Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 27.12.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРИНА
СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ДОРА МИХАЙЛОВА
2.РОСИНА Д.
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Славчева гр. дело № 526/2018 год. по описа на
същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 112 от
30.04.2018 год. по гр.д. № 696/2016 год. на КРС са отхвърлени предявените от А.Н.Д. – М., Р.И.Д. и М.Н.Д. искове срещу Б.Т.И.,
С.Т.С., А.В.Т., Т.М.Т., В.М.Т. и И.П.И., с правно
основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху част от следния
поземлен имот: вилно място, находящо се в землището
на с. Г., местността „П.“, с площ 500 кв.м., при посочени граници и съседи,
заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда със застроена площ 28
кв.м., а именно – 147 кв.м. в югозападната част на описания имот, показани на геодезическа снимка на л. 17 по гр.д. № 696/2016 год. на
КРС, които се владеят от ответниците – наследници на Т.И.
П., починал на 03.01.2001 год., както и исковете срещу Б.А.И.,*** А. Н., Н.И.Д.,
Л.Д.А. и А.Д.А. за предаване владението върху част с площ 197 кв.м. от описания
по-горе недвижим имот, находящи се в югоизточната му
част, показани на същата геодезическа снимка, които
се владеят от ответниците – наследници на А.Д. И.,
починал на 06.04.1997 год., като неоснователни.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците
с твърдения, че същото е незаконосъобразно, тъй като противоречи на закона и на
събраните по делото доказателства. Молят съда да го отмени и вместо него да постанови
друго, с което да уважи предявените искове.
Ответниците не вземат становище по
подадената въззивна жалба.
Ищците твърдят в
исковата молба, че са собственици по наследство от Н. А.Д., б.ж. на гр. С., и
договор за дарение с н.а. № 151/1983 год. на КРС на поземлен имот, съставляващ
вилно място в землището на с. Г., местността „П.“ с площ 500 кв.м., при съседи
по нотариален акт: Ц. Д., път, държавна гора и ливада на ТКЗС, заедно с
построената в мястото едноетажна вилна сграда със застроена площ 28 кв.м.,
състояща се от стая, кухненски бокс, антре и тераса. Сочат, че ответниците – наследници на А. И., неправомерно владеят
част от собствения на ищците поземлен имот с площ 197 кв.м. в югоизточната
част, а ответниците – наследници на Т. П.владеят 147
кв.м. в югозападната му част, като спорните площи са индивидуализирани на геодезическа снимка. Молят съда да осъди ответниците да предадат владението върху посочените площи
от собствения им имот.
В писмените отговори
на исковата молба ответниците Б.А.И.,*** А. Н., Н.И.Д.,
Б.Т.И., Т.М.Т. и И.П.И. оспорват изцяло предявените искове. Сочат, че не е
налице идентичност между имота на ищците, който е съседен на имота на ответниците и процесния имот,
показан на приложената към исковата молба геодезическа
снимка. Твърдят, че по силата на решения № 1013/19.06.1996 год. на ПК-гр. Г.са
собственици на ливада с площ 1209 кв.м., съставляваща имот № 004004 по картата
на землището на с. Г., както и на ливада с площ 1455 кв.м. в м. „П.“,
съставляващ имот № 0004005 по картата на землището на селото, като не владеят
каквато и да било част от имота на ищците. Молят съда да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни.
С н.а. № 151, дело №
353/1983 год. на КРС М.Т.Д. е дарила на сина си Н. А.Д. вилно място, находящо се в землището на с. Г., м. „П.“ с площ 500 кв.м.,
заедно с построената в него едноетажна вилна сграда на 28 кв.м., при съседи: Ц.
Д., път, държавна гора и ливада на ТКЗС. Същият имот е придобит чрез
покупко-продажба от А.Н.Д., видно от н.а. № 142/1965 год. по силата на съдебно
решение по чл. 19 от ЗЗД. Н.Д. е починал на 07.03.2012 год. и е оставил като
наследници ищците по делото, видно от удостоверение за наследници от 23.03.2012
год. на СО-район „Н.“.
Съгласно н.а. № 196,
том II, рег. № 1940, дело № 611/1999
год. на нотариус с район на действие КРС Т.И. П.от с. Г. е признат за
собственик въз основа на влязло в сила решение на ПК-Г.№ 1013/19.06.1996 год.
на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на
недвижими имоти, находящи се в землището на с. Г.,
вкл. на ливада в местността „П.“ с площ 1,455 дка, представляваща парцел № 5 от
масив № 4 – имот № 004005 по картата на землището, при съседи: имот № 004004 на
А. И., кад. № 000052 местен път, имот № 004006 на
кметство с. Г. /т. 3 от н.а./. Скицата към решението на поземлената комисия за
имот № 004005 е приложена на л. 154 от първоинстанционното
дело.
С решение №
1013/19.06.1996 год. на ПК-Г., на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл.
18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на А.Д. И. в
съществуващи стари реални граници върху ливада с площ 1,209 дка в местността „П.“,
представляваща имот № 004004 по картата на землището, при граници и съседи:
имот № 004005 – ливада на Т.И. П., имот № 000095 – делищна
територия на с. Г., местен път /имот № 000055/ и имот № 004009 – ливада на
община Г.. На л. 126 по делото е приложена скица на възстановения имот № 004004
на А. И..
Според заключението
на назначената съдебно-техническа експертиза на в.л. Н.от 23.08.2017 год.
възстановените на страните имоти са съседни, като на Т. П.е възстановено
правото на собственост върху имот № 004005 с площ 1,455 дка и имот № 004003 по
картата на землището на с. Г., м. „П., а на А. И. е възстановен имот № 004004 с
площ 1,209 дка. В представените от ищците с исковата молба нотариални актове -
н.а. № 151/1983 и н.а. № 142/1965 год. имотът няма имотен идентификатор, а е
индивидуализиран само със съседи, което прави технически невъзможно да се
индивидуализира конкретната конфигурация на имота и неговите граници. От описаната
в н.а. на ищците постройка с площ 28 кв. част с площ 20 кв.м. попада в имот №
004009 – собственост на община Г., а 8 кв.м. попадат в имот № 004005,
собственост на Т. П.. Част от прилежащото дворно място с площ 500 кв.м. по
нотариалния акт попада върху процесните два имота, но
вещото лице не може да каже каква точно част от него се застъпва с тях.
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предпоставка за
уважаване на предявения ревандикационен иск, е ищците
да докажат твърдяното право на собственост върху процесния
имот, както и владението му от страна на ответниците.
В тежест на последните е да докаже, че владее имота на правно основание в
случай, че твърдят такова.
Съдът намира, че
ищците по делото не проведоха успешно пълно доказване на твърдението си, че са
собственици на отразените на геодезическата снимка на
л. 17 части от възстановените на ответниците имот №
004005 /собственост на наследниците на Т. П./ и имот № 004004 /собственост на
наследниците на А.Д. И./. Процедурата по възстановяване на имотите е приключила
с влезли в сила решения на ПК-Г., придружени със скици на възстановените имоти
в стари реални граници. Ответниците са реализирали
успешно правото на възстановяване на процесните имоти.
Това се установява от представените по писмени доказателства – решение №
1013/19.06.1996 год. на ПК-Г.; скица № К01801 от 29.05.2017 год. на ОбСЗ-Г.; скица № К01798/25.05.2017 год. на ОбСЗ-Г., нотариален акт н.а. № 196, том II, рег. № 1940, дело № 611/1999
год. на нотариус с район на действие КРС; решение № 182/18.12.1992 год. на ПК-Г.;
извадки от регистъра на земеделските земи в землището на с. Г.; писмо № 444/02.02.2018 год. на ОбСЗ-Г., както и
от заключението на съдебно-техническа експертиза. Непредставянето на
оригиналите на решенията на ПК - гр. Г./ОбСЗ – гр. Г./,
които легитимират ответниците като собственици на
имоти № 004004 и № 004005 по картата на землището на с. Г. е без правно
значение и не обуславя друг извод. Това е така, тъй като решението на ПК- гр. Г.за възстановяване на имот № 004004 в полза на А. И. е било
представено от ответниците в официално заверен от общинската служба препис, който съгласно чл. 179, ал.
2 от ГПК има същата доказателствена сила като оригинала.
В този случай непредставянето на оригинала
за констатация не е основание за изключване на
официално заверения препис от доказателствата
по делото по реда на
чл. 183 от ГПК. По правната си
природа решението на ПК /ОбСЗ/, постановено в
производството по чл.
14, ал. 3 ЗСПЗЗ, за възстановяване собствеността на правоимащите
лица по чл.
10, ал. 1 ЗСПЗЗ, е стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие, изразяващо се във възникване на
собственически права за лицата, ползващи се от акта. Влязлото в сила решение, придружено
със скица, удостоверява правото на собственост и с него приключва
реституционната процедура. В настоящото производство съдът не следва да
извършва косвен съдебен контрол върху реституционните решения и да изследва
принадлежността на правото на собственост върху процесните
имоти в патримониума на наследодателите на ответниците, тъй като ищците черпят права от транслативни сделки през периода след колективизацията /покупко-продажба
с н.а. № 151/1983 год. и н.а. 142/1965 год. за закупуване на имота от ТКЗС „П.“/.
Ищците не претендират свои права върху имота отпреди колективизацията, за да
могат да противопоставят възражения за липса на идентичност между притежаваните
от наследодателите на ответниците имоти и възстановените им имоти или за
незаконосъобразност на реституционните решения. В този смисъл и спрямо тях е
приложимо разрешението, дадено в ТР № 9/2012 год. на ОСГК на ВКС на РБ за
ограничаване на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2, пр. 2 от ГПК.
В случая не се доказа да са налице изключенията, предвидени в закона, съставляващи пречки за
възстановяване на имотите - хипотезите по приложението
на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Процесното място с площ 197 кв.м., което попада във
възстановения на ответниците – наследници на А. И.
имот № 004004 е незастроено. В останалата част с площ 147 кв.м., включена в
имот № 004005 /възстановен на ответниците –
наследници на Т. П./, попада част от полуразрушена постройка, за която не се установи да отговаря на строителните
правила и норми за жилищна сграда.
При този
изход на спора въззивниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на въззиваемите направените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, както следва: на Б.А.И.,*** А. Н.,
Н.И.Д., Л.Д.А. и А.Д.А. – сумата 500 лв., както и на Б.Т.И., С.Т.С., А.В.Т., Т.М.Т., В.М.Т. и И.П.И. – сумата 500 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА решение № 112 от 30.04.2018 год. по гр.д. № 696/2016 год.
на Костинбродския районен съд.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.