Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
гр. Сливен, 21
декември 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенският военен съд на двадесет и първи декември две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния
състав:
ВОЕНЕН
СЪДИЯ:полк. ВОЛЯ ПЕТРОВ КЪНЕВ
при участието на секретар
В.Янчева и в присъствието на военен прокурор полк. Добрев, разгледа
докладваното от военният съдия АНД № 98
по описа за 2020 година.
След съвкупна преценка на
събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото,
съдът установи следното:
Капитан трети ранг М.В.И.
постъпил на военна служба в БА от 13.08.2006 година. Заемал различни командни
длъжности, като на последната заемана длъжност - „Началник служба Въоръжение и
техника“ във военно формирование **** - В. е назначен на 01.08.2020 година. Притежавал
необходимите знания по специална и обща подготовка, което му позволявало да постига
отлични резултати в бойната подготовка в базови условия. По време на службата
си изпълнявал в пълен обем преките си задължения, проявявал отговорност при работа с подчинения
му личен състав и при работа в екип. В отношенията си с колегите бил колегиален
и етичен. Няма допуснати дисциплинарни нарушения и не е наказван по команден
ред. Награждаван е два пъти с „Грамота“ и един път с „Благодарност“. Неженен. Неосъждан.
През инкриминирания период
2015-2019 година, въпросите свързани с реда за картотекиране и изплащане на
компенсационни суми на военнослужещите, които живеят при условията на свободно
договаряне бил уреден в Наредба № Н-22
от 16.07.2010 г., за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на
Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на
военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно
договаряне, издадена от министъра на отбраната на Република
България (обн., ДВ, бр. 62 от 10.08.2010
г., в сила от 10.08.2010 г., изм. и доп., бр. 3 от 11.01.2011 г., в сила от
11.01.2011 г., бр. 20 от 11.03.2011 г., в сила от 11.01.2011 г., бр. 76 от
30.09.2011 г., в сила от 30.09.2011 г., попр., бр. 80 от 14.10.2011 г., изм. и
доп., бр. 97 от 7.12.2012 г., в сила от 7.12.2012 г., бр. 80 от 16.10.2015 г.,
в сила от 16.10.2015 г., доп., бр. 97 от 11.12.2015 г., в сила от 11.12.2015
г., изм., бр. 38 от 20.05.2016 г., в сила от 20.05.2016 г., изм. и доп., бр. 71
от 13.09.2016 г., в сила от 13.09.2016 г., доп., бр. 8 от 24.01.2017 г., в сила
от 24.01.2017 г., изм. и доп., бр. 70 от 29.08.2017 г., в сила от 29.08.2017
г., бр. 36 от 27.04.2018 г., в сила от 27.04.2018 г., изм., бр. 53 от
26.06.2018 г., в сила от 26.06.2018 г., изм. и доп., бр. 43 от 31.05.2019 г., в
сила от 31.05.2019 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 7 от Наредбата,
картотекирането на нуждаещите се лица - военнослужещи и цивилни служители в Министерството
на отбраната, се извършвало въз основа на заявление-декларация по образец -
Приложение №1 към чл. 7, ал.2. Към заявлението-декларация е било задължително
прилагането на изчерпателно изброени документи, удостоверяващи жилищната нужда,
между които и заверено от наемателя копие от договор за наем за военнослужещите,
които ползвали под наем жилище при условията на свободно договаряне.
В глава четвърта от същата Наредба, се
определяли условията и реда за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители от
министерството на отбраната. Това право имали онези военнослужещи или
цивилни служители в Министерството на отбраната, на които не можело да се
предложи жилище и които живеели на свободно договаряне. Условие за това било
лицата да са картотекирани като нуждаещи се от жилище във втора група и да
ползват жилище при условията на свободно договаряне, което жилище не е
собственост на техни роднини. За изплащането на сумите, отговарящите на
условията лица е следвало да подават до командира на формированието ежемесечно
заявление-декларация по Приложение № 8 към чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредбата,
както и копие от договора за наем. Въз основа на така представените документи и
обявените списъци на картотекираните като нуждаещи се лица, се издавала заповед
на командира на формированието за изплащането на сумите.
От 2012 година до месец
октомври 2014 година включително, обвиняемият И., живеел под наем в апартамент,
намиращ се в гр. В., ул. „Б. Б." **, ет. **, ап. **. Собственик на
апартамента и негов наемодател бил свидетеля Д. Д. Г. от гр. В.. На 15.10.2014
година капитан трети ранг И. се преместил да живее в жилище на адрес:***, с наемодател
свидетеля Я. Б. Щ., където живял до месец октомври 2019 година. Двамата сключили
договор за наем, но по съвет на адвокат, св. Щ. отказал на И. да го регистрира
на адреса в община В. и да му смени настоящия адрес
Тъй като обвиняемият И. бил
картотекиран като нуждаещ се от жилище и получавал компенсационни пари, през
периода от 19.11.2015 година до 02.10.2019 година той подавал във в.ф. **** - В.
ежемесечно изискуемите заявления-декларации, по образец - приложение № 8 към
чл. 37 ал.1 т.1 и заявления-декларации, по образец - приложение № 1 към чл. 7
ал. 2 от Наредба № Н-22/16.07.2010 година за ползване под наем на имоти от
жилищния фонд на министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни
суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на
свободно договаряне. Във всички тях той изписвал, че живее при условията на
свободно договаряне в жилище на адрес *** със собственик и наемодател св. Д. Д.
Г. от гр.В.. Към всички заявления-декларации, представяни пред жилищната
комисия на в.ф. 2**** – В., обвиняемият И. прилагал и договори за наем с дати
01.07.2013 година, 19.11.2015 година и 19.12.2015 година, за ползване на жилищен
имот в гр. В., ул. „Б. Б.“ **, ет. **,
ап. **, в които за наемодател бил вписан св. Д. Д. Г. и бил положен подпис за
наемодател. В действителност трите договора били съставени без знанието и
съгласието на св. Г. и подписите не били поставени от него, което ги правил
неистински частни документи по смисъла на чл. 93 т. 6 и аргумент от противното
на чл. 93 т. 5 НК. Договорът за наем от 01.07.2013 година И. употребил 31 пъти,
като го представял пред жилищната комисия на в.ф. **** - В. през месеците март
2016 г., август 2016 г., септември 2016 г., декември 2016 г., януари 2017 г., февруари
2017 г., март 2017 г., януари 2018 г., февруари 2018 г., март 2018 г., април 2018
г., май 2018 г., юни 2018 г., юли 2018 г., август 2018 г., два пъти през септември
2018 г., октомври 2018 г., ноември 2018 г., декември 2018 г., януари 2019 г., февруари
2019 г., март 2019 г., април 2019 г., май 2019 г., юни 2019 г., юли 2019 г., август 2019 г., два пъти през
септември 2019 г. и октомври 2019 г. Договора за наем от 19.11.2015 г.
употребил през месец ноември 2015 г., а договора за наем от 19.12.2015 г.
употребил през месец декември 2015 г. като го представил пред жилищната комисия
на в.ф. **** – В.. При всичките 33 случая
на ползване на неистинските договори за наем, обв. И. съзнателно целял да
докаже пред жилищната комисия и командира на формированието, съществуването на
свое наемно правоотношение със св. Д. Д. Г. от гр.В..
Описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен
и категоричен начин от обясненията на обвиняемия дадени в съдебно заседание, от
показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-почеркова експертиза,
приложените договори за наем, заявленията-декларации, останалите документите,
касаещи картотекирането и изплащането на компенсационни суми, справката за
съдимост, характеристиките и останалите приложени по делото книжа.
С деянията си при условията
на продължавано престъпление, обвиняемият капитан трети ранг И. е осъществил
състава по чл. 316 вр. с чл. 309 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. През периода от
месец ноември 2015 година до месец октомври 2019 година във в.ф. **** – В.,
тридесет и три пъти съзнателно се ползвал от три неистински частни документа -
договори за наем с дати 19.11.2015 г., 19.12.2015 г. и 01.07.2013 г., касаещи
жилище, намиращо се в гр. В., ул. "Б. Б.", № **, ет. **, ап. **. В
тези договори, като наемодател е бил вписан св. Д. Д. Г. от гр. В., а подписите
на позиция „наемодател" в договорите не бил положен от него. По този начин
тези договори са неистински по смисъла на чл. 93 т. 6 НК и представляват частни
документи по аргумент от противното на чл. 93 т. 5 НК. Видно от обясненията на
обвиняемия, показанията на св. Г. и заключението по назначената
съдебно-почеркова, предоставените договори за наем от дати 01.07.2013 г./копия/;
19.11.2015 г./оригинал/ и 19.12.2015 г./оригинал/ не са били подписани от
лицето, посочено като наемодател и автор на документите – Д.Д. Г. от гр.В.. На
документите е бил придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на
друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Обвиняемият е
целял с тези документи да докаже пред жилищната комисия и командира на военно
формирование **** – В. съществуването на свое наемно правоотношение с гр. л. Д.
Д. Г., като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна
отговорност. Съдът уважи становището на прокурора, че от постановлението следва
да отпадне описаното нарушение на Наредба Н-17/2009 година, тъй като същата е
отменена с влизането в сила на Наредба Н-22 от 16.07.2010 година, в сила от
10.08.2010 година, т.е. преди началото на инкриминирания период по настоящото
дело.
За престъплението по
чл. 316 вр. с
чл. 309 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК,
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години. Обв. И.
не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по Глава осма, Раздел ІV от НК, а в резултат на извършеното няма
причинени имуществени вреди. От всичко това следва, че са налице императивните
изисквания на чл.78а от НК, за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“.
Преценявайки размера на наказанието, съдът съобрази
изключително добрите характеристични данни за И., направеното от него
самопризнание и изразеното разкаяние, а също и липсата на данни за други
противоправни деяния от негова страна, с оглед на което прецени, че следва да
определи административно наказание в минимален размер, а именно 1 000.00
(хиляда) лева. Съдът не уважи искането на защитата за определяне размера на
наказанието „Глоба“ при условията на чл. 55 ал. 2 вр. ал. 1 НК. Законодателят е
предвидил тази възможност при определяне на наказание „Глоба“ , предвидено в
чл. 37 т. 4 НК, като вид наказателна отговорност, налагано по общия ред в НК, а
не административното наказание „Глоба“, налагано по специалния ред, предвиден в
чл. 78а НК.
Предвид осъдителното решение, обв. И. следва да заплати по
сметката на РС „Военна полиция“ – гр. В. и направените на досъдебното
производство разноски за експертно заключение в размер на 131.34 (сто тридесет
и един лева и тридесет и четири стотинки).
Предвид
изложеното и на основание чл. 378 ал. 4 т. 1 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА обвиняемия капитан III-ти ранг М.В.И. от военно
формирование **** - В., роден на *** година в гр. Г. Т., живущ ***, *** гражданин, ***
образование, неженен, неосъждан, ЕГН: **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че:
През периода от месец ноември 2015 година до месец
октомври 2019 година във военно формирование **** - В., при условията на
продължавано престъпление, тридесет и три пъти съзнателно се ползвал от
неистински документи - договори за наем с дати 01.07.2013 година, 19.11.2015
година и 19.12.2015 година, за да докаже съществуването на свое наемно
правоотношение с гр.л.Д.Д. Г. от гр.В., като от него за самото им съставяне не
може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 вр. с чл.
309 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „Глоба“ в размер на 1 000.00
(хиляда) лева.
ОСЪЖДА
обвиняемият да заплати по сметката на РС
„Военна полиция“ – гр. В. направените на досъдебното производство разноски в
размер на 131.34 (сто тридесет и един лева и тридесет и четири стотинки).
Решението подлежи на протестиране и обжалване пред
Военно-апелативен съд на РБ, в
петнадесетдневен срок от днес.
ВОЕНЕН СЪДИЯ: полк. /п/