Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 24.07.2018 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на девети юли през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ***
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 973/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 92/2018 г. Добричкият районен съд със заповед № 76 от 05.01.2018 г. е
разпоредил длъжникът *** с ЕГН *** *** да заплати на кредитора ***, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми: 439,90 лв., представляваща
незаплатени ***услуги за период 23.12.2014 г. - 22.03.2015 г. по Договор за
далекосъобщителна услуга *** от *** г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на молбата – 04.01.2018год. до окончателното й
плащане; 120,20 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главното
задължение по фактура *** г., начислено в размер на законната лихва за период
11.04.2015 г. – 18.12.2017г.; 25 лева, представляващи сторените по делото
съдебно деловодни разноски – държавна такса, и адвокатско възнаграждение в
размер на 180 лв.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК
длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с
разпореждане от 22.01.2018 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
искове срещу възразилия длъжник относно вземанията си в едномесечен срок, като
довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази
внесена по ч. гр. дело № 92/2018 г./.
В изпълнение на посочените
указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 973/2018
г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането му относно
посочените по-горе суми.
С определение № 773/11.04.2018
г., влязло в сила на 28.04.2018 г., производството по делото е прекратено в
частта на предявения иск за установяване дължимостта на сумата от 120,20 лв.,
поради отказ от иска.
След справка с книжата се
установява, че в сроковете и по реда на чл. 131 от ГПК ответницата не представила отговор на исковата молба. *** се явява в съдебно
заседание, като заявява, че не оспорва предявените искове по основание и
размер. Не прави искане за събиране на доказателства, респ. не представя
такива.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Според изложените в исковата
молба твърдения, които не се оспорени от ответника, между страните е сключен
договор, при предварително определени Общи условия, а именно договор с
индивидуален потребителски номер *** от дата *** г., по силата на който са
предоставени ***услуги.
Съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането
на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, конто се издава на
гишето на абоната. При сключване на договора операторът уведомява всеки абонат
за текущия период, за конто ще му бъде издавана фактура…, като неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
Не се спори между страните, че в
срока на действието на договор за мобилни услуги ищецът е издал на
абоната-ответник следните фактури: 1) фактура № *** г., с падеж на плащане
10.02.2015 г., за отчетен период от 23.12.2014 г. до 22.01.2015 г., за ползване
на ***услуги за сумата от 39,90 лв. (тридесет и девет лв. и деветдесет
стотинки); 2) фактура № *** г., с падеж на плащане 13.03.2015 г., за отчетен
период от 23.01.2015 г. до 22.02.2015 г., за ползване на ***услуги за сумата от
39,90 лв. (тридесет и девет лв. и деветдесет стотинки); 3) фактура *** г., с
падеж на плащане 10.04.2015 г., за отчетен период от 23.02.2015 г. до
22.03.2015 г., за ползване на ***услуги за сумата от 360,10 лв. (триста и
шестдесет лева и десет стотинки).
Установено
е по делото, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по посоченият договор,
като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени
договорни услуги, за които мобилният оператор е издал на абоната-длъжник
фактури, поради което вземането по договора с длъжника не е погасено към
подаването на настоящото заявление.
Не се спори
между страните, че ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 37.а. от Общите Условия, (Доп. съгласувано с Решение №
639/13.04.2006 г. на КРС) *** (сега ***) *** има право да получава в срок
всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги.37.6.
Операторът има право да получава в срок всички суми по т. З4.а-34.в от
настоящите Общи условия. Съгласно чл. 26.5. операторът предоставя на абоната
15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея
сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за
ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, е обусловило правото на
оператора /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на
ответницата ***. Според чл. 22.3.5. от Общите условия „Всички
услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно
действащия ценоразпис на ***.” Съгласно
чл. 23, б) месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за конто е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет.
Според ОУ
на договора потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които
са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.
В конкретният
случай ответницата е ползвала предоставените й мобилни услуги, но не е
изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с
това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури, които не са
заплатени в срок
След като в уговорените между
страните срокове потребителят не е изпълнил задълженията си по описаните
по-горе договори да заплати дължимите суми за предоставени му ***услуги в полза
на оператора е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410, ал. 1 от ГПК. При условие, че длъжникът по тази заповед е възразил
писмено в срока и по реда на чл. 414 от ГПК, то за кредиторът на вземането е
налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет
установяване дължимостта на процесните суми.
В процесният казус възникналите
между страните взаимоотношения следва да се регулират от разпоредбите на
договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на
разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден,
комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/,
с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест
и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната
страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата
страна. Задължение на оператора на мобилни услуги – гласови услуги по мрежата;
услуги за осъществяване на спешни повиквания; услуги с безплатен достъп; услуги
с добавена стойност; достъп до интернет; пренос на факсимилни съобщения; пренос
на данни. Задължение на потребителя е да заплати в уговорените между страните
срокове цената на потребените услуги.
С извършеното на всички посочени
по-горе действия, неоспорени от ответницата, доставчикът на мобилни услуги е
изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е да получи услугата
и да заплати цената й.
Установената фактическа обстановка дава
основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ищеца възражения нямат характера
на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива,
които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора по
отношение на заявеното вземане от 439,90 лв., от която: по фактура №
*** г., с падеж на плащане 10.02.2015 г., за отчетен период от 23.12.2014 г. до
22.01.2015 г., за ползване на ***услуги за сумата от 39,90 лв. (тридесет и
девет лв. и деветдесет стотинки); 2) по фактура № *** г., с падеж на плащане
13.03.2015 г., за отчетен период от 23.01.2015 г. до 22.02.2015 г., за ползване
на ***услуги за сумата от 39,90 лв. (тридесет и девет лв. и деветдесет
стотинки); 3) по фактура *** г., с падеж на плащане 10.04.2015 г., за отчетен
период от 23.02.2015 г. до 22.03.2015 г., за ползване на ***услуги за сумата от
360,10 лв. (Триста и шестдесет лева и десет стотинки).
По отношение искането за присъждане на
сторените от ищеца разноски в заповедното и настоящото производства, същото се
основава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според посочената норма
ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска, като ответникът
следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в
заповедното, така и в настоящото производство. В случая разноските в настоящото
производство възлизат на сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/.
По отношение на разноските по ч. гр.
дело № 92/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, настоящият състав намира,
че в полза на заявителя по делото следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 205 лв. /двеста и пет лева/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че длъжникът *** с ЕГН *** *** ДЪЛЖИ по
издадената от Добричкия районен съд заповед № 76 от 05.01.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 92/2018 г. в полза на
кредитора *** *** (предишно наименование „***” ***, ***, сумата от 439,90 лв. /четиристотин тридесет и
девет лева и деветдесет, представляваща незаплатени ***услуги за период
23.12.2014 г. - 22.03.2015 г. по Договор за далекосъобщителна услуга *** от ***
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението –
04.01.2018 год. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА *** с ЕГН *** *** да
заплати на *** *** (предишно наименование ****, ***, сумите от: 205 лв.
/двеста и пет лева/, представляваща сторените по настоящото дело съдебни
разноски; 205 лв. /двеста и пет
лева/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 92/2018 г. по описа на
Добричкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: