от съсобствениците, независимо колко е малък делът му в общата земеделска земя, да определя начина на ползването й за десетки години напред, с оглед на това, че законът не сочи максимален срок на договора за аренда, очевидно засяга правата на останалите съсобственици. Те не могат да променят това фактическо положение нито по реда на чл.16,ал.1 от ЗАЗ, нито чрез прекратяване на договора за аренда, тъй като не са страна по него. В този смисъл, за тези съсобственици единственото решение е да ревандикират земеделската земя, отдадена под аренда от миноритарния собственик. Аналогично е и положението, когато земеделската земя е отдадена под аренда от лице, за което е установено, че не е собственик, какъвто се явява и настоящият случай. Адекватната защита на съсобствениците в случая е свързана с предявяване на ревандикационен иск, при уважаването на който, отношенията на страните по сключения аренден договор от несобственика ще се уредят по правилата на чл.25 от ЗАЗ. В тази връзка, с Решение № 1858/31.07.1974г. по гр. дело № 146/1974г. на ВС, I г.о., е прието, че съсобственикът може да ползва изцяло общата вещ съобразно с нейното предназначение, доколкото останалите съсобственици не претендират да упражняват правата си върху нея, затова и съсобственикът може с ревандикационен иск по чл.108 от ЗС да отстранява напълно от общата вещ владението без правно основание на всяко трето лице; предявяването на иска по чл.108 от ЗС представлява действие на обикновено управление на имота /Решение № 46/12.01.1973г. по гр. дело № 2488/1972г. на ВС, I г.о./, и съсобственикът, притежаващ идеална част от целия имот, може да иска от ответника – несобственик, който го владее без основание, предаването на владението не само на идеална част от него, но и на целия имот /Решение № 755 от 20.07.2000г. по гр.дело № 2043/1999г. на ВКС, IV г.о./.

Предвид изложеното дотук, макар и по делото да се установяват твърдените от ответника факти, че при сключването на договора за аренда от 28.05.2015г. двете страни са действали добросъвестно, като са сключили този договор в предвидената от ЗАЗ писмена форма, с нотариална заверка на подписите, считайки, че арендодателят е собственик на процесната нива на основание универсално завещателно разпореждане, извършено в негова полза със саморъчно завещание от 23.02.2012г., че договорът е породил правно действие за страните по същия - арендодател и арендатор, и поради това арендодателят да е предоставил ползването върху имота на арендатора, то арендният договор, сключен от несобственик, не може да бъде противопоставен на ищеца А. – като собственик на ½ ид. част от процесната нива, съответно – не може да се приеме като годно правно основание за запазване и продължаване държането и ползването на вещта от ответната кооперация по отношение на нейния собственик.

В тази връзка, неоснователно се явява възражението на ответната страна, че ищецът претендира повече права, отколкото има, тъй като в конкретния казус, видно от предявената искова молба, ищцовата страна нито твърди да притежава право на собственост, нито претендира да й бъде предадено държането върху целия процесен имот.

Поради това, съдът счита, че в случая са налице кумулативно дадените предпоставки на чл.108 от ЗС, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със законните последици. Съдът следва да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот, подробно описани по-горе, като заедно с това ответната кооперация да бъде осъдена да предаде държането на ½ ид. част от горепосочения недвижим имот  на ищеца А..

Предвид изхода по предявения ревандикационен иск, съдът следва да се произнесе по предявените от ответника срещу третото лице – помагач, в условията на евентуалност – в случай на уважаване на иска по чл.108 от ЗС, обратни искове.

Съдът намира, че предявеният иск с правно основание  чл.28,ал.2 от ЗАЗ във вр. чл.27,ал.1,т.2 от ЗАЗ във вр. чл.87,ал.2 във вр. ал.1 от ЗЗД се явява недопустим.

С предявената срещу третото лице – помагач обратна искова молба, ответникът ППК”Росица – Поликраище” с. Поликраище претендира съдът да приеме за установено наличието на сочените от него основания за разваляне на договор за аренда от 28.05.2015г., с нотариална заверка на подписите на страните от 28.05.2015г., извършена от нотариус Ани Маркова с рег. № 252, с район на действие ГОРС, вписан в СВ – Г.Оряховица с № 3239/29.05.2015г., акт 243, том II, поради наличие на хипотезата на чл.87,ал.2 от ЗЗД, защото „изпълнението е станало невъзможно изцяло”, и хипотезата на чл.6 от ЗАЗ във връзка чл.11, буква Г от договора, поради неизпълнение от страна на арендатора на чл.6, буква А от договора. Ответникът претендира, че предявяването на настоящия обратен иск и допълнението към него служи като уведомление за разваляне на договора за аренда, отправено от него до арендодателя Г.А.Г..

Съгласно разпоредбата на чл.28,ал.2 от ЗАЗ, развалянето на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред.  С Определение № 257/13.05.2015г. по ч. т. д. № 67/2015г. на ВКС, I г.о., е създадена задължителна практика на ВКС по чл.274,ал.3 от ГПК по въпроса кога развалянето на договор за аренда поради неизпълнение се извършва по съдебен ред. Развалянето на двустранните договори /наименовано в ЗАЗ - прекратяване, поради неизпълнение/ се извършва по общия ред - с едностранно адресатно волеизявление по чл.87,ал.1 или ал.2 от ЗЗД /с или без предупреждение/, а по изключение, в изрично предвидените от закона случаи - по съдебен ред /чл.87,ал.3 от ЗЗД и чл.28,ал.2 от ЗАЗ/, с влязло в сила конститутивно решение. Редът за разваляне на двустранните договори, поради неизпълнение, е начинът, по който се упражнява потестативното право на разваляне /с едностранно волеизявление или с конститутивен иск/. Той не произтича от юридическите факти, в които се изразява самото неизпълнение на задълженията и въз основа на които възниква потестативно право на разваляне. Според повелителната норма на чл.28,ал.2 от ал.3 от ЗАЗ, само развалянето на договор за аренда, сключен за срок по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред, при условие, че предмет на договора не са държавни или общински земи, при които развалянето е извънсъдебно - с писмено предупреждение по реда на чл.87,ал.1 от ЗЗД. Установените от закона критерии за начина на разваляне на договор за аренда са продължителността на договора и собствеността върху арендуваните земеделски земи. Следователно, развалянето на останалите арендни договори, които не попадат в хипотезата на чл.28,ал.2 от ЗАЗ, поради тяхното неизпълнение, тъй като ЗАЗ не предвижда друго по см. на чл.27,ал.1,т.2 от ЗАЗ, се осъществява по общия ред - с едностранно писмено волеизявление по чл.87,ал.1 или ал.2 от ЗЗД. В този смисъл е и Определение № 153/21.03.2016г. по к. ч. т. д. № 130/2016г. на ВКС, II т.о.

От приложения по делото заверен препис от договор за аренда от 28.05.2015г., се установява, че същият е сключен за срок от 10 стопански години, считано от стопанската 2015/2016г. до стопанската 2024/2025г., съгласно чл.3,ал.1 от договора.

Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав счита, че процесният аренден договор от 28.05.2015г., сключен между ППК „Росица-Поликраище” с. Поликраище и Г.А.Г., за срок от 10 години, не попада в хипотезата на чл.28,ал.2 от ЗАЗ, и неговото разваляне поради неизпълнение по смисъла на чл.27,ал.1,т.2 от ЗАЗ, не може да се извърши по съдебен ред, а следва да се осъществи извънсъдебно по общия ред - с едностранно писмено волеизявление по чл.87,ал.1 или ал.2 от ЗЗД. Поради това, предявеният иск с правно основание  чл.28,ал.2 от ЗАЗ във вр. чл.27,ал.1,т.2 от ЗАЗ във вр. чл.87,ал.2 във вр. ал.1 от ЗЗД следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим, а производството по делото в тази негова част следва да бъде прекратено.

Предявеният обратен иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД се явява допустим, но разгледан по същество, същият се явява неоснователен.

По исковете по чл.55,ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването, респ. за задържането на полученото. В случая, в тежест на ищеца е да установи по делото наличието на имуществено разместване, а именно : предаване и получаване на имуществена облага, както и отпадане на основанието за имущественото разместване, какво е получено от ответника като стойност /размер/. 

Въз основа на приетите писмени доказателства – заверени преписи от аренден договор от 28.05.2015г., РКО № 795/28.05.2015г. и РКО № 796/03.07.2017г., се установява наличието на имуществено разместване в конкретния случай, а именно : заплащането от страна на ищеца по обратния иск ППК „Росица – Поликраище” с. Поликраище на ответника по обратния иск Г.А.Г. на сумите, както следва : на 28.05.2015г. – сумата 1000 лв., на 03.07.2017г. – сумата от 400 лв., т.е. общо сума в размер на 1400 лв., платена на основание аренден договор от 2015г., като арендни плащания по чл.7 от арендния договор /40 лв. на декар ползвана земя, т.е. по 288 лв. за всяка една стопанска година/. Цитираните писмени доказателства потвърждават и твърденията на кооперацията-ищец, че с предаването на посочената сума е извършено плащане на арендни вноски в пълния им размер за четири стопански години (2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г.), както и е осъществено частично плащане на още една арендна вноска в размер от 248 лв., явяващо се авансово платено за стопанската 2019/2020г. Безспорни по настоящото дело са фактите, че арендаторът ППК „Росица-Поликраище” е ползвал процесния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 59094.37.23, находящ се в землището на с. Първомайци, общ. Горна Оряховица, местност „Таш Бунар”, целият с площ от 7,199 кв.м., с начин на трайно ползване - НИВА, категория на земята при неполивни условия - пета, номер по предходен план - 037023, през стопанските 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г., и продължава да ползва този имот в реални граници през стопанската 2018/2019г. на основание арендния договор от 28.05.2015г., сключен с арендодател Г.А.Г.. При така установеното от фактическа страна, в случая се налага извод, че от общо платената от арендатора в полза на арендодателя сума от 1400 лв., към настоящия момент само сумата от 248 лв. се явява авансово платено арендно плащане за следващата 2019/2020г. Наред с това, предвид изхода по иска с правно основание чл.108 от ЗС, би могло да се приеме, че в случай на предаване от кооперацията на държането върху ½ ид.част от процесния недвижим имот на ищеца А. преди започването на следващата стопанска година, основанието за заплащане на ½ от предплатената сума – 124 лв., би отпаднало.

Предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД, обаче, е обусловен както от изхода по ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, който е уважен изцяло от съда, така и от предявения от ответника обратен иск по чл.28,ал.2 от ЗАЗ във вр. чл.27,ал.1,т.2 от ЗАЗ във вр. чл.87,ал.2 във вр. ал.1 от ЗЗД, оставен без разглеждане като недопустим в настоящото производство. Предвид изложеното по-горе, съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на ответната кооперацията, че основанието за ползване на имота е отпаднало за ищеца по обратния иск считано от 01.10.2018г., поради неизпълнение на договора - висящ съдебен спор за имота и липса на необезпокоявано ползване на имота, обуславящи разваляне на договора за аренда от 28.05.2015г. по съдебен ред. Поради това, към настоящия момент не може да се приеме наличието на изискуемата от разпоредбата на чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД предпоставка – отпадане на основанието за извършване на доказаното по делото имуществено разместване, и съответното на него – обедняване на ответната кооперация.  

Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за недоказани твърденията на ищеца по обратния иск, че към настоящия момент при настъпило имуществено разместване за страните по обратната искова молба, третото лице – помагач Г.А.Г. да се е обогатил със сумата от 536 лв., която е получил като авансово плащане на арендни вноски за две стопански години по договор за аренда от 28.05.2015г., като основанието за плащането на тази сума да е отпаднало впоследствие с развалянето на процесния аренден договор, и ищцовата кооперация съответно да е обедняла до размера на същата сума. Предвид изложеното дотук, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД, поради което обратната искова претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на обратния иск – 29.10.2018г., до окончателното й изплащане.

 При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по настоящото дело съдебни разноски за платени от него държавни такси общо в размер от 65 лв. за всеки от тях, както и направените разноски за платено адвокатско възнаграждение – по 400 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от иска.

  Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

             ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ППК „РОСИЦА-ПОЛИКРАИЩЕ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Поликраище, общ.Горна Оряховица, представлявано от председателя М.Р.Б., че ищецът Е.А.А. с ЕГН **********,***, е СОБСТВЕНИК на ½ /една втора/ идеална част следния недвижим земеделски имот, намиращ се в землището на село Първомайци, община Горна Оряховица, а именно : ½ /една втора/ идеална част от недвижим имот с идентификатор 59094.37.23 (петдесет и девет хиляди и деветдесет и четири, точка, тридесет и седем, точка, двадесет и три) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-97/15.01.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на село Първомайци, община Горна Оряховица, местност „ТАШ БУНАР”, целият с площ от 7199 кв.м. /седем хиляди сто деветдесет и девет квадратни метра/, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при неполивни условия - пета, номер по предходен план: 037023 /тридесет и седем хиляди и двадесет и три/, при граници и съседи : 59094.37.107, 59094.37.8, 59094.37.41, 59094.37.22, 59094.37.24, подробно описан в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 2893, т. ХV, рег. № 23654, дело № 2731/2007г. на нотариус Красимира Боева, с рег. № 296 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, както и в скица на поземлен имот № 15-573688-14.08.2018г. на СГКК – Велико Търново.

            ОСЪЖДА ППК „РОСИЦА-ПОЛИКРАИЩЕ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Поликраище, общ.Горна Оряховица, представлявано от председателя М.Р.Б., ДА  ОТСТЪПИ И ДА ПРЕДАДЕ ДЪРЖАНЕТО на процесния недвижим имот, а именно : ½ /една втора/ идеална част следния недвижим земеделски имот, намиращ се в землището на село Първомайци, община Горна Оряховица, а именно : ½ /една втора/ идеална част от недвижим имот с идентификатор 59094.37.23 (петдесет и девет хиляди и деветдесет и четири, точка,тридесет и седем, точка, двадесет и три) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-97/15.01.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на село Първомайци, община Горна Оряховица, местност „ТАШ БУНАР”, целият с площ от 7199 кв.м. /седем хиляди сто деветдесет и девет квадратни метра/, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при неполивни условия - пета, номер по предходен план: 037023 /тридесет и седем хиляди и двадесет и три/, при граници и съседи : 59094.37.107, 59094.37.8, 59094.37.41, 59094.37.22, 59094.37.24, подробно описан в нотариален акт № 2893, т. ХV, рег. № 23654, дело № 2731/2007г. на нотариус Красимира Боева, с рег. № 296 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, както и в скица на поземлен имот № 15-573688-14.08.2018г. на СГКК – Велико Търново, на неговия собственик Е.А.А. с ЕГН **********,***.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ обратния иск с правно основание чл.28,ал.2 от ЗАЗ във вр. чл.27,ал.1,т.2 от ЗАЗ във вр. чл.87,ал.2 във вр. ал.1 от ЗЗД, предявен от ППК „РОСИЦА-ПОЛИКРАИЩЕ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Поликраище, общ.Горна Оряховица, представлявано от председателя М.Р.Б., чрез пълномощник – адв. М.Н. от ВТАК, против Г.А.Г. с ЕГН **********, с адрес ***. Оряховица, ул. „Роза” № 1, като НЕДОПУСТИМ, и прекратява производството по гр. дело № 2049/2018г. по описа на ГОРС в тази негова част.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД, предявен от ППК „РОСИЦА-ПОЛИКРАИЩЕ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Поликраище, общ.Горна Оряховица, представлявано от председателя М.Р.Б., чрез пълномощник – адв. М.Н. от ВТАК, против Г.А.Г. с ЕГН **********, с адрес ***. Оряховица, ул. „Роза” № 1, за връщане на сумата от 536 лв., получена на отпаднало основание като авансово платени арендни вноски за стопанските 2018/2019г. и 2019/2020г. по договор за аренда от 28.05.2015г., с нотариална заверка на подписите на страните от 28.05.2015г., извършена от нотариус Ани Маркова с рег. № 252, с район на действие ГОРС, вписан в СВ – Г.Оряховица с № 3239/29.05.2015г., акт 243, том II, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на обратния иск – 29.10.2018г., до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ППК „РОСИЦА-ПОЛИКРАИЩЕ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Поликраище, общ.Горна Оряховица, представлявано от председателя М.Р.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.А. с ЕГН **********,*** размер на 465 лв. /четиристотин шестдесет и пет лева/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платени държавни такси /общо 65 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /400 лв./, съразмерно на уважената част от иска по чл.108 от ЗС.

Настоящото решение е постановено при участието на трето лице – помагач Г.А.Г. с ЕГН **********, с адрес ***. Оряховица, ул. „Роза” № 1, конституиран по искане на ответника.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………..